Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. С. 05.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІI-Г въззивен състав, на тридесет и първи
май през две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар
И.К.,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 3697 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с
вх. № 1124652/07.12.2015 г. на Т.Д.Д. – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение от 23.10.2015 г., постановено по гр. д № 61316/2011 г. на СРС, 123-ти състав, с което е допуснато
извършването на съдебна делба на основание чл. 69, ал. 1 ЗН, между следните
лица: Д.Д.М., А.Д.М. и Т.Д.Д., върху следния недвижим имот: апартамент № 89,
находящ се в гр. С. ж.к. „********* при следните квоти: 1/3 идеални части за Д.Д.М.,
1/3 идеални части за А.Д.М. и 1/3 идеални части за Т.Д.Д..
С
депозираната въззивна жалба се иска атакуваното решение да бъде отменено, като
вместо това да бъде постановено ново решение, с което искът за делба да бъде
отхвърлен, в условията на евентуалност – да бъде обезсилено и делото да бъде
върнато за ново разглеждане с конституиране на нова страна – съпругът на
въззивницата Д. Д., при определяне на различно съотношение на делбените квоти.
Ответниците по въззивната
жалба Д.М. и А.М. са подали
отговор (наименован „молба“), с който я оспорват и молят същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно, но
същото се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Съображенията
за това са следните:
Предявен
е за разглеждане иск за делба във фазата на допускането.
Ищците
Д.Д.М. и А.Д.М. твърдят, че с ответника Т.Д.Д. са съсобственици на процесния
недвижим имот, като съсобствеността е възникнала по силата на наследяване –
страните са единствените наследници по закон на Д. Д. М., починал на 16.02.2002
г., като твърдят, че всеки от тях разполага с 1/3 идеални части право на
собственост върху имота. Към момента на депозиране на исковата молба Т.Д.
ползвала безвъзмездно частите на двамата ищци, поради което същите,
съобразявайки невъзможността жилището да бъде поделено, желаят допускането на
съдебна делба.
Ответникът
Т.Д. твърди, че тя и нейният съпруг – Д. Д. са собственици на процесния
апартамент, тъй като са заплатили цената на имота на наследодателя Д. М., в
размер на сумата от 20 000 лв. След плащането на посочената сума през 1991
г. Д. и съпругът ѝ започнали да живеят в апартамента и да го владеят като
техен собствен имот, с което считат че са отхвърлили претенциите на ищците и са
придобили същия въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Прави
се искане за конституиране като страна в процеса на съпруга на ответницата – Д.
П. Д., както и да бъде отхвърлен искът за делба, тъй като последните двама
претендират да се единствени собственици. В условията на евентуалност се прави
искане за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, както и възлагане на
имота на ответницата, тъй като към момента на откриване на наследството живеела
в него.
По отношение на
фактическата обстановка:
От
представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от
10.03.1989 г., сключен по реда на НДИ, се установява, че Д. М. – наследодател
на въззивника и на ответниците по въззивната жалба, е закупил апартамент № 89,
находящ се в гр. С. ж.к. „**********. С договор за дарение на недвижим имот и
съставен нотариален акт от 07.06.1990 г., Д. М. е прехвърлил собствеността
върху цитирания имот на дъщеря си – Т.Д.Д., като с решение на СРС от 22.11.1993
г., дарението е отменено на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
По
силата на нотариален акт от 28.04.1994 г. и въз основа на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, Д. М.
отново е прехвърлил собствеността върху процесния апартамент на дъщеря си Т.Д..
Наследодателят
на страните, приживе е предявил иск за разваляне на сключения договор за
издръжка и гледане, който е бил насочен към дъщеря му Т.Д. и нейния съпруг Д. П.
Д.. С решение на СРС от 21.05.2001 г., по гр.д. № 7720/1997 г., този иск е
отхвърлен изцяло. Първостепенният съдебен акт е проверен по въззивен ред, като
с решение на СГС от 18.01.2007 г., по в.гр.д. № 849/2006 г. решението на СРС е
частично отменено, а процесният договор е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на Т.Д.. В частта в която искът е предявен и отхвърлен срещу Д.
П. Д. първоинстанционното решение е потвърдено. В хода на производството
наследодателят и първоначален ищец е починал, като същият е заместен от
наследниците си по закон. Въззивното решение е касирано, като с Решение от
24.07.2008 г., по гр.д. № 2268/2007 г. на ВКС, IV н.о., същото е отменено в
частта с която договорът за издръжка и гледане е развален по отношение на 1/3
ид.ч., а искът е отхвърлен в тази част. В останалата част решението на СГС е
оставено в сила.
По правото.
Имайки
предвид горното, следва че със сила на пресъдено нещо е решен въпросът относно
собствеността върху процесния апартамент. Съпругът на въззивницата Т.Д. – Д. П.
Д. е придобил в режим на СИО собствеността върху имота, тъй като към момента на
сключване на договора за издръжка и гледане, същият се е намирал в брак с
приобритателя на апартамента. Договорът е развален, но по съображенията
посочени в мотивите на съдилищата разгледали спора, същият е останал да действа
по отношение на Д. П. Д., който и към настоящия момент има качеството
съсобственик на имота. Следователно към момента на откриване на наследството,
процесният апартамент е съсобствен между наследодателя на страните по делото и
съпруга на Т.Д. – Д. П. Д..
Предвид
горното е налице съсобственост с "трето лице", чуждо на наследството
/не притежаващо качеството наследник/. Поради което приложение намира
разпоредбата на чл. 345 ГПК, респ. задължителните указания дадени в т. 3 от
ППВС № 4 от 30.X.1964 г. по прилагането на аналогичния текст на чл. 283 ГПК
(отм.), които запазват своето действие.
С
оглед изложеното следва, че Д. П. Д. притежавайки качество на съсобственик на апартамента,
е необходим другар в производството и неговото участие е задължително. Като не
го е конституирал като страна в процеса, първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, което с оглед вида на сочения порок, не може
да бъде отстранено в хода на въззивното производство, в този смисъл – т. 6 от
ТР № 1/09.12.2013 г., по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на необходимия другар, в хода на което да бъдат обсъдени въведените
от ответниците възражения.
Водим
от горното и на основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение от 23.10.2015 г., постановено по гр. д № 61316/2011 г. на СРС, 123-ти състав,
с което е допуснато извършването на съдебна делба на основание чл. 69,
ал. 1 ЗН, между следните лица: Д.Д.М., А.Д.М. и Т.Д.Д., върху следния недвижим
имот: апартамент № 89, находящ се в гр. С. ж.к. „********* при следните квоти:
1/3 идеални части за Д.Д.М., 1/3 идеални части за А.Д.М. и 1/3 идеални части за
Т.Д.Д..
ВРЪЩА
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.