Р Е Ш Е Н И Е
№ І-216 11.08.2020 г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1392 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР
адрес: гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Янка Табакова с адрес за призоваване: гр.Елхово,ул.“Морава“№1 против
Решение № 56/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 183/2019г. по описа на РС-Малко
Търново, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********, гр.***, сумата от
1738,77лева,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент
1.143;мораторна лихва от 195,59 лева,
изчислена върху главницата за периода от 31.10.2016г. до 29.07.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
29.07.2019г. до окончателното изплащане;присъдена е сумата от 133,50лева, представляваща равностойността на непредоставените
ободрителни напитки по време на положените от ищеца 222,5нощни дежурства за
периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до окончателното
изплащане, като за сумата от 96лева до размера от 229,50лева искът е отхвърлен
като неоснователен,присъдени са в тежест на ответника разноски за адв.
възнаграждение на ищеца в размер на
363,24 лева.
Твърди се във въззивната жалба на
Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР , че решението на РС-М.Търново е неправилно поради нарушение на материалния
закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено
от ищеца,съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, не била
приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл.
187,ал.9 от МВР,според която редът за
организация ,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос
за периода от 19.08.2014г.- 02.08.2016г., както и Наредба
8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща основанието и
реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се
чл.31,ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.,според който „при отчитане на броя часове времето на
разположение, труд между 22.00 и 06.00 часа и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време,
в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло
число.Излагат се доводи за това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на
МВР- ЗМВР бил специален закон,
обосновавал различен метод и правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и т.н., като били предвидени и компенсаторни механизми за
постигане на равно отношение пред закона с тези на работниците и служителите по
трудово правоотношение,напр.-по-високо заплащане и по-висока степен на социална
закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките,
отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на служителите
по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ.Твърди
се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове
от РС препращане по аналогия към
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР цитира се практика на Окръжен
съд-Руси, ОС-Велико Търново и ОС-Хасково. Подробни и обстоятелствени
съображения са изложени и относно претенцията за заплащане на ищеца стойността
на непредставени ободрителни напитки, като в тази връзка е проследена правната
уредба, като крайният извод е,че „ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари“. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова, с което решението в уважаващата исковете част бъде отменено и се
постанови решение за отхвърлянето им изцяло; претендира се присъждане на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции;заявено е и възражение за
прекомерност на претендираното адв. възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззивника не се явява, с писмено становище се поддържа въззивната жалба и се моли
уважаването й; предявено е искане за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемия.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемия ,който в указания срок чрез
процесуалния си представител Веселина Балбазанова представя такъв със становище
и доводи за неоснователност на въззивната жалба;моли се
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноските пред втората инстанция. . В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемия не се явява и не се представлява; с
нарочна молба се поддържа писмения отговор по въззивната жалба и се претендират
разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева на адв. Балбазанова.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по
сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
С исковата си молба и прието в съдебно заседание
изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК
ищецът Д.К. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР осъдителни искове за следните суми : 1738,77лева,
представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд, дължимо след преизчисляване на
положения през периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г. нощен труд в дневен такъв с коефициент 1.143; мораторна
лихва от 195,59 лева, изчислена върху
главницата за периода от 31.10.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до
окончателното изплащане; сумата от 229,50 лева,представляваща
равностойността на непредоставени ободрителни напитки по време на положените от
ищеца 222,5 нощни дежурства за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно
със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на 29.07.2019г.
до окончателното изплащане;моли за присъждане на разноските по делото.
Ищецът излага, че през процесния период от време е
полагал труд на длъжността „старши полицай“ в ГПУ-Малко Търново,03 ГОДГ, която е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
Сочи, че полагал труд на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143
се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не
му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Ответната
страна Главна дирекция „Гранична полиция“-София е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Сочи, че за част от
процесния период от време действала
Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл.
31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото
число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За
останалата част от процесния период се прилагали Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието е редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната
заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от
време.Заявява, че претендираната от ищеца сума ,представляваща равностойността
на непредоставени по време на нощни
дежурства на ищеца ободрителни напитки, е неоснователна,тъй като ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Не се противопоставя не исканата
експертиза, като намира, че за нуждите
на експертизата вещото лице би могло да се запознае необходимите документи на
място- РДГР-Бургас,където се намирала цялата документация по спора.
Съгласно ЗМВР,
ищецът е със статут на държавен
служител.
По делото няма спор,
че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД
“Гранична полиция“, което налага извода, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът К. е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Безспорно е също, че в предявения период от време ищецът е полагал труд на 12-часови
работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00
часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че
надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно-
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Дошева по извършената
пред РС-Малко Търново съдебна счетоводна експертиза се установява, че
през процесния период от 29.07.2016г. до
29.07.2019г. ищецът положил общо 1780 часа нощен труд.При превръщане на
положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от
1,143, се получават 2034,54 часа дневен
труд.Разликата между тези две стойностти: 2034,54 – 1780= 254,54 часа не
е отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото
нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо
1738,77 лева. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, пълно, обосновано и
необорено от други събрани по делото доказателства,още повече че и пред
въззивната инстанция не е предявено искане
за допускане на СТЕ по реда на чл. 201 ГПК.
Оплакването на
въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
С оглед така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Производството по
делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. чл. 9.
2 от
НСОРЗ, за заплащане на лихва за забава върху допълнителното възнаграждение
за извънреден труд, за заплащане на обезщетение за непредоставяни ободряващи
напитки и хранителни продукти с правно основание чл. 181
от ЗМВР и лихва за забава върху тази сума.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.
187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл.
187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови
актове като разпоредбите на чл.
3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и
6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.
Основното възражение в
жалбата на ГД „Гранична полиция“ на МВР е, че по отношение на служителите на
МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните
работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010
г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Както се посочи и по-горе, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период -
в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време: от 29.07.2016г. до 29.07.2019г.
ищецът положил общо 1780 часа нощен труд.При превръщане на
положените часове нощен труд в дневен с установения коефициент от 1,143 се
получават 2034,54 часа . Разликата между
положения и преизчисления нощен труд от 254,54 часа не е отчетена от
работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1738,77 лева
Експертизата не е
оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. В
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1738,77лева. Тази сума е дължима като,
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143 равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, като по този начин исковата претенция се явява доказана по размер. На
ищеца се дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и мораторна лихва от 195,59лв. за
забава върху отделните вземания, дължими за периода от 31.10.2016г. до 29.07.2019г.
Решението е неправилно
в частта, с която частично е уважен
предявеният иск за заплащане на парична равностойност на непредоставени на
служителя К. ободряващи напитки.
По отношение на уважаващата част от иска по чл.
181, ал. 3 от ЗМВР-за заплащане равностойността на непредоставени
ободряващи напитки в размера от 133,50
лева,представляваща равностойността на непредоставени ободрителни напитки за
периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г.
за положени от ищеца 222,5 нощни дежурства,настоящата инстанция намира
същия за неоснователен.
Разпоредбата на чл.
181, ал. 3 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, се осигуряват ободряващи напитки, като редът и условията на предоставянето
им и тяхната стойност се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период е действала Наредба №
8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., издадена на основание чл.
181, ал. 5 във връзка с ал.
3 от ЗМВР.
Безспорно е по делото,
че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има право на
тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени.
Задължението на работодателя е да престира в натура, като в чл. 10 от Наредба №
8121з- 904/ 2015 г./обн ДВ бр.62/2015г., в сила от 14.08.2015г. до отмяна с ДВ
бр.69/2020г., в сила от 04.08.2020г.,/ изрично е посочено, че неизпълнението на
това задължение не може да се компенсира с пари.
Предвид специалната
правна норма, изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи
напитки, искът се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част му част решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което частично уважения
иск се отхвърли като неоснователен. Относно частта, с която този иск е отхвърлен за сумата от 96 лева, съдебното решение е влязло в сила, тъй като за въззивника
липсва правен интерес от обжалването му.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия се
дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба, като в тази насока съдът съобрази,
че заплатеното от същия
адвокатско възнаграждение от 300 лева съгласно договор за правна защита
и съдействие от 25.05.2020г., е
определено на основание чл. 9,ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/редакция ДВ бр.45/15.05.2020г./ и в минималния предвиден с тази норма размер от
300 лева.
С оглед уважаващата въззивната жалба част и
отхвърляне на иска за равностойността на ободряващи напитки,присъдени от
районния съд в размер от 133,50 лева ,
на основание чл.78,ал.8 ГПК вр.
чл.23,т.1,предл.последно от Наредба за заплащането на правната помощ ,
въззиваемият следва да заплати на
въззивника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 56/24.02.2020г., постановено по
гр.д.№ 183/2019г. по описа на РС-Малко Търново
в частта, с която Главна
дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес:
град София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 , е осъдена да заплати на Д.Д.К., ЕГН
**********,гр. ***
сумата от 133,50лева, представляваща равностойността на непредоставените
ободрителни напитки по време на положените от ищеца Д.Д.К. 222,5нощни дежурства за периода от
29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от 133,50 лева,начиная от датата на
предявяване на иска на 29.07.2019г. до
окончателното й изплащане,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.К., ЕГН **********, гр.*** за осъждане на Главна дирекция „Гранична
полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес: град
София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да
му заплати сумата от 133,50лева, представляваща равностойността на непредоставените
ободрителни напитки по време на положените от ищеца 222,5нощни дежурства за
периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 56/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 183/2019г. по описа
на РС-Малко Търново в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес:
град София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 ,да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********,гр.***,
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер от 300 лева
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на
вътрешните работи с адрес: град София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46,
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.