Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
П.СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Таня Митова и прокурор Димитър Младенов, като разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 2409 по описа на съда от 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от защитник на подсъдимия Х.М.Е., срещу присъда от 19.03.2019 г. по
н.о.х.д. № 16185/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми
състав.
В жалбата се твърди неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, в подкрепа на което преимуществено са изложени
съображения за явна несправедливост на наказанието и неправилно прилагане на
закона. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приложил чл. 24 от НК, като
освен това се изтъква, че при определяне размера на наказанието не е съобразена
обществената опасност на деянието и на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Изразява се становище, че от съдържанието
на присъдата не е ясно дали районният съд е приложил чл. 58а от НК и въз основа
на това е е определил наказание лишаване от свобода
за срок от две години или така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от две години следва да бъде редуцирано с 1/3 на основание горепосочената
законова разпоредба. Във връзка с индивидуализацията на наказанието се сочи, че
като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства следва да бъдат отчетени
младата възраст и неукрепналата му психика. Освен това се твърди, че като
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство следва да се цени единствено
осъждането, по което е наложено активираното с присъдата наказание, но не и
останалите наложени спрямо подсъдимия наказания, тъй като те са по присъди,
влезли в сила след датата на инкриминираното деяние. Неотчетено от районния съд
останало и обстоятелството, че подсъдимият е признал вината си на един ранен
етап – още в досъдебна фаза на производството. По отношение прилагането на чл.
24, ал. 1 от НК се заявява, че е налице основание за проява на снизходителност.
По тези съображения е направено искане за постановяване на решение, с което
обжалваната присъда да бъде изменена, като наложеното спрямо подсъдимия
наказание бъде намалено.
След администрирането на жалбата, по
делото е постъпило писмено възражение от частния обвинител Б.Г., в което е
изразено несъгласие с доводите на жалбоподателя и с направеното искане.
В открито съдебно заседание прокурорът
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Частният обвинител Г. и неговият повереник се присъединяват към становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия поддържа
искането за отмяна на присъдата по изложените в жалбата съображения и моли за
намаляване на наложеното спрямо подсъдимия наказание.
Подсъдимият Х.Е. поддържа становището на
защитника. В последна дума моли за намаляване на наложеното с присъдата
наказание.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и аргументите, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено от фактическа
страна, следното:
Подсъдимият Х.М.Е. е българин, български
гражданин, роден е на *** ***, осъждан, със средно образование и с адрес в гр.
София, ул. „****, с ЕГН: **********.
Към 2017 г. свидетелят Б.И.Г. бил
собственик на апартамент № 19, находящ се в гр.
София, ж. к. „Изток“, ул. „****. През месец юли 2017 г. свидетелят Г. пуснал
обява за отдаване на посочения апартамент под наем. Подсъдимият Х.М.Е. видял
тази обява и решил да наеме апартамента, в резултат на което се свързал със
свидетеля Г. и на 14.10.2017 г. подписал договор за наем на апартамента за срок
от 12 месеца. По силата на договора за наем, свидетелят Б.Г., в качеството си
на наемодател, предоставил владението на апартамента и на намиращите се в него
движими вещи на подсъдимия Х.Е., който от своя страна поел задължение да не
извършва разпоредителни действия с тях. Към датата на сключване на договора и
на предаване на владението върху недвижимия имот в същия е било налично
обзавеждане, част от което са следните електрически уреди: 1 брой котлони,
марка „Lino”, модел “PVL TC2V”на
стойност 61.20 лева; 1 брой фурна марка “Lino”, модел
“FVA 6 E1 XS” на стойност 125.40 лева; 1 брой съдомиялна, марка “Lino”, модел “DW10V-AAA-3” на стойност 144.90 лева и 1 брой
пералня марка „Whirlpool Awoc 62000” на стойност 155.70 лева, като всички вещи са
собственост на свидетеля Г.. След като получил владението върху посочения
апартамент и описаните движими вещи, подсъдимият взел решение да си набави
приходи посредством предприемането на разпоредителни действия. Въз основа на
така взетото решение, подсъдимият извършил следните действия: на 18.10.2017 г.
в заложна къща „Р.“ ЕООД в гр. София, подсъдимият заложил 1 брой котлони, марка
„Lino”, модел “PVL TC2V” на стойност 61.20 лева, които
били собственост на свидетеля Г., като за залагането бил съставен заложен билет
№ 4719; на 19.10.2017 г. в заложна къща „Р.“ ЕООД в гр. София, подсъдимият
заложил 1 брой фурна марка “Lino”, модел “FVA 6 E1
XS” на стойност 125.40 лева, собственост на свидетеля Г., като за залагането
бил съставен заложен билет № 4725; на 23.10.2017 г. в гр. София, в заложна къща
„А.“ ЕООД, подсъдимият Х.Е. заложил 1 брой съдомиялна,
марка “Lino”, модел “DW10V-AAA-3” на стойност 144.90
лева и 1 брой пералня марка „Whirlpool Awoc 62000” на стойност 155.70 лева, които са на обща
стойност от 300.60 лева, собственост на свидетеля Г., като за залагането бил
съставен заложен билет № 10354.
Към 2017 г. свидетелят М.Т.К. бил
собственик на апартамент № 65, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, който апартамент обявил за отдаване под наем в сайта „BOOKING.COM”. Подсъдимият видял тази обява и решил да
наеме апартамента, като за тази цел се свързал със свидетеля К., с когото на
27.10.2017 г. постигнали съгласие и сключили договор за наем, макар че не
оформили същия в писмена форма. Първоначално договорът за наем бил сключен за
една нощувка, т. е. със срок до 28.10.2017 г., който впоследствие (на следващия
ден) бил удължен до 30.10.2017 г., включително. По силата на така сключения
договор за наем, на наемателя Е. било предоставено владението на имота и на
намиращите се в същия движими вещи, а той от своя страна поел задължение да не
осъществява разпоредителни действия с тях. Към датата на предоставяне на
владението върху процесния имот в същия се намирали
следните движими вещи: 1 брой телевизор, марка „Philips”, модел
42ПС5750912, на стойност 424.50 лева; 1 брой стъклокерамичен
плот, марка „Gorenje”, модел ЕСТ330CSC
на стойност 165.75 лева и 1 брой фурна за вграждане, марка “Gorenje”, модел ВО71-ОRA-W, на стойност 284.32 лева, като всички тези вещи са
били собственост на свидетеля К.. След като получил владението върху имота и
върху тези вещи, подсъдимият взел решение да си набави приходи по неправомерен
начин, като се разпореди с описаните движими вещи. В изпълнение на така взетото
решение, на 28.10.2017 г. в гр. София, в заложна къща „А.“ ЕООД, подсъдимият
заложил 1 брой телевизор, марка „Philips”, модел
42ПС5750912, на стойност 424.50 лева, собственост на М.К., за което бил
съставен заложен билет № 10418, а на 29.10.2017 г. в гр. София, в заложна къща
„А.“ ЕООД подсъдимият заложил 1 брой стъклокерамичен
плот, марка „Gorenje”, модел ЕСТ330CSC на стойност
165.75 лева и 1 брой фурна за вграждане, марка “Gorenje”,
модел ВО71-ОRA-W, на стойност 284.32 лева, които вещи са собственост на
свидетеля К., за което бил издаден заложен билет № 10420.
Гореописаната
фактическа обстановка
е изводима от доказателствената съвкупност по делото и
напълно кореспондира с установената от първата съдебна инстанция и с описаната
в обвинителния акт, по повод на който е образувано настоящото съдебно
производство. Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, като на основание чл. 283 от НПК са приобщени събраните в
досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства, а по
реда на чл. 284 от НПК са приобщени и веществените доказателства по делото. Предвид
естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т. 8. 2 от ТР
№ 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд
следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено
съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. От протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно
заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК
са били съобразени от първоинстанционния съд. На подсъдимия са били разяснени
правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното самопризнание,
като правата и законните му интереси са били защитени в максимална степен с
участието на служебен защитник. След като процесуалните права са били разяснени
на подсъдимия, той е признал всички факти описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по реда на
чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите
факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че ще
се ползва от направеното самопризнание при постановяване на своя съдебен акт. Въззивният съд споделя този извод, тъй като събраните по
делото доказателства подкрепят еднопосочно направеното от подсъдимия
самопризнание. В тази връзка съдът взе предвид следните доказателствени
източници: протокол за оглед от 03.11.2017 г. /л. 9-10 ДП, Том І/; протокол за
оглед от 03.11.2017 г. /л. 11-12 ДП, Том І/; показания на свидетеля Б.И.Г. /л.
15-16 ДП, Том І/; показания на свидетеля С.Г.Г./л.
21-22 ДП, Том І/; показания на свидетеля Б.И.Г. от 06.11.17 г. /л. 23-24 ДП,
Том І/; договор за наем на недвижим имот от 14.10.2017 г. и два анекса /л.
25-29 ДП, Том І/; приемо-предавателен протокол от
14.10.2017 г. /л. 30 ДП, Том І/; документи, удостоверяващи закупуването на част
от процесните движими вещи /л. 31-40 ДП, Том І/;
платежно нареждане от 15.10.2017 г. за кредитен превод /л. 41 ДП, Том І/;
платежно нареждане от 15.10.2017 г. за депозит /л. 42 ДП, Том І/; сметка за
заплащане на нотариална такса и електронни разпечатки на кореспонденция /л.
43-48 ДП, Том І/; копие на лична карта на Х.Е. /л. 49 ДП, Том І/; показания на
свидетеля П.Р. /л. 50-51 ДП, Том І/; заложен билет № 4725, заложен билет № 4740
и заложен билет № 4707 /л. 52-54 ДП, Том І/; показания на свидетеля Б.З.Г./л.
56-57 ДП, Том І/; показания на свидетеля С.Г./л. 58 ДП, Том І/; показания на
свидетеля А.Б./л. 59-60 ДП, Том І/; протокол за доброволно предаване /л. 61 ДП,
Том І/; заложен билет № 10354, заложен билет № 103333 /л. 62-63 ДП, Том І/;
протокол за доброволно предаване от 06.11.2017 г. /л. 64 ДП, Том І/; веществени
доказателства – ключове /л. 65 ДП, Том І/; показания на свидетеля Б.Г./л. 66
ДП, Том І/; протокол за разпознаване на лица от 24.11.2017 г. и фотоалбум /л.
68-69 ДП, Том І/; показания на свидетеля С.Г./л. 70 ДП, Том І/; протокол за
разпознаване на лица от 24.11.2017 г. и фотоалбум /л. 71-72 ДП, Том І/;
показания на свидетеля П.Р. от 12.12.2017 г. /л.
74-75 ДП, Том І/; протокол за разпознаване на лица от 12.12.2017
г. и фотоалбум /л. 76-77 ДП, Том І/; протокол за доброволно предаване от
06.11.2017 г. /л. 78 ДП, Том І/; комплексна видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза /л. 83-88 ДП, Том І/; компактдиск с видеозапис /л.
89 ДП, Том І/; дактилоскопна експертиза /л. 95 ДП,
Том І/; веществено доказателство – мобилен телефон, запечатан в плик със сериен
номер А0268420 /л. 97 ДП, Том І/; съдебно-оценителна експертиза /л. 99-100 ДП,
Том І/; протокол за доброволно предаване от 07.12.2017 г. /л. 105 ДП, Том І/;
заложни билети с номера 4707, 4777, 4719, 4725, 4733, 4741, 4769 и 4740 /л.
106-113 ДП, Том І/; графическа
експертиза /л. 116-118 ДП, Том І/; справка за съдимост /л. 123 ДП, Том І/;
справка от НСлСл /л. 126-129 ДП, Том І/; протокол за
оглед на веществени доказателства /л. 130 ДП, Том І/; справка за съдимост /л.
143-144 ДП, Том І/; протоколи за доброволно предаване от 09.11.2017 г. /л.
155-156 ДП, Том ІІ/; гаранционна карта и два броя фактури /л. 160-164 ДП, Том
ІІ/; показания на свидетеля М.Т.К. /л. 167-168 ДП, Том ІІ/; протокол за
доброволно предаване от 08.02.2018 г. /л. 170-171 ДП, Том ІІ/; графическа
експертиза /л. 180-182 ДП, Том ІІ/; заложни билети с № 10420 и с № 10418 /л.
185-186 ДП, Том ІІ/; протокол за оглед на веществени доказателства от
22.02.2018 г. /л. 187 ДП, Том ІІ/; оценителна експертиза /л. 191-193 ДП, Том
ІІ/; показания на Х.Е. /л. 215-216 ДП, Том ІІ/.
Анализът на съдържащата се в тези доказателствени източници информация дава възможност на въззивния съд да оцени направеното от подсъдимия признание
на описаните в обвинителния акт факти като подкрепено от доказателствата по
делото. С оглед на това и предвид извода за доброволност и информираност при
признаване от страна на подсъдимия на твърдените от Прокуратурата факти, предходната
инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК,
без да допусне съществени процесуални нарушения. Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, съвпадащата
напълно с установената от въззивната съдебна
инстанция и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на гл. 27 от НПК в мотивите на първоинстанционната присъда. Настоящият въззивен
състав не намира основания за изменение на изводите по фактите, а и не счита,
че при разглеждането на делото е допуснато процесуално нарушение от категорията
на съществените.
Спорът в настоящото въззивно
производство се концентрира по въпроса за справедливостта на наложеното спрямо
подсъдимия наказание лишаване от свобода.
На първо място, въззивният
съд намира за справедливо определянето на наказание лишаване от свобода за срок
от три години. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
районният съд е изложил ясно съображенията си, които напълно се споделят от
настоящия съдебен състав. За престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, каквото в
случая се установява подсъдимият да е извършил, законът предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години. За да определи справедливо
наказание на подсъдимия, районният съд е взел предвид всички обстоятелства по
делото, които могат да се оценят като смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия. Младата възраст, върху която жалбоподателят акцентира е била
отчетена от съда, като настоящият състав напълно споделя становището на
районния съд, че доколкото към датата на извършване на деянието подсъдимият е
бил на 26 годишна възраст, в случая не става дума за някакво изключително по
естеството си обстоятелство, което да смекчи значително отговорността на Е.. Не
се констатира и многобройност на смекчаващи вината обстоятелства, поради което
няма основание за прилагане на чл. 55 от НК. Що се отнася до предходната
съдимост на подсъдимия, въззивният съд не намира
основание да се отклони от извода на първостепенния съд. Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия Е. е, че към извършването на
конкретното престъпление, а именно от 18.10.2017 г. до 29.10.2017 г. същият е
бил осъждан за друго престъпление по чл. 206, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, извършено по идентичен начин с това, което е предмет на
настоящото наказателно производство. Това обстоятелство, само по себе си,
отличава личността на подсъдимия като такава с висока обществена опасност,
отражение на което са и последващите (след
извършването на настоящото престъпление) влезли в сила присъди на подсъдимия.
Не без значение за определянето на подсъдимия като личност със завишена
опасност за обществото е и това, че в случая се касае за усложнена престъпна
дейност, а именно за продължавано престъпление, което от своя страна е
реализирано чрез сключването на договори за наем на жилища. Начинът на
извършване на престъпленията е отражение на формирана у подсъдимия трайна
нагласа към набавяне на парични средства по този начин. По тази причина настоящият
съдебен състав не намира основание за проява на допълнително снизхождение
спрямо Х.Е.. Не може да се сподели твърдението, че именно подсъдимият е
допринесъл за връщането на вещите, тъй като подобен личен принос не се
установява. Освен това, направеното от страна на подсъдимия самопризнание не
може да се вземе предвид повторно от съда – този път като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство, тъй като то вече е станало предпоставка за
прилагането на чл. 58а от НК и редуциране на наказанието лишаване от свобода от
3 години на 2 години. Неоснователно в твърдението на жалбоподателя, че от
съдържанието на присъдата не е ясно дали съдът е приложил чл. 58а от НК,
доколкото между диспозитива и мотивите не се
установява противоречие, а и недвусмислено е посочено и аргументирано, че
въпреки превеса на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, с оглед
минимално необходимото за постигане целите по чл. 36 от НК районният съд е определил
наказанието към средния предвиден в закона размер, а именно в размер на 3
години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е намалено с една
трета, в резултат на което наказанието, което следва по присъдата е в размер на
две години лишаване от свобода.
От свидетелството за съдимост на Х.Е. се
установява, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по
предходно осъждане, а именно в изпитателния срок за изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено с одобряването
на споразумение по н.о.х.д. № 16289/2017 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 122-ри състав. С оглед на това и предвид императивната
норма на чл. 68, ал. 1 от НК, то районният съд е процедирал законосъобразно,
активирайки посоченото условно наказание лишаване от свобода с присъдата си.
Законосъобразно по правилата на ЗИНЗС е определен и първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието, като правилно е прилагането и на чл. 59, ал. 1 и на
чл. 25, ал. 2 от НК и е приспаднато вече приведеното в изпълнение и изтърпяно
наказание лишаване от свобода.
Що се отнася до прилагането на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд е
процедирал законосъобразно, тъй като е определил едно общо най-тежко наказание
в размер на 2 години лишаване от свобода, измежду наказанията, наложени по
н.о.х.д. № 4337/2018 г. на Софийски районен съд, по н.о.х.д. № 1840/2018 г. на
Районен съд – Пловдив, по н.о.х.д. № 6-2018 на Районен съд – Велико Търново, по
н.о.х.д. № 1062/2018 г. на Районен съд – Бургас, по н.о.х.д. № 2794/2018 г. на
Районен съд – Варна и наложеното с присъдата по настоящото дело. От справката
за съдимост се установява, че всяко едно от престъпленията по тези дела е
извършено преди да е влязла в сила присъдата по останалите, поради което
практически става въпрос за едно осъждане и следва да се определи едно общо
най-тежко наказание. Такова се явява именно наказанието от 2 години лишаване от
свобода, което е наложено в настоящото наказателно производство. С оглед
обстоятелството, че всички престъпления в групата са извършени в изпитателния
срок по н.о.х.д. № 16289/2017 г. на Софийски районен съд, предвид вида и
интензитета на осъществената престъпна дейност, попадаща в обхвата на
осъждането, за което е определено едно-общо най-тежко наказание, въззивният съд споделя извода на първата съдебна инстанция,
че е налице основание за прилагане на чл. 24 от НК и за увеличаване на така
определеното наказание от 2 години на 3 години лишаване от свобода. По този
начин се постига справедлив резултат, тъй като наказанието на подсъдимия се
привежда в съответствие с личната му обществена опасност и по този начин би
могло да въздейства в насока постигане на визираните в чл. 36, ал. 1 от НК
цели.
Въззивният съд не намира
основание за изменение на обжалваната присъда и в частта, с която съдът се е
произнесъл по веществените доказателства по делото, както и по въпроса за
разноските, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода на делото,
следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
В обобщение на осъществената въззивна
проверка, съдът счита, че обжалваната присъда е законосъобразна и липсва
основание за нейната отмяна или изменение, поради което следва да се потвърди.
По тези мотиви и на основание чл. 334,
т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.03.2019 г. по
н.о.х.д. № 16185/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.