РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Балчик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20253210100198 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена искова молба от П. С. Г. с
ЕГН********** от *****, чрез адв. Д. Г., против „Стик- кредит“ АД с
ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.
“Оборище“ №13б с пр.осн. чл.26 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.01.2024 г. е сключил Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние №**** г. с ответника „Стик-Кредит“.
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на
Заемополучателя сума в размер 950,00 лева, при условия:
лихвен процент - 27%,
годишен процент на разходите (ГПР) - 30,60%
срок на погасяване - 24 месеца,
обща сума за връщане - 1330,46 лева.
Съгласно Договора ищецът е следвало в срок до 3 (три) дни от
сключване на настоящия договор да:
- Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в
полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора
всички задължения на Потребителя по настоящия договор (главница, лихви,
неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден,
1
считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на
Кредитора за заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа
на последната вноска.
В погасителния план към договора била включена неустойка,
разпределена на 24 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата
главница и лихва по договора за кредит. Общият размер на неустойката
възлизал на 1902,31 лева или общо следвало да върне не сумата от 1330,46 лв.,
описана в Договора за заем, а сума в размер на 3323,77 лв.
Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна
т.к.кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат
предвид при изчисляване на ГПР.
Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на
основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът
е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава
обезщетителна функция.
На следващо място твърди, че неустойката е договорена в нарушение на
изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й
обезпечителна функция.
На отделно основание твърди, че с въпросната клауза се заобикаля и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва твърди,че е недопустимо, като по този начин
неустойката се отклонявала от основните си функции - обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й
представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл
уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
В процесния договор било уговорено задължение за потребителя да
учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му, които не са взети
предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита.
Тези клаузи били във вреда на потребителя, не отговаряли на
изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в
2
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна, т.к. в процесния договор размер на
ГПР не съответства на действителния, следователно е нищожен на това
основание.
Доколкото договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата,
годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК същият следвало да се
приеме за нищожен.
Счита също така, че Договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД поради нарушение на закона, т.к. е скл. в противоречие със закона
относно неточно посочване на ГПР.
Това е породило правния интерес от завеждане на иска.
Отправил е петитум, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Договор за потребителски кредит №**** е недействителен
поради неточно посочен в него ГПР.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ЗАдв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор
от ответната страна.
Ответника счита, иска за допустим но неоснователен.
Направил е възражения, че доколкото на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече до недействителност на
целия договор, доколкото същият би могъл да се прилага и без нея.
Направено е твърдение, че ГПР нормативно към датата на скл. на
договора е 68,95% и ГПР е бил определен в процесния договор в размер на
30,60% се установявало, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което и не било налице нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорената неустойка не е и не била включена в ГПР.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
В подкрепа на твърденията си ответника е представил писмени
доказателства.
Претендират се разноски по делото.
Съдът е определил правната квалификация на иска чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 19 и чл. 22 и чл. 11от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест в процеса, като е указал, че тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно отношение между страните -наличие на скл.
договор и неговото съдържание от което прави извод за недействителност, че
са налице твърдените основания за нищожност на договора, както и че
ответника е получил без основание парична сума, и че тази сума не е върната
на ищеца, а ответника, че договора е скл. в съответствие с нормативните
изисквания както, и че ищеца е получил и приел договорните условия.
В с.з. ищцата не се явява, не се представлява.
3
От адв. M. е депозирано становище по хода на делото, като моли съдът
да уважи предявеният иск, както и да присъди в полза на ищцата направените
разноски по делото, както и адв. възнаграждение при усл. на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗАдв.
В молбата е посочил, че дружеството в полза на което е скл. договор за
поръчителство се явява свързано с дружеството ответник лице, поради което
и клаузата по чл. 5 от договора за поръчителство се явява неравноправна.
В с.з. ответника не се явява, също е депозирал молба по хода на делото и
моли съдът да отхвърли предявеният иск, като недоказан и неоснователен.
Също е направено искане за присъждане на разноски.
Направено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
На 12.01.2024г. между ищцата, в качеството й на потребител от една
страна и „Стик -Кредит“АД в качеството му на кредитор бил сключен
договор за потребителски кредит №**** през онлайн платформа на
ответника- ****
По силата на скл. договор за заем, Кредиторът е предоставил на
Заемополучателя сума в размер 950,00 лева, при условия:
лихвен процент -27%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 30,60%
срок на погасяване -24 месеца,
обща сума за връщане -1330,46 лева.
Съгласно Договора ищецът е следвало в срок до 3 дни от сключване на
настоящия договор да осигури банкова гаранция и да скл. договор за
предоставяне на поръчителство с трето физическо лице, в полза Стик-кредит
и одобрено от последното, което трето лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя, вкл. погасяване на
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др. в срок от един
ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна
на Кредитора за заплащане на тези задължения.
Поставено е условие, срокът на валидност на банковата гаранция да
бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
В договора било предвидена клауза, че в случай, че кредотополучателя
не изпълни задължението си, да представи гаранция, то последният ще
дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита
сума, за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.
В случая размера на неустойката е в размер на 1902,31 лева.
От това следва, че кредитополучателя следва да върне не договoрeната
сума от 1330,46лева, а общо сумата в размер на 3323,77 лева, при заем в
размер на 950,00 лева.
Включването на въпросната клауза за неустойка е по съществото си
скрита лихва, с цел потребителя да бъде поставен в заблуждения за
невключена клауза при определяне размера на ГПР.
4
Следвало е клаузата за вкл. неустойка да бъде посочена и вкл. в ГПР по
договора, като невключването й поражда, т.е. влече след себе си
недействителност на последния.
Вкл. на неустойката по така посочения в договора начин, надхвърля
нейната обезпечителна функция. Вкл. е изцяло в интерес на кредитора да
получи обезпечение преди скл. на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно, респ. частично неизпълнение от страна на
кредитополучателя. В случая се изисква предоставянето на обезпечение след
скл. на договора, а не при евентуално негово неизпълнение.
В процесният договор е предвидено заплащане на неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената сума, за всеки ден, през който не е
предоставено договорното обезпечение. Така вкл. размер на неустойката, като
гаранция, не отразява действителният размер на разходите по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за ПК следва да съдържа данни
за ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на скл. на договора.
Макар скл. договор формално да отговаря на изискванията на закона,
доколкото се съдържат данни за горните изискания, то размерът им не
съответства на това, което в действителност потребителя е поел и следва за
заплати.
Съгласно разпоредбите на ЗПК ГПР, се заплаща при неизпълнение на
задължението си по договора, а в случая е посочено, че се дължи за
неизпълнение на други задължения, с което се цели заобикаляне на
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно предвиждане на разходи при
неизпълнение на задълженията по договора, различни от задължението за
връщане на кредита, размерът на които да се включва в ГПР. В случая при скл.
на договора е сторено именно това, поради което според съда и при
изчисляване размера на ГПР, последният не съответства на действителният
такъв, определен съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В случая, в договора не е посочен според съда действителният ГПР,
посоченият такъв в погасителния план по нисък от този, който в
действителност потребителят следва да заплати и в по своята същност
представлява невярна информация, с характер на заблуждаваща потребителя
търговска практика. Последният подвежда потребителя, относно спазването
на забраната, предвидена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от скл. на договора.
Разходите, говорени към договор за ПК представляващи конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, попадат в
обхвата на понятието Общи разходи по кредита за потребителя, от там и на
понятието ГПР, поради което и според съда посочването в този му вид и
размер дава основание на съда да приеме, че при тези условия скл. между
страните договор е недействителен.
Поради изложеното съдът приема, че исковата молба е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
С нея се претендират разноски, вкл. и такива за адвокатско
възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
5
ЗАдв.
Доколкото с исковата молба е предявен един иск по отношение – този за
прогласяване на нищожност на договора за кредит №****, с оглед на което
при отчитане на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. и във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 и ал. 6 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа във връзка с § 1а на ДР на Наредбата, в полза на адв. Г.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. с вкл. ДДС.
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
Признава за установено,че договор за потребителски кредит №****, скл.
между П. С. Г. с ЕГН********** и Стик-Кредит АД с ЕИК202557159 е
недействителен, поради неточно посочен в него ГПР.
ОСЪЖДА Стик-Кредит АД с ЕИК202557159, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
П. С. Г. с ЕГН**********, направените от последната деловодни разноски в
размер на 129,31лева, за образуване на делото.
ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Д. Г., вписан в ****, разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400,00 лева с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му до страните, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6