№ 109
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502438 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№24431/10.08.2021г. на Ст. Ив. Н. срещу решение №876/15.07.2021г.,
постановено по гр.дело №3392/2021г. по описа на ВРС, с което съдът е
ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на дворно място, при квоти
1/6 ид. част за Г. Ив. Г. и 5/6 ид. части за Ст. Ив. Г., на осн. чл. 34 ЗС вр. чл.
69, ал.1 ЗН. Жалбоподателката намира решението за неправилно поради това,
че не са събрани всички, посочени от нея доказателства, което е довело до
неправилни изводи на съда относно наличието на съсобственост върху имота.
Процесуалният представител на страната твърди, че поради ангажимент в
преговори по сделка с недвижими имоти, който приключил в 16.20, успяла да
стигне в съда едва в 16.42 часа, към който момент заседанието по делото вече
било приключило. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като
поради неявяването в о.с.з. не били събрани допуснати от съда допустими и
относими писмени и гласни доказателства. Счита, че съдът е следвало да
отложи делото, като наложи глоба, за да им бъде дадена възможност да
ангажират допуснатите им доказателства. Моли въззивната инстанция да
допусне събирането на доказателствата, поискани своевременно с отговора на
исковата молба, а именно да допусне до разпит 3-ма свидетели за
установяване на упражняваното от нея владение, както и да бъде дадена
възможност да представи писмени доказателства- за заплащане на данъците
за имота в посочения период. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
1
пълномощник.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение не
страда от пороци, поради което моли да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди, че при спазване на всички процесуални правила,
първ. съд е пристъпил към разглеждане на делото в обявения час и при
липсата на молба за отлагане, е дал ход на устните състезания. Моли
доказателствените искания на въззивницата да бъдат оставени без уважение,
тъй като не са налице основанията по чл. 266, ал.3 ГПК. Доколкото ВРС е
приел всички представени от страните доказателства, направил е пълен
анализ на всички доказателства по делото, и въз основа на тях е изложил
мотиви по свое вътрешно убеждение по правно релевантните факти, то
решението му е правилно. По изложените съображения моли подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по иск, предявен от Г. ИВ. Г. срещу СТ. ИВ. Н. за
допускане на делба на недвижим имот, представляващ дворно място- ПИ №
03719.503.717 по КККР на гр. Белослав, с площ от 669 кв. м., при граници ПИ
№№03719.503.719, 03719.503.718, 03719.503.6101, 03719.503.713,
03719.503.714, 03719.503.715 и 03719.503.716, с административен адрес гр.
Белослав, ул. „Плиска“ № 8, ведно с изградената в него еднофамилна
жилищна сграда, със застроена площ от 120 кв. м., представляваща
самостоятелен обект с идентификатор № 03719.503.717.1, при следните
квоти: 1/ 6 ид. ч. за ищцата и по 5/ 6 ид. ч. за ответницата. Ищцата излага, че с
ответницата са сестри, а имотът е придобит от общия им наследодател чрез
покупко-продажба, обективирана в НА №155/1952г., към който момент бил в
брак с К.Ст. Г.. След смъртта на Ив.Ил., имотът бил придобит от неговите
законни наследници – съпруга и две деца. С договор за дарение, обективиран
в НА № 48/ 1997 г., преживялата съпруга К. Г. прехвърля безвъзмездно на
ответницата наследените от нея 4/ 6 ид. идеални части от имота. По
изложените съображения, моли процесният имот да бъде допуснат до делба
при посочените квоти.
Ответницата СТ. ИВ. Н., чрез писмения си отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, излага съображения за неоснователност на иска за делба. Не
оспорва твърденията за настъпилото наследствено правоприемство,
сключване на прехвърлителните сделки през 1955 г. и 1997 г. но навежда
възражение за придобиване на целия имот въз основа на давностно владение,
осъществявано еднолично от нея в периода от 2003 г. до настоящия момент.
Твърди, че считано от 1991 г. е поела изцяло грижата за имота, а от 2003 г. е
2
превърнала държането във владение, явно и несмущавано, до м. декември
2020 г. По изложените съображения моли искът за делба да бъде отхвърлен,
тъй като тя е едноличен негов собственик.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с допустимостта на производството, следва да се отбележи,
че положителният установителен иск за собственост, предявен от С.Н. срещу
Г.Г. на осн. чл. 124 ГПК по отношение на същия имот, по който е образувано
гр. дело № 11113/2021г. по описа на ВРС е ирелевантен за настоящия спор, и
не е налице преюдициалност.
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал.1 ГПК, в решението, с което се
допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
В случая, второто образувано дело е по иск, по който се цели с
решението да се приеме за установено по отношение на ответницата Г.Г., че
ищцата С.Н. е придобила по давност 1/6 ид. част от дворно място с идент.
03719.503.717, заедно с 1/6ид. част от построената в същото еднофамилна
сграда, в резултат на несмущавано давностно владение, продължило повече
от 10 години в периода от края на 2003г. до 2020г. Т.е. по така предявения
положителен установителен иск се твърди придобивно основание давност,
каквото право-изключващо възражение е било своевременно наведено с
отговора на исковата молба в делбеното производство. След като
възражението вече е въведено в делбеното дело, то съдът е надлежно сезиран
и ще се произнесе по него, т.е липсва преюдициалност по отношение на иска
по чл. 124 ГПК, и не са налице основания за спиране на делбата до
приключването му, тъй като това означава заобикаляне на процесуалния
закон частта за преклузията по чл. 266 вр. чл. 131 ГПК за събиране
доказателства.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
По настоящото дело предмет на делбата са дворно място,
представляващо ПИ № 03719.503.717 по КККР на гр. Белослав, с площ от 669
кв. м., с административен адрес гр. Белослав, ул. „Плиска“ № 8, ведно с
изградената в имота еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от
120 кв. м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор
№03719.503.717.1.
Между страните липсва спор, а това се установява и от представените
по делото доказателства, че са дъщери, съответно единствени наследници по
закон на Ив.Г.Ил., починал на 20.11.1991 г. и на К.Ст. Г., починала на
15.12.2003 г.
От приетия по делото НА № 155, том V, дело № 1063 от 10.12.1952 г.,
се установява, че на същата дата Ив.Г.Ил. закупува дворно място в с.
Белослав, с площ от 1102кв.м., при съседи: М.П., Ж.Хр., път и Ив.М.. Между
страните липсва спор, че към този момент Ив.М. е бил женен за К. Г..
Видно от НА № 48, том ХХІІІ, дело №6291/1997г., на 08.05.1997г. К.Ст.
3
Г. дарява на СТ. ИВ. Н. 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Предвид така коментираните писмени доказателства, съдът намира, че
между страните по делото, е възникнала съсобственост като ищцата се
легитимира като собственик на 1/6 ид. част от делбения имот на основание
наследяване, а ответницата –на 5/6 ид. части на осн. наследяване и дарение.
Своевременно- с подаване на отговора на исковата молба- ответницата
С.Н. е навела твърдение, че е едноличен собственик на делбения имот в
резултат на давностно владение, осъществявано от нея в периода от декември
2003г. до декември 2020г.
Тези твърдения на ответницата обаче остават недоказани в хода на
съдебното производство.
Във връзка с изложените във въззивната жалба твърдения за допуснати
от ВРС процесуални нарушение, препятстващи събирането на доказателства
за тяхното установяване, настоящият състав съобрази следното:
С определението, обективиращо проекта за доклад, съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е допуснал на ответницата да се ползва от
показанията на двама свидетели за установяване на осъществяваното от нея в
периода 2003г. до настоящия момент явно, непрекъснато и несмущавано
владение, както и намерението за своене, демонстрирано по отношение на
останалите съсобственици,
От отрязъка на съобщението, приложено по първ. дело се установява, че
призовката за насроченото дело е била редовно връчена на адв. Т. 2 на
11.06.2021г., т.е. почти месец преди о.с.з., проведено на 06.07.2021..
