РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Кюстендил, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101123 по описа за 2023 година
„КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. “Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, чрез адв. Р. Д., съдебен адрес – гр.София, бул.“Цар
Борис III“ № 85, ет. Мецанин е предявило против В. А. В., ЕГН ********** от *******,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца
съществуват вземанията,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 247/15.08.2023 год. по ч.гр.д.№489/2023г. на Районен съд Кюстендил,
произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит „Екстра“ №
106673/18.09.2020г. в общ размер на 1909,80 лв.,в това число: 1435,68 лева- неплатена
главница по договора и сумата от 474,12 лв. законна лихва за забава за периода от
19.02.2021г. до 11.01.2023г., ведно със законната лихва върху главнцата, считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателно изплащане на главницата. Претендира се присъждането и на разноските от
заповедното и настоящо производства.
В срока за отговор, процесуалният представител на ответника изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като поддържа
исковата молба посредством предварително депозирана молба, с която е взел становище по
хода на делото, по съществото на спора и е направено изявление по фактите. Ответникът, не
се явява и не изпраща процесуален представилтел. С депозирана молба – становище е взето
1
отношение по съществото на спора.
По делото е представено заключение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна
експертиза.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства
при условията на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 489/2023 г. на КРС, в хода на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на длъжника,
който оспорил своевременно вземането, а това на свой ред обусловило интереса за ищцовото
дружество да установи същото по исков път.
От представените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към исковата
молба писмени доказателства, се установява следното:
От договор за потребителски кредит „Екстра“ № 106673/18.09.2020 г./л.45-51/,става
ясно, че същият е със страни-„“ КРЕДИТ ИНС“АД като КРЕДИТОДАТЕЛ и ответникът
като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, има предмет предоставяне на ответника на паричен заем в
размер на 3000.00 лв. със срок на връщане на 18.09.2021 год., с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 49.7%. Предвидено е
ангажирането на дружество гарант, за гарантиране връщане вноските по кредита, за което
на кредитополучателя е начислявана „такса гарант“ в размер на 180 лв. месечно. Така
размерът на общата сума, която следвало да бъде върната бил 6240 лева.
Договорът не е подписан от страните по него,не се сочат доказателства за разменена
електронна коренспонденция между страните както и за предоставен екземпляр от
сключения договор на ответника. Като доказателство по делото се представя разписка за
извършено плащане /л.81/ от кредитодателят до длъжникът за сумата от 3000.00 лв. на
18.09.2020 год.чрез система за електронни плащания е Рау.Съгласно експертното
заключение на в.л.С. Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза годишния процент
на разходите възлиза на 225.26% .
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съдът ,като съобрази доказателствата по делото и възприетата фактическа обстановка
счита,че предявените искове са неоснователни,поради което ще се отхвърлят. Мотивите на
съда са следните:
Предмет на установителния иск е вземания за главница и законна лихва за забава,
дължими от ответника по договор за потребителски кредит. Представеният по делото
договор за кредит не е подписан от никоя от страните по него. Твърденията по ИМ са, че
договорът е сключен от разстояние при условията на ЗПФУР и е офомен съгласно ЗЕДЕУУ.
За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред,
регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е
възложена върху доставчика на услугата от разстояние.
В чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта
2
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 е
предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.
18, ал. 3 ЗПФУР урежда и съответните доказателствени средства, с които следва да се
извърши доказването преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния случай от представените по делото документи не може да се установи
потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор
за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – предпоставки
за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно
императивната норма на чл. 147а от ЗЗП.
Вън и независимо от горното клаузата в договора предвиждаща такса „гарант“ за
ангажиране дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските по кредита, която
възлиза в размер на 2 160 лева, съдът намира същата на нищожна поради противоречие с
правилата на ЗЗП и ЗПК.
Съдът приема, че по своята същност таксата „гарант“ представлява косвен разход по
смисъла на ЗПК и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК е следвало да бъде включен към общата
стойност на годишният процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите - 49, 7%,
поради което договорът формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв
съобразно поетите от потребителя задължения.
В такъв случай размерът на годишния процент на разходите възлиза на 225.26%
съгласно представеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед
на гореизложеното ГПР се явява в грубо нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
3
Предвид гореизложеното ,дори и да се примеше наличието на действителен договор,то
ответникът би имал задължението да върне само чистата стойност на получения кредит,
което задължение е изпълнил изцяло чрез плащане,видно от заключението по извършената
съдебно-счетоводната експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин,, против В. А. В., ЕГН ********** от *******, искове да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца общо сумата от 1909,80/хидяла деветстотин и
девет лева и 80 ст./ лв. от която: 1435,68/хиляда четиристотин тридесет и пет кева и 68 ст./
лв.- неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
106673/18.09.2020г. и сумата от 474,12/четиристотин седемдесет и четири лева и 12 ст./ лв.
законна лихва за забава за периода от 19.02.2021г. до 11.01.2023г. и законна лихва върху
главнцата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, както и сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. “Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. В., ЕГН
********** от *******, сумата от 1 123.57 лева /хиляда сто двадесет и три лева и петдесет и
седем стотинки/, представляваща сторените разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. 489/2023 по описа на КРС за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4