Мотиви към присъда
по НОХД № 585 / 2021 г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив
е повдигнала обвинение срещу М.Д.М. в това, че:
През периода 31.03.2015г. - 31.03.2017г.
в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като лице, което
осъществява дейност и функции на данъчно
задълженото лице - едноличен собственик и управител на "****"
ЕООД, ЕИК: ***, с адрес и седалище
гр.П., р-н „Ю.”, ул. *** и при условията
на посредствено извършителство, посредством В.С.И.ЕГН:**********
от който не може да
се търси наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите обстоятелства очертаващи състава на настоящото
престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
за "****" ЕООД, ЕИК: *** гр. Пловдив , в особено големи размери - 673 499,06 лева представляващи дължим годишен корпоративен данък по чл.5 ал.1, чл.20 и чл.92 ал.1 от ЗКПО, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква
по силата на закон /чл.92 ал.1 от ЗКПО/ пред ТД на НАП Пловдив, както следва:
на 31.03.2015г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 133 211,20лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № *** за данъчен
период - данъчната 2014г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов
резултат - печалба за годината, като
е посочил такъв в размер на 8448,61лв. вместо действителния
такъв в размер на 1 340 660,56лв. и в резултат е деклариран полагащ се корпоративен
данък в размер на 10 процента от тази сума
в размер на 844,86лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 134 066,06 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери от 133 211,20 лв., получени чрез изваждане
от дължимата сума на действителния
размер на данъка - на декларирания размер на данъка
.
на 31.03.2016г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 215 951,30лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № *** за данъчен
период - данъчната 2015г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов
резултат - печалба за годината, като
е посочил такъв в размер на 1168,96лв. вместо действителния такъв в размер на 2 160 680,19лв. и в резултат е деклариран
полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента
от тази сума
в размер на 116,90лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 216 068,20 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери от 215 951,30лв., получени чрез изваждане от дължимата сума
на действителния размер на данъка
- на декларирания размер на данъка
.
- на 31.03.2017г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 324 336,56лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № *** за данъчен
период - данъчната 2016г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния
финансов резултат - печалба за годината,
като е посочил такъв в размер на 4279,52лв. вместо
действителния такъв в размер на 3 247 645,06лв. и в резултат е деклариран
полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента
от тази сума
в размер на 427.95лв. вместо действително дължимия такъв в размер на 324 764,51 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери от 324 336,56лв., получени чрез изваждане от дължимата сума
на действителния размер на данъка
- на декларирания размер на данъка – престъпление по чл.255, ал.3, във вр.
с ал.1, т.2, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Производството протече по реда на
Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. На съдебното производство не
са конституирани акцесорни страни.
В съдебно заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Счита, че престъплението е извършено от подсъдимия
виновно при пряк умисъл. По отношение на индивидуализиране на наказанието
предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в размер на четири
години и шест месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 по правилата на чл.58а
ал.1 от НК и се постанови изпитателен срок за отлагане изтърпяването му.
прокурорът предлага да не се налага наказание конфискация, доколкото при така протеклото
съкратено съдебно следствие не са били
събрани данни за имуществото на подсъдимия.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка, предвид и протеклото производство по чл.371
т.2 от НПК, но акцентира на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
– добрите характеристични данни за неговия подзащитен
и изтеклия период от време от довършване на престъплението до сега. Предира за минимално наказание.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за
виновен, съжалява за стореното, поддържа становището на защитника си по
съществото на делото, като моли за налагане на минимално наказание. Той призна
изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият
М.Д.М. е роден на *** ***, ***, ***, средно образование, безработен,
неженен-живее на семейни начала, с две деца, реабилитиран, с ЕГН: **********.
Към
инкриминираният период, а и понастоящем, таксиметровият превоз на пътници е правнорегламентирана дейност, условията и редът за
извършването на която са уредени в Закона за автомобилните превози. Съгласно
чл.12 ал.1 и ал.2 от ЗАП, действащ към инкриминирания период, таксиметров
превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи Удостоверение за
регистрация в ИА „АА“, където се води публичен регистър или от водачи,
извършващи дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В този
случай отношенията между превозвача и водача се уреждат с договор. Освен
посоченото Удостоверение издадено на търговеца, за всеки отделен таксиметров автомобил на основание чл.24а от
ЗАП следвало да има издадено и
Разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадено от Кмета на
Общината или упълномощено от него лице. С последното на водачите се
предоставяли холограма
и стикери.
Съгласно изискването на чл.12а, ал.5 от ЗАП редът за регистрацията и
заличаването от регистъра на търговците, извършващи таксиметров превоз на
пътници, както и самото извършване на превоза са уредени в Наредба № 34 от
1999г. на Министъра на транспорта.
Съгласно чл. 24 ал.1от ЗАП таксиметровия
превоз се осъществявал с леки автомобили, притежаващи електронен таксиметров
апарат с фискална памет /ЕТАФП/. Изискванията към последния били уредени в
Наредба № 35/1999г. за функционалните и технически изисквания към ЕТАФП,
издадена от Министъра на транспорта, Министъра на финансите и Председателя на
Държавната агенция по стандартизация и метрология. Според изискването на чл.23
от Наредба №35/1999г. след приключване на смяната водачите на таксиметрови
автомобили отпечатвали отчети без нулиране /т.нар. сменни отчети/ и дневен
отчет с нулиране, който се прикрепвал към лист от пътната книжка. Т.е. във
фискалната памет на таксиметровия апарат оборотите се отбелязвали с натрупване
и можели да бъдат разчетени на специален стенд при демонтаж на паметта, като
ЕТАФП оставал същият, ако това се налагало поради повреда, препълване или смяна
на данъчнозадълженото лице.
На 15.07.2013г. свид.
Н.Н.Н.учредил търговско дружество „****“ ЕООД гр.
Пловдив , ЕИК *** , което регистрирал в НАП гр. Пловдив съгласно ДОПК. Смятал
да се занимава с таксиметров превоз, за което от ИА „АА“ снабдил дружеството с Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметрова дейност - лиценз с № *** По лични
причини не успял да осъществи тази идея. Затова с нотариално заверен договор от
05.02.2014г., вписан на 14.02.2014г., той продал дяловете си и прехвърлил
фирмата на дългогодишния си познат – подсъдимия М.Д.М., който искал да се
занимава с таксиметрова дейност.
М. решил да ползва
регистрираното дружество „ ****“ ЕООД гр.П. като превозвач, от името на който
трети лица, със свои или наети автомобили, да осъществяват таксиметров превоз
на пътници срещу определена месечна сума за това. За целта му трябвало лице, притежаващо удостоверение
за професионална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.9 т.6 от Наредба
№34 /в редакцията й до 2018г/ подс. М.М. на 20.03.2014г. се явил пред РД „АА“ гр. Пловдив на
изпит за „Ръководител транспортна дейност“ и след като го издържал успешно му
било издадено удостоверение за ръководител транспорт с № ****. Така той станал
и управител и представляващ дружество „****“ ЕООД гр. Пловдив и негов
ръководител транспорт. Всички необходими документи и заявления до РД „АА“гр.
Пловдив и кмета на Община Пловдив били подавани, получавани, подписвани и
подпечатвани от подс. М.М..
С оглед стартираната от него дейност, подс.М. се срещнал със свид.
В.С.И., собственик на счетоводна фирма ЕТ „***“, а от 2017г. фирма„ ***“ ЕООД,
и постигнал устна уговорка с него, а по късно през годините го упълномощавал и
нотариално, чрез електронен подпис да уведомява НАП за сключени трудови
договори, да внася осигуровки, да подава необходимите декларации и да извършва
годишното приключване на „****“ ЕООД с
адрес и седалище гр. П., р-н Ю., ул. „***.
М. обаче не
смятал да уведомява свид.И. и да отчита и декларира
пред ТД на НАП гр. Пловдив цялата дейност на дружеството.
Съгласно чл. 10 ал.3 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на
пътници, неразделна част от
Удостоверението за регистрация е списъкът на автомобилите, с които
превозвачът ще осъществява дейността си. Съгласно ал.4 на същата разпоредба за
вписване на автомобили в списъка към Удостоверението за регистрация превозвачът
подава заявление с данни за автомобилите по образец. Така, подс.
М. започнал да набира водачи на таксиметрови автомобили, които да извършват
дейността си от името на
регистрирания превозвач „****“
ЕООД гр. Пловдив.
През 2014г. в качеството си на
управител на „****“ ЕООД гр. Пловдив подсъдимият подал до ИА „АА“,
РД-Пловдив заявления за вписване
/промяна в списъка/ към УР за ТПП № ***. на общо 112 автомобила по данни от извършените плащания към ИА
„АА“ /т.1,л.149 и сл.ДП/. Таксите, които се дължали в ИА „АА“ били 30 лв. за експресно вписване на автомобил към лиценза на
превозвача/ само една поръчка била бърза-20лв. и две обикновени-10лв./ и 3лв.
за регистриране на ЕТАФП /158 броя за 2014г./.
През 2015г. М.М.
*** още
49 заявления за вписване на автомобили в списъка към УР за ТПП № ***.,
както и 56 заявления за регистрация на
ЕТАФП.
През 2016г. подс. М. *** още 79
заявления за вписване на автомобили в списъка към УР за ТПП № ***, както и 100
заявления за регистрация на ЕТАФП.
