РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Смолян , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500444 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 61/22.04.2020 г. по гр. д. № 250/2019 г. Мадански
районен съд е отменил Заповед № 1933/13.06.2019 г. на Директора на СУ „Св.
Св. Кирил и Методий“ гр. Рудозем.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Рудозем, чрез пълномощник
адв. Ч с оплаквания, че е постановено при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е
необосновано.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото, решението е немотивирано, като не са изложени
конкретни съображения за изводите на съда. Сочи се, че решението не
съдържа фактически установявания, не са обсъдени в съвкупност и неточно
са интерпретирани доказателствата по делото.
Твърди се в жалбата, че съдът е отказал да допусне събиране на
1
поискани от ответната страна гласни доказателства, което съществено
процесуално нарушение се иска да бъде отстранено от въззивния съд.
Твърди се във въззивната жалба, че неправилно е уважен иска, тъй
като от доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът е
спазил стриктно закона и не е допуснал нарушения на закона и процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание.
Излагат се доводи, че съдът не е извършил правилно
разпределение на доказателствената тежест на страните.
От жалбоподателят се излагат твърдения за мотивираност на
процесната заповед и на установеност на вменяваните нарушения. Сочи се, че
ищцата не отрича нито едно от деянията, за които е ангажирана
дисциплинарната й отговорност, напротив, признава, че е ударила учениците,
защото била провокирана. Изтъкват се и други дисциплинарни производства
срещу ищцата.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на
първоинстанционната решение и постановяване на решение, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата
Й. А.К.-Л., чрез пълномощник адв. Н.К., с който се прави искане да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано
първоинстанционното решение и се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Твърди се в отговора, че първоинстанционният съд правилно е
възприел, че доказателствената тежест в настоящия казус е „вменена от
закона“ – в тежест на работодателя е да установи, че работникът е извършил
сочените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения. Твърди се, че
дори и първоинстанционният съд да не е конкретизирал указанията си към
ответника, то това не е повлияло на формирането на крайните му правни
изводи.
В отговора се прави анализ на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ;
твърди се, че в обстоятелствената част на процесната заповед е описано
обстоятелство, което работодателят счита за нарушение на трудовата
дисциплина, но само по обективните му признаци, като не се мотивира
относно субективната страна на нарушението и защо то представлява
нарушение на всички цифрово изброени правни квалификации в заповедта.
Твърди се, че не става ясно какви нарушения на трудовата дисциплина
съставлява описаното нарушение и на какво основание е наложено
наказанието. Твърди се, че деянието не съставлява нарушение по чл. 187 ал. т.
8 от КТ, защото не е налице използване на оказаното доверие за извличане
2
неправомерно на облага; не е ясно как и с какво ищцата е нарушила чл. 59 ал.
11 от Правилна за вътрушния трудов ред.
Твърди се, че работодателят в заповедта следва да посочи точно в
какво се състои виновното неизпълнение на служебните задължения. Твърди
се, че правилно поради немотивираност на заповедта спора не е разгледан по
същество.
В отговора се излагат и доводи относно неприемането на
представяния от ответника диск с видеозапис, като се сочи, че страната не е
поискала оглед. Твърди се, че видеозаписът подлежи на непосредствено
възприемане от съда след приемането на носителя /диск, касета/ по делото
като веществено доказателство; специфичният способ за възприемането му е
оглед по чл. 204 от ГПК.
В отговора се сочи, че предишните дисциплинарни наказания
нямат отношение към предмета на делото, същите са заличени на основание
чл. 197 ал. 1 от КТ е не кореспондират с процесната заповед.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение, претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. С.
Ч.поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното от
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, установи:
Ищцата Й.А.К. заема длъжността „старши учител“ в СУ „Св. Св.
К.и М.“ гр. Рудозем от 1987 г.
Със Заповед № 1933/13.06.2019 г. на Директора на СУ „Св. Св.
Кирил и Методий“ гр. Рудозем на Й.А.К.-Л. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
Необоснован е извода на районния съд за немотивираност на тази
заповед. В заповедта подробно е описан начина, по който директорът е бил
сезиран за вменяваното на ищцата нарушение – Протокол № 5/02.05.2019 г.
на Училищен координационен съвет, Решение на Комисията по етика №
2761/10.05.2019 г.; взето е мнението на преките ръководители и писмените
обяснения на ищцата. В резултат Директорът на училището е приел за
установено, че на 23.04.2019 г. в периода от 08, 55 ч. до 09, 40 ч., по време на
втори учебен час по география и икономика в VІІ „а“ клас, ищцата Л. е
ударила учениците С.Б.и С.С., с което е извършила нарушение на трудовата
3
дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ – неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или
определени при възникване на трудовото правоотношение, като в 10 точки са
посочени нарушените разпоредби.
Видно е, че вменяваното нарушение е конкретизирано по време,
място и начин на извършване, конкретно е описано действието, което е
квалифицирано като дисциплинарно нарушение.
На следващо място, посочено е правното основание, на което е
издадена заповедта и е наложено наказание на ищцата – чл. 259 ал. 1 от
ЗПУО, чл. 195 ал. 1 и чл. 188 т. 2 от КТ; чл. 187 ал. 1 т. 8, чл. 187 ал. 1 т. 10 от
КТ, във връзка с посочените разпоредби от ЗПУО, Наредба № 12/01.09.2016 г.
за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, Правилника за вътрешния трудов ред,
длъжностната характеристика.
Установява се спазване на процедурата по чл. 193 от КТ – с Писмо
изх. № 872/10.06.2019 г. е отправена покана до ищцата за даване на писмени
обяснения, като са посочени документите, установяващи вменяваното
нарушение, копия от които са връчени с тази покана на ищцата, както и
подробно е описано вменяваното нарушение; посочено е, че тези обяснения
се изискват с оглед евентуално налагане на дисциплинарно наказание. Т.е.
ищцата е получила възможност да разбере какво нарушение й се вменява и
въз основа на какви доказателства.
И.Й.К.-Л. е дала писмени обяснения на 12.06.2019 г.
След като се установява, че заповедта за дисциплинарно наказание
отговаря на изискванията за мотивираност и е издадена след изпълнение на
процедурата по чл. 193 от КТ, следва съдът да се произнесе по същество.
Настоящият състав намира за доказано, че ищцата е извършила
вменяваното й нарушение на трудовата дисциплина.
От Протокол от 25.04.2019 г. е видно, че в присъствието на
ученикът С.Б., родителят Ю.Б., класният ръководител, Зам. Директор М.,
ищцата Л. и двама педагогически съветници Д.Б. и Й. К. е изгледан
видеозаписа от камерата в класната стая на VІІ“а“ клас от 23.04.2019 г.,
втори учебен час по география. Посочено е в протокола, че на записа ясно се
вижда как Л. два пъти хваща – стиска за врата и удря шамар в областта на
врата на ученика С.Б..
С тези констатации е запознат Координационният съвет при
ответното училище, видно от Протокол № 5/30.04.2019 г., който е приел
решение да се използват формите на групова работа, дискусия и споделяне на
опит за разясняване на проблема с агресията; учениците, обект на агресията
4
да бъдат наблюдавани от класния ръководител и възпитателят в ПИГ, за да се
уверят как се чувстват и при необходимост отново да се разговаря с тях; да се
сезира Етичната комисия и Директора за отношение и адекватни мерки.
Комисията по етиката на 09.05.2019 г., след изслушване на
заинтересованите страни във връзка с подаден сигнал на Училищния
координационен съвет, приела решение, че Й.К.-Л. е нарушила Етичния
кодекс на училищната общност в ответното училище – Морални
отговорности по чл. 13, чл. 17, чл. 24, чл. 25, чл. 27 и чл. 28 от раздел ІV,
глава ІІ.
Районният съд не е изготвил доклад по чл. 140 от ГПК, не е указал
доказателствената тежест на страните, както и е отказал събиране на гласни
доказателства и е отхвърлил искането на ответната страна за целите на
доказването в процеса да бъде използван компактдиск със запис от часа,
проведен от ищцата в VІІ „а“ клас. Поради тези процесуални нарушения от
настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите Б.и У., както и на
основание чл. 204 от ГПК бе извършен оглед на записа на представения от
жалбоподателя компактдиск със запис от втория час /от 08. 55 часа до 09. 40
часа/ на VІІ „а“ клас по „География и икономика“ в ответното училище,
проведен от ищцата Л. на 23.04.2019 г.
При извършения на основание чл. 204 от ГПК оглед на посочения
запис от въззивната инстанция, чрез възпроизвеждането му в съдебната зала,
се констатира, че в 9. 14 ч. и 9. 16 ч. /обозначени на дисплея на камерата/ се
вижда, че ищцата Л. нанася на седящото от ляво момче на първия чин на
средната редица два шамара по врата и го държи да бъде обърнат към
дъската, а не обратно към съучениците си; в 9. 22 часа се вижда, че ищцата Л.
нанася на другото момче на същия чин шамар по врата и пак обръща ученика
да гледа към дъската.
В показанията си свид. Б. и свид. У. установяват, че във връзка с
подаден сигнал по отношение случая на 23.04.2019 г. до Училищния
координационен съвет за извършване на проверка, този запис е бил гледан в
присъствие на един от учениците и негов родител, ищцата, двама
педагогически съветници, Зам. Директор и класният ръководител, като от
него е видно нанасяне на шамари по врата на двама от учениците.
Свидетелите сочат, че ищцата обяснила, че тези ученици нарушавали
трудовата дисциплина и тя ги „шляпнала“ по врата.
Настоящата инстанция счита, че установеното от огледа на
видеозаписа, преценено със свидетелските показания и писмените
доказателства, установява по безспорен и категоричен начин извършването на
ищцата на вменяваното й нарушение на трудовата дисциплина. Следва да се
допълни, че не е назначена техническа експертиза за изследване на
компактдиска от видеокамерата, тъй като ищцата не е оспорила неговата
автентичност; не се пораждат съмнения за автентичността на записа и
предвид депозираните свидетелски показания и представените писмени
5
доказателства. Освен това, ищцата още в писмените си обяснения по реда на
чл. 193 от КТ не е оспорила записа, както и не е оспорила случилото се на
23.04.2019 г., като е посочила обстоятелствата, които са предизвикали
нейната реакция – поведението на учениците; записът не е оспорен от ищцата
и при гледането му на 25.04.2019 г. Използването на видеозаписа за целите на
доказване в процеса съдът съобрази с практиката на ВКС – Определение №
541/02.07.2018 г. по гр. д. № 2324/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, Определение №
324/07.05.2020 г. по гр. д. № 4670/2019 г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящата инстанция счита, че с действията си ищцата е
извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 8 от КТ, тъй
като физическото насилие от учител над ученик безспорно уронва доброто
име на ответното училище. Налице е и състава на чл. 187 т. 10 от КТ, тъй като
ищцата не е изпълнила трудови задължения, предвидени в закон, други
нормативни актове, правилник за вътрешния ред и длъжностната
характеристика, а именно: съгласно чл. 219 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ЗПУО
педагогическите специалисти имат задължения да опазват живота и здравето,
както и да зачитат правата и достойнството на учениците по време на
образователния процес; съгласно чл. 4 ал. 1 т. 6 от Наредба № 12/01.09.2016 г.
за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалности длъжността учител включва функции по
отговорност за живота и здравето на децата; съгласно чл. 59 ал. 2 от
Правилника за вътрешния ред в ответното училище учителят отговаря за
изграждане на етични взаимоотношения между учителя и ученици и между
самите ученици; според чл. 59 ал. 9 от този правилник учителят отговаря за
опазване живота и здравето на учениците по време на учебните занятия и при
други учебни форми; според чл. 69 ал. 10 от правилника учителят отговаря за
поддържането на положителен имидж на учебното заведение; сходни
задължения са залегнали в цитираните в заповедта текстове от длъжностната
характеристика на ищцата.
Безспорно всяко физическо посегателство над ученик от страна на
учител е в нарушение на горните разпоредби относно отговорността на
учителят за опазване живота, здравето и достойнството на учениците, както е
се отразява отрицателно на имиджа на учебното заведение. Поради това
настоящата инстанция счита, че с действията са ищцата е нарушила и не е
изпълнила посочените нормативни изисквания, поради което е налице
нарушение на трудовата дисциплина, санкционирано с обжалваната заповед
от работодателят. Обстоятелството, че учениците, спрямо които е
осъществено посегателство от страна на ищцата, не спазват реда и
дисциплината в час, не може да обуслови извод за липса на нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищцата. Физическото насилие е
изключено като начин за въвеждане на ред и дисциплина в учебния процес, а
и въобще спрямо деца.
При възпроизвеждане на видеозаписа пред настоящата инстанция
е видно, че не се касае за силни удари и за явно изразена агресия спрямо
6
учениците. Това обстоятелство би могло да доведе до по-леко дисциплинарно
наказание, но вземайки предвид наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание със Заповед № 1059/19.02.2019 г. “забележка“, наказанието на
ищцата не се явява тежко и несъразмерно на установеното относно трудовата
дисциплина на ищцата.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна, поради което иска срещу нея се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен и
обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед този
изход от спора следва въззиваемата да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение за двете инстанции
общ в размер на 1 440 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 61/22.04.2020 г. по гр. д. № 250/2019 г.
на Мадански районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А.К.-Л., ЕГН **********, иска за
отмяна на Заповед № 1933/13.06.2019 г. на Директора на СУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ гр. Р., с която на Й.А.К.-Л. е наложено наказание „Предупреждение
за уволнение“.
ОСЪЖДА Й.А.К.-Л., ЕГН **********, гр. Рудозем, ул. „Капитан
Петко войвода“ бл.* да заплати на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Р.,
разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на
1 440 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8