Р Е Ш Е Н И Е

 

274/14.7.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 641/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ТОЦИ” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. ******* № 62, представлявано от Теодор Г. Стилиянов срещу Наказателно постановление № 416059-F429125/06.03.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че случаят напълно покрива критериите за „маловажен случай“, тъй като нарушението е допуснато на третия работен ден на служителя, който с пари от касата е закупил необходими за функционирането на обекта, храни и консумативи, които пропуснал да регистрира във ФУ, чрез операцията „служебно изведени“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като в жалбата са изложени подробни доводи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява представляващ. Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено Наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Търговецът-жалбоподател стопанисвал търговски обект - кафе-аператив, намиращ се на бул. ******* № 62 в гр. Шумен. На 17.10.2018г. около 16,35 часа свидетелят Д.И.Г. – инспектор по приходите ГДФК извършил проверка по спазване на Наредба Н-18/2006г. на МФ. При проверката били изискани документите във връзка с наличното в обекта, фискално устройство, разрешителни, удостоверение за категоризация и други. Били съставени два броя Опис на касова наличност към момента на започване на проверката в заведението. Бил изведен и междинен отчет без зануляване от наличния в заведението, ЕКАФП, от който било установено, че касовата наличност следвало да е в размер на 262,20 лева. Била представена и сторно бележка за сумата от 32,60 лева, Фактическата наличност след сборуване на двата описа била в размер на 88,60 лева.  Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0278279 от 17.10.2018г., с който на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК било дадено разпореждане управляващия и представляващ на дружеството да се яви в 11,30 часа на 22.10.2018г. за съставяне на АУАН. Във връзка с констатираната разлика в размер на 141,00 лева, на 22.10.2018г., свид. Д.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение на търговеца- жалбоподател за това, че не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като е констатирана отрицателна разлика в размер на 141 лева. Актосъставителят посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия, лице, предявен му и подписан без възражение. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били преценени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 06.03.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ТОЦИ” ЕООД, гр. Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на основание чл.185, ал.2 ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетеля Д.И.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля Г. следва да бъдат кредитирани като последователни, логични и безпротиворечиви с писмените доказателства, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелят не извлича полза от твърденията си и няма основания да бъде счетен за заинтересуван или предубеден.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ изисква извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискално устройство да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че фактическата касова наличност в търговския обект, стопанисван от последното, не е съвпадала с наличността според паметта на фискалното устройство. Установено е също, че извеждането от касата на сумата от 141 лева, представляваща констатираната разлика, не е била регистрирана във фискалното устройство. Предвид установената фактическа обстановка съдът приема, че търговецът действително е осъществил неизпълнение на административно задължение, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тъй като е налице разлика между фактическата наличност в касата на търговския обект и тази, разчетена от фискалното устройство, за което правилно и законосъобразно лицето е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.  

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на адмивнистративнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Актът е съставен законосъобразно в присъствието на представляващ търговеца. Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената норма предвижда специална санкция за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка с прилагането на чл.118 от ЗДДС. Съдът констатира, че при словесното описание на състава на нарушението е допусната известна неточност. Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление не се посочва, конкретно с коя от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност. Макар и да не е конкретизано, съдът намира, че тази непрецизност не е съществена. Нарушената в случая разпоредба изисква всяка промяна на касовата наличност да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, поради което съдът намира, че липсата на конкретизация не е довело реално до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са били реално увредени.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са налице и някакви особени извинителни причини за осъществяването на процесното неизпълнение, които да обусловят приложението на цитираната норма.

Що се отнася до наложеното на дружеството - жалбоподател наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева, съдът намира, че същото необосновано е било определено над предвидения в закона минимум от 500 лева, имайки предвид липсата на позоваване от страна на административно-наказващия орган на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи определянето на наказанието в по-висок от минималния размер, предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размера на наложената с него санкция бъде намален до предвидения в закона минимален такъв.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като бъде намален размера на имуществената санкция, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 416059-F429125/06.03.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на  „ТОЦИ” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” като намалява размера от 700 /седемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: