Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и трети юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
ЖАНЕТА Д.
при секретаря Д. Г. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 453 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 100 от 20.01.2020 г по гр. дело № 368/2019 г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРЕКРАТИЛ С РАЗВОД на
основание чл.49 ал.1 от СК гражданския брак, сключен на 28.03.2018год. в
гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, с акт №18 между И.Й.Г., ЕГН **********, адрес ***,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Плевен и Т.Д.Г., ЕГН **********, с посочен
мобилен телефон **** и ел.поща : ****, като ДЪЛБОКО и
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, ПО ВИНА И НА ДВАМАТА
СЪПРУЗИ.
Постановил е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Т..
ОСТАВИЛ
Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
присъждане на издръжка на основание
чл.145 от СК, дължима от съпругата, като неоснователно.
ОСЪДИЛ Е на
основание 71 от ГПК Т.Д.Г., ЕГН **********, с посочен мобилен телефон **** и ел.поща : ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд допълнителна държавна такса по иска за развод в размер 15лв.
ПРИЕЛ Е на
основание чл.232 от ГПК оттеглянето на исковете, предявени от ищеца против
ответницата за сумата 1620лв. - дадена сума за дарение, което същата не
направила и за присъждане на 1/3 от
разходите във вр. с ползването на
жилището в ***, за периода от 01.05.2018год. до 01.10.2018год. и Е ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази част.
Въззивна жалба срещу решението
е
постъпила от И.Й.Г. като се правят оплаквания, че решението на РС е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че по делото е имало свидетелски
показания за поведението на съпругата, че тя не е предявила иск за развод по
вина на въззивника и е следвало РС да достигне до извода, че вината за развода
е нейна. Претендира се отмяна на постановеното решение в атакуваната му част и постановяване на друго, с което да се приеме
развод по вина на съпругата.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят по чия
вина е настъпило разстройството на брака между страните, както и наличието на основания за прекратяването на
производството в една част
Въззивният съд приема, че се
касае за подадени едновременно с един писмен документ две жалби – въззивна
жалба срещу решението по същество на спора и частна жалба срещу решението, в
частта за прекратяване, която част има характер на определение. Доколкото
решението е получено от въззивника на 27.01.2020г, а жалбата е подадена на
3101.2020г , то и двете жалби са в срок.
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Пл ОС приема ,че се касае за
жалба против решението на РС – Плевен, цитирано по – горе изцяло с оглед
посоченото в уводната част на жалбата. В нея обаче са изложени съображения само относно вината за разстройството на
брака.
Районен съд – Плевен е приел за БЕЗСПОРНО по делото , че страните са сключили граждански
брак на 28.03.2018год. в гр.Ловеч. Страните нямат деца. Безспорно и видно от
приетата като доказателство по делото справка от НБД е било , че предбрачното
фамилно име на ответницата е Т.. Не се спорило, че бракът на страните е дълбоко
и непоправимо разстроен. Ищецът твърди, че брачната вина за това е само на
съпругата му – ответницата в процеса.
По делото се установява, според РС, че страните са се запознали по
телефон и известно време преди да сключат брак поддържали връзка именно по този
начин-посредством телефонни разговори и чрез размяна на писма. Установява се,
че практически страните не са
съжителствали фактически, т.к. към момента на сключването на брака, а и
понастоящем, ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода - сега в затвора
–Плевен. След сключването на брака, по настояване на ищеца, ответницата се
преместила да живее в дома на родителите му в гр.Плевен, в ***, което
продължило за времето от 21.04.2018год. /когато пристигнала в града,
премествайки се от гр.Х./ до 28.09.2018год., когато без да предупреди предварително нито съпруга си, нито
родителите му, се изнесла от жилището. След този период ответницата се криела
от съпруга си, не желаела да съобщава конкретното си местонахождение, т.к. се
страхува от него и от заплахите, които твърди, че той й отправя чрез писма и по телефон.
В случая съдът е разполагал
и е взел предвид при произнасянето си по същество
следните доказателства : показанията на свидетелката М.Г. и приобщените в хода
на делото писмени доказателства - писма на страните, преписка на РП-Плевен във
вр. с подадена жалба от ответницата срещу ищеца; разгледани във вр. с
твърденията на всяка от страните досежно вижданията на веки от тях по въпроса
за принадлежността на брачната вина. Следва
да се отчете, според РС, спецификата при брака на страните, а именно това, че от момента на сключването му
до момента на подаването на исковата
молба за развод, съпрузите са били фактически разделени, което е продиктувано от обективните обстоятелства
поради факта, че съпругът търпи наказание лишаване от свобода. Установява се,
че съпругата посещавала съпруга си
първоначално в затвора – Ловеч, а впоследствие в затвора-Плевен; разговаряли
изключително често и за дълъг период от време и по мобилните си телефони. Според РС няма преки доказателства за това
какви точно като съдържание са били разговорите между съпрузите и дали
действително са били изпълнени с това заплашително и обидно съдържание, каквото
ответницата заявява, че е имало от
страна на ищеца. Факт за обтегнатите отношения между съпрузите понастоящем е
полученото през м. ноември 2019год. от ответницата писмо от ищеца, със
съдържание, което същият, видно от изявлението и връчването на препис в о.с.з., не оспорва. От съдържанието му може
да се направи извод за това, че ищецът е крайно огорчен, разочарован и обиден
от поведение на съпругата си - такова, каквото той го описва в това писмо и
съобразно неговите възприятия и разбирания. Същевременно в това писмо се
съдържат достатъчно обиди към ответницата
и цветисти квалификации на нейното поведение и
оценка като личност, дадена от него. От една страна, ищецът е убеден, че ответницата му е изневерявала през време на брака
им, а от друга - последната категорично
отрича това да е така. Според РС не са
налице доказателства за такова противобрачно поведение на ответната страна. В
случая, макар ищецът да има такива
съмнения, то за да се приеме развиваната от него теза, следва да са налице
доказателства, които по несъмнен начин да доказват това – такива са
изискванията на закона. Такива доказателства обаче не са налице. Ищецът може и да има съмнения/според него съвсем
основателни/ за това, че в определени моменти съпругата му е изневерила -
съдейки по конкретния й тон, когато
разговаряли по телефона, по конкретната й интонация, изказ и т.н., но
това негово съмнение, не е подкрепено с убедителни по смисъла на закона
доказателства. Ищецът е изслушан изключително обстойно в о.с.з., но е видно, че
голяма част от посочените от него факти и обстоятелства, касаещи неморално, разпуснато поведение на съпругата
му и т.н. касаят период много преди сключването на гражданския им брак. Ищецът е
заявил, че имал знание за това, че съпругата му преди имала множество връзки с
мъже, вкл. с лице от ромски произход, и с което имала интимни отношения в
присъствието на все още невръстния й тогава син и т.н. Част от тези му
твърдения не се оспорват от ответницата, но, според РС, те касаят ирелевантен за настоящия предмет на
делото период – това се е случило години назад във времето, години преди изобщо
страните да се познават и няма как да бъдат отчетени сега от съда при
преценката на въпроса за брачната вина. Ищецът също така е заявил , че
ответницата правила телефонен секс с лицето Л.Гроздев/лишен от свобода/, но
отново през период – преди сключването на брака им, което няма как да се вмени
във вина на ответницата по въпроса,
касаещ брачната вина, т.к. бракът е сключен
след това и относимите между съпрузите отношения касаят периода от
сключването на брака – на 28.03.2018год. до настъпването на фактическата
раздяла между съпрузите – на 28.09.2018год. Видно е било също така, че на
10.07.2019год. ответницата е депозирала жалба в Районна прокуратура-Плевен
заради отправяни, описани от нея в същата, обиди, заплахи от страна на съпруга
й. С Постановление от 16.08.2019год.
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, т.к.
заканата за престъпления против личността е престъпление от частен характер. От
материалите е било видно, че на ищеца е съставен протокол за предупреждение по
реда на чл.65 от ЗМВР. Същевременно и видно от изявлението на ответницата в
о.с.з. се установява, че тя не оспорва, че е изпращала писма до ищеца с
отправени към него мили, любовни думи, завършващи с отпечатък от целувка на
листа хартия. По делото е изслушана като свидетел майката на ищеца-М.Г., чийто
показания съдът е кредитирал, независимо от близката й степен на родство с
ищеца. От същите обаче не може да се направи категоричен извод за това брачната
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните да
е настъпило изцяло и само по вина на съпругата. На практика свидетелката
заявява пред съда, че няма непосредствени наблюдения, впечатления, че дори и
съмнения за това през време на съжителството си в дома й ответницата да е изневерявала на съпруга си.
Видно е, че свидетелката е била достатъчно наблюдателна в случая, като също е
поддържала достатъчно честа връзка по мобилен телефон със сина си и е
разговаряла с него за това къде е и
какво прави ответницата. По въпроса
обаче за това дали ответницата е имала противобрачно поведение, свидетелката не
дава показания, които да са базирани на нейни преки наблюдения, не изказва и
твърдения, принадлежащи на трети лица. Заявила е , че си спомня, че веднъж, в
почивен ден, ответницата излязла през деня и се върнала малко след вечеря, като
забелязала, че килимчето в тоалетната било мокро. Асоциацията, която
свидетелката прави /макар и да не се изразява пределно точно, вероятно поради
притеснение/ е с това ответницата да е била употребила алкохол и да е била
пияна……Всичко останало, изложено от нея
касае по-скоро нейната преценка на свекърва към снаха относно
поведението на последната й в дома й; относно домакинстването й, относно
грижата за дома и приноса й за семейството от финансова гледна точка. В тази
връзка от показанията на свидетелката се установява, че ответницата не внасяла
пари в домакинството, не купувала продукти във вр. с прехранването на членовете
на семейството; изхвърлила без разрешение на съпруга си много негови дрехи.
От събраните доказателства по делото, според РС, разгледани във вр. с
твърденията на всяка от страните, се налага извод, че в крайна сметка всеки от
съпрузите е имал очаквания към другия съпруг, които не са се сбъднали; че всеки
от съпрузите е имал поведение, което е оценявано от другия като неетично,
нелоялно, обидно; че всеки е имал очаквания за развоя на съпружеския им живот,
които се разминали с това, което
обективно се е случило. Според РС бракът на страните си има своята специфика,
т.к. съпрузите са контактували така да се каже дистанционно. Същевременно
периодът на просъществуването на брака им е едва няколко месеца - 6 месеца,
отпреди това те не се познавали. Също
така от значение е и това, че отношенията между съпрузите,
поради спецификата им, са от такова естество, че често важна част от тях
остават достояние единствено на тях двамата, без да присъстват свидетели, без
намесата на трети лица.
Ето
защо изложеното по-горе е дало основание на съда да приеме, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
След развода на ответницата следва да се върне предбрачното фамилно име-
Т..
По отношение искането на ищеца за присъждане на издръжка от ответницата: съгласно разпоредбата на чл.145
от СК невиновният за развода съпруг има право на издръжка. Т.к. в случая вината
за разтрогването на брака е взаимна, то това искане, според РС, е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Искането на ищеца за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от
1620лв. - дадена сума за дарение, което същата не направила и за присъждане на
1/3 от разходите във вр. с ползването на жилището в ж.к.*** за
периода от 01.05.2018год. до 01.10.2018год. не се поддържа и се оттегля в
о.с.з., поради което, според РС, производството по делото в тази част следва да
се прекрати - поради оттегляне на тези искови претенции. Заявява се, че за
едната от тях вече има образувано дело в съда.
РЕШЕНИЕТО
на Районен съд -
Плевен е законосъобразно.
РС – Плевен е изложил ясни и подробни мотиви за изводите си, които
се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени. Обсъдени са в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е посочил защо е кредитирал показанията на свидетелката по делото,
изяснил е спорните въпроси и е постановил едно мотивирано и обосновано на
събраните по делото доказателства съдебно решение. Неоснователни са
възраженията за несъобразяване на съда
със събраните по делото доказателства. Посоченото в жалбата свидетелско
показание на трето лице Вълев по друго дело относно поведението на съпругата по
време на брака, е ирелевантно за настоящето производство. РС – Плевен е
изслушал пространно страните, което е видно от протоколите по делото. Пред
въззивната инстанция не са представени доказателства при съобразяване на
разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на РС.
Предвид гореизложеното решението на РС по
същество следва да се потвърди. При този
изход на делото не следва да се присъждат разноски.
Решението е законосъобразно и в
прекратителната му част. Видно от
изявленията на ищеца пред първата инстанция и въззивник пред настоящата н открито
съдебно заседание на 20.12.2019 г,л.143 от първоинстанционното дело, на
гърба, И.Г. е заявил, че оттегля исковете си за ток, вода
и дарение и остава само вината. В този смисъл съдът правилно е прекратил
производството в тази му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 100 от 20.01.2020 г по гр. дело № 368/2019 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :