Р Е Ш Е Н И Е
№ 324 12.09.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 924 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е.Ф.М. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000222 от 01.06.2018 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на жалбоподателя, че от описанието на нарушението в наказателното постановление не ставало ясно в какво точно нарушение бил обвинен, с което бил лишен от възможността да се защитава, като излага конкретни съображения в подкрепа наведените в тази насока доводи. Наред с това счита, че неправилно била ангажирана отговорността му, след като управлявал моторното превозно средство съобразно предписанията на пътните знаци и в рамките на въведените ограничения на скоростта и единствената причина за настъпване на транспортното произшествие било поведението на водача на другото моторно превозно средство, участник в инцидента. Моли съда на това основание да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Н. М. от АК – Кърджали заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива обстойни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началника на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 12.01.2018 г., в около 04:20 часа,
свидетелите Д.Д.Б. и К.З.К., и двамата на длъжност, към този момент „мл. автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково били изпратени да посетят пътно – транспортно произшествие по път I – 5 в района на разклона за
пивоварен завод „Каменица“ в посока от град Хасково към град Димитровград. На
място установили жалбоподателя Е.Ф.М., като водач на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Ауди“, модел „****“, с рег. № ****
и свид. К.Д.Г., като водач на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „****“ с рег. № ****. При извършения оглед на мястото на
произшествието било констатирано от контролните органи на Сектор „Пътна
полиция“, че пътната настилка е суха, участъкът от пътя е неосветен, но
липсвали допълнително проявяващи се атмосферни условия и явления, ограничаващи видимостта
в тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя бил регулиран с пътни знаци –
В 26, Б 23 и А – 27, съответно ограничаващи максимално допустимата скорост на
движение на
Възражения са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН станало на 12.01.2018 г., според отбелязването в приложената разписка с искане административнонаказателното производство да бъде прекратено, тъй като не било налице виновно поведение на жалбоподателя и същият не бил извършил административното нарушение, описано в процесния АУАН, довело до настъпване на транспортното произшествие.
За извършена маневра в нарушение на предписанията на пътен знак Б 23 – „обратен завой“, акт за установяване на административно нарушение бил съставен на свид. К.Д.Г., след като на последния била оказана медицинска помощ за полученото леко нараняване в ръката. В дадените пред съда показания, последният в качеството си на свидетел заявява, че на процесната дата, непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд“ модел „****“ по ПП I - 5 /еднопосочно движение с две ленти във всяка посока/ в посока град Димитровград, пътувайки към работното си място, като непосредствено преди инцидента осъзнал, че е пропуснал да вземе свой колега и това наложило да се върне до град Хасково. За целта, въпреки че възприел забранителния знак, предприел от крайна дясна лена за движение, маневра за извършване на обратен завой, когато възприел светлини на движещият се в лява лента по посока на движението лек автомобил марка „Ауди“ и се опитал да избегне удара, като се върне в дясната лента, при което се изключил левият пътепоказател, но не съумял.
При издаване на процесното НП, наказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, но вписал, че жалбоподателят била извършила: „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. ПТП“ и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Д.Б. и К.З.К. относно обстоятелствата, свързани с осъществените действия, след пристигане на място и относно възприетите от тях обективни находки на мястото на настъпилото транспортно произшествие, както и тези, свързани със съставяне на АУАН, в която част имат спомен за случая, както и отчасти от показанията на свид. К.Д.Г. относно поведението му като водач на моторно превозно средство непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие, както и след това. Анализ на достоверността на гласните доказателствени средства ще бъде допълнително направен в изложението по същество в контекста на обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение в частта относно механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично на лицето, сочено като нарушител. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба – да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, релевантни на дадената правна квалификация – чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Въведени са от актосъствителя твърдения за управление от водача на моторно превозно средство в лицето на жалбоподателя по ПП I – 5 в посока от град Хасково за град Димитровград, в района на пивоварен завод „Каменица“, по която се е движел, на посочения лек автомобил с несъобразена скорост, без обаче да се конкретизира с кои точно пътни условия не е била съобразена подбраната скорост. Същевременно, вписано е единствено въведено ограничение на скоростта с пътен знак Б -26, но липсват твърдения тази скорост да е била превишена /което би променило и правната квалификация/ и твърдения за наличие на пътен знак А - 27, без да става ясно каква е връзката с процесното деяние приближаването на кръстовище от гледна точка механизма на причиняване на транспортното произшествие – ясно и недвусмислено установен по делото. На това място следва, по отношение изискването и издаденото впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение /непълно, както бе посочено/, наказващият орган е вписал, че с това жалбоподателят бил извършил: „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства /не се сочат кои други обстоятелства/, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност. ПТП“. По този начин отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, липсва надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. Пропускът на актосъставителя да конкретизира твърденията с кои именно пътни условия по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП подбраната от водача скорост при управление на лекия автомобил, не е било съобразена /доколкото вписаните са неотносими и сочат на друг вид деяние – превишаване на скоростта или неспазване на правилата за преминаване през кръстовище по чл. 47 и сл. ЗДвП/ и това е довело до настъпване на съставомерния резултат като основание за ангажиране на отговорността по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, не само не е бил отстранен по надлежния ред, но се е стигнало до нова неяснота в НП относно изпълнителното деяние на визираното нарушение. Липсват твърдения за някакви особености в релефа, още по – малко за интензивност на движението или относно условията на видимост, с които водачът да не се е съобразил. Затова с отправянето на такива твърдения, наказващият орган, освен, че не е конкретизирал в какво точно се изразяват, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт, е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. По този начин е допуснато, наред с визираното при съставяне на акта, и друго процесуално нарушение, което с оглед изложеното по – горе следва да се квалифицира като съществено, а оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.
Независимо от това обаче, такива следва да бъдат изложени, без да се поставя акцент на тезата за обвързващата доказателствена сила на съставените актове за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата относно механизма на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие и причинно - следствена връзка с поведението на конкретен водач, изводът на актосъставителя и наказващия орган за наличие на такава остава изцяло немотивиран. Същият е необоснован, доколкото не са посочени, нито събрани съответни доказателства, които да подкрепят по същество преценката на наказващия орган в тази насока, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Именно наказващият орган е длъжен да установи с годни доказателствени средства, фактическото основание за реализиране на отговорността. Нещо, което в случая не е изпълнено, доколкото и съставеният АУАН в случая не се ползва в частта относно твърденията за движение с несъобразена скорост с обвързваща доказателствена сила, първо защото не е редовно съставен и второ – касае се не за възприет пряко и непосредствено факт, а за преценка на актосъставителя, която сама по себе си подлежи на контрол по същество. А в рамките на установения контрол за законосъобразност категорично се налага тезата, че единствена причина за настъпване на транспортното произшествие /при липсата на доказателства в това число и заключение на вещо лице по техническа експертиза за действителната скорост на управление на автомобила от страна на жалбоподателя/ е неправилна маневра от страна на свид. К.Г.. Същият очевидно в разрез с предписанията на пътните знаци, които е възприел е предприел извършване на обратен завой в участък от пътя, в който това е забранено, което лишава от необходимост да се обсъжда по - нататък дали е сторил това съобразно изискванията на специалната норма на чл. 38 и конкретно на ал. 1 от ЗДвП, като решаващо за преценката е, че навлизайки от крайна дясна в лява лента за движение /еднопосочно в този участък от пътя/ е отнел предимството на правомерно движещия се в нея лек автомобил, управляван от жалбоподателя. Това нарушение е пряка причина за настъпване на инцидента и всъщност единствена. Освен това, при самото описание на нарушението, при извършване на маневра „обратен завой“ не от крайна лява, а от крайна дясна лента за движение, но най – вече при наличие на пътен знак, въвеждащ забрана за предприемане на такава маневра, поведението на този водач не би могъл да се счита за каквото и да било предвидимо препятствие за останалите, движещи се по същия път, а навлизането в зоната на кръстовище пък не е фактор, променящ горния извод, при положение, че се касае за удар между превозни средства, движещи се по един и същи път, ползващ се с предимство, а жалбоподателят не е могъл и не е бил длъжен да предвижда маневри, предприети от други участници по пътя в разрез с редица от установените правила за движение.
Изложеното води като последица до извода за наличие на друго, самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, а именно поради неговата необоснованост.
Мотивиран така и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 1253 – 000222 от 01.06.2018 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.