Съгласно чл. 24а, ал.1 от ЗАП
разрешението за таксиметров превоз на пътници се издавало за всеки отделен
автомобил от Кмета на Общината или упълномощено от него лице. Съгласно писмо с
изх.№1992/04.10.2019г. на Директора на Общинско предприятие „Организация и
контрол на транспорта“ гр. Пловдив и приложенията към него /т.1, л.324-350 ДП/
таксиметровата дейност на „****“ ЕООД гр. Пловдив започнала от 06.02.2014г.
/само за 1 автомобил е било издадено разрешение от 23.01.2014г./. До края на
2014г. на превозвача „****“ ЕООД гр. Пловдив
били издадени разрешения за таксиметров превоз на пътници за общо 136
автомобила с валидност 24 месеца – 107
бр., 12 месеца - 12бр. и 36 месеца
-17бр. През 2015г. М. *** разрешения за таксиметрова дейност на още 63
автомобила /всички със срок на валидност 36 месеца/ , а през 2016г. на още 93
автомобила / с валидност 36 месеца - 76 бр. и с валидност 12 месеца - 17 бр./.
Въпреки големия брой водачи на таксиметрови автомобили, които
осъществявали дейността си от името на регистрирания превозвач „****“ ЕООД гр. Пловдив, малка част от тях
имали сключени трудови договори. Така през 2014г. подсъдимият М. чрез свид. И. подал уведомления
само за 4 трудови договора, през 2015г. – за 7 трудови договора и през
2016г. – за 12 трудови договора. Свид. И. нямал реална
представа колко таксиметрови автомобила са включени към лиценза на превозвача и
какви реални обороти от дейността се трупат
на данъчно задълженото лице „****“ ЕООД гр. Пловдив. Повечето
шофьори работели без трудов договор с устната договорка с подсъдимия М.
да му заплащат суми между 10 и 40 лв. на месец, а при плащане наведнъж имало
отстъпка, за използването на Удостоверението за регистрация на фирмата за извършване на таксиметрова
дейност / лиценз/ с № *** Шофьорите заплащали на М.М.
и сумите дължими към РД „АА“гр. Пловдив и
Община Пловдив за издаваните от последните и посочени по – горе
документи - включване към Удостоверение и Разрешително с холограми и стикери.
Подсъдимият М. бил ангажиран с
набавянето и на пътните книжки, издавани
от превозвача по чл. 31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/1999г. Съгласно посочената
Наредба пътната книжка е основен документ за отчитане и
контрол на работата с лек таксиметров автомобил и съдържа 100 пътни листа.
Пътната книжка се издавала от превозвача, а задължение на съответния водач на
таксиметров автомобил било да попълва редовно и точно пътната книжка като
прикрепя към всеки лист
дневния отчет от оборота. Това налагало периодично, след изчерпване на
стоте пътни листа, М.М. да издава нова пътна книжка,
която се заверявала от него с подпис и печат на фирмата. За издаването на нова пътна книжка /подмяна/ подс.М. събирал от таксиметровите шофьори по 10 лева. За
заверка /печат/ също събирал по 10 лв. Срещите с шофьорите се осъществявали в
офиса на дружеството, който се намирал на ул. „*** в гр. Пловдив.
Таксиметровите шофьори ползвали
ефира на различни фирми в това число и на „***“ ЕООД, с офис на *** в гр. Пловдив, за което плащали по 36 - 37 лв. на
седмица. Уговорката им с подс.М. била оборота от
извършените превози да остава за тях като те сами заплащат гориво, застраховки, технически
прегледи, смяна на масла.
При започване на работа във всеки
таксиметров автомобил първоначално се извършвал монтаж на ЕТАФП.
Идентификацията на производителя включвала № на ЕТАФП и № на фискалната памет.
След това се извършвало програмиране и настройка съобразно изискванията на
Наредба № 35/1999г. В паметта на апарата се
влючвали
рег.номер на автомобила, данъчен № на
ДЗЛ, работните тарифи по които ще се кара, както и дата, месец, година,
час и минута на пускане в действие. Този процес се наричал фискализация, като данните включително от периодичните отчети и протоколи за демонтаж
на фискална памет, следвало да се записват от превозвача в специална книга по
чл.17 от Наредба №35/1999г. за
функционалните и технически изисквания към ЕТАФП. Във фискалната памет
на ЕТАФП се съдържала и информация за изминат пробег, брой курсове, натрупан
оборот. След въвеждането в експлоатация
ЕТАФП се представяли в Държавната Агенция по метрология и стандартизация
за извършване на метрологичен контрол и чак тогава автомобилът и ЕТАФП се
регистрирали в Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ /ИИ „АА“/.
Всички таксиметрови автомобили
вписани в Удостоверението на превозвача
„****“ ЕООД гр. Пловдив били снабдени с електронен таксиметров апарат с
фискална памет /ЕТАФП/, фискализиран на името на
дружеството като данъчно задължено лице /ДЗЛ/.
Почти всички ЕТАФП на „****“ ЕООД
гр. Пловдив били от марката „ Елитакс ТА 100/F/“ произведени от „***“ КД гр.Силистра. Фискализацията / програмирането/ на таксиметровите апарати,
както и демонтажът на фискални памети на
територията на гр. Пловдив можела да се извърши от няколко сервизни фирми, сред
които – „***“ООД и „***“ ЕООД.
Прочитането на фискалната памет и
подмяната й с нова на таксиметров апарат от посочената марка „ЕЛИТАКС ТА 100/ F/“ обаче можело да
се извърши единствено в лицензирана
фирма - фискален център. Такъв център за гр. Пловдив се явявала
фирма „***“ООД. Техник електронна
техника в същата била свид. С.Х.П..
На 28.09.2018г. на името на свид.Т.В.В.било регистрирано ново
дружество за извършване на таксиметрова дейност - „****“ ЕООД, ЕИК ***. Пълномощник по същото бил подс. М.М.. От м. октомври 2018г.
автомобилите включени в лицензията на „****“ ЕООД поетапно започнали да бъдат включвани от М. в
лицензията на новоучреденото дружество. Това наложило да бъдат демонтирани
съществуващите в ЕТАФП до момента фискални памети с ДЗЛ „ ****“ ЕООД / том
10/ и да бъдат заменени с нови фискални
памети с нови номера и ново ДЗЛ „****“ ЕООД, но ЕТАФП и
номерата им оставали непроменени. За целта фирмата извършваща
демонтажа изготвяла протокол по образец
в 4 екземпляра като попълвала и подпечатвала първата му част. След това
протокола заедно с фискалната памет, паспорта на ЕТАФП, книгата по чл.17 и
последната пътна книжка на автомобила се представяли от ДЗЛ „****“ ЕООД в ИИ
„АА“. След като протокола се подпишел и подпечатал от последните, фискалната памет ведно с протоколите се
предавали на фирмата - фискален център, в случая „***“ООД
гр. Пловдив. Там на специален стенд се прочитала и архивирала старата памет и
едва тогава се давала нова памет с нов номер, която отивала в сервизните фирми
за фискализация вече на името на новоучреденото
дружество. В тази нова памет задължително се вписвал непроменяемия номер на
ЕТАФП. Информация от старите прочетени фискални памети се пазела в „***“ООД, както и в завода производител, където се
връщала самата стара памет с оригинал на
протокола.
От завода производител „***“ КД гр.Силистра била изискана и изпратена информация за
оборотите по години 2014,2015 и 2016 на изчетените фискални памети на ЕТАФП , фискализирани
на ДЗЛ „ ****“ ЕООД /том 1, л. 406 -421 ДП/.
От тях се установило, че общите приходи от извършваната дейност на
„****“ ЕООД гр. Пловдив за 2014г. възлизат на
1 376 395,43лв., за 2015г. - на 2 201 790,81лв., а
за 2016г. - на 3 308 719,47лв.
На основание чл.2 ал.1т.1 от ЗКПО
дружество „ ****“ ЕООД било данъчно задължено лице и съгласно разпоредбата на
чл.5 ал.1 на същия закон печалбата от дейността се облагала с корпоративен
данък, който съгласно чл.20 от ЗКПО бил в размер на 10 процента и се внася в
срок до 31 март на следващата календарна година. Данъчната основа била
данъчната печалба формирана като разлика между приходите и разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се
облагали с корпоративен данък, подавали Годишна данъчна декларация за данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък в ТД на НАП по регистрация на
ДЗЛ в срока по чл. 92 ал.2 от ЗКПО – до 31 март на следващата година.
Въпреки, че подсъдимият М.М. имал уговорка със свид. И. да
води счетоводството на фирмата и да оформя Годишната данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО, която да подава със своя КЕП, той не му предоставял всички
налични счетоводни документи. Целта му била да
не декларира цялата печалба и да не заплаща целия размер на дължимия от
„****“ ЕООД корпоративен
данък. Така за данъчната 2014г. М.
обявил само 4 автомобила и предоставил на свид. И.
документи за приходи в размер на
14 179,48 лв. и разходи в общ размер от 5 730,87лв. Свид. И. използвал
именно тези данни в подадената от него пред ТД на НАП гр.Пловдив на
31.03.2015г. ГДД с № 1600И0245429/2015г. Той изчислил и обявил пред ТД на НАП
гр. Пловдив, че данъчния финансов резултат – печалба на „****“ ЕООД гр. Пловдив за 2014г. била в
размер на 8 448,61лв., а дължимият корпоративен данък за 2014г. - 844,86лв. /том 5 ДП/.
За данъчната 2015г. М.
предоставил на свид. И. документи за 24 431,58
лв. приходи и за 23 262,62 лв. разходи и отново му възложил да подаде в
НАП - Пловдив годишна декларация за
корпоративен данък. Така, на 31.03.2016г
свид. И., използвайки своя електронен подпис, подал
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с № 1600И0347421/2016г., в която
посочил, че печалбата на „ ****“ ЕООД за
2015г. е 1 168,96 лв. , а дължимият данък – 116,90лв., като свидетелят И.
не подозирал мащаба на дейността на „****“ ЕООД гр. Пловдив
За данъчната 2016г. М.
предоставил на В. И. документи за 33 499,64 лв. приходи и за
29 220,12 лв. разходи. На
31.03.2017г. свид. И. подал Годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с № ***., в която посочил, съгласно предоставените
му от подсъдимия данни, че печалбата на „****“ ЕООД гр. Пловдив е 4 279,52лв. лв., а дължимият
корпоративен данък – 427,95лв.
Със Заповед от 06.12. 2017г.
/изменена от 15.03.2018г./ на „****“
ЕООД била извършена ревизия от
инспектори по приходите, които установили големи различия между декларирани
и действително дължими данъци. Укриване
на данъци било установено при ревизиите и на други превозвачи, занимаващи
се с таксиметрова дейност на територията на гр. Пловдив. Затова били
предприети мащабни полицейски операции.
На 27.03.2019г. след разрешение
от ОС- Пловдив било извършено претърсване и изземване в офис находящ се в гр. Пловдив, ул. ****, за който е имало данни,
че е ползван от образуваната на 28.09.2018г. „ ***“ ЕООД. Оказало се, че офиса е на „***“ ЕООД, но в
него били намерени, иззети и приобщени към настоящето дело множество ксерокопия
и някои оригинали на документи, с изтекла валидност, свързани с дейността
на „****“ ЕООД гр. Пловдив /т.1,
л.59-л.62 ДП/.
В хода на разследването бил
установен действително дължимият
корпоративен данък за данъчните 2014г., 2015г. и 2016г. от данъчно задълженото
лице „****“ ЕООД гр. Пловдив. За това спомогнало използването на получената по
делото от производителя „ ***“ КД гр. Силистра
информация от фискалните памети на ЕТАФП на 213 таксиметрови автомобила.
Така, общият оборот /приход/ на „****“ ЕООД гр. Пловдив за 2014г. бил
1 376 395,43лв., за 2015г.
- 2 201 790,81лв., а за
2016г.- 3 308 719,47лв.
Установени били и общо признатите разходи на „****“ ЕООД гр. Пловдив през
2014г. - в размер на 35 734,87лв.,
през 2015г. били в размер на 41 110,62лв., а през 2015г. – 61 074,41
лв. Т.е. финансовият резултат – печалба , формиран като разлика между приход и разход
на „****“ ЕООД гр. Пловдив възлизал за 2014г. в размер на 1 340 660,56лв.,
за 2015г. печалбата била в размер на 2 160 680,19 лв. и за 2016г.-
3 247 645,06 лв.
Данъкът, който се дължал по чл.92
ал.1 от ЗКПО бил 10 % от реализираната
печалба. В случая реално дължимият от
„****“ ЕООД гр. Пловдив корпоративен данък за 2014г. бил в размер на
134 066,06лв., за 2015г. - 216 068,20лв. и за 2016г.-
324 764,51.
Тъй като на 31.03.2015г. подс. М. чрез свид. И. декларирал пред НАП гр. Пловдив и внесъл за
данъчната 2014г само 844,86лв. , то укритият /за довнасяне/ от него данък се явявал в размер на 133 211,20лв.
На 31.03.2016г. М.М. чрез свид. И.
декларирал и внесъл корпоративен
данък за 2015г. в размер на 116,90лв., при което укритият /за довнасяне/
за тази година корпоративен данък
бил в размер на 215 951,30лв.
На 31.03.2017г. М. отново чрез
И. декларирал и внесъл в НАП гр. Пловдив корпоративен данък
за 2016г. в размер на 427,95лв., при което укрил за тази година корпоративен
данък в размер на 324 336,56лв.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Процесът в съдебна фаза протече
по специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
призна всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи, той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са
събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали в подкрепа на самопризнанието на подсъдимия М.:
От показанията на свидетелите по делото,
посочени в обвинителния акт, дадени в хода на досъдебното производство. Така, свид.Н. дава сведения за учредяването на дружеството „****“
ЕООД, чиито управител впоследствие станал подсъдимия, а от изложеното от свид.В.е видно че в даден период от време и той е бил
управител на същото дружество, след като дейността започнала да се прехвърля
към *** ЕООД. Свид.И. пресъздава фактите по
предоставяната му счетоводна документация и съответно декларираните пред ТД на
НАП данни, предоставени единствено от подс.М. като
управител на **** ЕООД. Свидетелите М., М. и П.
свидетелстват за информацията, касаеща предмета на
доказване, свързана с поддръжката и данните, които се съхранявали в ЕТАФП,
подмяната на стари с нови фискални устройства, реда за това и опериращите
фирми, фискализацията на ЕТАФП, в качеството им на
консултант-техници и представляващи съответните дружества, извършващи
дейността, за която свидетелстват. Останалите свидетели по п.7 до 28 от списъка
към обвинителния акт са били таксиметрови шофьори към **** ЕООД, някои от които
и към *** ЕООД, които дават сведения за финансовите отношения с подсъдимия,
разчетите им с дружеството, представлявано от него, заплащаните от тях суми и
за кои дейности и услуги, факта,че по всички тези въпроси са контактували с
подсъдимия М.. Освен това тези свидетели са предоставяли в хода на разследването
писмени документи, подкрепящи изложеното от тях и са били приобщени по делото.
същите са в съответствие и с направените справки, изискани от данъчните и
общински органи. Свидетелските показания са в логическа последователност,
непротиворечиви помежду си, обективни, и в съвкупност с писмените
доказателства, веществените доказателства и експертизата, подкрепят изявлението
на подсъдимия относно признаването на всички факти по обстоятелствената част на
обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност на гореизложената
фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а
подкрепено от ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно
производство.
Фактите по делото се установяват
и от всички писмени доказателства, събрани на досъдебното и съдебно
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от протоколите от
извършени процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от
съда в производството по Глава 27 от НПК
– иззетите счетоводни документи,
изисканите такива от различните институции сред които ИА „АА“, ТД на НАП,
Община Пловдив и предоставените от тях справки с информация относно подадени
заявления, получени разрешения, образувани проверки, извършени ревизии,
издадените актове и тяхната съдба, предоставената информация от отделните
дружества, посочени във фактическата обстановка, във връзка с фискализацията на ЕТАФП и извлечената от тях информация за приходи, съдържаща
се във вече
демонтираните, разчетени и върнати на завода
– производител фискални памети, отнасящи се за „****“ ЕООД за периода 2014-2016г. По делото са приобщени и
дискове с памет, от които е била извлечена същата информация в писмен вид и
приложена по делото. Както се посочи по-горе, при постановяване на присъдата
съдът ползва протоколите за претърсване и изземване, за оглед, за разпити на
свидетелите.
Фактите се установяват и от
събраните данни за подсъдимия - характеристична справка, справка
съдимост, за регистрираните търговски дружества, чиито управител е той и
тяхното актуално състояние.
За изясняване на обективната истина по делото допринасят
и приобщените веществени доказателства. На
27.03.2019г. след разрешение от ОС- Пловдив било извършено претърсване и
изземване в офис находящ се в гр. Пловдив, ул. ****,
за който е имало данни, че е ползван от образуваната на 28.09.2018г. „ ***“
ЕООД. Оказало се, че офиса е на „***“
ЕООД / фирма за ефир/, но в него били намерени, иззети и приобщени към настоящето
дело множество ксерокопия и някои оригинали на документи, с изтекла валидност,
свързани с дейността на „****“ ЕООД гр.
Пловдив /т.1, л.59-л.62 ДП/, а именно: 2 папки, полиетиленов
джоб, съдържащ документи и 2 бр. тетрадки - поставени в черен найлонов чувал и
обозначени с ВД №1, полиетиленови джобове съдържащи
документи и 1 бр. пътна книжка - поставени в черен найлонов чувал и обозначени
с ВД №2 , 2 бр. тефтера, 1 бр. тетрадка, 1 бр. хартиен плик с малки ръкописно
изписани листчета, 3 бр. полиетиленови джобчета,
съдържащи малки и големи листи - поставени в черен найлонов чувал и обозначени
с ВД №3.
При извършения оглед на ВД
/т.1,л.66-л.83 ДП/ в хода на досъдебното производство се установило
съдържанието на иззетите документи / с изтекла валидност/ – копия на разрешения
от Община Пловдив за конкретни автомобили и срокове, свидетелства за
регистрации на МПС, удостоверения за технически прегледи, приходни квитанции,
споразумения между „***“ЕООД и различни физ.лица,
пътни книжки.
Съдът
напълно кредитира заключението, на което се е позовал и представителят на
държавното обвинение в обвинителния акт, а именно – съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Т.М. /том 1 л.129 ДП/. Експертизата е имала за задача
установяване на действително дължимият
корпоративен данък за данъчните 2014г., 2015г. и 2016г. от данъчно задълженото
лице „****“ ЕООД гр. Пловдив. Вещото лице е използвало за изготвянето й получената по делото от производителя „***“ КД гр. Силистра
и информация от фискални памети
на ЕТАФП на 213 таксиметрови автомобила.
Съгласно заключението на
вещото лице общият оборот /приход/ на
„****“ ЕООД гр. Пловдив за 2014г. е 1 376 395,43лв., за 2015г. е
2 201 790,81лв., а за 2016г.- 3 308 719,47лв. Вещото лице е обобщило и размерът на
доказаните за „****“ ЕООД гр. Пловдив
направени разходи, като е включило тези към ИА“АА“ гр. Пловдив, към
Община Пловдив и към други доставчици / посочени в подадените декларации и
признати от НАП разходи/, подробно описани в таблиците към експертизата. Видно от заключението на ССчЕ общо
признатите разходи на „****“ ЕООД гр.
Пловдив през 2014г. са в размер на 35 734,87лв., през 2015г. са в размер
на 41 110,62лв., а през 2016г. – 61 074,41 лв. Т.е. финансовият резултат – печалба, формиран като разлика между
приход и разход на „****“ ЕООД гр. Пловдив за 2014г. е в размер на
1 340 660,56лв., за 2015г. печалбата е в размер на
2 160 680,19 лв. и за 2016г.- 3 247 645,06 лв.
Данъкът, който се дължи по чл.92
ал.1 от ЗКПО е 10 % от реализираната
печалба. В случая реално дължимият от
„****“ ЕООД гр. Пловдив корпоративен данък за 2014г. е в размер на
134 066,06лв., за 2015г. той е 216 068,20лв. и за 2016г.-
324 764,51.
Тъй като на 31.03.2015г.
подсъдимият М. чрез счетоводителя – свидетеля И. е декларирал пред НАП гр.
Пловдив и внесъл за данъчната 2014г само 844,86лв. , то вещото лице е изчислило
укритият от подсъдимия данък, който не е внесен и е в размер на
133 211,20лв.
На 31.03.2016г. подсъдимият чрез свид.
И. е декларирал и внесъл корпоративен
данък за 2015г. в размер на 116,90лв.,видно от проверените в ТД на НАП данни,
при което е установено, че укритият за тази
година корпоративен данък е в размер на 215 951,30лв.
На 31.03.2017г. М. чрез И. декларирал
и внесъл в НАП гр. Пловдив корпоративен данък за 2016г. в размер на
427,95лв., следователно за тази година той е укрил същия данък в размер на
324 336,56лв., или общо за трите години невнесеният, но действително
дължим данък е бил в размер на 673 499,06 лева.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните
доказателства и ангажирани доказателствени средства в
хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият М.Д.М. е извършил престъплението по чл.255 ал.3 вр.
ал.1 т.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна
страна, през периода 31.03.2015г. - 31.03.2017г. в гр.Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като лице, което
осъществява дейност и функции на данъчно
задълженото лице - едноличен собственик и управител на "****"
ЕООД, ЕИК: ***, с адрес и седалище
гр.П., р-н „Ю.”, ул. „*** и при условията
на посредствено извършителство, посредством
В.С.И., от който
не може да
се търси наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите обстоятелства очертаващи състава на настоящото
престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
за "****" ЕООД, ЕИК: *** гр. Пловдив , в особено големи размери -
673 499,06 лева представляващи дължим годишен
корпоративен данък по чл.5 ал.1, чл.20 и чл.92 ал.1 от ЗКПО, като е
потвърдил неистина в писмена
декларация, която се изисква по
силата на закон /чл.92 ал.1 от ЗКПО/ пред ТД на НАП Пловдив, както следва:
на 31.03.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 133 211,20лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № ****. за данъчен
период - данъчната 2014г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния
финансов резултат - печалба за годината,
като е посочил такъв в размер на 8448,61лв. вместо
действителния такъв в размер на 1 340 660,56лв. и в резултат е деклариран
полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента
от тази сума
в размер на 844,86лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 134 066,06 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери от 133 211,20 лв., получени чрез изваждане
от дължимата сума на действителния
размер на данъка - на декларирания размер на данъка
.
на 31.03.2016г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 215 951,30лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № ***. за данъчен
период - данъчната 2015г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния
финансов резултат - печалба за годината,
като е посочил такъв в размер на 1168,96лв. вместо действителния такъв в размер на 2 160 680,19лв. и в резултат е деклариран полагащ се корпоративен
данък в размер на 10 процента от тази сума
в размер на 116,90лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 216 068,20 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери от 215 951,30лв., получени чрез изваждане от дължимата сума
на действителния размер на данъка
- на декларирания
размер на данъка .
- на 31.03.2017г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери -
324 336,56лв., като в годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. №
**** за данъчен период - данъчната 2016г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов резултат - печалба за
годината, като е посочил такъв в размер на 4279,52лв. вместо действителния
такъв в размер на 3 247 645,06лв. и в резултат е деклариран полагащ се корпоративен
данък в размер на 10 процента от тази сума в размер на 427.95лв. вместо
действително дължимия такъв в размер на 324 764,51 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери от 324
336,56лв., получени чрез изваждане от дължимата сума на действителния размер на
данъка - на декларирания размер на данъка.
Налице е квалифицирания
състав на престъплението, тъй като данъчните задължения са в особено големи
размери, съгласно чл.97 т.14 от Нк, защото надхвърлят 12 000 лева. Налице
е продължавано престъпление, тъй като в непродължителни периоди – в три поредни
години, при еднакви условия и при еднородност на вината, подсъдимият е
осъществил състава на едно и също престъпление /ТР 52-1988г. ПлВС, ТР 3-71г. ОСНК/. И трите изпълнителни деяния по
продължаваното престъпление са осъществени чрез потвърждаване на неистина в
писмената данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, която ежегодно се подава пред ТД
на НАП.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил виновно – при пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, той ги е целял.
Съобразно правната квалификация
на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от
три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или цялото
имущество на виновния.
При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер. За
това съдът от една страна съобрази високият размер на укритият данък,
многократно надвишаващ 12 000 лева, но от друга страна - подсъдимият е с
чисто съдебно минало /реабилитиран/, без други противообществени прояви,
трудово ангажиран, с добро социално-семейно положение. При тези обстоятелства,
съдът намира, че справедливото наказание, което следва да се определи на
подсъдимия е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Следва
да се посочи, че искането на защитата за определяне на наказанието в минималния
размер от три години или каквото и да е по-ниско от определеното от съда, е
неоснователно. Действително на
досъдебното производство подсъдимият е имал добросъвестно процесуално
поведение, но не е проявил онази активност в разкриването на обективната истина
и подпомагане на разследването, която да може допълнително да се отчита като
смекчаващо отговорността обостоятелство, съгласно
приетото в ТР 1/2009г. ОСНК на ВКС. Именно с това наказание съдът намира, че ще се
даде шанс на един все още млад човек да преосмисли постъпката си, като се
поправи и преустанови противоправната си изява. Прилагайки нормата на
чл.58а ал.1 от НК при постановяване на присъдата, наказанието, което подсъдимият
следва да изтърпи при редукцията му с 1/3 се равнява на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК
съставът на съда прецени, че не се налага подсъдимият да бъде лишен от свобода
реално, като се изолира от обществото. Това не е необходимо за неговото
поправяне и превъзпитание, процес който според съда вече е започнал у
извършителя. Целите на чл.36 от НК според съда са напълно приложими и чрез
института на условното осъждане. Индивидуалната превенция се поставя всякога
като цел на наказанието преди генералната. Подсъдимият демонстрира критично
отношение и съжаление към стореното, той не се очертава като личност с повишена
обществена опасност и настоящото престъпление се явява изолирано. Налице са и
формалните изисквания на чл.66 от НК – М. не е осъждан на наказание лишаване от
свобода, както и наложеното му редуцирано наказание не е над три години
лишаване от свобода. Поради изложеното съдът намира, че следва да се отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия с изпитателен
срок, който е достатъчно да е в средни параметри – нито в минималния срок от
три години, нито е необходимо да се определя максималния от пет години. Ето
защо изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила
би изпълнил в пълнота наказателната превенция.
Липсват по делото доказателства
за имущественото състояние на подсъдимия към настоящия момент и притежавани от
него движими и недвижими вещи и други материални блага, поради което съдът не
му наложи наказание по чл.37 ал.1 т.3 от НК - конфискация на налично имущество.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване
на присъдата намери, че след влизането й в сила веществените доказателства, които се намират при домакина на Отдел „ ИП“ при ОД на МВР гр. Пловдив - 2 папки, полиетиленов джоб,
съдържащ документи и 2 бр. тетрадки - поставени в черен найлонов чувал и
обозначени с ВД №1, полиетиленови джобове съдържащи
документи и 1 бр. пътна книжка - поставени в черен найлонов чувал и обозначени
с ВД №2, 2 бр. тефтера, 1 бр. тетрадка, 1 бр. хартиен
плик с малки ръкописно изписани листчета, 3 бр. полиетиленови
джобчета, съдържащи малки и големи листи - поставени в черен найлонов чувал и
обозначени с ВД №3, следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
Следва веществените доказателства
- 4 бр. компактдискове с информация ДА ОСТАНАТ по делото, след влизане на
присъдата в сила.
Направени са разноски в хода
на наказателното производство
в досъдебната фаза общо в размер 1 464 /хиляда четиристотин
и шейсет и четири/ лева за ССчЕ, които на основание
чл.189 от НПК се възложиха
в тежест на подсъдимия М.Д.М., които да заплати
по сметка на ОД на МВР Пловдив,
тъй като бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което бе
предаден на съд.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :