Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 195
гр. Сливен, 28. 11. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева и на
прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 339 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона
за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р.Р., подадена
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 76 от 20.09.2017 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/,
с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД са
установени следните публични държавни вземания: по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от
подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 8 830,72
лева и лихва за забава 2 929,11 лева; и по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и с
нов № 31510337, издадени от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от
подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 1 584,38
лева и лихва за забава 509,20 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е
следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният
орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано
материалноправно основание; административният орган не е приложил института на
погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Излага допълнителни
съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: дружеството не е уведомено
за започване на административното производство; при издаване на оспорения акт
не са спазени изискванията на чл. 194б и чл. 195б от ЗВ; дружеството не е
изпаднало в забава, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията
си по чл. 194б от ЗВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
задълженията за 2010 г. и 2011 г.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
1. С Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г., издадено
от Директора на БД ИБР, на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право
на водовземане от подземни води чрез 1 брой каптиран извор, разположен в поземлен
имот в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, с цел на водовземането:
питейно-битови нужди, място на водоползването: с. Прохорово, община Нова Загора,
с разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 3 160 м3, , със
срок на действие на разрешителното: 25 години. В Разрешителното е посочено, че:
на основание чл. 194 от ЗВ, за правото на водоползване се заплаща такса в
размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1, Раздел I от
Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./,
за ползваните водни количества за питейно-битови нужди; таксата е годишна и се
внася от титуляра на Разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата
година по сметката на БД ИБР – Пловдив.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора
за 2010 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Прохорово
за цялата 2010 г. е 48 191 м3 /л.47/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора
за 2011 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с.
Прохорово за цялата 2011 г. е 62 974 м3 /л.52/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от Управителя
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г. –
с. Прохорово, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. е 62 467 м3 /л.48 от АД № 2886 / 2017 г. по описа на Адм. съд-
Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г. – с. Прохорово, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 48 304 м3 /л. 49 от АД № 2886 / 2017 г. по описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г. – с. Прохорово, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 73 200 м3 /л.46/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г. – с. Прохорово, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 73200 м3 /л. 50 от АД № 2886 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г. – с. Прохорово, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 73200 м3 /л. 51 от АД № 2886 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Констативен протокол № СЛ 490 от 11.08.2017 г.,
съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР /л.41-л.42 от АД № 2886 / 2017 г. по описа на Адм. съд- Пловдив/,
е обективирана проверка по документи във връзка с горепосоченото Разрешително.
В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните
подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 48 191 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., и възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 48 191 м3 м3 = 963,82 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 62 974 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., и възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х е 62 974 м3 = 1 259,48 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите
такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ,
бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 62 467 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 62
467 м3 = 1 249,34 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 48 304 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 48
304 м3 = 966,08 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 73 200 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х е
73 200 м3 = 1 464 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация
по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 73 200 м3. Дължимата годишна такса за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х е 73 200 м3 =
1 464 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената
декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 73 200 м3. Дължимата годишна такса за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х е
73 200 м3 = 1 464 лева.
Истинността на горепосочения Констативен протокол е
оспорена от оспорващия и с Определение, постановено в открито съдебно заседание
на 14.12.2017 г., е открита процедура по извършване проверка истинността на
оспорения документ.
2. С Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г.,
продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и с нов № 31510337, издадени
от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане
от подземни води чрез два броя каптирани извори, разположени в поземлени имоти
в землището на с. Крива Круша, община Нова Загора, категория на подземните води
– I категория, с цел на водоползването: питейно-битово
водоснабдяване, място на водоползване: за
питейно-битово водоснабдяване на с. Крива Круша, община Нова Загора, с разпределение
на разрешеното водно количество: годишно до 47 620 м3, с краен срок на действие
на разрешителното: 27.01.2021 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора
за 2010 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Крива
Круша за цялата 2010 г. е 7 385 м3 /л.48/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора
за 2011 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Крива
Круша за цялата 2011 г. е 16 458 м3 /л.52/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г. – с. Крива Круша, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 10 068 м3 /л. 43 от АД № 2886 / 2017 г.
по описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г. – с. Крива Круша, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 6 792 м3 /л. 44 от АД № 2886 / 2017 г. по описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г. – с. Крива Круша, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 6 631 м3 /л. 45 от АД № 2886 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г. – с. Крива Круша, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 10 353 м3 /л. 46 от АД № 2886 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от
Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г. – с. Крива Круша, че иззетото количество вода за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 21 532 м3 /л. 47 от АД № 2886 / 2017 г. по
описа на Адм. съд- Пловдив/.
С Констативен протокол № СЛ 479 от 04.08.2017 г.,
съставен от главни експерти в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР /л.39-л.40 от АД №
2886 / 2017 г. по описа на Адм. съд- Пловдив/, е обективирана проверка по
документи във връзка с горепосоченото Разрешително. В протокола е констатирано,
че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни
такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 7 385 м3.
Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., и възлиза на: Т=Е х W=
0,02 лв/м3 х 7 385 м3 = 147,70 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г
в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 16 458 м3. Дължимата
годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от
28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02
лв/м3 х 16 458 м3 = 329,16 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите
такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ,
бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 10 068 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 10 068 м3 = 201,36 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 6 792 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 6 792 м3 = 135,84 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 6 631 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 6 631 м3 = 132,62 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 10 353 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 10 353 м3 = 207,06 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и
представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 21 532 м3. Дължимата
годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х
W= 0,02 лв/м3 х 21 532 м3 = 430,64 лева.
Истинността на горепосочения Констативен протокол е
оспорена от оспорващия и с Определение, постановено в открито съдебно заседание
на 14.12.2017 г., е открита процедура по извършване проверка истинността на
оспорения документ.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-44 от 31.08.2017 г. /л.53-л.58/, “ВиК Сливен“ ООД е поканено
да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по
чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, както следва: като титуляр по разрешително № 31510110 от 27.11.2008
г., издадено от Директора на БД ИБР, представляващо такса за правото на
водовземане от подземни води, за питейно - битово водоснабдяване на с.
Прохорово, община Нова Загора, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в
размер на 8 830,72 лева, върху която следва да се начисли и дължимата
лихва за периода на забава; като титуляр по разрешително № 301236 от 26.01.2006
г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и с нов №
31510337, издадени от Директора на БД ИБР, представляващо такса за правото на
водовземане от подземни води, за питейно - битово водоснабдяване на с. Крива
Круша, община Нова Загора, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в
размер на 1 584,38 лева, върху която следва да се начисли и дължимата
лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативните протоколи
№ СЛ 490 от 11.08.2017 г., и № СЛ 479 от 04.08.2017 г. са връчени на
оспорващото дружество на 04.09.2017 г. /л.59/.
С оспорения АУПДВ № 76 от 20.09.2017 г., издаден от
Директора на БД ИБР, са установени по основание и размер задължения на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД по горепосочените разрешителни, а
именно: дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително №
31510110 от 27.11.2008 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер
главница 8 830,72 лева и лихва за периода на забава 2 929,11 лева; и дължима
такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 301236 от 26.01.2006
г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и с нов №
31510337, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 1
584,38 лева и лихва за периода на забава 509,20 лева. Констатирано е, че към
датата на издаване на АУПДВ от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на
БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2016 г. по посочените разрешителни. В акта е извършено позоваване на
издадените Разрешителни за ползване на подземни води, на гореописаните
Констативни протоколи, в които са обективирани проверки по документи на 11.08.2017
г. и на 04.08.2017 г., както и на изпратената до дружеството Покана за
доброволно изпълнение.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.Т. -
Ч. с висше икономическо образование, чието коригирано заключение съдът
възприема като компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал
по делото.
Вещото лице Ч. дава заключение, че: общият размер на
лихвите върху главниците по оспорения акт до дата на издаване на акта е, както
следва: по Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г. – 2 875,63 лева, от
които: за 2010 г. върху сумата 963,82 лева от 01.02.2011 г. – 643,57 лева; за
2011 г. върху сумата 1 259,48 лева от 01.04.2012 г. – 691,21 лева; за 2012 г.
върху сумата 1 249,34 лева от 01.04.2013 г. – 559,62 лева; за 2013 г. върху
сумата 966,08 лева от 01.04.2014 г.– 335,56 лева; за 2014 г. върху сумата 1 464
лева от 01.04.2015 г. – 361,78 лева; за 2015 г. върху сумата 1 464 лева от
01.04.2016 г. – 215,16 лева; за 2016 г. върху сумата 1 464 лева от 01.04.2017
г. – 68,73 лева; и по Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г. – 499,98 лева, от
които: за 2010 г. върху сумата 147,70 лева от 01.02.2011 г. – 98,62 лева; за
2011 г. върху сумата 329,16 лева от 01.04.2012 г.– 180,64 лева; за 2012 г.
върху сумата 201,36 лева от 01.04.2013 г.– 90,12 лева; за 2013 г. върху сумата
135,84 лева от 01.04.2014 г. – 47,18 лева; за 2014 г. върху сумата 132,62 лева от
01.04.2015 г. – 32,77 лева; за 2015 г. върху сумата 207,06 лева от 01.04.2016
г. – 30,43 лева; за 2016 г. върху сумата 430,64 лева от 01.04.2017 г. – 20,22
лева.
Налице е разлика при изчислените от вещото лице Ч.
лихви върху главните задължения спрямо размерите на лихвите, определени с
оспорения акт. Изслушана в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че за 2010 г. административният
орган е изчислил лихвата, считано от 01.01.2011 г., както и поради това, че за
всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а
вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на
законната лихва.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 26.09.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез
изпращане по пощата на 09.10.2017 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че
компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с
които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон е директорът
на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е определен с
оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за
водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват
публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно
установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със
ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане.
Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В
чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета
с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от
01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета
с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./. Таксите
за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., се
внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари
на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни
основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на
представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по
водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено
е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване
на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз
основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След
установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е
издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите
на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото
дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите
на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на
подадените от самото дружество справки и декларации за използваните количества
вода за конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на
БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ
количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от оспорващия
данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма
за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри
на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативните
протоколи № СЛ 490 от 11.08.2017 г. и № СЛ 479 от 04.08.2017 г., съставени въз
основа на информацията, предоставена от оспорващия. С оглед цитираната
разпоредба на ЗВ, именно титулярът на разрешителното за водоползване следва да
измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната
басейнова дирекция. В случай, че оспорващият е разполагал с информация за
различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то е
следвало да представи същата по делото. В тежест на страната е да установи
благоприятните за нея факти и тъй като доказателства в тази насока от
оспорващия не са представени, съдът следва да приеме, че посочените от административния
орган количества вода са правилно установени. Съдът счита за недоказано и
твърдението на оспорващия за антидатиране на горепосочените констативни
протоколи, доколкото същите са съставени при съвместната работа на служителите
на БД ИБР в информационната среда на службата. Тези констативни протоколи са
съществували към момента на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение, тъй като са приложени към нея, и
следователно са съществували преди издаването на оспорения АУПДВ. С оглед на
изложеното и след извършена проверка в откритото по чл. 193 от ГПК
производство, съдът счита, че следва на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, да признае за недоказано оспорването на истинността на
Констативен протокол № СЛ 490 от 11.08.2017 г., съставен от главни експерти в
БД ИБР, и на Констативен протокол № СЛ 479 от 04.08.2017 г., съставен от главни експерти в БД ИБР.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари
на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът
по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на
които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените
справки към административния орган за 2010 г. и за 2011 г., и с представените
декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. - 2016 г. Посочените количества
в тези справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите,
установени като отнети и използвани водни маси в производството по издаване на
оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за
процесния период са определени правилно. Извършените от административния орган
изчисления са точни. Размерът на таксите правилно е изчислен от
административния орган по формулата Т = Е х W = 0,02 лв/м3, предвидена в
относимите за съответните периоди Тарифи. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, Раздел I
от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./,
единичният размер на таксата за водоползване за питейно-битови нужди от 0,02
лв/куб.м се коригира с корекционен коефициент 1. В Разрешително за водовземане № 31510110 от 27.11.2008 г. изрично е
посочено, че за правото на водоползване се заплаща такса в размер, определен в
съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1, Раздел I от Тарифата за таксите за
правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №
154 от 28.07.2000 г. /обн., ДВ, бр. 65 / 2000 г./, за ползваните водни количества
за питейно-битови нужди, а в Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г. е посочена категория
на подземните води – I категория. Поради което размерите на таксите за 2010 г.
и за 2011 г. са определени правилно по формулата Т = Е х W = 0,02 лв/м3.
Правилно са определени и размерите на таксите за периода 2012 г. – 2016 г., за
който е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50
от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./. В посочената Тарифа единичният
размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битово водоснабдяване
е 0,02 лв./куб.м.
По делото не се спори, че таксите за процесния период
01.01.2010 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото дружество.
Частично основателни са твърденията на оспорващия
относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху
таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане
са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не
по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от
Тарифата от 2011 г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането
в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи
законната лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни
вземания се събират със законната лихва. Следователно, върху установеното
задължение за 2010 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.02.2011
г., а върху установените задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи
законна лихва за забава, считано от 01.04. на съответната следваща година.
Поради изложеното, в разглеждания случай началната дата 01.01.2011 г. на
дължимите лихви за задълженията за 2010 г. е определена незаконосъобразно от
административния орган, вместо 01.02.2011 г., а началната дата на дължимите
лихви за задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
– 01.04. на съответната следваща година, е определена законосъобразно от
административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за
заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото
уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата
дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по
която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази
теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок
за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е
предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В
горепосочените тарифи е определен начинът на изчисляване на таксите за
водовземане и срока за плащането им. Използваното количество вода се измерва от
титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не
съществува необходимост от определяне размера на таксата от директора на
басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало
информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението. Задължението
за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква
при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се
установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на
задълженията за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на
правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за
установяване на задълженията факти.
Размерът на дължимите такси за водовземане се определя според
използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява
съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече,
пълното или неточно изпълнение на това задължение не означава, че се
освобождава титулярът на разрешителното за водоползване от задължението за
заплащане на такса в установените от закона срокове. Задълженията за такса
възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма
факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на
изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на
това задължение, законодателят е обвързал с издаването на нарочен акт от
Басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ задължение за Директора на
Басейновата дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера
на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва
да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да
е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми.
Посоченото уведомление не е индивидуален административен акт за установяване
размера на задълженията. Този акт имат само информативен характер - за улеснение
на задълженото лице. По изложените съображения, когато задълженото лице не е
получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е заплатило в срок
задълженията си за такса, Директорът на съответната Басейнова дирекция има
правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да установи
наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната съдебна
практика на Върховен административен съд на Република България, включително:
Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 109 / 2016 г., VII о.; Решение №
16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от
13.07.2009 г. по адм. дело № 15528/ 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б,
ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено
като основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал.
4 от ЗВ, което потвърждава извода, че това уведомление има само информативен
характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е
спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение
и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на
задълженията.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените
срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г.
/ не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата
от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за
задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017
г., а за задълженията за 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 01.01.2018 г.
С оглед на изложеното, задълженията за 2010 г. са
погасени по давност. Оспореният акт в следните части: в частта, с която по
отношение на „ВиК Сливен“ ООД е установено задължение за такса за водовземане
по Разрешително № 31510110 от 27.11.2008
г. за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер главница 963,82 лева и
лихва за забава 661,45 лева; и в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“
ООД е установено задължение за такса за водовземане по Разрешително № 301236 от
26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и с
нов № 31510337, за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер главница 147,70
лева и лихва за забава 101,36 лева, е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен в тези части.
Давността за задълженията за 2011 г. е започнала да
тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., но изтичането на давността
е прекъснато с издаването на оспорения АУПДВ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/.
Съставянето и предявяването на оспорения АУПДВ № 76 от 20.09.2017 г. е
прекъснало горепосочения давностен срок, поради което е започнала да тече нова
петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Не е изтекъл и 10-годишният
давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността.
По изложените съображения задълженията за 2011 г. не
са погасени по давност.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви
за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещото
лице лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от
определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като
изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за
плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на
Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на
БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта/. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е
изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360
дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен
в следните части: в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по
Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г. е установено задължение за лихва за
забава за периода от 01.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер над 2 232,06
лева до 2 267,66 лева; и в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“
ООД по Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение
№ РР-1485 от 07.05.2012 г. и с нов № 31510337, е установено задължение за лихва
за забава за периода от 01.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер над 401,36
лева до 407,84 лева. В тези части оспореният акт следва да бъде отменен.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е
законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, е частично основателна. Съразмерно
с уважената част от жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващото дружество направени по делото разноски в размер на 197,89 лева /1
916,41 : 13 853,41 = 0,138 х 1434= 197,89/.
Воден от гореизложеното и на основание и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността на
Констативен протокол № СЛ 490 от 11.08.2017 г., съставен от главни експерти в
Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, и на
Констативен протокол № СЛ 479 от 04.08.2017 г., съставен от главни експерти в
Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 76 от 20.09.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са установени задължения
на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С.Р.Р.: В ЧАСТТА, с която е
установено по Разрешително № 31510110 от
27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, задължение за такса за
водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в
размер главница 963,82 лева и лихва за периода от 01.01.2011 г. до 20.09.2017
г. в размер на 661,45 лева; В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително №
301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от
07.05.2012 г. и с нов № 31510337., издадени от Директора на БД ИБР, задължение
за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. в размер главница 147,70 лева и лихва за периода от 01.01.2011 г.
до 20.09.2017 г. в размер на 101,36 лева; В ЧАСТТА, с която е установено по
Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР,
задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо
в размер над 2 232,06 лева до 2 267,66 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено
по Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение №
РР-1485 от 07.05.2012 г. и с нов № 31510337., издадени от Директора на БД ИБР,
задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо
в размер над 401,36 лева до 407,84 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р.Р., подадена
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 76 от 20.09.2017 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В
ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от С.Р.Р., са установени следните задължения: по Разрешително №
31510110 от 27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за
водовземане от подземни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в
размер главница 7 866,90 лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012
г. до 20.09.2017 г. общо в размер на 2 232,06 лева; и по Разрешително № 301236
от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 07.05.2012 г. и
с нов № 31510337., издадени от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от
подземни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 1 436,68
лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в
размер на 401,36 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” –
гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от управителя С.Р.Р., сумата 197,89 /сто деветдесет и седем лева
и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: