Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.София, 14.05.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 11285 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на „А.Б.Б.” АД
срещу решението на СРС, 113 ти състав от 30.04.2015 г. по гр. дело №
342/2014г., с което банката е осъдена да плати на основание чл. 57 от Закона за платежните услуги и платежните системи на Д.К.П. и А. П.У. по 2400 щатски долара,
представляващи обща стойност на извършени в периода 29.06.2013г.-30.06.2013г. в
САЩ седем броя неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта, ведно със
законната лихва върху главниците от 30.09.2013г. до окончателното им изплащане,
и са присъдени разноски по делото.
Въззивникът обжалва решението с доводи за неправилност и необоснованост.
Твърди, че установеното от събраните по
делото доказателства поведение на ищците
обуславяло извод, че същите са действали при условията на умисъл или
груба небрежност, което изключвало отговорността на банката. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемите Д.К.П. и А. П.У. оспорват жалбата.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. На основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. В
отговор на оплакванията в жалбата излага следното :
Анализът на приложимите за казуса разпоредби на чл.53-58 ЗПУПС налага извод, че по правило банката-издател
отговаря пред картодържателя в размер на стойността на неразрешената банкова
операция (чл. 57 ЗПУПС), като отговорността се
изключва при доказана автентичност на банковата операция (арг. чл. 56 от ЗПУПС) или при изключенията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС, като доказателствената
тежест за тези изключващи отговорността предпоставки е за банката. Съгласно
чл.56, ал.3 ЗПУПС самото
регистриране на операцията от банката-доставчик не означава, че същата е била
разрешена или че платецът е действал при измама или че поради груба небрежност
или умисъл не е предприел всички действия по опазване персонализиращите защитни
характеристики на платежния документ, съответно не е уведомил незабавно за
неразрешена употреба на същия от трети лица или е нарушил някое от условията за
неговото издаване или използване ( чл. 53 ЗПУПС), в които случаи, единствено и само,
отговорността за неразрешената транзакция се понася от самия платец ( чл. 58 ЗПУПС).
Приложено към казуса изложеното означава, че в тежест на въззивника е било
да докаже, че конкретно поведение на ищците
е станало причина за извършването на процесните транзакции на 29.06.2013 г. -
30.06.2013г., на банкомат- АТМ устройство в гр. Чикаго, САЩ, като са ги осъществили
чрез измама или че умишлено са предоставили ползването на картата и/ или ПИН
кода на трето лице, или са проявили груба небрежност при използването и
съхранението на картата и/ или ПИН кода, в резултат на което картите им са била
в държане и/ или ПИП- кодът им е узнат от трето неоправомощено лице.
Такова доказване не е проведено. Събраните по делото доказателства свидетелстват
единствено за съмненията на банката за измама, породени от подозрителни
съвпадения на определени обстоятелства ( картите са издадени и активирани на
една и съща дати; на една и съща дата
всеки от ищците е внесъл по сметка си, обслужваща картата, почти еднакви суми
-5230 и 5260 лева; на една и съща дата от един и същи банкомат в Серес, Гърция
са изтеглени еднакви суми с всяка от двете карти; изтеглените от банкоматите в
Чикаго суми от всяка от картите също са еднакви и това е станало с еднакъв брой
транзакции). Липсва обаче влязла в сила присъда, която признава ищците за
извършили измамата, а предпоставките за
произнасяне от съда по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК на
съда не са налице.
В чл. 53 от ЗПУПС са предвидени задължения
на ползвателя на платежни услуги да използва платежния инструмент в
съответствие с условията за неговото издаване и използване, което съгласно
Общите условия на ответника за издаване
и ползване на международни дебитни карти означава оправомощеният ползвател да
използва картата лично, като не я заема, предоставя, прехвърля или предоставя
на трети лица; както и след получаване на платежния инструмент да предприеме
всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни
характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези
характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент. По делото не е установено ищците умишленото да
са предоставили картата и/ или ПИН- кода на трето лице или да са проявили груба
небрежност, позволяваща достъп на трето лице да тях. Транзакциите са
осъществени на АТМ устройство, при прочитане информацията на магнитната лента
на картата и въведен правилен ПИН код по време и място, на което никой от
ищците не е присъствал ( ищците не са били на територията на САЩ на
29-30.06.2013г.), а транзакциите са своевременно оспорени.
По арг. чл. 56, ал. 3 от ЗПУПС самият факт
на ползването на материалния носител на картата и ПИН- кода не е достатъчен да
се приеме, че транзакциите са автентични. Същевременно за умишленото им
предоставяне или за проявена от ищците груба небрежност, позволила използването/ узнаването им, не са събрани доказателства. Налице са
само съмнения за банката в тази връзка, които са правно ирелевантни.
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че процесните транзакции
са неразрешени и доколкото не се установиха предпоставките за ограничаване
отговорността на банката, предвидени в чл. 58, ал. 1 и
ал. 2 ЗПУПС, то изцяло приложима е разпоредбата на чл. 57 ЗПУПС и ответникът дължи на ищците цялата
стойност на неразрешените платежни операции.
Като намира за неоснователни оплакванията в жалбата, въззивният съд следва
да потвърди обжалваното решение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 113 ти състав от
30.04.2015 г. по гр. дело № 342/2014г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.