РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Кърджали, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245100600055 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 4/22.01.2024 г., постановена по НОХД № 756/2023 г.,
Районен съд - Кърджали е признал Ш. К. К. от с. Г., общ. К., обл. К. за
виновен в това, че през периода от 27.11.2009 г. до 18.08.2020 г. включително,
в с. Р., общ. К., след като е бил осъден със съдебно решение, влязло в сила на
27.11.2009 г., както и през периода от 19.08.2020 г. до 30.05.2023 г.
включително, в с. Р., общ. К., след като е бил осъден със съдебно решение №
81/19.08.2020 г. по гр.д. № 88/2020 г. по описа на Районен съд - Ардино,
влязло в сила на 19.08.2020 г. да издържа свой низходящ – сина си Ю. Ш. К.
от с. Р., общ. К., чрез неговата майка и законен представител П. Б. Я. от с. Р.,
общ. К., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга
причина, изменяща или погасяваща издръжката, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на общо 163 /сто шестдесет и три/ месечни вноски
на обща стойност 13 250 /тринадесет хиляди двеста и петдесет/ лева, както
следва: 129 /сто двадесет и девет/ месечни вноски, всяка по 50 /петдесет/ лева
за периода от 27.11.2009 г. до 18.08.2020 г. и 34 /тридесет и четири/ месечни
вноски, всяка по 200 /двеста/ лева за периода от 19.08.2020 г. до 30.05.2023 г,
поради което и на основание чл.183, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е
1
наложил наказание „Пробация” на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6,
вр. ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 42б, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от НК, включващо
следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 2 (две)
години, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, с периодичност 2 (два) пъти
седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 2 (две) години.
Срещу постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор
при Районна прокуратура – Кърджали, във връзка с който е образувано
настоящото производство. В протеста се твърди, че постановеният съдебен
акт в частта на определените пробационни мерки е неправилен. Излагат се
съображения, че наказанието „Пробация“ не може да бъде наложено на
основание чл. 58а, ал.1 от НК, а същото може да бъде наложено единствено
на основание чл. 54 от НК. Сочи се, че е налице несъответствие между
цифровото и словесното изписване на пробационните мерки, като се
уточнява, че словесно са изписани единствено пробационните мерки по чл.
42, ал.2, т.1 (задължителна регистрация по настоящ адрес) и т.2
(задължителни периодични срещи с пробационен служител) , а цифром са
изписани още две пробационни мерки – по т.4 (включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие) и по т.6
(безвъзмезден труд в поза на обществото). В протеста е отразено, че за всяка
една от посочените цифром пробационни мерки е направена връзка с
текстовете, в които законът регламентира сроковете и съдържанието им.
Подалият протеста прокурор застъпва становището, че при произнасяне на
присъдите по наказателни дела следва да е налице пълно съответствие на
цифровото и словесното изписване на наложените наказания, а в случая на
определените пробационни мерки, представляващи съдържанието на
наложеното наказание „Пробация“. Прокурорът намира, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде наложено на основание чл. 183, ал.1, вр. с чл. 54
от НК. Счита, че заради смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и полагане на грижи за
болен родител, съдът следва да наложи по - лекото от двете алтернативно
предвидени наказания за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, а именно –
„Пробация“, като предвид тежестта на извършеното престъпление –
продължено такова, с период на извършване почти 14 години, на подсъдимия,
според подалия протеста прокурор, следва да му бъдат определени
пробационни мерки за максималния предвиден срок, като освен двете
задължителни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, да му бъде
наложена и пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“. В
заключение прокурорът предлага Окръжен съд – Кърджали да измени
протестираната присъда, като наложи на подсъдимия Ш. К. на основание чл.
183, ал.1, вр.с чл. 54 от НК наказание „Пробация“, включващо следните
2
пробационните мерки по чл. 42а, ал.1 от НК: по т.1 – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години, със задължение за явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, с периодичност 2 пъти седмично, по т.2 – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години, както и по
т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото, по 100 часа годишно за 3
поредни години.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -
Кърджали поддържа протеста по изложените в него съображения. В хода на
съдебните прения прокурорът прави искане за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд. Посоченото искане аргументира, като посочва, че правилно прокурорът
от районна прокуратура е установил допуснатите несъответствия при
постановяване на присъдата, като споделя доводите изложени в протеста.
Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което не позволява на подсъдимия да разбере точно какво наказание му е
наложено. По отношение на искането, направено с протеста за увеличаване на
срока на наложените пробационни мерки и налагане на пробационната мярка
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ счита, че това трябва да бъде
преценено при новото разглеждане на делото.
Подаденият протест е връчен на подсъдимия и неговия защитник.
Представени са писмени възражения против въззивния протест от адв. Г. С. –
служебно назначен защитник на подсъдимия. В писмените възражения се
твърди, че правните доводи, изложени в протеста, са неоснователни. Посочва
се, че твърдението, изложено в протеста за неправилност на присъдата в
частта, в която са определени пробационни мерки, поради обстоятелството,
че наказанието е определено по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, е неправилно и
неоснователно, предвид обстоятелството, че наказателното производство е
проведено по реда на глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие по чл.
371, т.2 от НПК, като в този случай изрично било посочено, че съдът при
постановяване на осъдителна присъда определя наказанието по чл. 58а от НК.
В тази връзка се посочва още, че при определяне на наказанието не е отразено
изрично, че същото се намалява с една трета по реда на чл. 58а, ал.1 от НК и
същото е определено в рамките на предвидения размер по чл. 42а, ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимия счита за неоснователно и посоченото в протеста
твърдение за несъответствие на цифрово и словесното изписване на
пробационните мерки. Излага съображения, че в случая това несъответствие
не се явява основание за неправилност на постановената присъда, като в
последната ясно е посочено словесно вида и размера на наложеното
наказание. Относно искането на представителя на прокуратурата за
увеличаване на срока на наложените две задължителни пробационни мерки до
максималния такъв, и налагане на пробационната мярка „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ се посочва, че същото е неоснователно, като това би
довело до несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че наказанието
3
„Пробация“ е определено справедливо. Поради тези съображения,
защитникът на подсъдимия счита, че присъдата не следва да се изменя и
наложеното наказание не следва да се увеличава, поради което моли
протестираната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със служебно
назначения му защитник – адв. Г. С. от АК – К.. Последният поддържа
писмените възражения и посочва, че протеста е неоснователен. В хода на
съдебните прения излага идентични, с отразените в писмените бележки,
съображения. Относно несъответствието между цифровото и словесното
изписване на наложеното наказание в присъдата счита, че редът за
отстраняването му не е обжалване, а е следвало да бъде направено искане за
тълкуване на присъдата.
Подсъдимият Ш. К. в хода на съдебните прения посочва, че няма какво
друго да добави към казаното от неговия защитник. В последната си дума
отправя молба към съда за налагане на по – леко наказание.
Окръжен съд – Кърджали, като съобрази изложените доводи в
подадения въззивен протест и представените писмени възражения, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от
легитимирано лице – прокурор при Района прокуратура - Кърджали, и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен.
Първоинстанцинният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на всички относими обстоятелства по повдигнатото на
подсъдимия Ш. К. обвинение. Проведено било съкратено съдебно следствие в
първата инстанция по реда на чл. 371, т.2, вр. с чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 от
НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, от фактическа страна
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, която се
споделя и от настоящия съдебен състав, а именно:
Подсъдимият Ш. К. К. е роден на **.**.**** г. в гр. З., обл. С., живее в
с. Г., общ. К., обл. К., български гражданин е, разведен е, с основно
образование, работи, не е осъждан.
През 2004 г. подсъдимият Ш. К. и св. П. Я. сключили граждански брак и
4
заживели заедно в жилището на подсъдимия, намиращо се в с. Г., общ. К.,
обл. К.. От съвместното им съжителството имали едно дете – Ю. Ш. К., роден
на **.**.**** г. Тъй като отношенията между двамата съпрузи се влошили,
през есента на 2007 г. св. П. Я. заедно със сина си напуснала семейното
жилище и отишла да живее при родителите й в с. Р., общ. К.. По подадена
искова молба от св. П. Я. било образувано гражданско дело № 26/2009 г. по
описа на Районен съд – Момчилград. С Решение № 94/27.05.2009 г.,
постановено по посоченото гражданско дело, влязло в сила на 27.11.2009 г.,
Районен съд – Момчилград е прекратил гражданския брак, сключен между П.
Б. К. и Ш. К. К., като е допуснал след прекратяване на брака П. Б. К. да носи
предбрачното си фамилно име Я.. Със същото решение подсъдимият Ш. К.
бил осъден да заплаща на детето си - Ю. Ш. К. месечна издръжка в размер на
50 лв., считано от 05.02.2009 г. до настъпване на причини, погасяващи или
променящи същата, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, чрез
майката и законен представил на детето, а именно – св. П. Б. К. (П. Б. Я.). За
съдебното решение подсъдимият бил уведомен лично, чрез кмета на с. Г.,
общ. К.. След като бил осъден, подсъдимият Ш. К. не заплащал дължимата
месечна издръжка, макар да е бил здрав и на трудоспособна възраст. Не
полагал никакви грижи за детето и не контактувал с него. Предвид неплащане
на издръжката, през 2020 г. св. П. Я. подала молба до Община К. за
изплащането й от държавата. Поради продължителното неплащане, по молба
на св. П. Я. било образувано изпълнително дело № 100/2014 г. по описа на
ДСИ при Районен съд – М.. По изпълнителното дело не били събрани
никакви суми от длъжника – подсъдимия Ш. К.. През 2020 г. непълнолетният
Ю. К., действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител П. Я.я, подал искова молба до Районен съд – Ардино за
увеличаване размера на присъдената издръжка, във връзка с която било
образувано гр.д. № 88/2020 г. по описа на РС - Ардино. С Решение №
81/19.08.2020 г., постановено по посоченото гражданско дело, влязло в сила
на 19.08.2020 г., Районен съд - Ардино е изменил размера на присъдената с
Решение № 94/27.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 26/2009 г. по описа на
Районен съд – Момчилград издръжка, като е увеличил същата от 50 лв. на 200
лв., считано от 10.06.2020 г. – датата на завеждане на иска в съда до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяща или
прекратяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за забава за всяка
5
просрочена вноска, от падежа до окончателно изплащане на сумата. За
постановеното решение подсъдимият бил уведомен, но въпреки това
продължил да не изпълнява задължението за заплащане на месечна издръжка
на детето си.
От установената фактическа обстановка, Районен съд – Кърджали е
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и го е признал за виновен в
това, че през периода от 27.11.2009 г. до 18.08.2020 г. включително, в с. Р.,
общ. К., след като е бил осъден със съдебно решение, влязло в сила на
27.11.2009 г., както и през периода от 19.08.2020 г. до 30.05.2023 г.
включително, в с. Р., общ. К., след като е бил осъден със съдебно решение №
81/19.08.2020 г. по гр.д. № 88/2020 г. по описа на Районен съд - Ардино,
влязло в сила на 19.08.2020 г. да издържа свой низходящ – сина си Ю. Ш. К.
от с. Р., общ. К., чрез неговата майка и законен представител П. Б. Я. от с. Р.,
общ. К., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга
причина, изменяща или погасяваща издръжката, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на общо 163 /сто шестдесет и три/ месечни вноски
на обща стойност 13 250 /тринадесет хиляди двеста и петдесет/ лева, както
следва: 129 /сто двадесет и девет/ месечни вноски, всяка по 50 /петдесет/ лева
за периода от 27.11.2009 г. до 18.08.2020 г. и 34 /тридесет и четири/ месечни
вноски, всяка по 200 /двеста/ лева за периода от 19.08.2020 г. до 30.05.2023 г,
поради което и на основание чл.183, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е
наложил наказание „Пробация” на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6,
вр. ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 42б, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и ал. 5 от НК, включващо
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
продължителност 2 (две) години, със задължение за явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност 2 (два) пъти седмично; както и задължителни периодични
срещи с пробационен служител с продължителност 2 (две) години.
Видно от така постановената присъда е, че на подсъдимия е наложено
наказание „Пробация“, но както правилно е констатирал и подалият протеста
прокурор, налице е съществено разминаване в цифровото и словесното
изписване на определените пробационни мерки, които се явяват съдържание
на наложеното наказание. Словесно в атакуваната присъда са изписани
единствено двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2 от НК, а
именно – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ (т.1), с определена
продължителност от 2 години, със задължение за явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност 2 пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ (т.2), с определена продължителност от 2 години. В
6
същото време при цифровото изписване на определените пробационни мерки
са отразени правните основания по чл. 42, ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6, вр. с ал.3, т.1
и т.3, вр. с чл. 42б, ал.1, ал.2, ал. 4 и ал. 5 от НК. Видно е, че при цифровото
изписване са посочени и пробационните мерки по т. 4 – „включване в курсове
за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ и по
т.6 – „безвъзмезден труд в полза на обществото“, които липсват при
словесното изписване на същите, като са направени връзки и по отношение на
четирите цифрово изписани пробационни мерки с разпоредбите, уреждащи
продължителността (ал.3, т.1 и т.3 на чл. 42а от НК) и съдържанието (чл. 42б,
ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 от НК) им. Това несъответствие прави невъзможно
подсъдимият, а и органа, който има задължение да следи за изпълнението на
наложеното наказание, да разберат какви точно пробационни мерки са му
определени, респ. какво е точното съдържание на наложеното му наказание
„Пробация“. Твърдението на защитата, че това е следвало да стане по реда на
тълкуването на присъдата, е неоснователен. Определеното наказание е
съществен елемент от съдържанието на присъдата (чл. 301, ал.1, т.3 от НПК),
като точното му посочване е задължително, с оглед необходимостта
подсъдимият, а и държавното обвинение, да разберат какво е точното
съдържание на наложеното на подсъдимия наказание и какви точно негови
права ще бъдат засегнати със същото. Волята на решаващия съд е неясна
относно това какво наказание е наложено на подсъдимия, като това
нарушение не може да бъде отстранено по реда на тълкуването по чл. 414,
ал.1, т.1 от НПК. Недопустимо е по този ред да се „поправя“ волята на
първоинстанционния съд, а и би се създало съмнение относно това дали
първоначалната воля на съда е същата, като волята изразена при евентуалното
тълкуване на присъдата. Тук е мястото да се отбележи, че искането на
подалият протеста прокурор за изменение на присъдата е неоснователно, тъй
като в настоящия случай въззивният съд не разполага с правомощието да
отстрани посоченото несъответствие, защото при евентуалното изменение на
присъдата и при определяне на съответните пробационни мерки и тяхната
продължителност за първи път от въззивната инстанция, от една страна ще
бъде подменена волята на първоинстанционния съд, както правилно е
отбелязал и представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, и от друга,
подсъдимият ще изгуби правото да обжалва присъдата, в частност
определеното му наказание, на една инстанция, което е недопустимо.
7
Допуснатото нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права
както на подсъдимия, така и на прокуратурата, което е основание за отмяна на
първоинстанционната присъдата съгласно чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.1
от НПК.
Първоинстанционният съд в мотивите към постановената присъдата е
посочил, че „досежно пробационната мярка „безвъзмезден труд“ очевидно е
допусната техническа грешка в изречението…..“, но само по себе си
отразяването на факта, че е допусната техническа грешка не може да
преодолее допуснатото съществено процесуално нарушение, още повече, че в
цифровото изписване на определените пробационни мерки е включена и
мярката по т. 4, на чл. 42а, ал.1, която не е коментирана.
В постановената присъда е налице и друго несъответствие, което е
посочено от подалият протеста прокурор, изразяващо се в отразяването на чл.
58а, ал.1 от НК като ред за определяне на наказанието, което е неправилно,
независимо, че производството е преминало по реда на глава 27 от НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция“, в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК. В разпоредбата на чл. 58а, ал.5 е
регламентирано, че правилата по ал.1-4 на чл. 58а от НК не се прилагат за
предвидените наказания по чл. 37, ал.1, т. 2- 11 от НК, в която хипотеза е и
настоящият случай. Само за прецизност следва да се посочи, че тъй като
наложеното наказание не е намалено с 1/3, както постановява чл. 58а, ал.1 от
НК, самото посочване на последната разпоредба като ред за определяне на
наказанието, не би довело до отмяна на присъдата на самостоятелно
основание, още повече, че в мотивите на същата е отразено, че наказанието е
определено на основание чл. 54 от НК.
Констатираното нарушение въззивният съд не може сам да отстрани, а
отстраняването му е възможно единствено при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Поради тези съображения обжалваната присъда
следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – Кърджали.
Предвид установеното съществено нарушение на процесуалните
правила, настоящият съдебен състав счита, че не следва да преценява по
същество правилността на постановената присъда.
Ето защо и на основание чл. 314, вр. с чл. 334, ал.1, т.1, вр. с чл. 335,
8
ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 4/22.01.2024 г., постановена от Районен
съд – Кърджали по НОХД № 756/2023 г. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9