РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Разлог, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240100771 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „С.К.“ЕООД, ЕИК*, с. адрес
г.Б., о.Б., о.Б., у.„Б.”№36, представлявано от управителя М.А.Ц., чрез Адв. М.К., вписана в
АК-Б., с адрес: г.Б., у.„Г.”№8, против „К.Е.П.П.М.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., о.С., о.С.,
р.К.с., ж.„Л.“, у.„Б.И.“№42, б.1, в.А, е.1, а.2, представлявано от управителите Д.Г.К. и Г.В.П.,
двамата заедно и поотделно.
Ищцовото дружество претендира заплащането на сумата от 6`740.20 лева, представляваща
остатък от задължение по фактура №*/29.02.2020 г., издадена за извършена работа - пране,
сушене и гладене инвентар-хотел, ведно със законната лихва върху остатъка от главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.06.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; сумата 462.66 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху стойността на главницата по Фактура №*/29.02.2020 г. от 9`740.20 лева за
периода от 15.03.2020 г. (датата на падежа) до 01.09.2020 г. (датата на първото частично
плащане); сумата 120.40 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху остатъка от
главницата по Фактура №*/29.02.2020 г. от 7`740.20 лева за периода от 01.09.2020 г. (датата
на първото частично плащане) до 26.10.2020 г. (датата на второто частично плащане) и
сумата 438.11 лева представляваща мораторна лихва за забава върху остатъка от главницата
по Фактура №*/29.02.2020 г. от 6`740.20 лева за периода от 26.10.2020 г. (датата на второто
частично плащане) до 16.06.2021 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда).
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът - чрез процесуалния си представител, поддържа иска и
направените доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор, с който да изрази
становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно твърденията на ищеца и събраните писмени доказателства се установява, че между
страните в началото на м.02.2020 г. бил сключен договор за изработка, по силата на който
ответното дружество (възложител) възложило на ищцовото дружество (изпълнител), да
1
извърши пране, сушене и гладене на хотелски инвентар - спално бельо за стопанисван от
ответното дружество хотел в г.Б. за м.02.2020 г.. Услугата била извършена, спалното бельо
било опаковано и доставено на място на ответното дружество. Работата била приета от
ответника без забележки. За извършената услуга на 29.02.2020 г. била издадена фактура
№*/29.02.2020 за свършената работа през целия м.02. в размер на 0.87 лева за килограм
хотелски инвентар, т.е. на стойност 9`740.20 лева, в това число и начислен ДДС в размер на
1`623.37 лева.
На 01.09.2020 г. ищцовото дружество получило частично плащане по Фактура
№*/29.02.2020 г. от 2`000.00 лева, а на 26.10.2020 г. в размер на 1`000.00 лева.
За изясняване на фактите по делото съдът по искане на ищеца назначи съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно
заключението на вещото лице общият размер на непогасеното задължение на ответното
дружество е в размер на 6`740.20 лева.
Вещото лице е изчислило, че дължимата мораторна лихва върху неплатената сума за
периода от 29.02.2020 г. до 16.06.2021 г. – датата на депозиране ан исковата молба в съда, е
в размер н 1`058.78 лева.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
В рамките на настоящия процес ищецът основава претенцията си на чл.266 от ЗЗД, вр.
чл.286 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД - като изпълнител по договор за изработка претендира
възнаграждение за изработеното.
С оглед приобщените към делото доказателства, съдът приема че в случая се касае за
договорни отношения между търговци, които са възникнали на плоскостта на договора за
изработка по чл.258 и следващите от ЗЗД. Тъй като за този вид сделка няма правна
регламентация в ТЗ, то по силата на препращащата норма на чл.288 от ТЗ, следва да се
урежда от гражданското законодателство. В последното договорът за изработка се разглежда
като консенсуален, двустранен и възмезден. При реализиран договор страните дължат
насрещна престация, като възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното
възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав по чл.266, ал.1 от ЗЗД, от който
възниква задължението за плащане, включва: сключен договор за изработка, изпълнение на
възложената работа, приемане на работата.
Тъй като предявеният иск е осъдителен, по правилата на доказване в тежест на ищеца е да
докаже основанието /осъществяване елементите от фактическия състав/ и размера на
исковата претенция. В рамките на процеса ответникът следва да докаже изпълнението на
своите задължения по възникналата двустранна връзка, респ.заплащането на
претендираното с ИМ възнаграждение.
След съвкупен анализ на събраните в хода на процеса доказателства, очертани по-горе,
съдът намира предявеният иск за основателен.
Между страните е съществувала валидна облигационна връзка, породена от сключения
договор за изработка от м.02.2020 г. за пране, сушене и гладене инвентар-хотел. С грижата
на добър търговец ищецът, в качеството си на изпълнител, точно и добросъвестно е
изпълнил поетите с договорите задължения и работата е била приета от ответника. Във
връзка с това е издадена фактура, която е осчетоводена от ответника. Нещо повече - от
заключението на вещото лице се установява, че на 01.09.2020 г. и на 26.10.2020 г. е налице
частично плащане от ответника в размер на 3`000.00 лева. Т.е. остатъкът на задължението
по главницата възлиза на 6`740.20 лева. До този размер главният иск следва да бъде уважен.
Съдът намира за основателна и доказана и акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва върху главницата, начиная от 29.02.2020 г. до датата, на която е депозирана
исковата молба в съда – 16.06.2021 г., в общ размер на 1`021.17 лева, съгласно предявения
размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от
2
ищеца разноски от 1`539.61 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.Е.П.П.М.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., о.С., о.С., р.К.с., ж..„Л.“, у.„Б.И.“№42,
б.1, в.А, е.1, а.2, представлявано от управителите Д.Г.К. и Г.В.П., двамата заедно и
поотделно да заплати на „С.К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., о.Б., о.Б., у.„Б.”№36,
представлявано от управителя М.А.Ц., сумата от 6`740.20 лева, представляваща остатък от
задължение по фактура №/29.02.2020 г., издадена за извършена работа - пране, сушене и
гладене инвентар-хотел, ведно със законната лихва върху остатъка от главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и сумата от 1`021.17 лв., представляваща представлаваща мораторна лихва
върху главницата, считано от 29.02.2020 г. до 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА „К.Е.П.П.М.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., о.С., о.С., р.К.с., ж.„Л.“, у.„Б.И.“№42, б.1,
в.А, е.1, а.2, представлявано от управителите Д.Г.К. и Г.В.П., двамата заедно и поотделно да
заплати на „С.К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., о.Б., о.Б., у.„Б.”№36, представлявано от
управителя М.А.Ц., сумата от 1`539.61 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3