№ 1695
гр. С, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110165006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу А. С. М. с ЕГН
********** и срещу В. С. М. с ЕГН **********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията
на разделна отговорност по 1/2 за всеки един от тях, вземания за ползвана
топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение по аб. №61723,
както и за мораторна лихва.
Ответниците, чрез упълномощения им процесуален представител - адв. Д.
при САК, са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК. В отговора се оспорва основанието за възникване на
вземанията, поддържа се че не е налице облигационно правоотношение между
страните. При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираните суми, сочи се че не са налице доказателства за уведомяване на
ответниците за претендираните суми, поради което исковете за лихви се
явяват изцяло неоснователни. Претендират се разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искови претенции с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за дължими суми за топлинна енергия и за
дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно с
искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава
1
върху дължимите суми за топлинна енергия, както и за дялово разпределение,
ведно с разноските сторени в настоящото производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представените и приети по делото експертни заключения по назначената
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, се установява от
фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ****, е бил придобит от
наследодателя на ответниците - С Й М. и съпругата му М А М, с договор за
продажба на държавен недвижим имот през 1975г., като с Нотариален акт за
дарение *****г., същите прехвърлили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, на сина си - ответника В. С. М.. Видно от
събраните по делото писмени доказателства - декларация по чл.14 от ЗМДТ,
имотът е деклариран на името на ответника В. С. М..
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена. От приетото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, се установява че в имота е имало монтирана
щранг -лира в банята, както и уреди за отчет, като последните отговарят на
изискванията за изправност и са подлежали на ежемесечен отчет. Видно от
представените и приети като писмени доказателства, документи за извършен
топлинен отчет на уредите от третото лице - помагач, такъв в извършван, като
са посочени конкретните отчетени показатели, съобразени и от вещото лице
при изготвяне на заключението му.
Видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като доказателство
по настоящото производство и неоспорени от ответниците, следва да се
приеме, че през процесния период е доставяна топлинна енергия в
топлоснабдения недвижим имот.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
настоящото производство с предмет продажба и доставка на топлинна енергия
и насрещно задължение за заплащане на дължимите суми за ползването й,
както и установяване по безспорен начин на изпълнение на задълженията по
правоотношението от страна на ищеца, което обуславя синалагматичното му
право да поиска изпълнение на задължението на другата страна по
правоотношението.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че единствено
ответникът В. С. М. се явява собственик на процесния топлоснабден
недвижим имот, поради което по силата на закона, за същия възниква
задължение да заплаща при посочените условия, доставяната топлинна
енергия. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
2
процесният недвижим имот е топлоснабден, като през процесния период,
ищецът е доставял топлинна енергия, за което издал необходимите счетоводни
документи.
От представените и приети без възражение от страните по настоящото
производство, заключения на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, се установява реално дължимия размер, по
всяко едно от вземанията, като вещите лица са съобразили осъществените
нормативни промени в цените, начислявани през процесния период, както и са
посочили, каква част от сумите по фактурите, издадени от ищеца са били
приспаднати.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявените установителни искови претенции за главници и лихви срещу
ответника В. С. М. са доказани по основание и по размер, като следва да бъдат
уважени в цялост.
По отношение на предявените установителни искови претенции за главници
и лихви срещу ответника А. С. М., настоящият съдебен състав намира, че с
оглед на приетото от фактическа и правна страна, по отношение на същия не
са налице предпоставките по чл.153, ал.1 от ЗЕ, а именно, че не се явява нито
собственик, нито ползвател на топлинна енергия за процесния недвижим
имот, поради което не е налице качеството “потребител” по см. на пар. т.2а от
ДР на ЗЕ, поради което исковете предявени срещу него следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника А. С. М., следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
В полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски в общ размер на 410 лв. - за
исковото и за заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, че В. С. М. с ЕГН
**********, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, следните суми: 437,16 лева – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден
имот, намиращ се в гр. С, ж.к. “Х”, *****, аб.№ 61723, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното плащане, сумата от 55,40 лв. - мораторна лихва върху
3
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021г. - 29.05.2023г., сумата
от 24,13 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, както и сумата от 4,98 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. - 29.05.2023г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №17974
от 22.06.2023г. по ч.гр.д.№32187/2023г., по описа на СРС, 140 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Т С” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, срещу А. С. М. с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искови претенции по чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът А. С. М. с ЕГН **********, дължи на ищеца
следните суми: 437,16 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
С, ж.к. “Х”, *****, аб.№ 61723, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане, сумата от 55,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.08.2021г. - 29.05.2023г., сумата от 24,13 лева – такса за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, както и
сумата от 4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020г. - 29.05.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №17974 от 22.06.2023г. по
ч.гр.д.№32187/2023г., по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. С. М. с ЕГН **********, да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С ,
сумата от 410 лв., разноски по исковото и по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “Т С” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С, да заплати на А. С. М. с ЕГН
**********, сумата от 400 лв., разноски по настоящото производство.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение №17974 от
22.06.2023г. по ч.гр.д.№32187/2023г., по описа на СРС, 140 състав, в частта й
срещу ответника А. С. М. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на “Н” АД като трето лице -помагач
на страната на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5