Видно от протокол №1102 на проведеното на 06.07.2021г. заседание по
гр. дело №3392/2021, в 16.30 часа, при спазване на разпоредбата на чл. 142,
ал.1, изр. второ ГПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото, по което
са се явили само ищцата с нейния пълномощник. След като е съобразил, че
липсват пречки, съдът е дал хода на делото, изготвил е окончателен доклад на
предявения иск, приобщил е представените от страните писмени
доказателства, отменил е определение №2212/07.06.2021г. в частта относно
допуснатите на ответната страна гласни доказателства, след което е дал ход
на устните състезания.
Следва да се отбележи, че в периода от насрочването му до датата на
провеждане на съдебното заседание, по делото не е постъпвала молба от
ответницата или нейния пълномощник, съдържаща искане за отлагане или
изчакване по делото.
След приключване на съдебното заседание, и изготвяне на протокола,
по делото е постъпила молба от пълномощника на ответницата, съдържаща
искане за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по
съществото на спора.
С определение №3180/09.07.2021г., първ. съд е оставил без уважение
молбата, след като е съобразил, че не са налице основания за това.
Преди така установеното, съдът счита, че първоинстанционният съд не
е допуснал процесуални нарушения. Доколкото за посочения час- 16.30 на
дата 06.07.2021г. е имало само едно дело, неговото разглеждане, при спазване
и на разпоредбата на чл. 142, ал.1 ГПК, т.е. след две повиквания, е започнало
в 16.30 часа, и предвид наличието на подробен доклад, обективиран в
определение №2212/07.06.2021г. и липсата на възражения срещу него, то е
обективно възможно и логично разглеждането му да е приключило в 16.33
часа.
Следва да се отбележи също, че по делото не е била депозирана молба
за изчакване, поради което съдът не е бил длъжен да изчака допълнително
преди да пристъпи към разглеждане на делото.
Във връзка с наведените твърдения, и пред настоящата инстанция е
дадена възможност на въззивницата да посочи и представи доказателства,
установяващи обстоятелствата, поради които не се е явила в о.с.з., проведено
на 06.07.2021г., съответно за причините поради които не е могла да ангажира
4
в това о.с.з., допуснатите ѝ от съда доказателства.
С оглед направените уточнения, настоящият състав намира, че първ.
съд не допуснал процесуално нарушение, като е разгледал делото в
отсъствието на пълномощника на ответницата, и е дал ход на устните
състезания. Дори да се приеме, че вероятната причина за закъснението на
пълномощника е участие в преговори, то това не е основание за да се приемат
за допустими пред въззивната инстанция доказателствение искания,
допуснати от първата, но останали несъбрани поради процесуалното
бездействие на ответницата. След като пълномощникът не е поискал
своевременно /лично или чрез страната/ изчакване или отлагане на
производството по делото /за което е бил уведомен лично/, то изложената
причина -участие в преговори – дори да бъде безспорно установена, не
навежда на извод за внезапност или непредвидимост, за да бъде възприета от
съда като основание за допустимостта на поисканите във въззивната жалба
доказателства. Първ. съд е спазил процесуалните правила, поради което не са
налице основанията по чл. 266, ал.3 ГПК.
Предвид всичко изложено, въззивният съд счита, че ответницата, чиято
е доказателствената тежест, не е установила чрез пълно и главно доказване
твърдението си, че се явява едноличен собственик на делбения имот на осн.
чл.79, ал.1 ЗС в резултат на давностно владение, осъществявано от нея в
период от декември 1993г. до декември 2020г.
По изложените съображения, и с оглед разпоредбата на чл. 344, ал1
ГПК, съдът намира, че делбата на процесните имоти-дворно място и сграда
следва да бъде допусната при квотите, установени по-горе, придобити от
страните в резултат на наследяване и дарение както следва: 1/6 ид. част за
ищцата Г.Г. и 5/6 ид. части –за С.Н..
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право да бъдат присъдени направените в хода на въззивното
производство разноски, но доколкото не претендира такива, а производството
е за делба във фазата за допускането, то съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №876/15.07.2021г., постановено по гр. дело
№3392/2021г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280 ГПК в
1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6