РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Нови пазар, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Н.а
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №
20253620100692 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявена е искова молба, съдържаща иск по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 21 от ЗПК във вр.
чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумата от 360,99 лв., по Договор за паричен заем „Microcredit“ № *** г., поради
нищожност на клаузата по договора за заплащане на допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за заем „Microcredit“ № *** г.,
с който е бил предоставен паричен заем в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент –
40,48 %; ГПР – 48,90%, със срок за погасяване – 7 месеца.
Сочи се, че бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №
*** за пакет от допълнителни услуги, съгласно който длъжникът се е задължил да плати
цена на допълнителните услуги „Комфорт“ в размер по 51,57 лв. месечно за 7 вноски.
Общата стойност на тези допълнителни услуги била 360,99 лв.
Ищецът сочи, че договорът е сключен при нарушение на добрите нрави, при наличие
в него на неравноправни клаузи във вреда на потребителя, както и при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов
ред.
Ищецът се позовава на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, като твърди, че претендирането на
допълнителни такси за услуги не е ясно определено в самия договор, поради което те са
1
нищожни.
Според ищеца претендирането на суми за допълнителни услуги е в нарушение на чл.
10а, ал. 1 ЗПК и поради това и на основание чл. 21 ЗПК е нищожно, а претендираните суми
са недължими.
Ищецът сочи, че до момента е заплатил сумата от 570 лв., с което е погасил
главницата от 500 лв. и договорната лихва от 69,73 лв.
Предвид на горното, ищецът моли съда да за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 360,99 лв., по Договор за паричен заем
„Microcredit“ № *** г., поради нищожност на клаузата по договора за заплащане на
допълнителни услуги.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същия е уведомен
за неблагоприятните последици от неподаването на писмен отговор, доказателствени
искания и др. процесуални права, вкл. И за възможността за постановяване на
неприсъствено решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните
сключването на Договор за паричен заем „Microcredit“ № *** г., с който е предоставен на
ищеца паричен заем в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,48 %; ГПР –
48,90 %, със срок за погасяване от 7 месеца и погасителна вноска от 81,39 лв. Според
посоченото, общата сума за плащане била 569,73 лв.
В погасителния план към договора са възпроизведени броя на вноските, сборът на
главницата и лихвата в месечната вноска, при равни месечни вноски е 81,39 лв., общата
сума за погасяване е 569,73 лв.
Ищецът твърди, че е платил сумата от 570 лв., с която е погасил 500 лв. главница по
договора за заем и сумата от 69,73 лв. законна лихва.
В уточняващата си молба от 13.06.2025 г., л. 24-27 от делото, ищецът твърди, че
вземането по договора за заем на кредитора „Микрокредит“ АД било цедирано на „Агенция
за събиране на вземания“ АД, но доказателства в тази насока ищецът не представя, а няма и
съответни искания за събирането им.
Към исковата молба е представено от ищеца „Инструкция за плащане на месечни
вноски към Микро Кредит АД“, в която е приложен образец на вносна бележка и график за
2
плащанията по договор за заем № ***.
Представената инструкция не представлява договор между страните и няма
обвързващо за тях и по делото правно значение.
Представени са от ищеца копия на общо 4 бр. платежни разписки, л. 8-11 за
извършени от ищеца плащания на обща стойност от 570 лв. От тези плащания само това от
*** г. е по сметка на Агенция за събиране на вземания и е на стойност от 170 лв., но е
платено за уникален номер „***“. Останалите плащания са по сметка на Микрокредит АД,
но само две от тях, това от *** г. и от *** г. са с предмет вноска ***.
От горното се установява по категоричен начин, че извършените във връзка с
представените документи плащания по Договор за паричен заем „Microcredit“ № *** г., са на
обща стойност от 285 лв., а не както се сочи на обща стойност от 570 лв.
По делото не се твърди и не се представят доказателства за сключената между
първоначалния кредитор и ответника цесия, задължението за което е на ищеца, доколкото
той твърди наличието на такава. Представянето на договора за цесия, съответно и на
уведомлението за такава, с оглед на исковата защита е задължение на ищеца по делото.
По делото не се доказва чрез представения договор за заем наличието на задължения
за плащане на услуги, вкл. Допълнителни услуги, така както се твърди от ищеца в исковата
молба и в уточняващата. Заплащане на допълнителни услуги не е предвидено и в
погасителния план към договора.
Възможно е да се касае за сключен допълнителен договор за услуги, но твърдения за
такъв договор няма от страна на ищеца и не е представен от него.
Представения договор за заем № *** не съдържа клаузи относно заплащането на
допълнителни услуги.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 21 от ЗПК във
вр. чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи сумата от 360,99 лв., по Договор за паричен заем „Microcredit“ № *** г., поради
нищожност на клаузата по договора за заплащане на допълнителни услуги е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски.
По исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 51 лв. за ДТ,
от които 50 лв. за водене на делото на основание чл. 1 ТДТССГПК и 1.00 лв. за изготвяне на
фотокопие от уточняващата молба на основание чл. 23, т. 1 ТДТССГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото.
3
Поради отхвърлянето на иска изцяло като неоснователен и недоказан, на ищеца не се
дължат разноски, по арг.на обратното на чл. 78, ал.1 ГПК.
От името на ответника няма искания за разноски и такива не се дължат.
Относно претенцията по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. За заплащане на възнаграждение
за предоставена адвокатска помощ и защита на материално затруднено лице.
Претендираното от адвокат П. Й. Н. от АК В., възнаграждение е в размер на 400 лв.,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. се основава на договор за правна помощ от *** г.,
Поради това, че предпоставка за уважаване на искането на адвокат за упражнено от
него право на защита на материално затруднено лице при условията на чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдв., съгласно ал. 2 се предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: 1/
адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 –
3 ЗАдв. и 2/ в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е.
да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК).
В случаите, когато искът на страната, в чиято полза е действал адвоката, който
претендира разноски на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., е отхвърлен адвокатът няма право
да получи адвокатско възнаграждение.
Поради горното, искането на адвокат П. Й. Н. от АК В., за присъждане на
възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следва да
се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по 124, ал.1 ГПК вр. чл. 21 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД,
предявен от Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, спрямо „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к Люлин 10, ул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Ю.Х.Ю., изр.директор, за признаване за установено че Ж. Е. В. с
ЕГН:********** не дължи сумата от 360,99 лв. (триста и шестдесет лева дедетдесет и девет
ст.), по Договор за паричен заем „Microcredit“ № *** г., поради нищожност на клаузата по
договора за заплащане на допълнителни услуги.
4
Отхвърля искането по чл. 78, ал. 1 ГПК, Ж. Е. В. с ЕГН:********** от гр. Н., обл. Ш., ул.
***, за разноски в размер на 450 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 400 лв., на
основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. За предоставена безплатна адвокатска защита от
адвокат П. Й. Н. от АК В. с рег. № ***, от гр. В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването
му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5