М О Т И В И
към Присъда № 30 от 12.11.2018 г., постановена по НOХД № 538 по описа на Районен съд – Б. за 2017 г.
Районна прокуратура – Б. е внесла в съда обвинителен
акт срещу В. В. В. за това, че в периода от
04.08.2017г. до 06.08.2017г. в землището на с. Н, обл. С - отдел 1, подотдел
„ж“ и в гр. Б, обл. С при условията на продължавано престъпление е добил от
държавния горски фонд при условията на посредствено извършителство чрез А. Б. К.
и чрез Л. В. Г. и извозил с товарен автомобил, марка „Мс“ с рег. №** **** **,
без редовно писмено позволително 2,1 пространствени кубични метра дърва от
дървесен вид „г.“, на стойност за 1 (един) пространствен кубичен метър 65,00
лева, на обща стойност 136,50лева, с което е причинил вреда на горски фонд в
размер на 52,50лева, всичко на обща стойност 189,00 лева, като деянието е
извършено повторно, след като е осъждан за друго такова престъпление с присъда
по НОХД №519/2014г. на Районен съд гр. Б, влязла в законна сила на 23.06.2015г.
за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, както следва:
Ha
04.08.2017г.
в землището на с. Н., обл. С - отдел 1, подотдел „ж“ от държавния горски фонд е
добил при условията на посредствено извършителство чрез А. Б. К. и чрез Л. В. Г.
и извозил с товарен автомобил, марка „М“ с рег. №** **** ** 2,1 пространствени
кубични метра дърва от дървесен вид „г.“ на стойност за 1 (един) пространствен
кубичен метър 65,00 лева, на обща стойност 136,50лева, с което е причинил вреда
на горски фонд в размер на 52,50лева, всичко на обща стойност 189,00 лева;
На 06.08.2017г. в гр. Б, обл. С. извозил с товарен
автомобил, марка „М“ с рег. №** **** **, без редовно писмено позволително 2,1
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „г.“, на стойност за 1
(един) пространствен кубичен метър 65,00 лева, на обща стойност 136,50лева, с
което е причинил вреда на горски фонд в размер на 52,50лева, всичко на обща
стойност 189,00 лева – престъпление по чл. 235, ал. З, т. 4 във вр. чл. 235, ал.1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и намира същото за доказано. Предлага на съда да наложи
ефективно наказание „лишаване от свобода на подсъдимия“.
Защитникът изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита, че срещу подзащитния му не са
събрани неоспорими доказателства и моли за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият
се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума заявява, че не
е извършил вмененото му във вина деяние и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият В. В. В.
е роден на ***г. в гр. Б, българин, с българско гражданство, неженен, със
средно образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес:***, осъждан, с ЕГН:...
.
Обв. В.В.е бил регистриран в публичния регистър на ИАГ като частен
лесовъд, за което има издадено Удостоверение № 5091/20.12.2011г. Същият притежава
контролна горска марка (КГМ) серия „А“, № 2859, която му дава право да маркира стоящи
дървета, определени за сеч.
На 04.08.2017г. обв. В.
В. взел решение да добие и извози дърва от дървесен вид „г.“, които се намирали
в землището на с. Н, обл. С, отдел 1, подотдел „ж“ от Държавния горски фонд. За
целта обв. В ангажирал свидетелите А. Б. К и Л.В. Г, които знаели, че същият е
частен лесовъд и се занимава с дърводобив, поради което нямало да се усъмнят,
че дейността която ще извършват, е незаконна. В изпълнение на взетото решение
същия ден, управлявайки товарен автомобил, марка „М“ с рег. №СО СВ, собственост на св. А. М. В., обв. В
заедно със свидетелите А. Б. К. и Л. В. Г. отишли в гореописания подотдел на
държавния горски фонд. Там обв. В. посочил на свидетелите кои дървета да
отрежат. Свидетелите К. и Г. започнали да режат дървета от вид „г.“, които не
били маркирани с КГМ. Отсечените дървета оформяли на трупи с дължина от един
метър и ги товарели в товарния автомобил марка „М“ с рег. № СО ... СВ. Подсъдимият
маркирал част от натоварените в автомобила отрязани дървета, представляващи
общо 2,1 пространствени кубични метра дърва от вид „г.“. След това заедно с
товарния автомобил всички се прибрали в с. Н, където дървата били оставени в
склад.
На 06.08.2017г.
сутринта обв. В. се обадил по телефона на св. Г. П. П. от гр. Б. и му предложил
да му продаде още същия ден около два кубика дърва от дървесен вид „г.“, като
последният се съгласил. Обв. В. извикал свидетелите И. Д. К. и Л. В. Г. и заедно
с тях, управлявайки товарния автомобил марка „М.“ с рег. №** **** ** натоварен
с товара от 2,1 пространствени кубични метра дърва, пристигнали пред дома на
св. П.,***. Там св. К и св. Г.. започнали да разтоварват дървата. В същото
време в гр. Б.. се извършвала специализирана полицейска операция от служители на
ОДМВР-София във връзка незаконен добив на дървен материал. Полицейските
служители при ОДМВР-София - св. С С, Д. К., Ц. В. и В. К.. забелязали, че се стоварват
дърва от товарния автомобил марка „Мс“ с рег. №СО ... СВ пред частен дом на
адрес ул. “А.С.“ № и решили да извършат
проверка. При направения от служителите на ОДМВР-София оглед на натоварените в
каросерията на товарния автомобил дърва, се установило, че само част от същите
били маркирани с контролна горска марка № 2859. При поискване от обв. В. да
представи превозен билет и документ за техния произход, същият не представил
такива.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите А. К., И. К., Г. П., Д. П., С. С. (вкл.
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК); частично кредитираните показания на
свидетелите С. К., Д. К., Ц. В., В. К.; заключението от СОЛТЕ; писмените
доказателствени средства - Протокол за оглед на местопроизшествие
от 06.08.2017 г., Протокола за следствен експеримент от 08.08.2017 г.;
писмените доказателства - Удостоверение № 5091/20.12.2011 г., изд. от
Изпълнителния директор на ИАГ, Удостоверение № 585/17.05.2012 г., Позволително
за сеч № 0339554, Констативен протокол №
128090/09.08.2017 г., Справка в ЦБ на КАТ, Свидетелство за регистрация част I и
Договор за продажба на МПС от 26.09.2012 г. и справка за съдимост на
подсъдимия.
Св. А.К. посочва,
че миналата година (т.е. 2017 г.) е сякъл дървета от дървесен вид „г.“ в
сечище, находящо се в землището на с. Н.. Подробно,
ясно и хронологично описва, че подс. В. В. отишъл с него и със св. Л Г в гората
и им посочил къде да секат. Св. Л. Г. рязал дърветата на части с дължина около
един метър, струпвал ги на пътя, а св. А. К. ги товарел в джип. По описания
начин нарязали два кубика г. на инкриминираната дата 04.08.2017 г. Едва след
като дърветата били нарязани и натоварени, подс. В. В. ги маркирал. След това
дървата били закарани в склад в с. Н.. Съдът изцяло кредитира показанията на
св. К., тъй като няма съществени различия в изложеното от него пред съдия в
досъдебното производство и в съдебна фаза. Отделно от това показанията на този
свидетел се подробни и се подкрепят от други доказателствени средства.
Свидетелите
С.. К., Д. К., Ц. В. и В. К, служители на МВР, са посетили на 06.08.2017 г.
мястото, където е довършено деянието, а именно ул. „А. С.“ в гр. Б., пред дома
на св. Г. П.. При съвкупния анализ на техните показания еднозначно се
установява, че на мястото са били заварени подсъдимият В. В. и двама негови
работници, които разтоварвали дърва от спрян пред частния дом бус. Свидетелите
поискали превозен документ за дървесината, но подсъдимият не им представил
такъв. Съдът кредитира показанията на тази група свидетели само в така
обсъдената част, доколкото само за изложените факти те са имали непосредствени и трайни
впечатления. В останалата част, досежно всички детайли, свидетелите нямат ясен
и непроменлив спомен, предвид факта, че подобни случаи съвсем не са рядкост в
професионалния им опит.
На мястото
пред частния дом на ул. „А. С.“ в гр. Б. е присъствал и свидетелят И. К..
Същият признава, че при процесния случай е разтоварвал гладки дървета,
нарязани, с дължина от по метър, от бял бус, за който има известни колебания
дали е бил управляван от подсъдимия или от свидетеля Л. Г.. Със сигурност обаче
посочва, че и подс. В. В., и св. Л. Г. са присъствали при доставянето и
разтоварването на дървата. В същата насока са и показанията на св. Г. П., който
сочи, че на 06.08.2017 г. подсъдимият се свързал с него по телефона и предложил
да му докара дърва. Така и се случило – още същият ден подсъдимият лично му
докарал със своя микробус 2 куб. м. г., като довел със себе си и двама
работници. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И. К. и Г. П., тъй
като същите са еднопосочни, взаимно допълващи се, депозирани са от
незаинтересовани от изхода на делото лица, очевидци на деянието.
Свидетелят
Д. П., горски надзирател, отговарящ за процесния участък в землището на с. Н.
лично е посетил сечището в отдел I, докъдето бил отведен от един от свидетелите
по делото (св. А. К., както се установява от писмените доказателствени
средства). На място св. П. констатирал, че е извършвана сеч. За поверения си
отдел няма съмнение, че попада в територия на Държавно горско стопанство и за
този отдел не са издавани позволителни за сеч, нито е имало маркирани дървета.
Всичко изложено свидетелят отразил в констативен протокол, който собственоръчно
съставил и подписал. С коментираните показания кореспондират и тези на св. С. С.,
който заявява, че в качеството си на Зам. - директор на ДГС лично е извършил
проверка в регистъра на позволителните за сеч за отдел I, подотдел „ж“, като
установил, че за тази територия не са издавани позволителни за сеч. Съдът се
доверява на показанията на двамата свидетели, доколкото същите се подкрепят от
писмените доказателства и доказателствени средства, които ще бъдат обсъдени по
– нататък в мотивите.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Л. ..Г..., А.... В..., Й... А..., В... Ц. ..и
П... Г.. .
Св. Л. Г. в
съдебно заседание заявява, че не поддържа показанията си от досъдебното
производство. Отрича да е рязал дърва в землището на с. Н. Твърди, че при
доставянето на дървата в гр. Б първоначално подсъдимият не е присъствал, тъй
като бил на почивка. Същият дошъл на мястото по – късно. Тези показания обаче
се опровергават от други гласни доказателствени средства. Св. А. К. не само
категорично посочва, че св. Л. Г. е бил в сечището на съответния отдел в
землището на с. Н., но и описва в последователност какви действия е извършвал.
Обстоятелството, че подс. В. В. е закарал буса с дървата на адреса в гр. Б. и е
присъствал на разтоварването, се доказва по неоспорим начин от показанията на
двама независими един от друг свидетели, а именно св. Г. П. и св. И. К.. Съдът
намира, че промяната в показанията на св. Л. Г. се дължи на факта, че същият е
работил за подсъдимия и все още поддържа контакти с него, поради което се
стреми с показанията си да обслужи защитната му теза и да издейства
благоприятен за подсъдимия изход на производството.
Св. А. В.,
която живее на семейни начала с подсъдимия, както и свидетелите Й. А., В. Ц. и
П. Г. твърдят, че за времето от 03.08.2017 г. до 05.08.2017 г. подсъдимият,
заедно тримата си приятели А., Ц. и Г. са били на къмпинг в гр. К.. Тази версия
на първо място противоречи на твърдението на св. Л. Г., че на 06.08.2017 г.
подсъдимият все още е бил на море. Отделно от това при поставен от съда въпрос
къде точно са летували, свидетелят Ц.. се замисля преди да отговори и обяснява,
че обърквал мястото с К.. Прави впечатление, че свидетелят трудно си спомня
място, на което твърди, че е бил в сравнително скорошен период, а същевременно
има много ясен спомен на кои дати е била твърдяната почивка. Свидетелят П Г
също категорично посочва, че на 03.08, 04.08 и 05.08.2017 г. е бил с подсъдимия
на море, но не си спомня какво е правил само три дни по – късно. Не на последно
място свидетелите А и Г заявяват, че непосредствено след задържането на
подсъдимия са разбрали за случилото се, единият от публикации в Интернет, а
другия от телефонно обаждане. При това положение е житейски нелогично в хода на
цялото досъдебно производство същите да не са посочени от подсъдимия като
свидетели и да не са заявили желанието си да свидетелстват пред разследващите
органи. Всичко изложено води до единствения извод, че тази група свидетели е
изградила версията си впоследствие и същата не отговаря на обективната истина.
Съдът не
коментира показанията на св. В. В., Б. К., Д. Х. и Г. М., тъй като личните възприятия
на първите трима нямат отношение конкретно към инкриминираното деяние, а
последната по никакъв начин не допринася за установяване на правно-релевантни
факти от предмета на доказване.
От
заключението на съдебно оценителната лесотехническа експертиза се установява,
че стойността на предмета на престъплението е 136,50 лв., а вредите, нанесени
на горското стопанство се оценяват на 52,50 лв.
Видно от
Удостоверение № 5091/20.12.2011 г., изд. от Изпълнителния директор на ИАГ,
подсъдимият е бил регистриран в публичния регистър на физически лица за
упражняване на лесовъдска практика.
Съгласно
Удостоверение № 585/17.05.2012 г. подсъдимият притежава контролна горска марка
№ 5091/20.12.2011 г. серия А № 2859.
Съгласно
Позволително за сеч № 0339554 подсъдимият е имал право да извърши сеч, но в
землището на с. Липница, а не в това на с. Н..
От Протокол
за оглед на местопроизшествие от 06.08.2017 г. се установява, че на същата дата
в гр. Б. на ул. „Ал. Стамболийски“ № 56 на тротоара са били стоварени дървета
от по метър от вид „г.“. До тях се е намирал бус марка „М.“ рег. № СО .... СВ с
отворени врати, в който видимо имало още около 2 куб. метра дърва, по -
дебелите от които маркирани със зелен щемпел „* ****“. Самата контролна горска
марка във вид на метално чукче е открита при огледа зад шофьорското място.
От
Протокола за следствен експеримент, проведен на 08.08.2017 г., се установява,
че свидетелят А. К. лично е упътвал разследващите органи до процесното сечище в
землището на с. Н.. Достигайки до мястото, видно и от албума, неразделна част
от протокола, е установено наличието на дънери на дървета от вид „г.“ с гладка
повърхност. Установено е и наличието на дървета от същия вид нарязани с дължина
от по 100 см. Свидетелят при следствения експеримент е посочил и мястото, на
което е обръщал автомобилът, с който са извозени дървата. От снимковия материал
ясно личат следи от автомобилни гуми.
Видно от
Констативен протокол № 128090/09.08.2017 г., след направен обход на отдел 1,
подотдел „ж“ в землището на с. Н, която територия спада към ДГС, е
констатирано, че са отсечени 61 бр. дървета „г.“ и 12 бр. дървета „цер“.
Констатирано е също, че за отдела няма издадено позволително за сеч и няма
дървета, маркирани с КГМ.
Съгласно
Справка в ЦБ на КАТ, Свидетелство за регистрация част I и Договор за продажба
на МПС от 26.09.2012 г., товарен автомобил, марка „М“ с рег. № СО .....СВ е бил собственост
на св. Г. М., считано до 26.09.2012 г., като след тази дата собствеността е
прехвърлена на св. А. В..
Протоколът за
доброволно предаване, превозният билет от 11.07.2017 г. и Констативен протокол
№ 08165/06.08.2017 г. не касаят процесния случай, поради което съдът не ги
обсъжда.
От
Справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият има две предходни
осъждания, като едното от тях е за престъпление от вида на процесното.
От
правна страна
Подсъдимият е осъществил всички съставомерни признаци
от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 235,
ал. 3, т. 4 във вр. чл. 235, ал.1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
От обективна страна се касае за т. нар. „усложнена престъпна дейност“ под
формата на продължавано престъпление, състоящо се от два отделни акта,
поотделно осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващият акт се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващия.
Първото деяние е извършено нa 04.08.2017г. в землището на с. Н., обл. С. -
отдел 1, подотдел „ж“, което е територия на държавния горски фонд.
Изпълнителното деяние е осъществено в две форми – добиване и извозване на
дървета от дървесен вид „г.“. Поначало добивът
на дървесина съгласно легалната дефиниция на §1, т. 21 от ДР на Закона за
горите включва сеч на стоящи дървета и извозването им до временен склад, като
най – далечна точка. В конкретния случай дърветата са били отсечени, т. е.
прекъсната е физическата свързаност между стъблата и дънерите. Оттам насетне,
отсечените дървета не просто са били събирани (струпвани компактно), но са били
достатъчно отдалечени от сечището, като накрая са стоварени в склад в с. Н.
Поради изложеното държавното обвинение правилно е приело, че се касае за добив.
Няма обаче данни въпросният склад да представлява „временен склад“ по смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на Закона за горите (т.е. терен, утвърден с технологичния план за
сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането
й). Затова процесният склад в с. Н. представлява друго, по - отдалечено място,
различно от временен склад, транспортирането до което представлява „извоз“,
различен от този, който се включва в понятието „добив“. Ето защо прокуратурата
правилно е приела, че са налице и двете форми на изпълнително деяние – добив и
извоз. И двете форми са осъществени без подсъдимият да е разполагал с
редовно писмено позволително за сеч, което да удостоверява негово законно право
да извърши сеч на дървесина в съответния подотдел „ж“ в землището на с. Н, С
област, съгласно конкретно зададено количество и параметри, заложени в
разрешителното, както и да превози материала най – далече до временен склад.
Тъй като сечта на дърветата е била незаконна, незаконен се явява и нейният
извоз до склада в с. Н. Терминът „редовно писмено позволително“ по чл. 235, ал.
1 от НК не следва да се тълкува стеснително единствено като „позволително за
сеч“. Превозните билети също представляват писмено позволително, тъй като те се
официални свидетелстващи документи, удостоверяващи законния извоз на
дървесината, съгл. чл. 133, ал. 1 от ППЗГ. В конкретната хипотеза подсъдимият В...
не е разполагал с редовно писмено позволително – превозен билет, поради което е
извършил незаконен „извоз“, като е организирал транспортирането на процесните
дървета до склад.
Вторият акт от продължаваното
престъпление е реализиран на 06.08.2017г. в гр. Б..,
обл. С.., като формата на изпълнителното деяние е само „извозване“. Подсъдимият
е транспортирал от склада в с. Н. до дома на св. Г. П. в гр. Б процесните дърва
от дървесен вид „г.“ с товарен автомобил, марка „М“ с рег. №СО ... СВ, отново без
редовно писмено позволително – превозен билет.
Престъплението е извършено в
условията на повторност, след като деецът е осъждан друго престъпление от същия
вид с Присъда по НОХД № 519/2014 г. по описа на РС – Б, вляла в сила на
23.06.2015 г.
Подсъдимият е действал както лично, така и чрез
посредствено извършителство, тъй като от една страна е управлявал товарния
автомобил, марка „М..“, с което е осъществил извоза, а от друга страна по
отношение на добива е действал чрез А.. К и Л. Г., които го познават като служител
на ДГС, работили са с него и знаят, че се занимава с дърводобив.
От субективна страна подсъдимият е действал с форма на вина пряк умисъл,
съзнавал е свойството и значението на своите постъпки, бил е в състояние да
ръководи поведението си, но въпреки това не се е възпрял. Аргумент в тази
насока е предходното наказание, наложено на подсъдимия за подобно деяние.
Следователно подсъдимият е съзнавал законовата забрана да извършва подобен вид
деяния, съзнавал е обществената опасност на извършеното, но това не го е
мотивирало да се въздържи от поредната престъпна проява.
По
наказанието
За престъплението по чл. 235,
ал. 3, т. 4 във вр. чл. 235, ал.1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1
от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 8
години, както и кумулативно наказание глоба в размер от 5 000 до 15 000
лв. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предишните
осъждания на подсъдимия, а като смекчаващо такова сравнително ниската стойност
на предмета на престъплението. Следва да се отбележи, че ниската стойност на предмета на
престъплението като единствен аргумент, не е достатъчна за обосноваване
приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В този смисъл е решение № 23 от 25.02.2015 г.
по н. д. № 1759/2014 г., ІІІ н. о. В разглеждания
случай подсъдимият е с обременено съдебно минало – осъждан е два пъти, а
деянието по настоящото дело е извършено при условията на повторност, което сочи
към извод за формиране на определени престъпни навици. Въпреки това бе отчетен
фактът, че с настоящото осъждане за пръв път ще се наложи ефективно наказание
лишаване от свобода на подсъдимия, тъй като е налице хипотезата на чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС. Съдът счете, че наказанието лишаване от свобода дори за
минималния срок от една година ще подейства поправително и превъзпитаващо на
дееца, а също така ще постигне целите на генералната превенция. Затова и двете
кумулативни наказания бяха индивидуализирани в минималните размери, а именно 1
година лишаване от свобода и 5000 лв. глоба.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на МВР
сумата от 56 лв. (петдесет и шест лева), представляващи сторени в досъдебното
производство разноски за експертиза, както и да заплати в полза на Държавата по
сметка на РС - Б. сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляващи сторени в
съдебна фаза разноски за вещо лице, както и 5 (пет) лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства
На основание чл. 112, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1, бук.
„а“ и бук. „б“ НПК бе постановено отнемане на предмета на престъплението 2,1
куб. м. дърва от дървесен вид „г.“ в полза на Държавата. Постановено бе също ВД
1 бр. контролна горска марка с № * ****, ведно с мастилен тампон, да бъдат
върнати на Изпълнителна агенция по горите.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: