№ 37
гр. Свиленград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. Д. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
351зз-74/01.05.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград –
Илиан Веселинов Христов, на длъжност „мл. експерт“ при РУ на МВР – Свиленград.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
не за целта, предвидена в закона. Счита се, че заповедта е бланкетна, като не
съдържала изискуемите в закона реквизити. По тези съображения е направено искане
да бъде отменена издадената заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-74/01.05.2021 г.,
издадена от Илиан Веселинов Христов – „мл. експерт” при РУ на МВР – Свиленград, е
наредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР задържането на жалбоподателя М. Д. за
срок до 24 часа в помещението за временно задържане на Патрулна база Капитан
Андреево във връзка с данни за извършено престъпление, за което е образувано ДП №
134/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр. Свиленград. Задържането е извършено в 13 ч.
на 01.05.2021 г. Задържаното лице е освободено в 10:30 ч. на 02.05.2021 г.
На задържания Д. е бил извършен обиск, за което е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 01.05.2021 г.
От изисканата по делото административна преписка по издаване на оспорената
заповед и от ДП № 134/2021 г. се установява, че около 11:20 ч. на 01.05.2021 г. в РУ на
1
МВР – Свиленград постъпил сигнал за настъпило ПТП в с. Сладун, общ. Свиленград.
Пристигайки на място, полицейските служители Даниел Георгиев и Илиан Христов
констатирали, че лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № Х 7146 КС с десен волан,
собственост на жалбоподателя М. Д., с водач *******, и пътници на предна лява
седалка М. Д. и на задна дясна седалка *******, се движил с несъобразена скорост, не
се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, като водачът загубил
контрол над МПС, което навлязло в лентата за насрещно движение и се ударило в
дясна част на движещия се по посока с. Маточина лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
рег. № Х 6354 ВТ, собственост на ************ от с. Сладун, и управляван от
*********. След това лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № Х 7146 КС продължил
движението си и се ударил в крайпътно дърво, от удара се завъртял и се ударил в пейка
на тротоара, на която седял *********. Установено е, че водачът на лекия автомобил
„Мерцедес” с рег. № Х 7146 КС ******* не притежавала свидетелство за управление
на МПС. Същата споделила пред полицейските служители, че объркала педалите, като
вместо спирачката, натиснала педала на газта и затова колата се движела толкова
бързо. Заявила, че скоро щяла да бъде абитуриентка и искала да се научи да кара кола и
затова била помолила жалбоподателя Д. да й даде колата да се научи да шофира и той
се явявал нещо като инструктор. По отношение жалбоподателя М. Д. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 351100/01.05.2021 г. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че като собственик на автомобил марка
„Мерцедес” с рег. № Х 7146 КС го преотстъпил на неправоспособен водач.
Жалбоподателят М. Д. бил задържан за 24 часа. Към момента все още не са налице
данни дали административнонаказателното производство е приключило. Видно от
медицинската документация в резултат на ПТП била наранена дясната ръка на
*******, като било ограничено движението в лакетната и гривнената става. При другия
пострадал ********* е налице прободна рана в дясна лумбална област на предна
коремна стена. Проведено е оперативно лечение.
По случая е образувано ДП № 134/2021 г. за това, че на 01.05.2021 г. в с.
Сладун, общ. Свиленград при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. №
Х 7146 КС без необходимата правоспособност в нарушение на правилата по ЗДвП
причинил по непредпазливост по една средна телесна повреда на ******* и *********
– престъпление по чл. 343, ал. 3, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.
1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по съществото е
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата
2
следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая
е налице. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на
чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се
обжалва пред съда. В Заповедта е посочено и правното основание за постановяване на
задържането, както и фактическите обстоятелства, предпоставили задържането – ДП №
134/2021 г.на на РУ на МВР – Свиленград.
Според настоящия съдебен оспорената заповед е издадена и в съответствие с
материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира правомощието на
полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
От посоченото в оспорената заповед и от събраните по делото доказателства е видно,
че в случая задържането на жалбоподателя Д. е било извършено във връзка с наличие
на данни за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1
НК на 01.05.2021 г. в с. Сладун, общ. Свиленград. В тази връзка е необходимо да се
изясни, че съгласно задължителните указания на Постановление № 1 от 17.01.1983 г.
по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС при преотстъпване на моторно превозно
средство на лице, което няма свидетелство за управление или е употребило алкохол,
преотстъпващият носи отговорност за извършено престъпление по транспорта.
Преотстъпващият превозното средство е длъжен да се убеди, че лицето, на което го
преотстъпва, притежава свидетелство за управление и не е употребило алкохол. Затова
нарушенията на забраната да се преотстъпва управлението на моторното превозно
средство на неправоспособно или употребило алкохол лице при положение, че поелият
управлението на моторното превозно средство виновно причини съставомерни
последици, е достатъчно основание за отговорност на преотстъпващия. Към момента
това ППВС не е загубило действието си, като в тази насока е и по-новата практика на
ВКС – Решение № 167 от 19.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 678/2019 г., II н. о., НК,
Решение № 58 от 04.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 196/2019 г., II н. о., НК, Решение №
195 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 387/2014 г., I н. о. и др. Поради съдът приема, че
към момента на задържането са били налице данни, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предоставяйки собствения си лек автомобил
на неправоспособен водач, и по този начин по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на лицата ******* и *********. Безспорно жалбоподателят е знаел, че
лицето ******* не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като по нейни
сведения той я обучавал да шофира. Фактът, че полицейският служител Георгиев е
съставил акт за установяване на административно нарушение не означава, че в
разглежданата хипотеза не би могла да бъде ангажирана наказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото на този начален етап все още не би могло да се прецени
дали ще му бъде повдигнатото обвинение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство се
прекратява при констатиране признак на извършено престъпление. Ето защо, съдът
намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи
на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като в оспорената заповед
са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла
на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите
3
основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от
документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по
ДП № 134/2021 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград (така ТР № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК).
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни
за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори
да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както беше посочено
по-горе, събраните по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на
„данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по
смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно
съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ)
„задържане до 24 часа” по чл. 72 ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само
данни за извършено престъпление, т. е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият съдебен състав намира, че
към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено
престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.
В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност
при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е
оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Ето защо, съдът счита, че изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на
закона, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д., роден на ********** г. във Великобритания,
ЛНЧ: **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-74/01.05.2021 г.,
издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – Илиан Веселинов
Христов, на длъжност „мл. експерт” при РУ на МВР – Свиленград.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5