Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036
гр. Пловдив, 05 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХV
състав в открито съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 1707 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Ч., ЕГН
**********,***, чрез адв. Х. против Ревизионен акт № Р-16001620007761-091-001/14.03.2022г., издаден от В.
П. А., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и К. Г. Н., на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП -
Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 242 от
10.06.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив, с която на Д.Д.Ч. допълнително са определени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на
348,24 лв. и лихви в размер на 101,48 лв.
Жалбоподателката изразява
несъгласие с констатациите в РА. Сочи, че органите по приходите не са взели
предвид всички нейни парични средства от преди началото на ревизията. Иска се
отмяна на РА изцяло.
В с.з. процесуалният представител
на жалбоподателката поддържа жалбата. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. Б., излага становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата, като моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото
писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си частично го е потвърдил и
отменил. Решението на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив е връчено на жалбоподателя
по електронен път на 13.06.2022г., а жалбата е подадена директно в съда на
27.06.2022г., т.е. в рамките на предвидения за това процесуален срок, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р- 16001620007761-020-001/11.12.2020г.
(лист 594), издадена от В. П. А. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив,
е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на
следните видове данъчни задължения за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.: данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се;
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд - за
самоосигуряващи се. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три
месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 05.01.2021г.
(лист 596). Издадени са последващи ЗИЗВР №
Р-16001620007761-020-002/01.04.2021г. и №
Р-16001620007761-020-003/ 25.05.2021г. от същия орган по приходите. Заповедите
са подписани с квалифициран електронен подпис (сертификат за валидност на лист 26-28)
и надлежно връчени на ревизираното лице. Със Заповед №
Р-16001620007761-ЗИД-001/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП е
удължен срока за извършване на ревизията до 03.12.2021г. (лист 346).
В хода на ревизионното
производство е съставен Ревизионен доклад
№ Р-16001620007761-092-001/17.12.2021г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице по електронен път на 17.01.2022г. (лист 90). В срок е подадено възражение. Въз основа на
констатациите в РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен
акт № Р-16001620007761-091-001/14.03.2022г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице.
От приобщените по делото
доказателства, се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР,
ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни
подписи.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото са представени:
Заповед № РД-1530 от
30.09.2020г., както и Заповед №
РД-09-2433 от 16.12.2019г., ведно с приложенията към тях, издадени от директора
на ТД на НАП– гр. Пловдив.
Ревизионният акт е обжалван от
ревизираното лице в срока по чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 242 от 10.06.2022г.
директорът на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив е потвърдил процесния ревизионен акт в частта, с която на Д.Д.Ч.
допълнително са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 348,24 лв. и лихви в размер на 101,48
лв. В останалата част РА е отменен.
Видно е от изложеното, че
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с
правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и
ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. Ревизионният акт е валиден
административен акт, като издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
В хода
на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното:
Ревизията
е с обхват определяне на следните видове данъчни задължения за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2019г.: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи
се; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се.
Няма спор по делото, че Д.Д.Ч. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни
години, попадащи в обхвата на ревизията. Семейството на лицето, по смисъла на
§1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК се състои от И. Д. Ч. – съпруг, като на съпруга й
е извършена ревизия, приключила с издаване на ревизионен акт, който се обжалва
и е образувано адм.дело № 1706/2022г. по описа на ПАС, по което към настоящия
момент няма постановен акт по същество.
При извършен анализ на наличната
информация в регистрите на НАП за ревизираното лице не са установени налични
недвижими имоти и превозни средства към датата на ревизията. С писмо № вх.
№-1141#1/31.05.2021г. по връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ № Р-16001620007761-040-001/11.01.2021г. са представени копия на
документи както следва: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
89/29.03.2017г. с продавач Д.Ч. ***№ 12/100. Имотът е продаден за сумата от 42
000,00 лв. В т.6 на акта е отразено, че към датата на подписване на акта за
имота има вписана ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД, съгласно НА за договорна
ипотека №23/25.02.2010г., продавачът Д.Ч. се задължава да я заличи с получените
средства от продажбата; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
59/30.05.2012г. с продавач Д.Ч. за имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „****.
за сумата от 32 000.00 евро, които са платими изцяло по банков път по банкова
сметка ***, за частично погасяване на задължения на продавача към банката
произтичащи от договор за банков кредит. В т.4 на акта е отразено, че към
датата на подписване на акта за имота има вписана ипотека в полза на Уникредит
Булбанк АД, съгласно НА за договорна ипотека № 14/21.08.2008г. и възбрана с акт
№ 109/02.11.2010г. Представено е копие на НА за договорна ипотека №
14/21.08.2008г., съгласно който имотът е ипотекиран за отпуснат кредит в размер
на 46 000.00 евро.
Установено е в хода на ревизията,
че двата продадени имота са наследствени на Д.Ч. и не представляват семейна
имуществена общност. Изпратено е и Искане за представяне на информация от трети
лица № Р-16001620007761-041-001/ 12.01.2021г. до ОБЩИНА ПЛОВДИВ - РАЙОН
"ЮЖЕН" с ЕИК 0004715040070, по което е получена информация с писмо
вх.№ К8-40#1/ 03.02.2021г., съгласно която Д.Ч. не притежава недвижими имоти и
превозни средства за ревизирания период 2018г. - 2019г.
По време на извършването на
ревизионно производство на И.Д.Ч.- съпруг на ревизираното лице, с Протокол №
1641086/09.06.2021 г. е извършен преглед на събраните материали по досъдебно
производство 186/2020 г., образувано по прокурорска преписка № 2882/2020 г. в
Икономическа Полиция гр. Пловдив. Съгласно протокол за разпит на свидетел от
30.04.2020 г., Д.Д.Ч. e
отказала
да дава свидетелски показания като лице във фактическо съжителство със съпруга
си. Единственото обяснение, което е дала е, че има доходи само от трудови правоотношения
с болница, „Каспела“ гр. Пловдив.
Ревизиращите са взели предвид и
свидетелските показания на лицето Л. В. Т.(протокол за разпит на свидетел от
29.04.2020 г. – лист 118-119 по делото), който е посочил, следното: „ С И. Ч. се познавам от
около 10 години. Не знам точно кога, но той ми каза, че банката иска да му
вземе апартамента, който се намира на адрес гр. Пловдив, ул. „**** Малко преди
да бъде пуснат от банката на публична продан, аз платих за апартамента и той
стана мой. И. Ч. ме помоли да останат да живеят там със съпругата си под наем.
Аз се съгласих и определих наем от 200,00 лв. “ Цитираните
протоколи са присъединени по реда на ДОПК с Протокол №
Р-16001620007761-ППД-001/06.12.2021 г. От получената от тях информация органите
по приходите са установили извършени разходи за наем на недвижим имот от
ревизираното лице Д.Ч. през 2018 г. и 2019 г., възлизащи в месечен размер на
100,00 лв. (1/2 от 200,00 лв. тъй като лицето живее в имота със съпруга си и
разходът е поделен между двамата.).
След анализ на наличната
информация в регистрите на НАП за Д.Ч. са установени извършени разходи по
фактури от доставчици за 2018 г. в размер на 2 066,55 лв. и за 2019 г. в размер
на 52,80 лв. Установени са и извършени разходи за удовлетворяване на парично
обезпечение по изпълнително дело от ЧСИ общо в размер 240,00 лв. за 2018 г. и
240,00 лв. за 2019 г., които лицето е погасило, както и разходи за
удовлетворяване на парично обезпечение по изпълнително дело от ЧСИ в размер на
480,00 лв. за 2018 г. и 660,00 лв. за 2019 г., които са удържани от
работодателя.
Във връзка с връчено Искане за
представяне на информация от трети лица № Р-
16001620007761-041-038/27.05.2021г. до „Университетска Многопрофилна болница за
активно лечение - Каспела“ ЕООД, с писмо вх. № К8-411#1/26.07.2021 г. (лист 328
и сл.) е получена информация за размера на изплатените доходи на лицето за 2018
г. и 2019 г., като размерът на начислените и изплатени трудови възнаграждения
по години са, както следва: за 2018 г. в размер на 1 979,60 лв.; за 2019 г. в
размер на 2 289,17 лв.
С писмо вх. № Вхр-709/03.02.2021
г. е получена информация от ОДМВР гр. Хасково за излизане от територията на
Република България на Д.Ч. през ГКПП Аерогара София на 15.07.2018 г. по
дестинация от София до Амстердам (Холандия) и информация за влизане на
територията на Република България през ГКПП Аерогара София на 24.07.2018 г. по
дестинация от Фиумичино (Италия) до София. От тази констатация органите по
приходите са определили разходи свързани с извършените от лицето пътувания в
чужбина за 2018 г. общо в размер на 3 657,40 лв.
По отношение на началното салдо
към 01.01.2018 г. органите по приходите са установили, че лицето е извършило
продажба на наследствен недвижим имот през 2012 г., който е бил ипотекиран във
връзка с отпуснат банков кредит и получените суми от продажбата на имота са
преведени по сметка на кредитора. Така са приели, че не са налични разполагаеми
парични суми от тази продажба. Установили са, че през 2017 г. е извършена
продажба на друг наследствен недвижим имот, който е бил ипотекиран във връзка с
отпуснат банков кредит и получените суми от продажбата на имота са преведени по
сметка на кредитора. Така отново са приели, че не са налични разполагаеми
парични суми от тази продажба, както и че лицето не е имало други доходи, не е
декларирало заемни средства, а размерът на получаваните доходи от работни
заплати са минимални, във връзка с което е прието, че не са налице налични
парични средства към 01.01.2018 г. Ревизиращите са направили извод, че Д.Ч. е
извършила разходи в по-голям размер от получените доходи по трудови
правоотношения. На ревизираното лице е извършена съпоставка на получените
доходи и средства и на извършените разходи за ревизирания период, при която според
ревизиращите е установено несъответствие за 2018 г. в размер на 5 184,36 лв. и
че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Така определили
данъчните основи за посочените периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С
оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено
уведомление, с което е уведомено, че основата за облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК - Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК №
Р-16001620007761-113-001/28.07.2021г. (лист 256) и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК №
Р-16001620007761-139-001/28.07.2021г. (лист 260).
В РД е направен анализ на
относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След тези констатации
органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето за 2018 г.
установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски
е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите
лихви за просрочие. Така с РА №
Р-16001620007761-091-001/14.03.2022г. на Д.Ч. са определени задължения, както
следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в
размер на 348,24 лв. и лихви в размер на 101,48 лв.; вноски за ДОО за 2018г. в
размер на 905,76 лв. и лихви в размер на 330,17 лв.; вноски за ЗО за 2018г. в
размер на 489,60 лв. и лихви в размер на 178,45 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за
2018г. в размер на 306 лв. и лихви в размер на 11,54 лв.
В частта по отношение на
определените задължения за вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ, директора на Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив е отменил РА. За да потвърди РА в обжалваната част,
горестоящият административен орган е възприел изцяло констатациите на
ревизиращите.
От страна на жалбоподателя в с.з.
от 17.01.2023г. са представени и приети по делото НА № 89 от 29.03.2017г.
и НА № 59 от 30.05.2012г., НА № 14 от
2008г. за учредяване на договорна ипотека и извлечение от банка ДСК АД за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г.
В хода на съдебното производство е допусната
и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещото лице А.С., която след запознаване с НА №
92/07.10.2003г., НА № 5/21.09.2004г., НА № 35/06.03.2003г., НА № 1/16.01.2007г.
и НА № 14/21.08.2008г. всички за учредяване на договорна ипотека, както и НА №
89 от 29.03.2017г. и НА № 59 от 30.05.2012г. за продажба на имот е посочила, че
доколкото продажбата от 2012г. е с шест години по-ранен период от ревизирания,
не може категорично да се твърди, че остатъка от кредита е бил наличен към
01.01.2018г. По отношение на сумата получена от продажба на апартамент през
2017г., а именно 42 000 лв., експертът сочи, че в НА е вписано, че ще бъде
заличена договорна ипотека към Банка ДСК ЕАД съгласно НА № 23/25.02.2010г., но
не е посочена сумата която ще бъде погасена, като данни за това фигурират в
приложеното на лист 631 по делото банково извлечение от сметката на Д.Ч..
Вещото лице посочва, че на 29.03.2017г. са изплатени две суми едната в размер
на 42 000 лв. от С.Ц. и Д. М., а другата в размер на 26 975 лв. от Д. М. за
покупка на мебели, така по сметката на Д.Ч. е постъпила сумата в общ размер на
68 975 лв., като от тях 55 887,70 лв. са платени за погасяване на кредита към
Банка ДСК ЕАД и 13 000 лв. са били изтеглени на каса от Д.Ч. на 29.03.2017г.
Така
вещото лице е приело сумата в размер на 13 000 лв. като начално салдо на
парични средства в брой към 01.01.2018г. и е преизчислило паричните потоци на Д.Ч.
за двете ревизирани години (подробно описано в табличен вид на стр.3 -5 от
заключението). Видно от изчисленията на експерта и за 2018г. и за 2019 г. не е
налице превишение на разходите над приходите на жалбоподателката.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, макар и частично оспорено от процесуалния представител на ответника.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Не се
спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз основа на извършен
анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството
по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Според константната съдебна практика, за да се приложи
разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да
е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия
ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен
период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и следва да
са установени обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване,
за да премине ревизията по особения ред, регламентиран в същата разпоредба.
Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК
доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е
допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на
основание. Следователно, при провеждане на ревизионно производство по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на облагане по аналог, както
и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл.
124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по
ал. 1 на чл. 122 от ДОПК също е на данъчните органи.
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в
случая е намерил проявление съставът, предвиден в разпоредбата на чл. 122, ал.
1, т. 7 от ДОПК, като декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Спорът
между страните в настоящото производство се концентрира върху изразената
защитна теза на жалбоподателя, че не е налице превишение на разходите й над
приходите за 2018г.
Както бе посочено по-горе в хода на съдебното
производство жалбоподателката в подкрепа на оплакването за неправилно приетото
от ревизиращите начално салдо към 01.01.2018 г. и в подкрепа на твърдението, че
е разполагала с парични средства в брой е ангажирала писмени доказателства НА
№ 89 от 29.03.2017г. и НА № 59 от
30.05.2012г., НА № 14 от 2008г. за учредяване на договорна ипотека и извлечение
от банка ДСК АД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. Във връзка с тях по
делото е допусната и приета ССЕ, която подробно ги е анализирала. Според
заключението с продажбата на апартамент през 2017г. Д.Ч. е погасила напълно
кредит в Банка ДСК ЕАД и е изтеглила 13 000 лв. в брой на 29.03.2017г., като
при включване на тази сума като налични парични средства в брой към
01.01.2018г. при извършено преизчисление на паричния поток за 2018г. няма превишение на разходите.
Необходимо е да
се отбележи, че в хода на ревизията до Банка ДСК АД с ЕИК ********* е
изпратено Искане за представяне на информация от трети лица №
Р-16001620007761-041-005/23.02.2021г. (лист 538-539), като са изискани подробни
разпечатки за движенията и получените постъпления по две банкови сметки за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г., сред които и разплащателна Банкова сметка
№ BG93STSA93000022059611, от която по делото от
страна на жалбоподателката е представено извлечение за 2017г. С писмо
вх.№ Вхр-1915/01.04.2021г. от Банка ДСК АД са представени извлечения от
банковата посочената сметка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019г. (лист
543 и сл.). Настоящия съдебен състав намира, че
при формиране на паричния поток за 2018 г. неправилно в хода на ревизията не са
изследвани движенията и получените постъпления по банковите сметки на Ч. за 2017
г., които макар и извън ревизираните периоди е следвало да бъдат анализирани, с
оглед определяне началното салдо към 01.01.2018 г.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника, че доколкото по делото
не е представен НА № 23/25.02.2010г. за учредяване на ипотека, не може да се
прецени дали изцяло е покрито задължението по същия за да се прави извод за
налична сума, независимо от изтеглената в размер на 13 000 лева. Видно е от
извлечението от банковата
сметка на Ч. в банка ДСК АД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., че същата е
платила сумата в размер на 55 887,70 лв. за погасяване на кредит към Банка ДСК
ЕАД. След като ответния орган не е изследвал приходите и разходите на Ч. за 2017 г. и доколкото доказателствената
тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК е на
данъчните органи, то неоснователно е възражението, че Ч. не е доказала, че
сумата в размер на 13 000 лв. е спестена.
Въз основа на
изложеното неправилно и незаконосъобразно органите по приходите са приели, че в
случая декларираните и/или получените приходи, доходи, на Ч. за 2018г. не
съответстват на имущественото и финансовото й състояние и са предприели
определяне на данъчна основа за изчисляване на дължимите данъци по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Този
извод следва от изложеното по-горе, че Д.Ч.
няма превишение на разходите спрямо приходите за 2018 г. Разпоредбата
на чл. 122 от ДОПК обуславя и зачитането на обвързващата
доказателствена сила на фактическите констатации в издадения РА – аргумент
от чл. 124, ал. 2 от ДОПК само когато са налице доказателства за
извършване на ревизия по особения ред.
Съгласно чл.
124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. В производството по
съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на
органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при
особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в
тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2
от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите,
следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта
за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че ревизионният акт, в потвърдената с Решение № 242 от
10.06.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив част е неправилен и
незаконосъобразен, и следва да бъде отменен.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400 лв. От друга страна обаче, упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя е изготвил жалбата, проявил е процесуална
активност, явил се е на проведени открити три съдебни заседания пред настоящата
инстанция и е ангажирал доказателства по делото. Процесуалното представителство
е реално осъществено и настоящия съдебен състав счита, че адвокатски хонорар в
размер на 600 лева (малко над минималния размер предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г.) е пропорционален и съответства на осъществената защита. Така на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 1010 лева, от които 10 лв. – държавна такса (лист 6), 400 лв. - депозит
за вещо лице (лист 638) и 600 лв. –
адвокатски хонорар (лист 7 – договор за правна защита и съдействие).
С оглед
разпоредбата на чл.160, ал.7 от ДОПК и установените с ревизионния акт публични
вземания в размер на 348,24 лева без начислените лихви, съдебният акт не подлежи на обжалване.
Водим от горното Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен
акт №
Р-16001620007761-091-001/14.03.2022г., издаден от В.П.А., на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и К.Г.Н., на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена
с Решение № 242 от
10.06.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив, с която на Д.Д.Ч. допълнително са определени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на
348,24 лв. и лихви в размер на 101,48 лв.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на Д.Д.Ч., ЕГН **********,*** сумата в размер
на 1010 лв. (хиляда и десет лева), разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл.
160, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: