Протокол по дело №480/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 700
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20223100500480
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 700
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500480 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:42 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Р. Н. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, редовно
призована, не се явява. Представлява се от юр. Й., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,
редовно призовано, представлява се от адв. , редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЮР. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както
1
следва:
І въззивна жалба вх. № 260080/05.01.2022г., от Р. Н. Д., чрез пълномощника адв. Бр.
Б., срещу постановеното решение № 262854/23.11.2021г. по г.д. №12981/2020г. на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АИТ Интернешънъл
транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 14.12.2019 г.
в гр. Монтелимар, Франция за разликата от 40 000 лв. до 60 000 лв. и парично обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в
разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на въззивника, пропусната полза
изразяваща се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и получаваното
обезщетение за временна неработоспособност, в резултат на трудовата злополука за
разликата над присъдените 1 145,12лв. до претендираните 27 257,94лв. В жалбата се твърди,
че решението в посочените части е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Излага, че
от представените по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилата на
14.12.2019г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и в резултата на същата
въззивникът е получил тежко многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, което е
наложило по спешност оперативно лечение. При определяне на размера на обезщетението,
ВРС не се е съобразил с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчел
установените от доказателствата по делото факти: увреждане, което е обусловило трайно
затруднение в движението на ляв долен крайник за период от 8-10 месеца; счупване, което
се характеризира с ограничаване на функцията на крайника, силни болки, невъзможност за
извършване на активни движения, необходимост от пълно обездвижване за един месец,
продължителен период на придвижване с помощни средства, като към настоящият момент
въззивникът има ограничение при сгъване на крака, изпитва болка при натоварване на
коленната става и накуцваща походка. Не е отчетено обстоятелството, че въззивникът е
изпитал много силна болка при настъпване на трудовата злополука, както и след това, както
и, че никога няма да се възстанови напълно. Посочва се също, че от приетото по делото
заключение на СПЕ се установява, че е развил симптоми на разстройство в адаптацията и
към момента е с остатъчна ситуационна тревожност, поради страх от повтаряне на
инцидента и преходно безсъние. По отношение на имуществените вреди се посочва, че
неправилно при определяне на размера на обезщетението не са включени получаваните,
включително и в последния преди злополуката месец командировачни пари, които предвид
характера на работа и длъжността на въззивника, имат постоянен характер. По изложените в
жалбата съображения се претендира отмяна на решението в посочените части, като исковете
се уважат в предявените размери. Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД е депозирала писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
ІІ въззивна жалба вх. № 303910/15.12.2021г. от „Застрахователно дружество
2
Евроинс“АД/ трето лице помагач/, чрез юрисконсулт Й. Сл. срещу същото решение, в
частите, с които „АИТ Интернешънъл транспорта“ЕООД е осъдено да заплати на Р.Д.
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7500лв. до присъдените 40 000лв. и
имуществени вреди за разликата над 572,56лв. до присъдените 1145,12лв. Счита, че
решението в посочените части е неправилно, поради което претендира неговата отмяна.
Твърди се, че определения базов размер на обезщетението е прекомерен, както и, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради груба
небрежност, като съдът не е взел предвид своевременно релевираните от ответника
възражения в този смисъл при определяне на размера на обезщетението. В жалбата се
твърди, че определеното обезщетение в размер на 40 000лв. е прекомерно и не отговаря на
критерия за справедливост и съдебната практика в сходни случаи. Излага, че в случая се
касае до нелеп инцидент, който се е случил в период, в който работникът е ползвал
задължителната си 45 часова почивка, която не може да се ползва в превозното средство.
Твърди , че единствено действията на пострадалия са довели до инцидента и травматичните
увреждания, поради което и той се явява причинител на вредите. Работодателят носи
отговорност на настъпилите вреди, но няма вина за настъпване на злополуката. Счита, че
справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди не следва да надвишава
сумата от 15 000лв. Оспорват се като необосновани изводите на ВРС относно недоказаност
на възражението за съпричиняване. От доказателствата по делото и от твърденията на
ищеца се установява, че последният е избрал неподходящо място за паркиране, в близост до
бордюр, който е бил с височина около 1 метър, което е препятствало директно и безопасно
слизане от превозното средство. Ищецът е проявил невнимание, като по този начин е
допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на
злополуката следва да се определи на 50% и с него следва да се редуцират претенцииите за
обезвреда.
Р. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение. „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в писмен
отговор е изразило становище за основателност на жалбата.
III Въззивна жалба с фх.№204249/22.12.2021г. от „АИТ Интернешънъл транспорт“
ЕООД срещу постановеното решение, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.200 КТ сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди и 1145,12лв. обезщетение за имуществени вреди, както и разноски на основание чл.78
ГПК. Счита, че решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено с фактическата обстановка, постановено при неправилно приложение на
материалния закон, процесуални нарушения и не е съобразено с трайната съдебна практика.
Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за липса на проявена от страна на
пострадалия работник груба небрежност. Излага, че съдът погрешно и едностранно е ценил
заключенията на проведените СЕ, без да изследва връзката им с останалите събрани по
делото доказателства, установяващи временен характер на претърпените болки и
претърпени психически преживявания, което е довело до необосновани и неправилни
3
изводи относно интензитета и продължителността на страданията, съответно и размера на
обезщетението. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения моли за отмяна
на решението в обжалваните части и постановяване на решение с което претенциите се
отхвърлят като неоснователни, в условие на евентуалност, при обсъждане на хипотезата на
чл.201, ал.2 КТ – съпричиняване на увреждането, в следствие от груба небрежност от страна
на ищеца, обезщетението да бъде намалено с 90%, пропорционално на съпричиняването.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли като
неоснователна, тъй като изплатеното обезщетение по застрахователната полица в размер на
394,31лв. изцяло е покрило размера на вредите, представляващи претърпени загуби в размер
на 217,53лв., а изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност за
периода от настъпване на инцидента до предявяван на исковата молба покриват размера на
обезщетението за пропуснати ползи. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотеза на
груба небрежност, размерът на присъдените обезщетения да се намали.
С писмен отговор Р.Д. е оспорил жалбата като неоснователна.

АДВ. Б.: Поддържам нашата въззивната жалба. Оспорвам отговора и насрещните
въззивни жалби. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
ЮР. Й. : Оспорвам жалбата на въззивника. Поддържам отговора и нашата въззивна
жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Считамq че решението в обжалваната от нас част е неправилно в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, по отношение на определената сума за причинените вследствие
трудовата злополука на моя доверител неимуществени вреди в размер на 40000 лв., с оглед
на тежките последици след трудовата злополука, за което той няма данни да има
съпричастие към това. Не отговарят на доказателствата по делото твърденията, че има
4
съпричиняване. Няма спор, че е бил в трудово правоотношение, няма спор, че е станало по
време на работа като в тази връзка е налице и влязло в сила постановление на НОИ
Пловдив. Тази злополука, с оглед многофрагментното счупване на крака, съобразно
заключението на вещото лице ще останат трайни белези в походката и няма да се възстанови
до края на живота си. С оглед СПЕ беше установено, че тази злополука му е причинила
тежък стрес, който го е съпътствал дълго време. С оглед трайния резултат от трудовата
злополука и невъзвръщаемостта на пълната функция на крака такова обезщетение е
неправилно и несъобразено със ЗЗД. Относно имуществените вреди, съдът е приел, че има
право за обещетение само за разликата до заплатата, която е получавал и се позовава на
практиката на ВКС. Тази практика, която се цитира касае трудови правоотношения, които
като предмет и място са на територията на РБ. Тук става дума за особен трудов договор, при
който местоизпълнението е извън България. Работата която му е възложена не се изпълнява
на територията на България и никой не би работил на заплатата договорена между страните,
защото основната част от парите е дневни и командировъчни пари, които той получава.
Затова ние твърдим и считам, че неправилно не е приета нашата теза, че невъзможността да
изпълнява трудовите си задължения вследствие на трудовата злополука, той не може да
изпълнява трудовите функции и не може да получава договорената сума. Неправилно е, но
всички фирми го правят в България като спестяват данъци върху трудовото
възнаграждение. Не можейки да изпълнява трудовите си функции моят доверител се лишава
от тази основна част от възнаграждението, което му се полага - командировъчни и затова
разликата между получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение са
пропуснатите ползи, които не е могъл да получи, ако не беше налице трудовата злополука.
Поставил съм въпроса и по други дела, т.к. има разлика между тази практика, която е
противоречива за трудовите договори в България и международните. Моля да оставите
въззивната жалба на насрещната страна без уважение. Моля да отмените решението в
обжалваните от нас части и да определите обезщетение в размер на 60000 лв. и на
имуществени вреди в размер на 27000 лв.
Моля да бъда извинен, трябва да напусна залата, т.к. имам друго дело, за което
закъснявам.
Адв. Б. напусна залата.
ЮР. Й.: В настоящия случай предявените от ищеца искови претенции се явиха
неоснователни. Считам, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважена исковата претенция. В процесния случай нямаше спор,
че единствено действията на увредения ищец са довели до травматичното увреждане като се
е случило в разрез с инструкциите за безопасна работа. Беше установено, че ищецът е бил в
период на 48 часова почивка по време на инцидента като е решил да прекара почивката си в
превозното средство в разрез с правилата като е бил паркирал неправилно превозното
средство, с оглед на това, че бордюрът се падал от ляво, а не от дясно, както трябва.
Неправилно е избраното място за паркиране, защото бордюрът е бил с голяма височина -
между 80 см. и 1 м. като това е възпрепятствало слизането от превозното средство, още
5
повече, че се е случило, когато не е имало дневна светлина и видимостта е била намалена.
Това свидетелства за проява на груба небрежност от страна на ищеца, което следва да се
изследва в мотивите. Заключенията на изслушаните експертизи не са оценени обективно
при постановяване на решението на първата инстанция, а са оценени едностранно.
Претърпените болки и страдания не са били животозастрашаващи и с постоянен характер, а
временни като ищецът е продължил да упражнява професията си след възстановяването от
травмата. Неприятните психически усещания също са отшумели. Ищецът не е сметнал за
необходимо да посещава психиатър, или психолог, което е установено при прегледа му от
вещото лице по СПЕ, което свидетелства за това, че не е имал нужда от същото, за което не
следва да се търси обезщетение от бившия му работодател. Посоченото разстройство в
адаптацията е често срещано в обществото и може да е по други причини. Ако следва да се
дължи вобезщ за травмата, размерът следва да бъде далеч по-нисък от присъдения. Моля
решението на първоинстанционния съд да бъде отменетно в частта, с вкоято е ангажирана
имуществената отговорност на дружеството, което представлявам за посочените суми като
неправилно, т.к. не е съобразено с фактическата обстановка и е в разрез със закона и се
явява немотивирано като се постанови ново решение, съобразно посочените от нас
възражения като предявените искови претенции да се отхвърлят като недопустими,
неоснователни и недоказани, поради факта, че за дружеството, което представлявам не е
възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, защото
не са налице кумулативно предвидените предпоставки. В условие на евентуалност, ако
решите че са налице предпоставките да отмените решението, моля да постановите ново, в
което обсъждайки хипотезата на чл. 201 КТ, че работникът има отношение към
съпричиняване на увреждането, присъденото обещетение да бъде намалено с 90 %,
пропорционално с обема на съпричиняването. Моля претенциите за имуществени вреди да
се отхвърлят като неоснователни, т.к. стана ясно, че е изплатено и обезщетение по
застрахователната полица по застраховка трудова злополука, което е покрило размера на
претърпените загуби от ищеца а изплатените парични обезщетения за временна
неработоспособност за периода от настъпване на инцидента до предявяване на иска се
покриват от трудовото възнаграждение основно и допълнително вс постоянен характер,
които ищецът би получил, ако е полагал труд за същия период. При определяне размера на
неимуществените вреди моля съдът да съобрази, че претърпяната травма не е
животозастрашаваща, не е довела до безвъзвратно и непоправимо увреждане на здравето, а е
имала временен характер. Той е продължил да упражнява трудовата си дейност като
международен шофьор и нормалния си ритъм на живот, както преди увреждането. В
условие на евентуалност, ако приемете, че не е налице груба небрежност, моля да
постановите ново решение, с което размерът на обезщетението да бъде съобразен с
действително претърпените вреди като все отчете, че е изплатена застраховка. Моля в полза
на дружеството да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Моля за
възможност да представя писмени бележки.

6
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 3-дневен срок от
изготвяне на протокола.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7