РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260850 от 12.07.2021г., постановено по гр. д. № 05883/2020г. описа на
Пернишкия районен съд, е осъдена А. Л. Г. да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, сумата от
454,87лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на пострадало
лице от ПТП от *** по вина на ответницата и образувана щета № ***, с оценка на увредения
автомобил и невъзстановена от ответницата, виновна за ПТП, както и 15лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата
молба – 29.10.2019г. до окончателното й изплащане и разноски по делото – 50лв. държавна
такса, 200лв. възнаграждение за вещо лице, 200лв. възнаграждение за вещо лице по
съдеблно – счетоводна експертиза, 300лв. възнаграждение за особен представител и 300лв.
адвокатско възнаграждение.
В срок решението е обжалвано от особения представител на ответницата А. Л. Г. –
адвокат М.Г.. В жалбата се моли решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са: че с отговора на исковата молба
исковете са били оспорени по основание и размер изцяло – по отношение механизма на
осъществяване на ПТП, липса на доказателства щетите по увреденото МПС да са в резултат
1
от ПТП на ***, по начина и времето, описани в приложениия по делото протокол за ПТП,
поради което застрахователят е платил за нещо, за което липсва основание, липса на
доказателства ответницата да е напуснала твърдяното ПТП, липсата на доказателства, че
ответницата няма СУМПС, липсата на доказателства за направени разноски в размер на
15лв. от страна на застрахователя и няма основание за тяхната дължимост, че изрично е
оспорен описът на твърдените щети, че са били оспорени датите и съдържанието на
твърдените описи и щети на МПС, че ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с
тези оспорвания и съдът неправилно е уважил претенциите, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на разпитания свидетел за причинените щети, че СТЕ е работила
въз основа на неговите свидетелски показания по вид и размер на щетите, че във връзка с
оспорването съдът не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК, а е дал указания на
ищеца, които са останали неизпълнени.
ЗК „Бул Инс“ АД, чрез адвокат М.Г., e подала писмен отговор на въззивната жалба. С
него я оспорва като неоснователна. Навежда доводи, че по делото са установени всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и суброгацията, както и че
ответникът не е провел годно насрещно доказване на твърдените от него факти. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му
бъде присъдени всички направени разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона
форма.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява процесуално
допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен, да разгледа
делото, се е явявал Пернишкият районен съд. При предявяването на иска са били налице
положителните процесуални предпоставки за неговото предявяване и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е
произнесъл именно по предявения иск.
По отношение незаконосъобразността на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
становището на насрещната страна, както и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
2
Пернишкият районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 500 от КЗ.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на *** в гр. ***, на ул. „***“ *** се е
реализирало ПТП с участието на МПС „Фолксваген Поло“ с рег. №***, управлявано от А.
Л. Г. и МПС „Мерцедес МЛ“ с рег. № ***, управлявано от Й.Б.В., като съгласно съставения
протокол за ПТП причините за произшествието се дължат по вина на А. Л. Г., която се удря
в паркираното МПС „Мерцедес МЛ“ с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост
и напуска ПТП. Същата не притежавала и свидетелство за управление. Сочи, че МПС
„Фолксваген Поло“ с рег. №*** е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ЗД „Бул Инс“ АД, като след заведена щета, на увредения автомобил е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 439.87лв. До ответника била изпратена регресна
покана за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение по регистрираната
щета, като към датата на предявяване на иска ответникът не е предприел действия за
погасяване на задължението.
Ответникът, представляван от назначения му особен представител, е оспорил
исковете. Твърди, че ищецът не е представил доказателства А. Л. Г. да е осъществила ПТП
на датата ***, при механизма, описан в представения протокол за ПТП, както и че
пострадалото МПС е претърпяло описаните щети. Не били представени и доказателства
ответникът да е напуснал твърдяното ПТП и да е бил без свидетелство за управление на
МПС. Не се доказали и претендираните ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
За да постанови решението си, съдът е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата по предявените исковете и ги е уважил изцяло,
като в тежест на ответницата е присъдил направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се сочи, че няма основание за носене на регресна отговорност
от ответницата по иска, тъй като не било установено същата да е осъществила ПТП на
датата ***, както и да е напуснала произшествието и да е била без свидетелство за
управление на МПС, като не били доказани и твърдените щети.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото доказателства ПОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 500 КЗ, следва да бъдат
доказани следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
възникването на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника - вредите на
увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение;
неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; заплащането на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредения от настъпилото застрахователно събитие;
ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон или при управлението не е
3
притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, респ. временно му е било отнето свидетелството за управление.
Видно от протокол за ПТП №***, на ***, в 03:50 часа, в гр. ***, на ул. „***“, *** е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№***, управлявано от ответницата и въззиваема А. Л. Г. и МПС „Мерцедес МЛ“ с рег. №
***, управлявано от Й.Б.В.. Посочено е, че поради движение със скорост, несъобразена с
конкретните условия на видимост (изкуствено осветление), управляваният от ответницата
автомобил реализирал ПТП в паркирания автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. № ***, след
което ответницата е напуснала ПТП, без да уведоми службите за контрол. Вследствие на
ПТП по л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № *** са настъпили материални щети върху заден десен
калник, заден десен стоп, задна ходова част.
Представеният протокол за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и
като такъв, по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва с материална доказателствена сила
относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими към механизма на
ПТП: местоположението на МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС,
характера и вида на нанесените щети, като спрямо тези факти протоколът за ПТП се ползва
с материална доказателствена сила, неопровергана по делото. Същевременно протоколът е
подписан от ответницата без възражения, от което и следва, че тя се е съгласила с описаните
в него обстоятелства. Констатациите, съдържащи се в протокола за ПТП не са опровергани в
хода на производството, а същевременно същите се потвърждават и от заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза. В тази връзка следва да се отбележи, че
макар и действително още с отговора на исковата молба ответницата да е оспорила
представения като доказателство протокол за ПТП, тя не е направила изрично искане за
откриване на производство по чл.193 ГПК, като при липсата на такова искане, съдът не е
задължен служебно да провежда производство по оспорване истинността на документ само
поради наличието на бланкетно оспорване на някое от представените писмени доказателства
по делото.
Въз основа на представения протокол следва извод, че по делото е установено, че в
резултат на противоправното поведение на ответницата, като водач на МПС „Фолксваген
Поло“ с рег. №***, са причинени описаните в протокола увреждания. В подкрепа на така
установените с протокола за ПТП обстоятелства са и свидетелските показания на свидетеля
Й.Б.В., от които се установява, че млада жена е шофирала автомобил „Фолксваген Поло“ и е
ударила паркирания на тротоара пред блока автомобил на свидетеля.
По делото е установено, че деликтната отговорност на водача на МПС „Фолксваген
Поло“ с рег. №*** – ответник и въззивник в настоящото производство – А. Л. Г., е била
обезпечена към момента на настъпване на процесното ПТП – ***, с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД с полица №
***, с покритие от 25.01.2018г. до 24.01.2019г.
От представените с исковата молба и приети по делото като доказателства документи
– искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, доклад №*** по щета
4
№***, опис-заключения на щета от 10.04.2018г. и 13.04.2018г. и документ за изходящ
паричен превод от 29.08.2018г., както и от заключението на вещото лице по изготвената и
приета съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че след уведомление ищцовото
дружество е завело щета под №***, оценило е щетата и е изплатило на водача на МПС
„Мерцедес МЛ“ с рег. № ***, управлявано от Й.Б.В., застрахователно обезщетение в размер
на 439.87лв.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията на въззивника,
че представените като доказателства по делото описи на щети по МПС „Мерцедес МЛ“ не
могат да му се противопоставят, тъй като не носят неговия подпис и са съставени в негово
отсъствие и след съставяне на протокола за ПТП. На първо място, извършването от
застрахователя на опис на причинените от ПТП щети следва по време съставянето на
протокола за ПТП, който е основното доказателство, че е възникнала отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а както бе посочено по-горе,
протоколът за ПТП е подписан от ответницата без забележки. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 496, ал.3 КЗ, съгласно която застрахователят задължително се произнася
по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, след като му е бил представен протокол за ПТП. На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.2 КЗ „Увреденото лице е длъжно да
представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на
обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.“, тоест присъствието на
застрахования деликвент при определяне на щетите от ПТП не е необходимо, като за него
остават единствено задълженията по чл. 430 КЗ за уведомяване на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Отделно от това, описите-
заключения на щета от 10.04.2018г. и 13.04.2018г. се потвърждават и от заключенията на
приетите и неоспорени по делото съдебно – счетоводна и съдебна – автотехническа
експертизи, от които се установява, че в следствие на процесното ПТП на МПС „Мерцедес
МЛ“ с рег. № *** са нанесени следните щети: облицовка броня задна – за възстановяване,
калник заден десен – за възстановяване, носач заден десен – за подмяна, които заедно с
труда за възстановяване възлизат на стойност 439.87лв., а разноските направени от
застрахователя за определяне големината на нанесените вреди възлизат на 15 лв., като с
платежно нареждане от 29.08.2018г. ЗД „Бул Инс“ АД е превело на Й.Б.В. сумата от
439.87лв. по щета №***.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че съгласно показанията на
разпитания по делото свидетел, който е и увреденото от ПТП лице, щетите по автомобила
му били възстановени от негов близък роднина, поради което и не му се дължало заплащане
на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета на основание чл.
504, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка
5
съгласно Методиката или след представяне на надлежни доказателства (фактури) за
извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз. Следователно за
основателността на застрахователната претенция няма ограничение за увреденото лице да
отремонтира вредите по автомобила си в избран от него сервиз, стига след това да представи
пред застрахователя надлежни документи, отразяващи извършеното плащане.
В настоящия случай по делото се установява и наличието на последната кумулативно
необходима предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответницата, а
именно, че същата е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент
от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния
водач.
Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към
релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително и
тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него – арг. от чл. 125, т. 7 от ЗДвП. От приетия като
доказателство по делото протокол за ПТП, както и от свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел се установява, че ответницата е напуснала мястото на
произшествието. Свидетелят установява още, че след произшествието синовете му са
намерили ответницата и между тях и нея е възникнал спор кой следва да поеме разноските
за поправяне на причинените щети, като същата е отказала и не е поела никаква част от тях.
Следователно налице е визираната в чл. 125, т. 7 от ЗДвП хипотеза (налице са разногласия
относно това чия е вината за настъпване на произшествието), като самото обстоятелство, че
за процесното ПТП е образувано настоящото съдебно производство, е достатъчно да
обоснове този извод на съда и посещаването на ПТП от компетентните органи е било
задължително.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият състав намира за
основателно възражението, направено от въззивника с въззивната жалба, че по делото пред
първоинстанционния съд не са ангажирани никакви доказателства ответницата А. Л. Г. да е
управлявала МПС „Фолксваген Поло“ с рег. №*** без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или временно да й е било
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Същото обаче не
води до промяна в крайния извод на съда за основателност на исковите претенции, тъй като
предпоставките ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон – по чл. 500, ал.1, т.3
КЗ и тази по чл. 500, ал. 2 КЗ – при управлението ответникът да не е притежавал
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, респ.
временно му е било отнето свидетелството за управление, са алтернативни и е достатъчно
6
наличието само на едната от тях, за да възникне регресната отговорност на деликвента.
Предвид горното следва извод, че исковата претенция е доказана по своето
основание, а решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото А. Л. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД сумата 300лв., представляваща направените от дружеството разноски за особен
представител пред Пернишкия окръжен съд. Сумата 360лв. разноски за адвокатско
възнаграждение не се следва да се присъжда въпреки, че самото искане за присъждане на
тази сума е направено препи последното съдебно заседание на 02. 11. 2021г., тъй като
договорът за правна защита и съдействие е представен след приключване на устните
състезания, с молба с пощенско клеймо от 12. 11. 2021г., а освен това самият договор е
изготвен след приключване на устните състезания – на 08. 11. 2021г.
С оглед на цената на иска по процесното дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260850 от 12.07.2021г., постановено по гр. д. № 05883/
2020г. описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА А. Л. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87,
сумата от 300лв., представляваща направените от дружеството разноски пред Пернишкия
окръжен съд - възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно и не подлъжи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7