№ 21184
гр. ..... 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110128802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу
него е образувано изп. д. № 20219240402845 при .... Това изп. дело било образувано по
издаден в полза на „... изпълнителен лист от дата 06.04.2012 г. по гр. д. №14218/2012 г. по
описа на СРС, 119 с-в, за следните суми: 1804.62 лв. главница, 553.73 лв. договорна лихва за
периода 05.05.2010 г. до 13.03.2012 г., наказателна лихва в размер на 62.34 лв. за периода
05.06.2010 г. до 20.03.2012 г., 85.49 лв. лихва за периода 05.03.2009 г. до 05.07.2009 г. и
265.31 разноски. Ищецът твърди, че вземането по изпълнителния лист е било погасено по
давност, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Същият
е насочен срещу настоящия ответник, тъй като по силата на договор за прехвърляне н
вземания е станал носител на материалното вземане.
Ответникът признава иска в депозиран отговор на исковата молба.
С молба от 07.12.2023 г. ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 , ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
1
признанието. Съгласно ал. 2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е
признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде
уважена исковата претенция в цялост по реда на чл. 237 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
В настоящия казус налице е първата от предпоставките, при които следва да се възложат
разноските в тежест на ищеца, а именно- признание на иска от страна на ответника. Освен
това съдът намира, че е налице и другата предпоставка, а именно- ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото. Доказателства ответникът да е предприел действия, да
е изразил готовност да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си
спрямо ищеца, не бяха представени.
Поради това разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ... срещу ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ..... ул. „... № ...,
сграда „...., иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК, че А. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ..... ж. к. „.... не дължи на ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., сумата 1804.62 лв. главница, 553.73 лв. договорна лихва за периода
05.05.2010 г. до 13.03.2012 г., наказателна лихва в размер на 62.34 лв. за периода 05.06.2010
г. до 20.03.2012 г., 85.49 лв. лихва за периода 05.03.2009 г. до 05.07.2009 г. и 265.31 разноск.,
за които е бил издаден изпълнителен лист от дата 06.04.2012 г. по гр. д. №14218/2012 г. по
описа на СРС, 119 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2