№ 35
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500901 по описа за 2021 година
С решение № 92/05.08.2021 г. по гр.д.№ 20214410100419 по описа за 2021
година на РС-Левски е отхвърлен предявеният от Д. В. Д. против Частна
земеделска производствена кооперация „Съгласие“ искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ като неоснователни.Осъден е Д. В. Д.
да заплати по сметка на РС-Левски държавна такса в размер на 100 лв.Осъден
е Д. В. Д. да заплати на Частна земеделска производствена кооперация
„Съгласие“ направените по делото разноски в размер на 650 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Д. В. Д., чрез пълномощник, срещу
решение №92/05.08.2021г. по гр.д.№419/2021г. по описа на ЛРС, което се
обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови решение, с което да се
отмени обжалваното решение по гр.д.№419/2021г. на РС-Левски и да се
постанови друго, с което да се признае за незаконосъобразно уволнението на
Д. В. Д. на длъжност „ръководител земеделие“ и да се възстанови същия на
заеманата от него длъжност в Частна земеделска кооперация „Съгласие“, като
бъдат присъдени и разноски в пълен размер за двете инстанции.
1
За въззиваемата страна - Частна земеделска производствена кооперация
„Съгласие“ със седалище с.***, обл.Плевен, процесуалният представител
изразява становище, да се потвърди обжалваното решение, като претендира
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от първоинстанционния съд.
От фактическа страна, от приложения протокол от 03.12.2020 г. е видно,
че е проведено заседание на Управителния съвет на Кооперацията, на което
са взети решения по четири точки от дневния ред.Взето е решение М.М. да
бъде заличен от ТР като член на УС и като председател на УС поради
настъпилата му смърт.УС е избрал за председател на УС Д.Д., на основание
чл.33 от Устава, който да управлява и представлява кооперацията пред трети
лица.
По партидата на кооперацията като председател на същата на 09.10.2019 г. е
вписан М.М., а на 21.12.2020 г.-Д.Д. до заличаването му като председател на
10.05.2021 г.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗК председателят на кооперацията е и председател
на управителния съвет.
Видно от протокола от проведеното на 10.04.2021 г. отчетно-изборно
събрание на кооперацията е избрано ръководството на ЧЗПК „Съгласие“, като
са посочени Председателя на кооперацията, членовете на УС и КС.
Представен е трудов договор от 21.12.2020 г., сключен на основание чл.68,
ал.1, т.5 от КТ между ЧЗПК“Съгласие“, представлявана от УС:Й. С., И. Р.,
2
Д.Д. в качеството му на работодател, и Д.Д. в качеството му на
работник/служител, със срок на договора до провеждане на ново отчетно
изборно събрание, като работодателят е възложил, а работникът/служителят/
е приел да изпълнява длъжността „Ръководител земеделие“, с код по
НКПД:13116004, който е подписан от членовете на УС Й. С. и И. Р..
Приложена е заповед от 10.04.2021 г., с която на основание чл.338 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с Д.Д., считано от 10.04.2021 г., на
длъжността „Ръководител земеделие“, която е подписана по отношение на
кооперацията от Сашо Начев-Председател на Общото събрание, проведено на
10.04.2021 г.
Приложена е и молба от 01.04.2021 г. от Д.Д., както и трудовото му досие,
в което е приложена и длъжностната характеристика на длъжността
„ръководител земеделие“.
Първоинстанционният съд е приел, че тъй като правоотношенията с
председателя на кооперацията, като орган на кооперацията нямат
трудовоправен характер и свързаните с тях спорове се разглеждат по
специалния ред на чл.58-61 от ЗК, предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1 КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.Предвид неоснователността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ
искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Във въззивната жалба се сочи, че не е спорно по делото обстоятелството,
че правоотношението между председателя на кооперацията и кооперацията не
е трудово.В случая е налице прекратяване на трудовия договор на Д.Д. с
кооперацията на длъжност „ръководител земеделие“, което е неотносимо към
това дали Д.Д. е председател на кооперацията или не.Посочено е също така,
че липсва законова пречка председателят на кооперацията да бъде назначен
на трудов договор на определена длъжност в кооперацията, различна от
председателската.Изпълнението на две функции в кооперацията не е
забранено от закона, още повече когато едното е изключително трудово
правоотношение, а другото касае представителство на търговско дружество,
каквото е кооперацията по своята правна организация.При сравнение на
представената длъжностна характеристика за изпълнение на длъжността
„ръководител земеделие“ и вписаните в устава на кооперацията задължения
3
на председателя се установяват съществени разлики, което е още един
аргумент в подкрепа на изложеното.
Съгласно чл.266, ал.1 ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат и представят
в срок в първоинстанционното производство, поради което въззивният съд
приема, че наведените във въззивната жалба възражения не следва да се
обсъждат, тъй като не са въведени в хода на първоинстанционното
производство.Тези права са преклудирани и въззивният съд не следва да
включи в делото факти, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако
страната е могла да се позове на тях до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на
въззиваемия разноски по делото в размер на 1 320 лв., съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/05.08.2021 г. по гр.д.№ 20214410100419
по описа за 2021 година на Районен съд – Левски.
Осъжда въззивникът Д. В. Д., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен,
ул.“***“№ 6, да заплати на въззиваемия Частна земеделска производствена
кооперация “Съгласие“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***,
обл.Плевен, ул.“***“№16, разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 1 320 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5