М
О Т И В И :
Съдебното
производство е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия Т.И.А.
ЕГН ********** с обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.2,
т.2, предл.1 вр. чл.198, ал.1, предл.1
от НК.
Съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от С.К.Х. – наследник на починалия Н. Х.С.,
граждански иск против подсъдимия Т.А. за сумата от 400 000
лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2014
г. до окончателното й изплащане.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство бе приет и предявеният от “ЕП
К.”, с ЕИК ********* граждански иск срещу подсъдимия Т.И.А.
за сумата от 3101.43 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.04.2014 г. до окончателното й изплащане.
По
искане на подсъдимия и защитника съдът проведе съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението срещу подсъдимия А.. Пледира за определяне на наказание
доживотен затвор, което на основание чл.58а НК бъде
заменено с наказание лишаване от свобода за максимално предвидения срок от
тридесет години. Предлага наложеното наказание да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от закрит тип при първо-начален „строг“ режим.
Гражданският
ищец и частен обвинител С.Х. и повереникът адв.Д. се присъединяват към исканията на прокурора и молят
съда да уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Повереникът
на гражданския ищец „ЕП К.“ООД също моли за уважаване на гражданската
претенция.
Защитникът
не оспорва фактите и правната им квалификация. Моли съда да определи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК бъде намалено с
една трета.
Подсъдимият
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава вината си и изразява съжаление за постъпката си. В последната си дума отново
изразява разкаяние и моли да му бъде даден шанс.
С оглед
проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371,
т.2 НПК, съдът прие за установени фактическите
положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
Т.А. и пострадалият Н. С.Х.,
ЕГН **********, поддържали близки приятелски отношения от детските си години.
Двамата били съседи и израснали заедно в ж.к.***.
През
периода 14.02.2013 г. – 29.04.2013 г. подсъдимият
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. Там го настанили в
едно помещение със свидетеля Ф.Б., който бил приятел
и на пострадалия Н. Х.. По време на престоя си в затвора подсъдимият успял да
се свърже чрез незаконно внесен мобилен телефон с Х. и го помолил да го снабди
с известно количество наркотици, които пострадалият да скрие в пратка с храна. Х.
отказал и това изключително ядосало подсъдимия, който в присъствието на
свидетеля Б. се заканил, че ще убие Х..
След
като изтърпял наказанието си и бил освободен от затвора, подсъдимият не
работел, употребявал наркотици.
На 9.01.2014 г. от затвора бил
освободен и свидетелят Б., който възобновил
контактите си с подсъдимия.
На 10.03.2014 г. пострадалият Н. Х.
започнал работа на длъжността „пласьор стоки“ към “ЕП К.” –гр.В.
Т., представлявано от свидетеля И.А.С.. Бил му
зачислен служебен товарен микробус „Форд Транзит“ с рег.№ ВТ 0892 ВР, както и служебен мобилен
телефон с номер ***. Работата на Х. се състояла в
доставяне на пакетирани стоки в различни магазини в Бургаска и Сливенска
области.
Въпреки
забраната от началника на офиса в гр.Бургас –
свидетеля А.Н., пострадалият Х. на няколко пъти вземал
със себе си подсъдимия А. да му помага и да му прави компания. Когато
придружавал пострадалия, подсъдимият забелязал, че Х. приключвал работния ден
със значителна сума пари, събрана от заредените магазини. Запомнил и
маршрутите, по които обичайно пострадалият минавал с микробуса. Така у
подсъдимия, който бил финансово затруднен, се оформило решение да ограби
приятеля си, като му вземе оборотните пари. Подсъдимият споделил решението си със
свидетеля Ф.Б. и му предложил съвместно да ограбят
оборота от работата на Х.. Свидетелят не се съгласил. Последвали още няколко
опита от страна на подсъдимия да склони Ф.Б. да
ограбят оборотните пари, които Х. пренасял, като дори му предложил за улеснение
предварително да го дрогират, сипвайки му в безалкохолна напитка наркотично
вещество. В разговорите, които водил със свидетеля Б.,
подсъдимият А. изразил отново готовност да убие Х., ако това се налага, за да
може да отнеме оборотните му пари. По този начин подсъдимият очаквал да спечели
6000-7000 лева. Свидетелят Б. отказал да стане
съучастник на подсъдимия, при което последният решил да осъществи планираното
сам.
На 18.04.2014 г. Н. Х. бил на
работа. Той се обадил на подсъдимия А. и го попитал дали има желание да отиде с
него и да му помага. Подсъдимият се съгласил. В 10:34
часа Х. взел подсъдимия А., който го чакал до бл.** в
ж.к.“С.“. През деня двамата съвместно разтоварвали пакетирани
стоки в магазини в гр.Айтос, гр.Карнобат,
с.Зимница, гр.Котел и гр.Жеравна.
В 17:02:25 часа свидетелят Д.П.,
колега на Х., разговарял с него по мобилния телефон. Свидетелят не забелязал нищо
необичайно в говора на Х..
В 17:27 часа пострадалият и подсъдимият А. пристигнали в гр.Сунгурларе. Тъй като магазинът, който следвало да бъде
зареден, бил затворен, двамата потеглили бързо обратно за гр.Бургас.
Минали по второкласния път гр.Карнобат – с.Мъдрино.
Докато
придружавал този ден пострадалия, подсъдимият забелязал, че Х., както обичайно
държи в себе си значителна сума пари, представляваща дневния оборот от
продажбите на заредените магазини.
Х.
управлявал служебния микробус „Форд Транзит“ с рег.№
ВТ 0892 ВР, а подсъдимият седял до него, от дясната му страна. По пътя Х. приел
наркотично вещество, съдържащо метаамфетамин.
Микробусът
се движил по стария междуградски път гр.Карнобат – с.Мъдрино, община Карнобат. На разклона за с.Сигмен, община Карнобат, пострадалият намалил скоростта,
като почти спрял, предвид предстоящия остър завой и лошата пътна настилка.
Подсъдимият А. използвал тази възможност, извадил носения от него нож и
държейки го с дясната си ръка, започнал да нанася удари на Х.. Замахвайки с
ножа, подсъдимият нанесъл пет прободни рани на Х., четири от които били в
дясната гръдна половина.
Първата
рана била по предната повърхност на дясното рамо, под ключицата, с цепковидна форма, с дължина 2,5 см.
Раната проникнала в гръдната кухина, между първо и второ ребра, засегнала
горния лоб на белия дроб, като проникнала в паренхима
на 2 см дълбочина. Ходът й бил отпред назад, от дясно
на ляво и леко надолу.
Втората
рана била на 8 см под залавното
място на ключицата и на 3,5 см от срединната
линия, с цепковидна форма и гладки ръбове, с дължина
2,5 см, леко коса, проникваща в гръдната кухина между
2 и 3 ребра, засягаща предната повърхност на горния лоб на белия дроб, с
дълбочина 4 см, с ход отпред назад.
Третата
рана била нанесена на 13 см под мишницата, била с цепковидна форма, гледки ръбове и остри ъгли, с дължина 3,5
см, проникнала в гръдната кухина между 5 и 6 ребра и
в паренхима на белия дроб на дълбочина 1,5 см с ход от дясно на ляво, отгоре, леко надолу и отзад,
леко напред.
Четвъртата
от раните била напречно разположена с дължина 2,5 см,
с гладки ръбове и остри ъгли, точно на нивото на гръдното зърно, на 9,5 см от него, която проникнала през меките тъкани на гръдния
кош и стигнала до шеста ребрена дъга, без да прониква в гръдната кухина.
Петото
нараняване било зад лявата ушна мида, под мастоидния
израстък, надлъжно разположена, с дължина 2,5 см,
гладки ръбове и остри ъгли, навлизаща в меките тъкани на шията с дълбочина 2,5 см.
Докато
подсъдимият нанасял ударите по тялото на Н. Х., последният продължавал да държи
с лявата си ръка волана на микробуса, който управлявал, а с дясната си ръка се
опитал да се предпази, при което получил няколко защитни наранявания по дясната
длан: 1) по вътрешната повърхност на дланта, в основата на палеца - напречна
прободна, цепковидна раничка с дължина 5 мм и с дълбочина 5-6 мм; 2) по
вътрешната повърхност на II пръст, средна фаланга – коса драскотина
с дължина 1 см; 3) повърхностна драскотина с дължина
15 мм на възглавничката на безименния пръст; 4) три
надлъжни драскотини с дължина 4 мм, 5 мм и 6 мм по външната половина на
дланта срещу малкия пръст; 5) повърхностна драскотина с дължина 5 мм по възглавничката на палеца на 2 см
от основата му.
На
стария междуградски път гр.Карнобат – с.Мъдрино, община Карнобат, на границата между землището на
гр.Карнобат и землището на с.Сигмен,
община Карнобат, в близост до отбивката за с.Сигмен
пострадалият успял да слезе от микробуса и направил опит да избяга, но тъй като
раните му причинили остра кръвозагуба, изминал едва
няколко метра и паднал на земята. Подсъдимият също слязъл от микробуса,
приближил се към умиращия си приятел и го издърпал в канавката, близо до растящ
край пътя храст. Там пребъркал джобовете му и взел парите, представляващи
дневния оборот – 3101,43 лева.
За да
заличи следите от извършеното престъпление, подсъдимият А. изхвърлил на пътното
платно мобилния телефон на Н. Х., марка „Нокиа 1100“
с ИМЕЙ ****, който се счупил на парчета. След това подсъдимият се качил в
микробуса и потеглил в посока гр.Бургас. По пътя
изхвърлил документите на Х. и ножа, с който му бил нанесъл ударите. Стигайки до
кв.Банево на гр.Бургас,
подсъдимият спрял в близост до черешова градина. Доколкото могъл почистил с
мокри кърпички кръвта на Х. по микробуса, след което изоставил превозното
средство и се прибрал в дома си в гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*.
Там свалил носените от него черни маратонки и ги оставил на терасата на
жилището, а анцуга, с който бил облечен, сложил в черна полиетиленова торба,
която завързал и оставил в дома си.
На
следващата сутрин – 19.04.2014 г.,
подсъдимият отишъл в дома на приятеля си свидетеля К.Л..
Двамата отишли да огледат лек автомобил, който А. харесал и искал да закупи.
Подсъдимият се договорил с продавача за цената – 1100 лева, но после размислил и
сделката не се осъществила. Свидетелят Л. и подсъдимият се върнали в дома на
свидетеля, където подсъдимият го попитал дали може да остави на съхранение при
него сумата от 1300 лева. Двамата преброили сумата, която била в различни по
номинал банкноти. Малко по-късно А. се отказал от намерението си и отново взел
парите у себе си.
Около 17:30 часа същия ден подсъдимият и свидетелката Р.Д. се срещнали и отишли в МОЛ „Плаза“ в гр.Бургас. Там А. купил за себе си обувки на стойност 50 лева,
а на свидетелката купил токчета за обувки на стойност 48 лева. След престоя в
магазина, двамата отишли в дома на Р.Д., където
подсъдимият дал на свидетелката сумата от 320 лева с обяснението, че парите са
от заплатата му.
Около 21:00 часа подсъдимият приел в дома си свои приятели, сред
които бил и свидетелят С.П.. Когато свидетелят си
тръгвал около 22:20 часа, подсъдимият А. го помолил
да изхвърли черната найлонова торба, в която бил анцугът, изцапан с кръвта на Н.
Х.. Свидетелят П. се съгласил и тъй като торбата била
завързана на възел, той не видял съдържанието й. Изхвърлил я в контейнер,
отстрани на жилищен блок **в ж.к.“С.“,
където живеел подсъдимият.
Около 23:00 часа същия ден подсъдимият А. бил задържан от
полицейските органи при Второ РУП – Бургас.
Междувременно,
още на 18.04.2014 г., след
като Н. Х. не се прибрал от работа, родителите му М.Х.
и С.Х. сигнализирали полицията. Тялото на Н. било
открито на 20.04.2014 г. на
мястото, където било оставено от подсъдимия. Непосредствената причина за
смъртта му била анемия на мозъка и вътрешните органи в резултат на остра
загуба, причинена от прободните наранявания в дясната гръдна половина. Смъртта настъпила бързо, но не веднага.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия, които се потвърждават от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно фактическите данни, съдържащи
се в обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите С.Х.,
И.С., А.Н., К.Л., В.Д., Р.Д.,
С.П., Г.Н., С.Г., П.Ч., Д.П.,
Ф.Б., протоколите за оглед на местопроизшествие,
оглед на труп и оглед на МПС и изготвените към тях фотоалбуми (т.1, л.3-33), протокол за
претърсване и изземване (т.1, л.135-138),
протоколи за доброволно предаване, заключенията на съдебномедицински експертизи
№№ 96/2014 г., 238/2014 г. и 137/2014 г. (т.1, л.142-152), ДНК експертиза (т.1, л.154-156), комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза (т.1, л.168-178), геодезическа и
картографска експертиза (т.1, л.192-196),
химическа експертиза (т.1, л.204-208),
справките от мобилните оператори и справката за GPS
проследява-щата система на управлявания от Н. Х. микробус (т.2,
л.15-54), трудов договор (т.2,
л.56), удостоверение за наследници (т.2, л.2).
От
показанията на свидетелите Г.Н., С.Г.
и П.Ч. се установява, че на 18.04.2014
г. в магазини за хранителни стоки в гр.Айтос, гр.Котел и гр.Карнобат били получени доставки на стоки от “ЕП К.”.
Стоката била сваляна от товарен микробус, като подсъдимият не бил сам, а бил
придружаван от друг мъж, който му помагал при разтоварването (т.1, л.107, л.116,
л.125 ДП).
Като
веществени доказателства по делото са приобщени компактдискове със записи от
охранителните камери за видеонаблюдение на рампата
зад склада на магазин „Перла“ в гр.Айтос (л.108-109 ДП) и на хранителен магазин „Моят магазин“ в гр.Котел (л.119-120 ДП). Според
заключението на извършената техническа експертиза качеството на снимките,
извлечени след обработка на записите, не позволява отграничаване
на частни признаци, индивидуализиращи заснетите лица (л.180-184
ДП). Обстоятелството, че именно подсъдимият А. е бил лицето, придружавало
пострадалия при доставките на стоките, се установява от справките за проведени
телефонни разговори. На 18.04.2014 г. в 14:29:50 часа пострадалият Х. се обадил от мобилен номер *** на свидетелката В.Д.,
ползваща мобилен номер ***. Обаждането било
регистрирано от клетка с адрес: TVRS Gradets (Stidovo) (Kotel)- т.2, л.45-46. На същата дата в 14:28
часа подсъдимият А. провел разговор от мобилен номер ***,
като разговорът бил регистриран от клетка на друг мобилен оператор с адрес: vil.Gradec m.Stidovo – т.2, л.48-49. От данните в посочените справки следва несъмнен
извод, че на инкриминираната дата не друг, а точно подсъдимият е бил заедно с
пострадалия по време на изпълнение на трудовите му задължения.
На
следващо място, на 20.04.2014 г.
било извършено претърсване в дома на подсъдимия А., при което на терасата били
намерени и иззети чифт мъжки черни маратонки с дребни шахматни шарки отстрани и
отпред на езика (т.1, л.135
ДП). По шарките в предната част и от външната страна на лявата маратонка били
открити тъмночервени петънца. При изследването на иззетия от тези петънца
материал било установено наличие на кръв. Според заключението на извършената
ДНК експертиза ДНК профилът на кръвта по лявата маратонка произхожда от Н. С.Х. (т.1, л.154-156).
Самият
подсъдим в обясненията си, дадени на досъдебното произ-водство, не е оспорвал обстоятелството, че е бил заедно с Н.
Х. при разнасянето на стоките със служебния микробус. Той не е оспорвал и
обстоятелството, че е нанесъл на приятеля си удари с нож. Твърдял е, че тези
удари са били в резултат на самозащита (т.1, л.39-40 и л.43-44). При прегледа
на подсъдимия А. обаче не били установени видими травматични увреждания.
Същевременно, пет защитни нараня-вания били
установени по дясната длан на пострадалия Х. (спр. съдебномедицински
експертизи – т.1, л.151-152
и л.142-145). Наред с това, според заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 96/2014 г. се установява, че ударите са били нанесени отдясно
наляво и отпред назад при седнало положение на пострадалия на седалката на
микробуса. Този извод вещото лице обосновава с разположението на раните и
зацапването на дясното бедро по предната повърхност, което можело да се получи
при седнало положение.
Косвено
доказателство за авторството на деянието се извежда от показанията на
свидетелите К.Л. и Р.Д., че
в деня след извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е разполагал с
голяма сума пари. Обясненията му, че парите са от заплата, са недостовер-ни, тъй като към този момент Т.А.
не е бил трудово ангажиран.
С
оглед на изложените съображения, съдът прие, че признатите от подсъдимия факти
по обвинението са доказани по несъмнен начин, поради което го призна за виновен.
Деянието
на Т.А. е съставомерно по чл.199, ал.2, т.2,
предл.първо вр. чл.198, ал.1 НК. На 18.04.2014 г. на стария междуградски път гр.Карнобат
– с.Мъдрино, в близост до отбивката за с.Сигмен подсъ-димият отнел чужди движими вещи – сумата от 3101,43 лева,
собственост на „ЕП К.“ООД-гр.В. Т.. Парите били във владение на Н. С.Х. и за да установи своя фактическа власт върху тях,
подсъдимият предприел насилие спрямо пострадалия, завършило с неговата смърт.
От
субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване. Действията му са
били подчинени на решението да отнеме парите, като подсъдимият е имал ясни
представи, че упражнявайки насилието посредством нож и нанасяйки множество
удари в жизнено важни части от тялото на пострадалия, причинява смъртта му.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият А. е бил психично
здрав. Същият не е бил в състояние на продължително или краткотрайно
разстройство на здравето, напълно е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, тоест действал е в състояние
на вменяемост (спр. комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза - т.І, л.168-
178 ДП).
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази следното: Степента на
обществена опасност и на деянието, и на дееца е много висока. Извършеното не е
спонтанна проява на дееца, а е резултат на предварително обмислено решение. Действително,
на инкриминираната дата самият пострадал предложил на подсъдимия да го придружава
при изпълнението на трудовите му задължения. Дълго време преди това обаче Т.А. обмислял как да отнеме парите, които Х. получавал при зареждането
на магазините, като за постигане на целта си бил готов дори да го убие.
Изпълнението на замисленото е израз на изключителната безскрупулност на дееца,
предвид обстоятелството, че пострадалият Х. бил негов приятел и приятелството
между двамата датирало от детските им години. С ясното съзнание за действията,
които извършвал, подсъдимият лишил от живот Н. Х. по особено мъчителен за
убития начин. Според заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 96/2014 г. смъртта на пострадалия
не е настъпила веднага. Х. е възприемал заобикалящата го действителност,
съзнавал е обречеността си и е изживял не само болки, но и ужаса от предстоящия
си край.
Докато пострадалият агонизирал,
подсъдимият пребърквал джобовете на дрехите му. След вземането на парите, той
проявил много подредено поведение, насочено към заличаване на следите от
извършеното престъпление. Действията на подсъдимия го характеризират като
жесток и бездушен човек, незачитащ човешкия живот, а моралната им укоримост надхвърля тази на обичайните случай на този вид
престъпление.
Настоящият
съдебен състав намира, че посочените обстоятелства определят извършеното
престъпление като изключително тежко по смисъла на чл.38а,
ал.2 НК и затова прие, че за него следва да определи на
подсъдимия наказание доживотен затвор. С оглед реда на проведеното съдебно
следствие и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът замени това наказание с наказанието
лишаване от свобода в посочените в чл.58а, ал.2 и ал.3 НК граници – от
петнадесет до тридесет години. При индивидуали-зацията на наказанието лишаване от свобода в тези рамки,
съдът отчете изложените по-горе обстоятелства, като наред с това съобрази
съдебното минало на дееца. Същото е обременено с четири присъди, три от които
са за престъпления против собствеността, а последната е за престъпно държане на
наркотични вещества. Подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода (неизтърпяната част от наложеното общо наказание пробация по
н.о.х.д.№ 25/2011 г., н.о.х.д.№ 406/2011 г. и н.о.х.д.№ 15/2011 г. е била
заменена с лишаване от свобода с определение по чл.452 НПК), а в изпитателния срок, за който е било отложено изпълнението на
наказанието по н.о.х.д.№ 3278/2011 г. на БРС, А. е извършил престъплението, предмет на
настоящото дело. Наложените на подсъдимия наказания очевидно не са имали нито
превъзпитателен, нито възпиращ ефект, нещо повече – оформеното у него асоциално
поведение е ескалирало в посегателство
срещу живота на неговия приятел.
Като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете изразеното от подсъдимия разкаяние за
извършеното.
Защитникът
посочва като смекчаващо обстоятелство направените от подсъдимия на досъдебното
производство признания за нанесените удари с нож на пострадалия (макар
установените увреждания по тялото на пострадалия да не са били получени по
описания от дееца начин) и частичното съдействие за разкриване на обективната
истина с признаване на факта, че бил обут с иззетите от дома му маратонки,
преди да бъде изготвено заключението на ДНК експертизата. Съдът не споделя
становището на защитника. При провеждане на диференцираната процедура по Глава
двадесет и седма от НПК подсъдимият получава привилегията наказанието му да
бъде индивидуализирано по реда на чл.58а НК заради
направеното от него признание на всички факти, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Признанието на фактите може да се третира допълнително
като смекчаващо обстоятелство, само „ако е спомогнало своевременно и съществено
за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи“ (ТР № 1/2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ОСНК на ВКС,
т.7). В случая Т.А. бил привлечен като обвиняем и дал
обяснения на 20.04.2014 г.
в 20:20 часа. Към този момент вече били извършени
огледи на местопроизшествието, претърсване и изземване на вещи от дома на
подсъдимия, назначена била ДНК експертиза, проведени били разпити на множество
свидетели, доброволно били предадени дисковете със записи от охранителните
камери на два от магазините, като свидетелите К.Л. и Г.М. разпознали на предявените им записи пострадалия и
подсъдимия А.. Разпознаването не е било извършено по предвидения в НПК ред и
няма доказателствена сила, но то несъмнено е насочило разследващите органи към
извършителя на престъплението. След като разследващите органи са могли
своевременно да разкрият престъплението и неговия автор, без за това да са били
необходими признанията на подсъдимия, то последните не следва да бъдат ценени
като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Според
защитника смекчаващо обстоятелство е и младата възраст на подсъдимия. В тази
насока съдът следва да отбележи, че с целенасочените си действия подсъдимият е отнел
живота на също толкова млад човек, загинал пред прага на зрелия си живот и
мечти.
Преценявайки
всички посочени обстоятелства, съдът прие, че съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца се явява наказание лишаване от свобода за срок
от двадесет и четири години, с което ще могат да бъдат постигнати предвидените
в чл.36 НК цели. Предвид размера на санкцията,
наложена за умишлено престъпление, и предишните осъждания на подсъдимия на
лишаване от свобода, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС съдът постанови Т.А. да изтърпи определеното
му наказание в затвор, при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 19.04.2014
г. до привеждане на присъдата в изпълнение, като един
ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Що се
отнася до предявените граждански искове, то същите са доказани по своето
основание. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
гражданските ищци С.К.Х. и “ЕП К.” гр.Велико Търново
са претърпели вреди, които са пряка последица от извършеното деяние.
Относно
размера на гражданските претенции, съдът съобрази следното: Гражданският ищец С.Х. е баща на убития Н. (майката е починала четири месеца
след смъртта на детето си). Болката на родителя от загубата на порасналия му
вече син е неизмерима, а към нея се прибавя и горчивата мисъл за насилствено
отнетия му живот. Съдът намира за излишно да анализира скръбта на бащата от
загубата на единственото му дете, което е било за него надежда, упование и
радост. Следва само да се посочи, че Н. Х. е бил свързан с родителите си в
духовна връзка и житейска съпричастност, което е било основно във взаимните им
отношения и бит. Ето защо и по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, съдът прие, че на гражданския ищец С.Х. следва
да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сто и
петдесет хиляди лева. Затова съдът уважи иска в този размер, ведно със
законната лихва, считано от 18.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, отчитайки разбира
се, че отнетият човешки живот не може да има паричен еквивалент. В останалата
част до предявения размер от 400 000 лева отхвърли иска.
Претенцията
за имуществени вреди на “ЕП К.” гр.В. Т. съдът уважи
в размер на 2781,43 лева. По делото е установено и признато от подсъдимия, че
отнетата от владението на Н. Х. сума е в размер на 3101,43 лева и че тези пари
са собственост на “ЕП К.”. На 19.04.2014 г. подсъдимият А. дал от тях 320 лева на свидетелката Р.Д., която на следващия ден ги предала на разследващия
полицай (т.1, л.102 ДП).
Поради обстоятелството, че сумата от 320 лева подлежи на връщане като
веществено доказателство на ощетеното юридическо лице, съдът уважи гражданския
иск в размер на 2781,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 3101,43
лева, считано от 18.04.2014 г.
до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до предявения размер
от 3101,43 лева отхвърли иска.
Накрая,
съдът се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и
относно направените по делото разноски, които на основание чл.189,
ал.3 НПК следва да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия Попова: Съдия
Синков: