Р Е Ш
Е Н И E
№294 02.08.2023
год. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена
Ангелова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 235 по описа за 2023
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** към Затвора – Стара Загора, срещу Решение № 77/ 05.04.2023г. на Директора
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на И.К. срещу Разпореждане с изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив по изпълнително дело № 13150000171/ 2015г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив
и на потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител, по съображения за
постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения извод за липса
на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на
принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 13150000171/ 2015г.
по описа на ТД на НАП – Пловдив, представляващи глоби, наложени с влезли в сила
наказателни постановления. Поддържа, че посочените вземания за глоби са
погасени по давност, като твърди, че в случая не са били предприемани действия
по тяхното събиране. Счита, че по въпросите за давността на тези вземания, приложение
следва да намерят разпоредбите на ЗАНН, като се позовава на тълкувателно
решение на ВАС. Направено е искане за отмяна на оспореното Решение 77/ 05.04.2023г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане на
публичния изпълнител и за отписване на погасените по давност задължения от
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на процесните
публични вземания – предмет на изп. дело № 13150000171/ 2015г. по описа на ТД
на НАП – Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, съотв.
че тези вземания не са погасени по давност. Излага подробни съображения, че с
оглед предприетите и извършени действия по принудителното събиране на
задълженията, които прекъсват, респ. спират изпълнителската давност, за тези
публични задължения давността не е изтекла.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Съобщение за доброволно изпълнение
изх. № 000171/2015/000001/ 30.01.2015г./л.232 от делото/ И.И.К., на основание
чл.221 от ДОПК е уведомен, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, срещу него
е образувано изпълнително дело № 171/ 2015г. за неплатени публични вземания за
глоби по влезли в сила наказателни постановления, като длъжникът е поканен в
7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати задължението си
ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С170013-105-0108993 от 15.06.2017г./л.231/ на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив, офис Пазарджик, по изп. дело № 13150000171/ 2015г., на основание
чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по събиране
на публични вземания на публичен взискател в изпълнителното производство, за
вземания за глоби по влезли в сила наказателни постановления /НП/, както
следва: НП № 221607-F272148/ 31.10.2016г., издадено от Зам. директора на ТД на
НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП № 226936- F221861/21.11.2016г.,
издадено от Директора на офис Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер
на 200 лева/ и НП № F266035/14.12.2016 г., издадено от Зам. директора на ТД на
НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024-105-0205590 от 25.09.2017г./л.230/ на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело № 13150000171/ 2015г., на основание
чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в
изпълнителното производство, за вземания за глоби 6/шест/ бр. по влезли в сила
наказателни постановления, както следва: НП № F263407/ 15.12.2016г., издадено
от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП №
F263368/ 15.12.2016г., издадено от Зам.
директора на ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП № F268908/
20.02.2017г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер
на 200 лева/; НП № F250552/ 20.02.2017г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба
в размер на 200 лева/; НП № F270345/ 20.02.2017г., издадено от Зам. директора
на ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/ и НП № F307561/
28.07.2017г., издадено от Директора на офис за обслужване Стара Загора при ТД
на НАП – Пловдив /глоба в размер на 300 лева/.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0053782/ 26.09.2017г./л.229/, издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по
съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично
вземане по изп. дело № 13150000171/ 2015г. в общ размер на 2 980 лева, на
основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки - в
„Централна Кооперативна банка“ АД, „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД. На основание
чл.202, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК са изпратени запорни
съобщения, като от доказателствата по делото се установява, че въз основа на
изпратени запорни съобщения, са наложени запор върху налични или постъпващи
суми по банкови сметка на И.К. в „Централна Кооперативна банка“ АД и в „Юробанк
България“ АД/л.225 и
л.226/.
С Разпореждания за присъединяване - изх.
№ С180024-105-0027941 от 02.02.2018г., изх. № С180024-105-0044090 от
16.02.2018г. и изх. № С180024-105-0063493 от 19.03.2018г./л.221-л.223/ на
публичен изпълнител, по изп. дело № 13150000171/2015г. на основание чл.217,
ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство, за вземания за глоби по влезли в сила НП, както следва: НП №
F341457/ 05.12.2017г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба
в размер на 400 лева/; НП № F357532/ 16.11.2017г., издадено от Зам. директора
на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП №
F352170/ 07.12.2017г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив
/глоба в размер на 200 лева/ и НП № F348587/24.11.2017г., издадено от Зам.
директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 200 лева/.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С190024-022-0000641 от 15.01.2019г./л.216/ на публичен
изпълнител, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изп. дело № 13150000171/ 2015г. в общ размер на
523 599.43 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.203, ал.3 от ДОПК във вр. с
чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху притежаваните от И.К. ценни
книги: всички безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани
в регистър на притежателите на финансови инструменти в Централния депозитар. На
основание чл.203, ал.2 от ДОПК е изпратено запорно съобщение до Централния
депозитар, като от доказателствата по делото се установява, че на 22.01.2019г.
е вписан залог върху финансови инструменти/л.214/.
С Разпореждания за присъединяване - изх.
№ С190024-105-0067937 от 19.03.2019г./л.210/ и изх. № С200024-105-0326636 от
30.09.2020г. на публичен изпълнител, по изп. дело № 13150000171/ 2015г., на
основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен
взискател в изпълнителното производство, за вземания за глоби по влезли в сила
наказателни постановления, както следва: НП № F357912/ 16.01.2018г., издадено
от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 400 лева/ и НП №
317676- F333888/12.02.2018г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – Пловдив
/глоба в размер на 200 лева/.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200024-022-0007860/ 13.02.2020г./л.176/ на публичен
изпълнител, по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и
изискуемо публично вземане по изп. дело № 13150000171/ 2015г. в общ размер на
576 009.78лв., на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195,
ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Централна
Кооперативна банка“ АД. От доказателствата по делото се установява, че въз
основа на изпратено запорно съобщение, е наложен запор върху налични или
постъпващи суми по банкова сметка *** И.К. в „Централна Кооперативна банка“ АД,
до пълния размер на дължимата сума.
Отново по съображения, че ще се затрудни
събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело №
13150000171/ 2015г. в общ размер на 639 837.57лв., са предприети нови
действия по обезпечаване на дълга. С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С210024-022-0063575/ 27.08.2021г./л.151 от делото/, на основание
чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор
върху вземане от трето задължено лице - работодател Централно ведомство 1
Агенция, ЕИК по БУЛСТАТ *********. От приложеното писмо изх. рег.
№4537/14.09.2021г./л.147 от делото/ на Началника на затвора гр. Стара Загора е
видно, че запорът е наложен.
Отделно от това с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С210024-022-0071170/ 28.09.2021г., е бил наложен
запор върху вземане на длъжника И.И.К. от трето задължено лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София по изпълнителен лист от
01.09.2021г., издаден от АС Стара Загора. В тази връзка, до Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ са били изпратени Запорно съобщение и разпореждане
за изпълнение от 28.09.2021г., които са били получени на 01.10.2021/л.139-л.141
от делото/.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С210024-105-0436856 от 22.12.2021г./л.126 от делото/ на публичен изпълнител, издадено
по изп. дело № 13150000171/2015г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство,
за вземане за глоба в размер на 30.00 лева по влязло в сила наказателно
постановление № 1228а-283/ 08.09.2020г. на ОД на МВР Стара Загора.
С вх. № С230024-000-0115513/ 08.03.2023г.
в ТД на НАП – Пловдив е постъпило възражение от И.И.К. за изтекла погасителна
давност за вземания за глоби по влезли в сила наказателни постановления, с
искане задълженията да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка.
С Разпореждане с изх. № С230024-137-0002289/
16.03.2023г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 13150000171/ 2015г. за
задълженията на И.К. по влезли в сила наказателни постановления - НП №
221607-F272148/31.10.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив /глоба в
размер на 200 лева/; НП № 226936-F221861/21.11.2016г. на Директора на офис
Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП №
F266035/14.12.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер
на 200 лева/; НП № F263407/15.12.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП –
Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП
№ F263368/15.12.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер
на 200 лева/; НП № F268908/20.02.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив
/глоба в размер на 200 лева/; НП № F250552/20.02.2017г. на Зам. директора на ТД
на НАП – Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП № F270345/20.02.2017г. на
Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП №
F307561/28.07.2017г. на Директора на офис за обслужване Стара Загора при ТД на
НАП – Пловдив /глоба в размер на 300 лева/; НП № F341457/ 05.12.2017г. на Зам.
директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 400 лева/; НП №
F357532/16.11.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер
на 200 лева/; НП № F352170/ 07.12.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП -
Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП № F348587/24.11.2017г. на Зам.
директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер на 200 лева/; НП №
F357912/16.01.2018г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив /глоба в размер
на 400 лева/ и НП № 1228а-283/08.09.2020г. на ОД на МВР Стара Загора /глоба в
размер на 30.00 лева/. Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок
по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН за публичните вземания за глоби, наложени с
наказателните постановления, е започнал да тече от датата на влизане в сила на
съответния акт, с който е наложено административното наказание. С оглед
предприетите изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, прекъсващи
давността /последното от които е наложен запор с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С210024-022-0071170/ 28.09.2021г./, е направен
извод, че двугодишната давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН по
отношение на публичните вземания по посочените изпълнителни титули, не е
изтекла, нито е изтекла общата погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. По
отношение на НП № 1228а-283/08.09.2020г. на ОД на МВР Стара Загора, с което е
наложена глоба в размер на 30.00 лева е посочено, че това наказателно постановление
е влязло в сила на 19.09.2020г., като в срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН, с
разпореждане за присъединяване изх. № С210024-105-0436856/22.12.2021г., връчено
на длъжника на 14.01.2022г. е било присъединено към образуваното изпълнително
дело. Направен е извод, че от този момент
е започнала да тече нова 2-годишна давност, която към настоящия момент
не е изтекла.
В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, И.К.К.
с подадена до Директора на ТД на НАП Пловдив на 28.03.2023г. жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ РД-16-780/ 28.03.2023г., е обжалвал
издаденото разпореждане по административен ред с искане за неговата отмяна като
незаконосъобразно, като бъде разпоредено отписване на погасените по давност
публични вземания.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 77/ 05.04.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е
оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И.К. срещу Разпореждане с
изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Въз основа на представените по преписката
доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият
орган е приел, че по изп. дело № 13150000171/ 2015г. по безспорен начин е
установено, че в тежест на жалбоподателя И.К. са налице установени и изискуеми
публични вземания по посочените влезли в сила наказателни постановления. В
мотивната част на решението са потвърдени фактическите констатации на публичния
изпълнител, обективирани в Разпореждане изх. № С230024-137-0002289/
16.03.2023г., относно датата на влизане в сила на съответния акт, от който
произтича всяко от подлежащите на принудително изпълнение публични държавни
вземания, респ. относно датата, на която е започнала да тече давността по чл.
82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. Прието е, че давността е спряна с наложените
обезпечителни мерки - запори с ПНОМ изх. № С170024-022-0053782/ 26.09.2017г.,
ПНОМ № С190024-022-0000641 от 15.01.2019г., ПНОМ изх. № С200024-022-0007860/
13.02.2020г. и ПНОМ № С210024-022-0071170/ 28.09.2021г. В тази връзка е
отбелязано, че ЗАНН предвижда възможност давността да бъде спирана (арг. от чл.
82, ал. 3 от ЗАНН), но не съдържа регламентация, уреждаща основанията за
спиране. Предвид обаче разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗАНН и публичния характер
на вземанията, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК е обоснован извод, че
в случая са приложими основанията, уредени в чл.172, ал.1 от ДОПК, където е
посочено, че давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Алтернативно,
изложени са и доводи, че дори и да се приеме, че издадените постановления за
налагане на обезпечителни мерки не представляват действие, което спира
давността, то те я прекъсват. От прекъсването на давността с всяко едно от
посочените изпълнителни действия е започвала да тече нова двугодишна давност по
чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която давност, към датата на
издаване на Разпореждане изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г., както и към
момента на произнасянето на Директора на ТД на НАП-Пловдив по жалбата на И.К.
против това разпореждането, не е изтекла. По тези съображения е направен извод,
че правилно и законосъобразно с оспореното разпореждане на публичния изпълнител
е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното
събиране на публичните вземания по изп. дело № 13150000171/ 2015г. за
задълженията на И.К. за глоби, наложени с посочените наказателни постановления.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното Решение № 77/ 05.04.2023г. на
Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на И.И.К. срещу Разпореждане с изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр.
с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и
провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването
на обжалваното решение. При постановяването на процесните административни
актове правилно е приложен материалният закон.
Вземанията по влезли в сила наказателни
постановления представляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е
предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления
обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение
на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и
началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В
ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4
на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Доколкото в ЗАНН няма правила относно
спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за
спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са
вземанията по влезли в сила наказателни постановления съгласно чл.162, ал.2,
т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за
събиране на съответното публично вземане. В случая обаче съдът счита, че
запорите, наложени с ПНОМ изх. № С170024-022-0053782/ 26.09.2017г., ПНОМ №
С190024-022-0000641 от 15.01.2019г. и ПНОМ изх. № С200024-022-0007860/
13.02.2020г. на публичен изпълнител, представляват действия по изпълнението,
като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в
ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще
бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на
публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на
публичното вземане /чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК/ или когато не е наложено
обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на
изпълнителното основание /чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК/. Анализът на посочената
нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания,
основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане
на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198,
ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното
дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз
основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния
взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде
извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно
няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени
обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор
след започването на изпълнителното производство /т.е. след изпращането на
съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК/, не представлява
действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо
публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от
разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са
наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени
обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на
чл.221, ал.1 от ДОПК/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и
върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор,
съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало
изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително
изпълнение. В случая запорите са наложени с ПНОМ изх. № С170024-022-0053782/
26.09.2017г., ПНОМ № С190024-022-0000641 от 15.01.2019г. и ПНОМ изх. №
С200024-022-0007860/ 13.02.2020г., издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП
– Пловдив, офис Стара Загора, в условията на образувано изпълнително
производство по изп. дело № 13150000171/ 2015г., поради което наложените запори
представляват действия по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на
публичния изпълнител /“за налагане на обезпечителни мерки“/, нито от посоченото
правно основание за тяхното издаване /чл.200 от ДОПК и чл.203, ал.3 /съотв. чл.202,
ал.1/ във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК/, нито от обстоятелството, че правното
действие на запора като обезпечителна мярка /чл. 206 от ДОПК/ е еднакво с
правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение –
наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия
по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Ето
защо в случая наложените запори нямат сочения в обжалваното решение правен
ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, а
представляват действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо
наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, които са породили
правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително
действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност
започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2
от ЗАНН.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и изложените по-горе съображения относно наложените в хода на
образуваното изпълнително производство по изп. дело № 13150000171/ 2015г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора запори, като действия по
принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението
на наказанията и изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, съдът
приема следното:
По отношение на вземанията за глоби по
НП № 221607-F272148/ 31.10.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив; НП
№ 226936- F221861/ 21.11.2016г. на Директора на офис Пазарджик при ТД на НАП –
Пловдив; НП № F266035/ 14.12.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив;
НП № F263407/ 15.12.2016г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив; НП № F263368/ 15.12.2016г. на Зам. директора
на ТД на НАП - Пловдив; НП № F268908/ 20.02.2017г. на Зам. директора на ТД на
НАП – Пловдив; НП № F250552/ 20.02.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП –
Пловдив; НП № F270345/ 20.02.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив и
НП № F307561/ 28.07.2017г. на Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП –
Пловдив, за които от данните по делото се установява, че са влезли в сила
съответно на 24.11.2016г., 29.12.2016г., 12.01.2017г., 31.01.2017г., 31.01.2017г.,
13.04.2017г., 17.07.2017г., 04.07.2017г. и 17.08.2017г:
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С170013-105-0108993 от 15.06.2017г. и с Разпореждане за присъединяване изх. №
С170024-105-0205590 от 25.09.2017г. на публичен изпълнител, по изп. дело №
13150000171/2015г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване
на публичен взискател в изпълнителното производство, за вземанията за глоби по
посочените влезли в сила наказателни постановления. От датата на влизане в сила
на съответното наказателно постановление е започнала да тече двугодишна давност
по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН. В рамките на двугодишния давностен срок по
чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН са предприети действия на надлежните органи спрямо
наказания за изпълнение на наказанията по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170024-022-0053782/
26.09.2017г., издадено от ст. публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис
Стара Загора, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, като въз основа на изпратените запорни съобщения, е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки на И.К. в „Централна Кооперативна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД, съотв. на 29.09.2017г. и на 13.10.2017г. По изложените
по-горе съображения, че наложените в хода на образувано изпълнително
производство запори, като действия по принудителното изпълнение, предприето
спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, са породили
правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като
изпълнителни действия по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която
давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр.
с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на вземанията за глоби по
посочените наказателни постановления, след прекъсването на давността с ПНОМ
изх. № С170024-022-0053782/ 26.09.2017г., е започнала да тече нова двугодишна
давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. В рамките на този
двугодишен давностен срок са предприети последващи действия на надлежните органи
спрямо наказания за изпълнение на наказанията по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН,
имащи за последица прекъсване на давността - с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С190024-022-0000641 от 15.01.2019г. на публичен
изпълнител, е наложен запор върху притежаваните от И.К. ценни книги: всички
безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани в регистър на
притежателите на финансови инструменти в Централния депозитар. На основание
чл.203, ал.2 от ДОПК е изпратено запорно съобщение до Централния депозитар,
като от доказателствата по делото се установява, че на 22.01.2019г. е вписан
залог върху финансови инструменти. Започналата да тече, считано от 23.01.2019г.
нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, е
прекъсната с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С200024-022-0007860/ 13.02.2020г. на публичен изпълнител и наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в „Централна
Кооперативна банка“ АД. Считано от 14.02.2020г. е започнала да тече нова
двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която
давност, отново е била прекъсната. Това е станало с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С210024-022-0063575/ 27.08.2021г./л.151 от
делото/, с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице -
работодател Централно ведомство 1 Агенция. От приложеното известие за доставяне/л.148
от делото/ е видно, че запорът е наложен, считано от 31.08.2021г., от която
дата е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а“, вр. с
ал.2 от ЗАНН. Тази давност също е била прекъсната, като с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С210024-022-0071170/ 28.09.2021г., е бил
наложен запор върху вземане на длъжника И.И.К. от трето задължено лице - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Запорното съобщение от
28.09.2021г. е било връчено на 01.10.2021/л.139 от делото/, от който момент е
започнала да тече нова двугодишна давност, която както към момента на издаване
на Разпореждане изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г. на гл. публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, съотв. към
постановяването на оспореното решение № 77/ 05.04.2023г. на директора на ТД на
НАП Пловдив, така и към настоящия момент, не е изтекла, поради което правилно и
законосъобразно е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 13150000171/ 2015г. за
задълженията на И.К. за глоби по посочените по-горе наказателни постановления.
По отношение на вземанията за глоби по
НП № F341457/ 05.12.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив; НП №
F357532/ 16.11.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив; НП № F352170/
07.12.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив и НП № F348587/
24.11.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив, съответно влезли в сила
на 11.01.2018г., 11.01.2018г., 30.01.2018г. и 07.02.2018г.:
С Разпореждания за присъединяване - изх.
№ С180024-105-0027941 от 02.02.2018г., изх. № С180024-105-0044090 от
16.02.2018г. и изх. № С180024-105-0063493 от 19.03.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело №
13150000171/ 2015г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване
на публичен взискател в изпълнителното производство, за вземанията за глоби по цитираните
наказателни постановления От датата на влизане на съответното НП е започнала да
тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която е
прекъсната с наложения въз основа на ПНОМ № С190024-022-0000641 от 15.01.2019г.
на публичен изпълнител запор върху притежаваните от И.К. ценни книги: всички
безналични ценни книжа притежавани от длъжника, които са вписани в регистър на
притежателите на финансови инструменти в Централния депозитар, като на
22.01.2019г. е вписан залог върху финансови инструменти. Започналата да тече,
считано от 23.01.2019г. нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр.
с ал.2 от ЗАНН, е прекъсната с ПНОМ изх. № С200024-022-0007860/ 13.02.2020г. на
публичен изпълнител и наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, находящи се в „Централна Кооперативна банка“ АД. Считано от
14.02.2020г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а”
във вр. с ал.2 от ЗАНН, който погасителен давностен срок отново е бил
прекъснат. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210024-022-0063575/ 27.08.2021г./л.151 от делото/, е бил наложен запор върху
вземане от трето задължено лице - работодател Централно ведомство 1 Агенция. От
приложеното известие за доставяне/л.148 от делото/ е видно, че запорът е
наложен, считано от 31.08.2021г., от която дата е започнала да тече нова
двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а“, вр. с ал.2 от ЗАНН. Тази давност
също е била прекъсната, като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№ С210024-022-0071170/ 28.09.2021г., е бил наложен запор върху вземане на
длъжника И.И.К. от трето задължено лице - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София. Запорното съобщение от 28.09.2021г. е било връчено на
01.10.2021/л.139 от делото/, от който момент е започнала да тече нова
двугодишна давност, която както към момента на издаване на Разпореждане изх. №
С230024-137-0002289/ 16.03.2023г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, съотв. на потвърждаващото го решение № 77/
05.04.2023г. на директора на ТД на НАП Пловдив, така и към настоящия момент, не
е изтекла, поради което правилно и законосъобразно е отказано прекратяването
поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп.
дело № 13150000171/ 2015г. за задълженията на И.К. за глоби по посочените
по-горе наказателни постановления.
По отношение на вземането за глоба по НП
№ F357912/ 16.01.2018г. на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив, влязло в сила
на 21.02.2019г.:
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С190024-105-0067937 от 19.03.2019г. на публичен изпълнител, по изп. дело №
13150000171/ 2015г. на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство, за вземане
за глоба по това наказателно постановление. От датата на влизането му в сила, а
именно от 21.02.2019г. е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1,
б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която е прекъсната с наложения запор въз основа
на ПНОМ изх. № С200024-022-0007860/ 13.02.2020г. на публичен изпълнител.
Считано от 14.02.2020г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82,
ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. Този погасителен давностен срок е бил
прекъснат с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210024-022-0063575/ 27.08.2021г./л.151 от делото/, с което е наложен запор
върху вземане от трето задължено лице - работодател Централно ведомство 1
Агенция. От приложеното известие за доставяне/л.148 от делото/ е видно, че
запорът е наложен, считано от 31.08.2021г., от която дата е започнала да тече
нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а“, вр. с ал.2 от ЗАНН, която също
е била прекъсната. Това е станало с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С210024-022-0071170/ 28.09.2021г., с което е бил наложен запор върху
вземане на длъжника И.И.К. от трето задължено лице - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София. Запорното съобщение от 28.09.2021г. е било
връчено на 01.10.2021/л.139 от делото/, от който момент е започнала да тече
нова двугодишна давност, която както към момента на издаване на Разпореждане
изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, съотв. на оспореното решение № 77/
05.04.2023г. на директора на ТД на НАП Пловдив, така и към настоящия момент, не
е изтекла.
В заключение съдът счита, че не е
изтекла погасителната давност и за вземането за глоба в размер на 30.00 лева по
влязлото в сила на 19.09.2020г. наказателно постановление №1228а-283/
08.09.2020г. на ОД на МВР Стара Загора.
Това вземане е присъединено към образуваното вече изпълнителното дело с Разпореждане
за присъединяване изх. № С210024-105-0436856 от 22.12.2021г./л.126 от делото/
на публичен изпълнител, което е било редовно връчено на длъжника на
14.01.2022г., видно от приложената разписка/л.124 от делото/. От датата на
влизане в сила на цитираното наказателно постановление, т.е. от 19.09.2020г. е
започнала да тече двугодишната давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. Както бе отбелязано по-горе, за събиране на задълженията по образуваното
срещу длъжника изпълнително дело са предприети редица изпълнителни действия, в
т.ч. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210024-022-0063575/ 27.08.2021г./л.151 от делото/, е бил наложен запор върху
вземане от трето задължено лице - работодател Централно ведомство 1 Агенция, като
запорното съобщение е връчено на 31.08.2021г./л.148 от делото/. Съгласно
чл.217, ал.4 от ДОПК, извършените до присъединяването изпълнителни действия
ползват и присъединилия се взискател. Следователно, по аргумент от цитираната
разпоредба давността за процесното вземане е била прекъсната с налагането на
запора, считано от деня на връчване на запорното съобщение, от която дата е
започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а“, вр. с ал.2 от ЗАНН. Тази нова давност също е била прекъсната с налагане на запор върху
вземане от трето лице въз основа на ПНОМ от 28.09.2021г., от деня на
връчване на запорното съобщение – 01.10.2021г./л.139/. Оттогава е започнала да
тече нова двугодишна давност, която както към момента на издаване на
Разпореждане изх. № С230024-137-0002289/ 16.03.2023г. на гл. публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, съотв. на оспореното
решение № 77/ 05.04.2023г. на директора на ТД на НАП Пловдив, така и към
настоящия момент не е изтекла.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че задълженията му за глоби по влезлите в сила наказателни
постановления, са погасени по давност, поради изтичане на законово
регламентирания тригодишен абсолютен давностен срок. В случая всички процесни
вземания, в рамките на срока по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, с разпореждания на
публичен изпълнител, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, са присъединени в
производството по събиране на публични вземания по образуваното срещу длъжника И.К.
изп. дело № 13150000171/ 2015г., поради което по силата на чл. 82, ал.4 от ЗАНН, е изключена кратката абсолютна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Изложеното
е изцяло в съответствие и с даденото разрешение в Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017г. на ВАС по т. д. № 3/2016г., на което се позовава и жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С230024-137-0002289/
16.03.2023г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност
събирането на публичните вземания по изп. дело № 13150000171/ 2015г., за
задълженията на И.К. за глоби по посочените наказателни постановления.
Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на И.К. срещу
разпореждането на публичния изпълнител е оставена без уважение.
Предвид всичко изложено
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответната администрация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв,
определен на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за
правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.К., ЕГН **********, с
адрес *** към Затвора – Стара Загора, срещу Решение № 77/ 05.04.2023г. на
Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив в обжалваната му част, с
която е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С230024-137-0002289/
16.03.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: