РЕШЕНИЕ № 165
гр.Бургас, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТОЙКОВ
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
при секретаря Румяна
Анчева и в присъствието на прокурора Христина Дамянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев ВНАХ дело № 980 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и e
по реда на чл. 378, ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С Решение №
1001/25.07.2019 г. по НАХД № 2389/2019 г.
Районен съд Бургас е признал обвиняемата Р.Б.Ф., ЕГН **********, за виновна за извършено
от нея престъпление по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК, я е
освободил от наказателна отговорност, и ѝ е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
С решението съдът
се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на обвиняемата Ф..
Производството
по делото пред Районен съд Бургас е проведено по реда на глава двадесет и осма
след внесено постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. В производство обвиняемата
е давала обяснения, не са провеждани разпити на свидетели, както са прочетени и приети като
доказателства по делото събраните материали по ДП №ЗМ-35/2018 г. по описа на ОД
МВР – Бургас , Пор 260/2018 г. на РП-Бургас.
В определения
15-дневен срок по чл. 319 НПК решението е обжалвано от адв. И.Н.- служебен
защитник на подсъдимия като неправилно. Оспорва, се извода на първоинстанционния съд за наличието на умисъл,
като се твърди , че комплектът документи е предоставен на Ф. от св. Я. Я. и тя
не се е запознала с тях. Оспорва се и кредитирането на показанията на св. Я. Я.
и св. М. Б., като се сочи, че същите са с противорчиви интереси с тези на
обвиняемата и при противни показания от тяхна страна биха се уличили в
извършване на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК. Излагат се съображения, че
като не е допусната съдебна експертиза, която да изследва комуникацията между
обвиняемата Ф. и св. Я. във „Фейсбук“ не са се изяснили обстоятелствата по
делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с
което обвиняемата да бъде оправдана.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция обвиняемата Р.Б.Ф., редовно призована, не
се явява. Представлявана е от адв. И.Н.- назначен служебен защитник от
първоинстанционното производство.
Защитникът
адв. Н. пледира за отмяна на първоинстанционното решение и оправдаване на
обвиняемата. Твърд се, че първоинстанционният съд погрешно е кредитирал
показанията на свидетелите Я. Я. и на жената, с която той живее във фактическо
съжителство – М. Б.. Сочи се, че не е налице умисъл при представянето на документ
пред банката, доколкото обвиняемата не само не е знаела, че той е фалшив, а тя
изобщо не е знаела какви документи представя.
Представител
на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата на подсъдимата за неоснователна.
Оспорва се твърдението, че обвиняемата е действала без какъвто и да е умисъл,
доколкото то се опровергава от доказателствата по делото. Изложни са
съображения как Ф., видно от материалите по делото е кандидатствала пред две
банки – „Си Банк“ и „Българоамериканска кредитна Банка“, и от двете места лично
на нея са били предоставяни екземпляри на формуляр съгласие за превод на
възнаграждение, единият от които този представен от „Си Банк“, тя е представила
на своя тогавашен работодател. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
анализирал доказателствата по делото и е достигнал до обосновани изводи, че от
обективна страна обвиняемата е извършила престъплението, по което тя е
обвинена, както и правилно и законосъобразно ѝ е определено наказанието.
Окръжен съд
Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните
в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за
отмяната му и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във изложената от РС
Бургас фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемата е Р.Б.Ф. с ЕГН: **********, *************
Към месец юни
2017 г. обвиняемата Ф. живеела на семейни начала със свидетеля Р.Б.. По силата
на сключен трудов договор №104 от 01.11.2016 г. тя работила като **** към
дружеството „Б.“ ЕООД, където изпълнявала трудовите си задължения до 10.08.2017
г., когато по нейна инициатива трудовият й договор бил прекратен. Тъй като
имали стари парични задължения към различни банкови и финансови небанкови
институции, обвиняемата и св.Б. търсили начин за теглене на кредит или
получаване на заеми. За своите финансови затруднения и желание за ползване на
банков кредит св.Б. споделил с тогавашния си шеф, а именно св.С.Н., който
свързал обвиняемата и св.Б. със св.Я.Я. Последният, от своя страна, им
предоставил сума за първоначално покриване на задължения по теглени бързи
кредити, като им обещал й съдействие за отпускане от страна на банките на
желаната от тях сума в размер на 20000 лева.
С оглед
направеното обещание от страна на св.Я., обвиняемата кандидатствала за кредити
в „СиБанк“ АД и „БАКБ“ АД. По време на престоя си в банковите институции тя
била придружавана от св.М. Б., която живеела на семейни начала със св.Я..
Същата правила компания на обвиняемата, но именно последната контактувала със
служителите на двете банки и на нея обяснявали какви документи ще са й
необходими с оглед тегленето на кредитите. През месец юни 2017 г. Ф. отишла в
„БАКБ“АД, като обяснила на св.Н.К., която тогава работила на длъжност кредитен
консултант, че иска да й бъде отпуснат кредит. С оглед на това, св.К.
предоставила на Ф. документ наречен „Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в БАКБ АД“. Обяснила й, че трябва да го представи на
работодателя си за попълването му и след това да й го върне с цел анализиране
на платежоспособността й. Същия месец Ф. се явила и в офис на „Сибанк“АД,
където отново обяснила на служител на банката – св.П. Л., заемаща длъжността
тогава кредитен консултант, че иска да сключи договор за кредит. Л. също й
предоставила документ наречен „Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в Сибанк“, като й обяснила, че трябва да го представи
на работодателя си за попълването му и след това да й го върне.
След като
получила от св.Л. документа наречен „Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в Сибанк“, тя представила същия на св.С. Ж., която
работила като счетоводител във дружеството-работодател на обвиняемата. Ж. се
консултирала със законния представител на дружеството и след негово съгласие
попълнила представения й документ, подписала се и поставила печат на
дружеството, след което го предала на Ф.. С този документ Ф. на 20.06.2017 г.
отново посетила офиса на тогавашната „Сибанк“ АД и го представила на св.Л.,
която й предоставила за попълване документ, представляващ искане за отпускане
на потребителски кредит /л.98-л.100 от ДП/ за сумата от 10 000 лева. Самият
документ бил попълнен от св.Л., тъй като за това я помолила обвиняемата, а
последната само го разписала. Въз основа на представеното по-рано „Съгласие на
работодател за превод на възнаграждение по сметка в Сибанк“ и попълненото
искане за отпускане на потребителски кредит и след проверка на
платежоспособността, Ф. била одобрена за кредит, поради което сключила на
21.06.2017 г. договор за потребителски кредит № ПК17-00177612 /л.84-89 от ДП/
за сумата от 10 000 лева, която сума била изтеглена незабавно от нея.
Празната
бланка на получения документ от „БАКБ“АД наречен „Съгласие от работодател за
превод на възнаграждение по сметка в БАКБ АД“, ведно с идентичен документ за
„Сибанк“Ад, но вече попълнен от св.Ж. с данните на обвиняемата преди да бъде
предоставен на банката, последната предоставила на св.Я.. Той направил копие на
документа адресиран до „Сибанк“АД и й го върнал, както върнал и попълнен
документа, адресиран до „БАКБ“АД и наречен „Съгласие от работодател за превод
на възнаграждение по сметка в БАКБ АД“, като обяснил на Ф., че бил попълнен и
изготвен от счетоводителка на негова фирма. С този документ на 15.06.2017 г.
обвиняемата отново посетила клон на „БАКБ“АД и го предоставила на св.К., която
извършила анализ на платежоспособността на Ф. и ѝ предоставила документ,
представляващ искане за отпускане на потребителски кредит. Обвиняемата помолила
св.К. да попълни искането, а тя самата само се подписала отдолу и си изписала
трите имена. Впоследствие, въз основа на искането и предоставеното съгласие от
работодател, на 22.06.2017 г. Ф. сключила Договор за потребителски кредит
№053753, въз основа на който й била отпусната сумата в размер на 9000 лева. С
част от сумата били рефинансирани стари парични задължения на обвиняемата към
различни финансови институции, а остатъкът бил блокиран до представяне на
удостоверения от тези финансови институции, че действително Фанадъкова няма
задължения към тях. След представяне на исканите удостоверения, остатъкът от
кредита бил разблокиран и сумата била изтеглена от Ф.. По-голямата част от
сумите, получени в резултат на сключените договори за кредити, обвиняемата
предоставила на св.Я..
По делото е
назначена и изготвена техническа експертиза, обективирана в протокол
№131/31.08.2018 г. (л. 18-21 от ДП том III), видно от която отпечатъкът от
печат, положен в представеното „Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка на БАКБ“АД, което според данните от него е издадено от
„Б.“ЕООД, с изх.№2-008/15.06.2017 г. на Р.Б.Ф., ЕГН **********, не е идентичен
с отпечатъците на печата на фирмата „Б.“
ЕООД, гр.Бургас, снети в протокол за изземване на сравнителен материал №3 от
19.02.2018 г. и представени за сравнение.
По делото е
изготвена и графическа експертиза, обективирана в протокол №22/23.01.2019 г.
/л.24-25 от ДП, том III/. Според изготвилото я вещо лице, в искането за
отпускане на потребителски кредит от „БАКБ“ АД подписът и ръкописният текст „Р.Б.Ф.“,
положен след „Кредитоискател“ на л.57, са изпълнени от Ф.. Нейни са и
подписите, положение след „кредитоискател“ на всички страници от Договор за
потребителски кредит №053753 от 22.06.2017 г. Според заключението подписите,
положени след „длъжник“ на всички страници по договор за потребителски кредит
№ПК17-00177612/21.06.2017 г., както и подписът, положен след „кредитоискател“ в
искането за отпускане на потребителски кредит от „Сибанк“ АД , са изпълнени от Р.Б.Ф..
Според вещото лице, в „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по
сметка в „БАКБ“АД ръкописният текст не е изписан от С. И. Ж., ЕГН:**********, Р.Б.Ф.,
ЕГН: **********, Я.З.Я., ЕГН:********** и М.М.Б., ЕГН:**********, като
подписът, положен под текста „име на служител, подпис и печат“ е негоден за
идентификация.
Законосъобразно
и правилно първостепенният съд е кредитирал като достоверни и относими към
предмета на делото показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели: Р.Б.Б. /л.23-24 от ДП, том II/, С.И.Ж.
/л.24-25 от ДП, том II/, С.Ж.Н. /л.28 от ДП, том II/, Я.З.Я. /л.29 от ДП, том
II/, П.В.Л. /л.48 от ДП, том II/, Н. И. К. /л.49 от ДП, том II/, и частично на
Я. З. Я. /л.13-15 от ДП, том III/ и М.М. Б. /л.34-35 от ДП, том II/, както и
частично от обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание (л.20-21).
Районен съд
Бургас е изложил подробни мотиви защо е кредитирал само частично показанията на
свидетелите Я. З. Я. и М. М. Б.. Правилно съдът не е дал вяра на свидетелските
им показния в частта, че обвиняемата не е предоставила сумите, получени в
резултат на изтеглените кредити, на св.Я., а тези суми били похарчени за
почивки и заведения. По същество свидетелските показания дали получените от
банките парични средства са предадени от
обвиняемата на Я. и за какво са били разходвани, както и какви са личните
отношения между обвиняемата от една страна и Я.и Б. от друга нямат връзка с предмета на делото. В останалата си
част показанията на Я.и Б. се припокриват с обясненията, дадени от обвиняемата
в съдебно заседание и се подкрепят от показанията на свидетелите К.и Л. относно
посещението на обвиняемата в офиси на двете кредитни институции „Сибанк“ АД и „БАКБ“АД.
Всички
заключения на експертизите са обективно и компетентно изготвени и няма
основание да не бъдат поставени в основата на доказателствените изводи от двете
съдебни инстанции, а писмените доказателствени средства са изготвени по
предвидения в НПК ред, поради което и годно удостоверяват фактите, описани в
тях.
Останалите писмени
доказателства не са оспорени от страните, нито са оборени от останалия
доказателствен материал, поради което и също правилно са кредитирани.
В съответствие
с описаната фактическа обстановка по несъмнен начин се налага, изведеният от
първостепенният съд правен извод, а именно, че с деянието си, обвиняемата Р.Б.Ф. е осъществила състава на престъплението
по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК
Следва да се
отбележи, че при прегледа на материалите по досъдебното производство съдът намира
данни за наличие на по-тежко наказуемо престъпление против паричната и
кредитната система, а именно на такова по чл. 248а. от НК, но доколкото
обвинителната функция е прерогатив на държавното обвинение, а такова не е
повдигнато, настоящият състав на Окръжен съд Бургас ще изложи своите изводи от
правна страна във връзка с обвинението по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Съдът
съобрази, че квалификацията на осъществената от обвиняемата престъпна дейност е
допустима и не води до ограничаване правото ѝ на защита в производството,
доколкото съставомерността на деянието по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК
следва от фактите и обстоятелствата, следователно обвиняемата се е защитавала
срещу така предявените ѝ факти и обстоятелства, на всяка от фазите на
производството.
Документните
престъпления накърняват обществените отношения, гарантиращи реда и правната
сигурност на документирането.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК се изразява в действие, а именно в
ползване на неистински документ, като за съставянето му от дееца не може да се
търси наказателна отговорност.
От приетата за
безспорна от въззивният съдебен състав фактическа обстановка, по несъмнен начин
се установява от обективна страна, че обвиняемата на неустановена дата през месец юни 2017 година,
за времето от 15.06.2017 година до 22.06.2017 година, в гр. Бургас, пред Н. И.
К. служител на „Българо-Американска кредитна банка“ АД - гр. Бургас, с цел да й
бъде отпуснат потребителски кредит от банката, съзнателно се ползвала от
неистински частен документ - „Съгласие за превод на възнаграждение по сметка в
БАКБ АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 година, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на С. И. Ж.- главен счетоводител във
фирма „Б.“ ЕООД -гр. Бургас, упълномощена от дружеството с ЕИК *********
От обективна
страна се изисква наличието на неистински документ, чието легално определение е
дадено в чл. 93, т.6 от НК - такъв, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило.
От изготвените
и приети по делото графиическа и техническа експертиза по категоричен начин
изяснява обстоятелството, че в документа „Съгласие за превод на възнаграждение
по сметка в БАКБ АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 ръкописният текст не е
изпълнен от С. И. Ж., а отпечатъът от
печат, положен на документа не е идентичен с отпечатъците от печата на
дружеството Б.“ ЕООД“
Налице е и
отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 316
от НК - не може да се търси отговорност от обвиняемата за съставяне на
инкриминирания неистински документ, тъй като не е доказано, че тя има
съпричастност към изготвянето му.
От обективна
страна деецът е довършил престъплението, за което е привлечен да отговаря, като
е ползвал противоправно неистинския документ. Употребата на документа се
изразява в представянето му пред трето лице за доказването на определени
обстоятелства – в случая пред свидетелката Н. К., служител на „БАКБ“ АД.
За да бъде
съставомерно деянието по този текст, законът изисква деецът да е знаел, че
използваният от него документ е неистински. Умисълът за престъплението следва
да бъде изведен от конкретните факти по делото. От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Умисълът обхваща употребата
на документа, при която деецът е предвиждал общественоопасния характер на
деянието. При подаването на документа, обвиняемата Ф. е съзнавала, че св. К. е
служител в „БАКБ“ АД, както и че предоставяният документ ще бъде приложен от К.по преписката с цел получаване на банков кредит, съответно
и е целяла това.
Установените
по делото факти, обективират умисълът на обвиняемата Ф. и дават основание на
въззивният съдебен състав да приеме, че извършеното от последната деяние е
съставомерно и от субективна страна.
Следва да се
отговори и на основното възражение на обвиняемата и на защитата, че всъщност Ф. не е знаела, че
документа е неистински, не е знаела изобщо какъв документ представя, не го е
прочела, а дори и да го е прочела не би могла да разбере, че той е неистински.
Със така наведеното възражение всъщност се твърдят две неща: че е налице
фактическа грешка като изключващо вината обстоятелство, както и че е налице
юридическа грешка.
За да е налице
фактическата грешка е необходимо
незнание относно фактическо обстоятелство- елемент от действителността, част от
обективната страна на състава на съответното престъпление. По делото е
установено, че Ф. е осъществила контакт с кредитните консултанти свидетелите Л.
и К.. Служителите и на двете кредитни институции са обяснили на обвиняемата, че
„документът, наименован съгласие на работодател за превод на работна заплата“
следва да бъде предоставен и попълнен от нейния работодател. От обясненията на
обвиняемата Ф., както и от показанията на свидетелката С. Ж., счетоводител на
работодателя на Ф. „Б.“ ЕООД се установява, че Ф. е предоставила т.н съгласие
на Ж.само във връзка с кандидатстването за кредит пред „Сибанк“ АД, като същата
го е попълнила и върнала на Ф.. Самата Ф. сочи, че т.н. „съгласие на работодател за превод на работна заплата „
за кандидатстването ѝ за кредит пред „БАКБ“ АД е било изготвени от
счетоводителка на свидетеля Я. и ѝ е било обяснено, че всичко е законно.
Така изложените факти се подкрепят и от изготвените и приети по делото
техническа и графическа експертиза.
Принципно
положение е, че за наличието на грешката по чл. 14 от НК онова, което не се
съзнава (за което се греши) следва да бъде някое от фактическите обстоятелства,
принадлежащи към престъпния състав - в случая по чл. 316, вр. чл. 309, ал.
1 от НК. Правно релевантна би била
грешката за всяко едно обстоятелство от обективната страна именно на този
престъпен състав. Възприетите фактически констатации обаче изобщо изключват
хипотезата на чл. 14 от НК, доколкото самата Ф. твърди, че процесният документ
не е съставен от нейния работодател, а от трето неустановено по делото лице,
т.е може да се направи обоснован извод, че обвиняемата е знаела, че процесният
документ е неистински.
Незнанието на
правната уредба не е извинително, защото презумпцията, че всеки знае закона е
необорима. Българското наказателно право не познава юридическата грешка и е
възприело принципа, че „незнанието на закона не извинява”. В този смисъл
ирелевантно е възражението, че Ф. не е запозната с наказателните разпоредби
относно документните престъпления, с нормативноустановените изисквания във
връзка с получаването на банков кредит (в това число какъв набор от документи са
изискуеми за получаване на банков кредит), както и с правилата за
представителство в гражданското право (обстоятелството, че не е възможно
счетоводител, който по никакъв начин не е упълномощен от работодателя на
обвиняемата да формира воля от негово име).
Ето защо твърдението
за наличие на изключващо вината обстоятелство не може да бъде споделено.
Позовавайки се
на установената наказуемост на престъплението по чл. 316 от НК вр. чл. 309, ал.1 от НК и на
основание данните за съдимост на дееца,
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК.
Установеният
от първоинстанционния съд превес на смекчаващите отговорността на обвиняемата
обстоятелства, както и обичайната степен на обществена опасност на деянието ѝ,
налагат извода, че на Ф. следва да бъде наложено административно наказание
"глоба" в минимален размер. До този извод е стигнал и
първоинстанционният съд, който му е наложил глоба в размер на 1000 лв., какъвто
е законовият минимум предвид разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК. Въззивният съд
намира така определеното наказание за справедливо, доколкото е съобразено с
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и поради това дава възможност да
се постигнат целите на специалната и генерална превенция.
Правилно, с
оглед постановения съдебен акт и предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК,
първостепенният съд е възложил на обвиняемия заплащането на разноските,
направени в хода на наказателното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1001/25.07.2019 г. по НАХД № 2389/2019 г. Районен съд Бургас
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: