Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Враца, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВРАЦА, VI–ти
състав, в публично съдебно заседание на 16.03.2023 г. /шестнадесети март
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
участието на секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело №4 по описа за 2023 г.
на АдмС-Враца и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/
вр.чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано по жалба на „Т.а.-В. 98“ АД, ЕИК *********, представлявано
от ** С.С. против ЗАПОВЕД № 777/17.05.2019г. на Кмета на Община Враца, с която
е одобрено Частично изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ III-2, находящ се в *** и обособяването
на 4 нови урегулирани поземлени имота – УПИ III-142 с площ 464.00 кв.м, УПИ XXXVII-142 с площ от 421,00 кв.м, УПИ XXXVIII-142
с площ от 474,00 кв.м и
УПИ XXXIX-142 с площ
от 801,00 кв.м, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на
транспортни средства“, обособяването на обслужваща улица по чл.81 от ЗУТ с площ
от 35,00 кв.м за достъп до новообособения УПИ XXXVII-142, както и регламентиране на
застрояването в тях в съществуваща устройствена зона „Пп“/предимно
производствена зона/. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и нищожна. Прави се искане за нейната отмяна респ. обявяване
нищожността по изложени в жалбата доводи.
В с.з. оспорващият, чрез * Т. моли за уважаване на жалбата така както е
предявена и да се отмени като незаконосъобразна, за което се навеждат доводи,
като се твърди че е и нищожна. Претендират се разноски.
Ответника - Кмет на Община Враца в с.з. не изпраща
представител и не ангажира становище по
делото.
Заинтересованата
страна –Областен управител на област Враца в с.з., чрез процес.си представител *
З. оспорва жалбата и направените в нея твърдения. Счита оспорената заповед за
законосъобразна и отговаряща на изискванията на чл.146 АПК. Подържа аргументите
изложени в писмен отговор по делото. Счита, че дружеството не е притежавало
документ за собственост и съответно не е следвало да се конституира, като
заинтересована страна в адм.производство. Адм.орган не е бил длъжен да
уведомява дружеството, с оглед на което се прави искане за потвърждаване на
заповедта. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл.168 АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
започнало по инициатива на Областен управител на област Враца със задание №1000-57-23/08.11.2018г.
до Кмета на община Враца е поискано във вр.
с предстояща продажба на поземлени имоти на основание ч.85,ал.2 от Правилника
за прилагане на закона за държавната собственост да се разпореди служебно да се
изработи проект за ЧИПУП по реда на чл.134,ал.2 и чл.135,ал.1 и ал.5 от ЗУТ за
обособяване на нови УПИ, съгласно приложена скица, като предназначението на
имотите не се променя и остане „ за ремонт и поддържане на транспортни средства“.
Посочено е, че имотът е ЧДС в управление на областния управител на област Враца
и представлява поземлен имот с идентификатор 12259.1011.2 по КККР на ***, актуван
с АЧДС №3204/28.06.2013г. Към заданието е приложена скица проект и АЧДС
№3204/28.06.2013г., от който е видно че имот
с идентификатор 12259.1011.2 с площ от 2423 кв.м. се управлява от областен
управител област Враца, като в т.13 „забележки“ е посочено, че в имота е
построена сграда на транспорта №12259.1011.2.1
с площ 20 кв.м., актувана с АДС № 103/15.07.1997г. на „Т.а.“ ЕООД ***.
Заданието е било
разгледано от ОЕСУТ при община Враца, като с
писмо рег.№ 0600-255/1/15.03.2019г. на Кмета на община Враца е
уведомен Областен управител на област
Враца за съгласуване на скица-предложение за ЧИПУП-ПРЗ по чл.127,ал.2 от ЗУТ
вр. със заявлението.
Със заповед №582/05.04.2019г. на Кмета
на община Враца е разрешено изготвянето на проект за Частично изменение на
ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ III-2, находящ се в *** и обособяването на 4 нови
урегулирани поземлени имота – УПИ III-142 с площ 464.00 кв.м, УПИ XXXVII-142 с площ от 421,00 кв.м, УПИ XXXVIII-142
с площ от 474,00 кв.м и
УПИ XXXIX-142 с площ
от 801,00 кв.м, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на
транспортни средства“, обособяването на обслужваща улица по чл.81 от ЗУТ с площ
от 35,00 кв.м за достъп до новообособения УПИ XXXVII-142, както и регламентиране на
застрояването в тях в съществуваща устройствена зона „Пп“/предимно
производствена зона/ със заложени пределно допустими градоустройствени
параметри и показатели за съответната зона. Проектът да се изготви служебно,
съгласно чл.135,ал.5 от ЗУТ и да отговаря на изискванията на Наредба №8/2001г.
за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба №7/2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове и устройствени зони.
Във вр. със заповедта със заявление за одобряване на проект за ЧИПУП по
чл.128,ал.3 от ЗУТ от * Н.Г., ** при община *** до Кмета на община Враца, рег.№
0800-172/09.05.2019г. е заявено искане
да бъде одобрен проект за изменение на ПУП/ПРЗ/, като проектът предвижда
разделянето на УПИ ІІІ-2 на четири нови УПИ и обособяване на транспортен достъп
чрез задънена улица по чл.81 от ЗУТ. Приложена е и обяснителна записка с
възложител Община Враца и Областна администрация-област Враца. Приложени са и графични
части на ЧИПУП-ПР и ПЗ за разделяне на
УПИ ІІІ-2 на четири нови УПИ ІІІ-142, УПИ ХХХVІІ-142, УПИ ХХХVІІІ-142 и
УПИ ХХХІХ-142, както и обособяването на транспортен достъп до УПИ ХХХVІІ-142 чрез
задънена улица по чл.81 от ЗУТ.
Във вр. със заявление
№0800-172/09.05.2019г. от община Враца,чрез * Н.Г.- ***, за одобряване на ПУП,
заповед № 582/05.04.2019г. за разрешаване изработването на изменение на ПУП и
нареждане на служебното му изготвяне и
решение по т.2 от Протокол №8 от 09.05.2019г. при община Враца на основание
чл.129,ал.2, чл.134,ал.1,т.2 и ал.2,т.6 от ЗУТ от Кмета на община Враца е
издадена Заповед №777/17.05.2019г., с която е одобрено Частично изменение на
ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ III-2, находящ се в *** и обособяването на 4 нови
урегулирани поземлени имота – УПИ III-142 с площ 464.00 кв.м, УПИ XXXVII-142 с площ от 421,00 кв.м, УПИ XXXVIII-142
с площ от 474,00 кв.м и
УПИ XXXIX-142 с площ
от 801,00 кв.м, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на
транспортни средства“, обособяването на обслужваща улица по чл.81 от ЗУТ с площ
от 35,00 кв.м за достъп до новообособения УПИ XXXVII-142, както и регламентиране на
застрояването в тях в съществуваща устройствена зона „Пп“/предимно
производствена зона/. Посочени са устройствените показатели, както следва :
застрояване свободно, характер на застрояване средно, площ застрояване до 80%,
интензивност на застрояване до 2,5, площ озеленяване мин. 20%, като 1/3 да се
предвиди за озеленяване с дървесна растителност. Видно от заповед №759/13.05.2019г.
е определена М.П.-** устройство на територията, строителството и обществени
поръчки да изпълнява функциите на * на община ***, считано от 14.05.2019г. до
17.05.2019г., включително.
Заповед
№777/17.05.2019г. е съобщена на заинтересованата страна Областен управител на област Враца с писмо
№0800-172/1/17.05.2019г., като същото е получено на същата дата в Областна
администрация от ** -С.П., като от същата е попълнена декларация
на 17.05.2019г., с която е декларирала, че е запозната с издадената заповед,
съгласна е с текста и няма да обжалва.
На 20.05.2019г. от Община Враца е съставен
констативен протокол в който е отразено, че заповедта е обявена на
заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ чрез писмо вх.№
0800-172/1/17.05.2019г., на основание чл.128,ал.3 и ал.5 от ЗУТ, получено е от
С.П. - ***, като същото е представило декларация с дата 17.05.2019г. на
основание чл.90,ал.2,т.1 от АПК и съгласно представената декларация заповедта е
влязла в сила на 17.05.2019г.,т.е.датата на издаване на заповедта.
Тази заповед не е съобщена на оспорващото
дружество, като видно от акт №103/1997г. за
частна държавна собственост на Областен управител на област Монтана е
актуван недвижим имот, находящ се в ***, построена сграда от „Т. а.“ ЕООД ***
върху държавна земя, дълготраен матер.актив на дружеството, описан е
имот-автомивка от 323 кв.м., на 1 етаж,, монолитна, построена 1990г. С нот.акт за признаване право на собственост на
недвижим имот №41/25.11.2020г.,том III,рег.№ 4806, дело №282/2020г. „Т.а.-В.-98“ АД,
представлявано от С.С. е признато за собственик на недвижим имот: сграда с
идентификатор №12259.1011.163.1, находящ се в ***, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 12259.1011.163, застроена площ от 20 кв.м.,
предназначение сграда на транспорта. Представена е и скица на сграда от
20.11.2020г. на АГКК-Враца, удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК на „Т.А.-В.-98“, подробно геодезическо заснемане на застрояване и открита
автомивка с възложител оспорващото дружество за имот 12259.1011.2 от януари
2014г.,съдържащо обяснителна записка и ръчна скица. Тези факти не се спорни по делото.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните,
съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в срок, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, поради което е допустимо. Видно от данните по преписката оспорващото
дружество е собственик на сграда с идентификатор 12259.1011.163.1 и площ от 20
кв.м. на един етаж, разположен в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.163,
която сграда е актувана с АЧДС №103/15.07.1997г. от Областен управител на
област Монтана на „Т.а.“ ЕООД, чиито правоприемник е оспорващото дружество.
Същото притежава и н.а.№41/2020г. Обстоятелството, че НА е
издаден през 2020г., а оспорената заповед през 2019г. не води до извод, че
оспорващото дружество не е заинтересована страна по см. на чл.131 от ЗУТ, тъй като от приложените
писмени доказателства по делото е видно, че дружеството е собственик на имота
преди това, а не към датата на издадения впоследствие нот.акт. Като собственик на имота, предмет на
плана преди издаване на заповедта, то дружеството е заинтересована страна и има правен интерес да
оспорва издадената заповед. От данните по преписката е видно, че същото не е
уведомявано като заинтересована страна за издадената заповед, като този факт не
е и спорен между страните, поради което следва да се приеме, че подадената
жалба от него срещу горепосочената заповед е подадена в срок и с правен
интерес, тъй като има ограничени вещни права върху имота предмет на плана и
това му вещно право го прави заинтересована страна по чл.131,ал.2,т.1 от ЗУТ. Разгледано
по същество, оспорването е и основателно.
Съобразно вменените му задължения по
чл.168 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на акта на всички
основания, посочени в чл.146 АПК, включително и по отношение на неговата валидност, независимо дали са направени
възражения в тази насока.
Оспорената заповед е издадена
от оправомощен за това
орган, съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ-Кмет на
община Враца. Видно от заповед №759/13.05.2019г. на Кмета на община Враца е
определена М.П.-** устройство на територията, строителството и обществени
поръчки да изпълнява функциите на * на община ***, считано от 14.05.2019г. до
17.05.2019г., включително. Заповедта е издадена на 17.05.2019г., поради което
същата е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност, в изискуемата писмена форма, поради което не е
нищожен административен акт. В тази
насока възражението на оспорващото дружество за нищожност на акта е
неоснователно. Изложените съображения, касаят преди всичко законосъобразността
на акта, но не и неговата нищожност.
Въпреки това, съдът приема че при
издаване на оспорената заповед не е спазена процедурата и не са налице материално правните
предпоставки за допуснатото частично изменение на ПУП.
В оспорената заповед, като правно
основание за допуснатата промяна за ЧИПУП на
визирания ПИ се сочи чл.134,ал.1,т.2 и ал. 2, т. 6 ЗУТ, във връзка с което
всички заинтересувани собственици е следвало да дадат изричното си съгласие за промяна в плана по
смисъла на чл. 131 ЗУТ във връзка с чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. За да се
допусне изменение на действащия ПУП на
това основание, е необходимо съгласието
на собствениците на имота, предмет
на самия план, както и на носителите на
ограничени вещни права върху този имот. Видно от събраните в
административната преписка и в съдебно
производство доказателства, изменението
на плана
по отношение на имота предмет на
заповедта е ЧДС –Акт № 3204/2013г. и е станало по искане на Областен управител на област Враца на когото
е предоставено управлението на имота и видно от депозираното от него задание за
това. Заповедта е съобщена само на Областен управителна област Враца, като
заинтересована страна. Установява се от
адм.преписка и представените доказателства,че оспорващото дружество е собственик на сграда в
имота предмет на плана с идентификатор 12259.1011.163.1, като след разделянето
на УПИ III-2,
находящ се в *** и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота – УПИ III-142, УПИ XXXVII-142 УПИ XXXVIII-142 и УПИ XXXIX-142, имота на оспорващото дружество
попада в новообразувания УПИ XXXVII-142,
видно от приложената графична част на ПУП. След като имота на дружеството
попада в този имот предмет на плана, то и същото като носител на ограничено
вещно право върху този имот се явява заинтересовано лице по см. на чл.131,ал.2,т.1 ЗУТ и е следвало да се изисква и да бъде депозирано и неговото съгласие, като
собственик на самостоятелен обект –сграда, построена в имота по отношение на
този имот, вкл. и да бъде уведомен за издадената заповед. Нещо повече, видно от
приложеното геодезическо заснемане на застрояване и открита автомивка на имота
на дружеството от м.януари 2014г. и обяснителната записка към същото се
установява, че в имота има и съоръжения, които се експлоатират от дружеството. Тоест
в конкретния случай жалбоподателя, като носител на ограничено вещно право в
имота предмет на заповедта е следвало да даде изрично съгласие за ЧИПУП,
съответно да бъде уведомен за издадената заповед. След като в административната преписка липсва
изразено по какъвто и да било начин
съгласие, а в процеса няма и твърдение за съществуването на такова от
страна на собственика на обекта, построен в имота/ оспорващото дружество/, то
обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. При тези констатации съдът не следва да се
произнася по въпроса дали
предвиденото изменение на ПУП отговаря
на действащите правила и норми за
устройство на територията. С оглед на изложеното и възраженията на
заинтересованата страна, че оспорващото дружество не е заинтересована страна и
не е следвало да бъде уведомявано са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата
по делото. Имота на оспорващото дружество попада в имота предмет на самия план
по см. на чл.131 от ЗУТ, поради което се явява и заинтересована страна.
На следващо място съдът приема, че обжалваната
заповед е постановена и при съществено нарушение на изискванията за форма,
визирани в чл.59,
ал.2, т.4 АПК, приложима по силата
на чл.219,ал.3 ЗУТ, административния акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите
са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. В случая в заповедта е посочено правно основание-
чл.134, ал.1,т.2 . Административния орган не е посочил кои факти и обстоятелства
налагат да бъде одобрено изменение на подробния устройствен план по отношение на имота, частна държавна
собственост и неговото разделяне на нови
четири УПИ, с предназначение “за ремонт и поддържане на транспортни
средства“. Фактическите основания са юридически факти, с чието осъществяване
се свързва възникването на административното правоотношение със съдържание
правомощието на административния орган да разпореди определени права и
задължения. Това са конкретните факти, въз основа на които административният
орган е приел, че са налице материално правните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. За да се счита изпълнено изискването
на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на регламентираната материално правна предпоставка за частичното изменение
на ПУП. В случая в обстоятелствената част на оспорения акт изцяло липсват
мотиви в посочения аспект. Според цитираното в заповедта от административния
орган правно основание по чл.134, ал.1, т.2 ЗУТ влезлите в сила ПУП
могат да се изменят когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти
- собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или
отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти. Такива фактически
установявания липсват в заповедта. Не се съдържат и в депозираното задание от
Областен управител на област Враца, в което е посочено че е само с цел продажба,
както и правомощието на Областния управител по чл.85,ал.2 от ППЗДС. Посочването
с цел продажба в заданието, както и чл.85,ал.2
от ППЗДС не може да се приеме, че се касае за важни държавни/общински
интереси интереси. В случая мотивите за издаването на процесната заповед на основание чл.134, ал.1, т.2 ЗУТ не могат
да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка
документи и изрично посочени в заповедта. От съдържанието на тези документи не
се установява да е възникнала нова държавна или общинска нужда за обект –
собственост на държавата/общината, както и липсват каквито и да е данни, в
случай, че е налице такава нужда, същата да не може да бъде задоволена по друг
начин. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до
немотивираност на оспорената заповед на това основание, което препятства
упражняването на съдебен контрол и е също основание за отмяна на оспорения акт. Допуснатото
от административния орган нарушение на административно производствените правила само по себе си е достатъчно
основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл.146, т.3 АПК, без да се
разглежда спора по същество. С оглед прецизност съдът, счита за необходимо да
отбележи, че атакуваната заповед
е незаконосъобразна и поради противоречие с материалноправни разпоредби.
С оглед на
изложеното съдът намира, че атакуваната заповед за изменение на ПУП следва да бъде отменена, а жалбата е
основателна и следва да се уважи.
При този изход на
делото и предвид направеното от оспорващия, чрез процесуалния му представител
своевременно искане за разноски, административния орган му дължи на
основание чл. 143 АПК заплащане на направените по делото разноски в общ размер на 950.00/деветстотин и петдесет/лева, включващи
държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 900.00 лева, договорено и платено, съгласно
договор за правна помощ № 6/28.02.2023г.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 777/17.05.2019г. на Кмета на Община
Враца, с която е одобрено Частично изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на
УПИ III-2, находящ се
в *** и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота – УПИ III-142
с площ
464.00 кв.м, УПИ XXXVII-142
с площ от 421,00 кв.м,
УПИ XXXVIII-142 с площ
от 474,00 кв.м и УПИ XXXIX-142
с площ от 801,00 кв.м, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на
транспортни средства“, обособяването на обслужваща улица по чл.81 от ЗУТ с площ
от 35,00 кв.м за достъп до новообособения УПИ XXXVII-142, както и регламентиране на застрояването
в тях в съществуваща устройствена зона „Пп“/предимно производствена зона/.
ОСЪЖДА Община Враца да заплати на „Т.а.-В. 98“ АД, ЕИК *********,
представлявано от ** С.С. разноски по делото в общ размер
на 950 /деветстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва, чрез
Административен съд Враца пред Върховния
административен съд София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: