№ 1010
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265784/17.09.2021 г. по гр.д. № 10840/2017 г. на СГС, I-11 състав,
поправено с решение № 266691/24.11.2021 г., е отхвърлен предявения от „Скорпио“
ООД – в несъстоятелност срещу „Булвес 77“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване на владението на
следните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто
зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м.,
обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно –
780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой
пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м.
или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP;
зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на
сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра
2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. №
20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5 броя
изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя
двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и
релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово
релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози,
автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози.
Ищецът „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение, като поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът неправилно изтълкувал и фактическата обстановка. Сочи, че
от една страна е собственик на процесните движими вещи по силата на Договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписа от 12.05.2016 г., който предхождал
1
по дата постановлението за възлагане, на което се позовава ответникът, а от друга
страна праводателят на ищеца Б. Н. бил собственик по силата на съдебна спогодба,
сключена по гр.д. № 195/2015 г. по описа на ОС – Враца, имаща характер на влязло в
сила решение. Тя била постигната и с участието на взискателя по изп.д. № 56/2013 г. на
ДСИ при РС – Монтана – „АПС Алфа България“ ЕООД спрямо когото също се
разпростирала силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба. Ответникът „Булвес
77“ ЕАД се позовавал на постановление за възлагане от 2017 г., но той е знаел, че
вещите не са на длъжника. Освен това неговото постановление за възлагане било за
недвижим имот, а в случая ставало дума за движими вещи, а освен това същите не
били индивидуализирани. Част от претендираните от ищеца вещи изобщо не
фигурирали в това постановление за възлагане. Неоснователни били и твърденията на
ответника, че ищецът не е платил продажната цена на вещите, тъй като това нямало
отношение към въпроса за преминаването на собствеността, което станало с
подписването на договора. Предвид изложеното ищецът моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде
уважен.
Ответникът „Булвес 77“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност твърди, че е
собственик на следните движими вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-
48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра
14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м.,
капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“,
модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни
силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона;
зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна
„Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с
производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м.
обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. №
20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5
броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3
броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой
силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите
шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4
броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя
силози. Сочи, че същите са разположени в поземлен имот с идентификатор
2
48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-
12-264/30.10.2006 г., с площ от 3123 кв.м., с начин на ползване за складова база.
На 28.04.2017 г. узнал, че с постановление за възлагане от 01.07.2014 г. по
изпълнително дело № 2-56/2013 г. на ДСИ Л. Г. поземлен имот с идентификатор
48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-
12-264/30.10.2006 г., с площ от 3123 кв.м., с начин на ползване за складова база,
задно с построените в него силози за фуражно зърно I –ви етап – 4 броя; 2 броя
буферни силози; елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с
команден пункт, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г.на
ДНСК, обслужваща сграда към кантара и 4 броя силози за фуражно зърно,
съгласно скица № 15-*********.06.2014 г. на АК Монтана са възложени на
ответника. Оспорва към момента на проданта същите да са били част от
имуществото на длъжника по изпълнителното дело „ИГАЛ“ ООД, като твърди, че
същите са част от масата на несъстоятелността на ищеца „Скорпио“ ООД – в
несъстоятелност, който ги е придобил с договор за продажба от 12.05.2016 г. от Б.
Б. Н., а правата на последният твърди, че произтичат от съдебна спогодба от
26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца. Искал е от съда да
признае за установено, че е собственик на процесните вещи, както и да осъди
ответника да му предаде владението върху тях (след изменение на иска от
установителен в осъдителен, допуснато с определение от 10.12.2019 г.).
Ищецът е индивидуализирал движимите вещи – предмет на иска пред
въззивната инстанция с молба от 04.05.2022 г. и е заявил изрично в съдебно
заседание на 28.04.2022 г., че процесните движими вещи са тези, които „ИГАЛ“
ООД е вложило в строежа на зърнобаза в гр. Монтана.
Ответникът „Булвес 77“ ЕАД оспорва исковата молба. Твърди, че
процесните вещи са трайно прикрепени към недвижимия имот, тъй като са
предмет на разрешен строеж. Твърди, че договорът от15.07.2008 г., по силата на
който праводателят на ищеца - Б. Б. Н. се легитимирал като собственик на
процесните вещи е симулативен и антидатиран, като сочи, че същият е подписан с
цел увреждане масата на несъстоятелността на продавача „ИГАЛ“ ООД – в
несъстоятелност, като с тези цел, симулативна, твърди да е и подписаната
спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. Излага
доводи за знание за увреждането на масата на несъстоятелността от подписалия
спогодбата синдик, както и за липса на дадено разрешение за подписването й от
съда по масата на несъстоятелността. Същата противоречала на закона,
накърнявала добрите нрави, била с невъзможен предмет и била сключена на база
нищожен и антидатиран договор. Ответникът е поддържал и че договорът между
Б. Н. и „Скорпио“ ООД от 12.05.2016 г. също е нищожен като привиден, поради
липса на предмет и евентуално поради липса на предвидена в закона форма.
Оспорва верността на Приемо-предавателен протокол от 27.04.2016 г.,
подписан между Б. Н. и „ИГАЛ“ ООД, като твърди, че такова предаване не е
имало и че „ИГОЛ“ ООД и до сега експлоатират процесните вещи.
Сочи, че процесните вещи са ипотекирани в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД на 26.03.2010 г. от дружеството „ИГАЛ“ ООД. Сочи, че с решение
№ 1764/28.10.2013 г. по т.д. № 3772/2013 г. по описа на СГС, VI-20 състав е
открито производство по несъстоятелност на дружество „ИГАЛ“ ООД, като с
3
определение № 1421/1.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2034/2014 г. е разрешено
продължаването на производството по индивидуално принудително изпълнение
по изп.д. № 20131630420056 на ДСИ Л. Г. при РС – гр. Монтана. Твърди, че
постановлението от 01.07.2014 г., с което имотът, ведно с построените в него
силози и др. е възложено на купувача „Булвес 77“ ЕАД, е обжалвано в т.ч. и от Б.
Н., като жалбата му е отхвърлена поради факта, че той не е бил във владение на
имота и вещите към момента на насочване на изпълнението по отношение на тях.
Твърди, че договорите, сключени между „ИГАЛ“ ООД и Б. Н., както между Б. Н.
и „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност, са недействителни поради липса на
изискуемата от закона форма за продажба на недвижим имот, евентуално – че са
му непротивопоставими, тъй като взискателят в изпълнителното производство
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е имал вписана ипотека на 26.03.2010 г.,
учредена с нотариален акт №182/2010 г. върху имот с идентификатор №
48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, задно с
построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2 броя
буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с
команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на
ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени
в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана,
както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота. Твърди, че в случай, че
се приеме, че процесните вещи са движими, то той по силата на постановлението
за възлагане ги е придобил на оригинерно основание.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани
заключения на СТЕ.
С нотариален акт № 182/26.03.2010 г. е учредена договорна ипотека от
„ИГАЛ“ ООД в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху поземлен имот с
идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр.
Монтана, изменена със заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК
Монтана, с адрес: гр. Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с
площ от 3123 кв.м., задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви
етап /4 броя силози, 2 броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и
авторазтоварище с команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-
789/13.08.2008 г. на ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва
да бъдат построени в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г.
на Община Монтана, както и всички бъдещи постройки и подобрения в имота.
По молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 13.03.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 20131630420056 при ДСИ Л. Г. при РС – гр.
Монтана срещу длъжниците „ИГАЛ“ ООД, „Гала М“ ЕООД, „ГАЛА“ ООД и
„Гала Инвест Холдинг“ АД, като един от имотите, по отношение на които е
насочено принудителното изпълнение е поземлен имот с идентификатор
48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, изменена със
заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК Монтана, с адрес: гр.
Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м.,
задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2
броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с
4
команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на
ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които предстои да бъдат
построени в имота.
По изпълнителното дело е представен и Договор за особен залог на машини,
съоръжения и оборудване от 26.03.2010 г., подписан от „ИГАЛ“ ООД като
залогодател и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Видно от Приложение 2 към него
част от заложеното имущество са 4 бр. силози Prado, 4 вентилатори Херикс,
Елеваторна кутия, пасарелка Prado, 2 бр. буферни силози Prado, зърнопочистваща
машина Marot и зърносушилна Mecmar.
С решение № 1764/28.10.2013 г. по т.д. № 3772/2013 г., VI-20 състав на СГС
е открито производство по несъстоятелност на дружество „ИГАЛ“ ООД. С
определение № 1421/11.06.2014 г. по ч.гр.д. № 2034/2014 г. е разрешено
продължаването на производството по индивидуално изпълнение по
изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л. Г. при РС – гр. Монтана.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г. на ДСИ
при РС – гр. Монтана, по изп.д. № 2-56/2013 г. поземлен имот с идентификатор
48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Монтана, изменена със
заповед № КД 14-12-264/30.10.2006 г. на началника на СК Монтана, с адрес: гр.
Монтана, с начин на трайно ползване „За складова база“, с площ от 3123 кв.м.,
задно с построените в имота силози за фуражно зърно І-ви етап /4 броя силози, 2
броя буферни силози, елеваторна шахта и елеваторна кула и авторазтоварище с
команден пункт/ съгласно разрешение за ползване № СТ-12-789/13.08.2008 г. на
ДНСК, както и 4 броя силози за фуражно зърно, които следва да бъдат построени
в имота, съгласно Разрешение за строеж № 461/07.11.2006 г. на Община Монтана,
обслужващата сграда към кантара и другите подобрения в имот, както и многото
бетонови настилки между силозите са възложени на ответника „Булвес 77“ ЕАД.
С решение от 22.10.2014 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 229/2014 г.
жалбата на Б. Н. срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение, тъй
като съдът е приел, че от наведените в жалбата твърдения, а и от приложените към
делото писмени доказателства не се установява към момента на извършване на
обжалваните действия в изпълнителното производство въпросните вещи да са се
намирали във владение на жалбоподателя. Постановлението за възлагане e влязло
в сила на 06.02.2017 г. и след това е извършен въвод във владение на новия
собственик.
Като писмено доказателства по делото е приет протокол от 26.04.2016 г. за
одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на Врачански окръжен
съд, между страните Б. Б. Н. – ищец и „ИГАЛ“ ООД - в несъстоятелност –
ответник, за това, че съгласно договор от 15.07.2008 г. собствеността върху
вещите е преминала върху Н. в деня на подписване на договора, когато е и
предадено владението върху тях, но „ИГАЛ“ ООД – в несъстоятелност, е запазило
фактическа власт върху тях и е останало техен държател за срока на уговореното в
договора право на ползване – за период от 5 години от сключване на договора.
Посочено е, че срещу това първата страна е заплатила продажна цена от 25 100
лева, като е предоставила безвъзмездно за срока на ползване вещите на втората.
Страните са се съгласили, че вещите не са върнати след изтичане на срока на
ползване – на 15.07.2013 г. Ответникът е признал, че ищецът е собственик на
процесните вещи: 4 броя силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на
5
чисто зърно с влажност до 18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща
височина 18.889 м., обем 2 664 куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на
база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8 броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4,
7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2 броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C
8 с обем 250 куб.м. или 200 тона; зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция,
модел PN 1253 VP; зърносушилна „Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с
непрекъснат цикъл на сушене с производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага
с диаметър на цилиндъра 2,5 м. обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз
за зърно 10 куб. м., сер. № 20761; технологично оборудване на силозите,
състояща се от 6 броя редлери; 5 броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи
шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3 броя двупътни клапи; 4 броя шибър
електромоторен; самотечни тръби; 1 брой силово и релейно ел.табло; 4 броя
силови и релейни ел.табла за измитащите шнекове, силово релейна инсталация;
заземителна и гръмоотводна инсталация – 4 броя силози, автоматична система за
температурен контрол на 4 броя силози, технологично оборудване за отглеждане
на бройлери и силозна база за съхранение на фураж за нуждите на стопанството,
находящи се в ПИ № 48489.1.944 по КК и КР на гр. Монтана, одобрена със
Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на АК , изменена
със Заповед № КД-14-12-264/30.10.2006г. на началника на СК – гр. Монтана и се
е задължил да ги върне в срок до 3 работни дни.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 27.04.2016 г.
между Б. Б. Н. – ищец и „ИГАЛ“ ООД - в несъстоятелност, в който е посочено, че
в изпълнение на одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 105/2015 г. по описа на
ВрОС втората страна („ИГАЛ“ ООД ) предала на първата (Б. Н.) всички вещи,
предмет на спогодбата.
По делото е представен договор за покупко-продажба на движими вещи от
12.05.2016 г., сключен между Б. Б. Н. и „Скорпио“ ООД за продажба на 4 броя
силози „Prado“; модел GB 48-48/13 за съхранение на чисто зърно с влажност до
18% и височина на цилиндъра 14.579 м., обща височина 18.889 м., обем 2 664
куб.м., диаметър 14.553 м., капацитет 2118 т. на база сухо зърно – 780кг/куб.м.; 8
броя вентилатори „Херикс“, модел ВЦНН 6.9-4, 7,5кВт; 1 брой пасарелка Prado; 2
броя буферни силози Prado 47, модел SOM 18 C 8 с обем 250 куб.м. или 200 тона;
зърнопочистваща машина „Marot“ – Франция, модел PN 1253 VP; зърносушилна
„Мecmar“ – Италия, модел RT 175/8 – поточна с непрекъснат цикъл на сушене с
производителност 200 т. на ден при 5 пункта влага с диаметър на цилиндъра 2,5 м.
обем 17 куб. м./12.7 тона, 15 кВт. ; буферен силоз за зърно 10 куб. м., сер. №
20761; технологично оборудване на силозите, състояща се от 6 броя редлери; 5
броя изваждащи шнекове, 4 броя измитащи шмекове; 2 броя трипътни клапи, 3
броя двупътни клапи; 4 броя шибър електромоторен; самотечни тръби; 1 брой
силово и релейно ел.табло; 4 броя силови и релейни ел.табла за измитащите
шнекове, силово релейна инсталация; заземителна и гръмоотводна инсталация – 4
броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози;
технологично оборудване за отглеждане на бройлери и силозна база за
съхранение на фураж за нуждите на стопанството , находящи се в ПИ №
48489.1.944 по КК и КР на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-
29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на АК , изменена със Заповед № КД-
14-12-264/30.10.2006г. на началника на СК – гр. Монтана, при цена в размер на
400 000 лева, от които 10 000 лева, платени в деня на подписване на договора, а
6
останалата част – дължими разсрочено.
Според заключението на техническата експертиза, изготвена от вещо лице
С. К., силозите, в това число и процесните и оборудването към тях, представляват
съоръжения, които поради изключително големия си обем и с оглед тяхната
стабилност и безопасност за експлоатация се монтират неподвижно към нарочно
бетонирана и подравнена площадка в недвижим имот и се закрепват върху
специални монолитни бетонови фундаменти. Вещото лице сочи, че както
силозите, така и машините могат да бъдат премествани и транспортирани без да
бъдат разрушени или съществено увредени, като при необходимост от
демонтиране фундаментите, към които силозите са закрепени не се демонтират,
но самите фундаменти не са част от оборудването. Вещото лице сочи, че
монтирането на съоръженията върху строителната площадка представлява строеж
по ЗУТ. Според експертизата, за поземлен имот с идентификатор № 48489.1.944,
върху който са монтирани силозите и останалото оборудване е изработен ПУП –
план за застрояване, върху който са отбелязана местата, на които следва да бъдат
монтирани силозите и останалото оборудване. Със заповед № РД-19-
818/30.06.2018 г. е назначена държавно-приемателна комисия, която е съставила
протокол обр. 16 и обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване №
СТ-12-789/13.08.2008 г. Вещото лице сочи, че посочените в исковата молба вещи
се намират в недвижимия имот, в който е извършило оглед. Според
експертизата, карето от 4 броя силози марка PRADO е решено класически, като
същите са с диаметър 12.73 м. и обща височина 18,26 м. от дебелостенна
гофрирана поцинкована стоманена ламарина монтирани върху пръстеновиден
ивичест фундамент с височина 2,50 м. и ширина 1,50 м. и инсталационна плоча с
дебелина 20 см., оформяща канали за вентилация и изваждащ шнек. За приемане
на зърното е оформено авторазтоварище с габарити 6/12 м. като до него е развита
транспортна галерия, преминаваща в елеваторна шахта с размери 3,50/3,50 м., а
върху транспортната галерия е разположен команден пункт с габарити 4,50/4,50 м.
Самостоятелно са решени буферен силоз, силоз отпадъци и сушилня. Вещото
лице сочи, че такова оборудване се закупува обичайно като комплект за
оборудване на силозно стопанство. Определила е пазарна цена н апроцесните
вещи в размер на 748 667 лева.
Съгласно заключението на приетата техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Д. Л. Б. в о.с.з., проведено на 22.06.2021 г., при оглед на място в
зърнобазата в гр. Монтата, която му е показана от сътрудник на синдик Р., вещото
лице е констатирало наличието на комплекс от машини за съхраняване на зърно
включващ 1. Авторазтоварище и товарище; 2. Хоризонтален транспортьор; 3.
Буферен бункер с везна; 4. Елеватор; 5. Зърночистачна машина за грубо
почистване; 6. 2 броя силозни бункери с конусно дъно; 7. Зърносушилня; 8.
Хоризонтален транспортьор – горен (редлер); 9. 4 броя силозни бункери с плоско
дъно; 10. Хоризонтален трънспортьро (редлер) – долен. Вещото лице сочи, че
всички посочени в исковата молба движими вещи, по описаните индивидуални
характеристики, са намерени на място и са част от този комплекс, като голяма част
не са видими, тъй като са във вътрешността, на дъното на силозите, но същите са
технологично необходимите за тяхното функциониране. Вещото лице сочи, че на
място имало още силози, които не е описал, тъй като не са предмет на
експертизата, като описаните от него 4 броя имал предвид, тъй като те са част от
първоначално построения комплекс, а останалите силози си личало, че са по-
7
късно поставени. Описаните от вещото лице силози отговаряли по индивидуални
признаци на посочените в исковата молба, както и по окомплектовката с
останалите основни машини и описаното технологочно електрическо и
електронно оборудване и обзавеждане. Вещото лице сочи, че машините за
свързани със съхранението на зърно са 3 групи: 1. основни машини при
съхранение на зърното: силози за съхранение на чисто зърно, буферни силози,
силоз буферен, зърнопочистваща машина и зърносушилня; 2. Технологично
оборудване за силозите (спомагателни машини при съхранение на зърното):
редлер, редлер приемна шахта, редлер над силози за зареждане, редлер за
изпразване на силози, елеватори кофичкови, шнеков транспортьор изваждащи,
шнеков транспортьор измитащи, клапи трипътни, клапи двупътни, шибър
електромоторен, самотечни тръби; 3. Електрически и екектронни обзавеждане и
оборудвания: ел. табло силово и релейно, ел.табло за измитащите шнекове силови
и релейни, силово-релейна инсталация, заземителна и гръмоотводна инсталация,
автоматична система за контрол на температурата на силозите. Вещото лице в
таблица 1 е разпределило процесните вещи в 2 групи в зависимост от това дали са
основни машини или техонологично оборудване.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна страна следното:
Жалбоподателят „Скорпио“ ООД – в несъстоятелност е предявил пред първата
инстанция кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже при условия на
главно и пълно доказване, че а) е собственик на вещите при конкретно правно
основание; б) че ответникът владее или държи вещите и в) че това владение или
държане е без правно основание.
„Скорпио“ ООД е въвел в предмета на делото като юридически факт, от който
произтича правото му на собственост върху процесните вещи, Договор за покупко-
продажба от 12.05.2016 г. с Б. Б. Н.. Последният пък бил собственик на основание
Съдебна спогодба по т.д. № 105/2015 г. на ОС-Враца.
Ответникът „Булвес 77“ ЕАД е възразявал, че договорът от 12.05.2016 г. е
привиден. Доказателства в тази насока обаче не са събрани.
Ответникът „Булвес 77“ ЕАД е въвел в процеса и няколко правопрепятстващи
възражения с твърдения за нищожност на договора между Б. Б. Н. и „ИГАЛ“ ООД от
15.07.2008 г., както и на съдебно одобрената между тях спогодба въз основа на този
договор. При съобразяване на съдебната практика (Решение № 198 от 10.08.2015 г. по
гр. д. № 5252/2014 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV
ГО по ч. гр. д. № 5990/2014), подобно на случаите, в които е предявен иск за
нищожност, наведените основания за нищожност на посочените договори следва да
бъдат разгледани в условията на евентуалност според тежестта на порока: от най-
тежкия - противоречие на закона, през по-леките - привидност, невъзможен предмет и
противоречие с морала, до най-лекия - липса на форма.
Договорът от 15.07.2008 г. не е представен по делото, но неговото съдържание е
цитирано в протокола от съдебно заседание по т.д. № 105/2015 г. на ОС-Враца и е част
от одобрената в това заседание спогодба между страните. Така става ясно, че това е
договор за покупко-продажба, с който „ИГАЛ“ ООД е продало на Б. Н. движими вещи,
идентични с описаните в исковата молба, при цена от 25 100 лева, като купувачът е
предоставил същите на продавача за безвъзмездно ползване за срок от пет години от
сключването на договора.
8
Така сключеният договор не се установява да противоречи на закона, а и
ответникът не е конкретизирал на кой закон според него противоречи.
Възражението за нищожност поради наличие на абсолютна симулация, заедно с
възражението за антидатирането на този договор и съставянето му в по-късен момент
за цели различни от прехвърляне собствеността върху вещите, негов предмет,
настоящият съдебен състав обаче намира за основателни, предвид следното:
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от
официалния документ показаната в частния автентичен документ дата, според
изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, има доказателствена сила само между
страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива
достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е
заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за
подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или
изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото
съставяне на документа. С постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 235 от
04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 193 от 04.06.2010 г.,
по гр.д.№ 176/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е даден отговор на въпроса за точния смисъл на
понятието „трети лица” по отношение достоверността на отразената в частен документ
дата. Прието е, че „ трето лице” по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК (отм.) или сега чл.181,
ал.1 ГПК е това лице, което черпи права от лицето, подписало документа и правата,
които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които независимо дали са страни в процеса, черпят
права от някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица в
посочения по - горе смисъл и спрямо тях посочената в документа дата е важима.
В случая дружеството „Булвес 77“ ЕАД е трето лице за договора, тъй като
същото черпи права от „ИГАЛ“ ООД така, както и Б. Н.. Спрямо него договорът няма
достоверна дата. По делото не са събрани доказателства, че договорът е сключен
именно на посочената в него дата. Напротив, при съобразяване на останалите
доказателства следва да бъде прието, че договорът е съставен най-рано през 2014 г.
Именно през 2014 г. за пръв път Б. Н. се позовава на него в жалбата си срещу
постановлението за възлагане по изпълнителното дело № 20131630420056 на ДСИ Л.
Г. при РС – гр. Монтана. Въпреки че според клаузите му „ИГАЛ“ ООД е следвало
да върне предоставените му за ползване вещи през август 2013 г., но не го е
сторило, Б. Н. завежда иск едва през 2015 г. за собствеността и връщането им. В
същото време дружеството „ИГАЛ“ ООД е заложило през 2010 г. същите вещи в
полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, което не би могло да стори, ако през
2008 г. вече ги бе продало на Б. Н.. Очевидно договорът е съставен след 2010 г., и
вероятно това е направено през 2013 г. - 2014 г. след като е образувано
изпълнително дело срещу „ИГАЛ“ ООД, като понеже по изпълнителното дело
изпълнението е насочено включително срещу процесните вещи, целта е била да се
осуети това изпълнение. Защото, ако вещите са продадени от „ИГАЛ“ ООД през
2008 г., то ипотеката върху тях, като част от строеж върху ипотекиран недвижим
имот, би била нищожна на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД и банката не би могла да
проведе изпълнение върху тях, тъй като те не биха били собственост на длъжника.
Освен че договорът е антидатиран, той е сключен при абсолютна
симулация, като в същото време антидатирането е един от доводите за тази
симулация. Освен че договорът е антидатиран и съставен за целта да бъде
9
осуетена продажбата на вещите по изпълнителното дело срещу „ИГАЛ“ ООД,
очевидно страните по него не са желали да постигнат прехвърляне на
собствеността на процесните вещи, а са преследвали единствено посочената по-
горе цел. За това говори на първо място обстоятелството, че процесните вещи,
веднъж вложени в строежа на зърнобазата в гр. Монтана през 2006 г. (от когато е
разрешението за ползване на строежа), никога не са били отделяни от нея и никога
не са преминавали във владение на друг, освен на „ИГАЛ“ ООД (до 2017 г.,
когато купувачът „Булвес 77“ЕАД е въведен във владение по изпълнителното
дело). Те са там и понастоящем, което се установява от изслушаните СТЕ. Освен
това, ако страните целяха да прехвърлят собствеността на вещите, те не биха
сключили договора при нищожно ниската цена от 25 100 лева, при положение, че
същата е над 700 000 лева към настоящия момент (съобразно заключението на
вещото лице К.), а освен това купувачът Б. Н. не би ги предоставил безвъзмездно
на продавача „Игал“ ООД за ползване за 5 години. Липсва всякаква икономическа
логика в тази уговорка, освен ако тя не е прикривала действителните цели на
страните по договора.
Абсолютната симулация води до нищожност на договора. Като сключена въз
основа на нищожен договор, съдебната спогодба, която по своя характер също е
договор, също е нищожна. Ето защо Договорът от 15.07.2008 г. и сключената въз
основа на него съдебна спогодба не са могли да породят последици, съответно –
собствеността върху процесните вещи не е преминала от първоначалния собственик
„ИГАЛ“ ООД към Б. Н., съответно в неговия правоприемник „Скорпио“ ООД.
Посоченото води до неоснователност на иска по чл. 108 ЗС.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя оплакване, че
първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка. До
същата фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства достига и
въззивната инстанция, съответно – до идентичен краен извод от правна страна.
Макар посоченото да е достатъчно, за да бъде отхвърлен иска за собственост, за
пълнота следва да бъде посочено, че въззивният съд напълно споделя и приетото от
първата инстанция относно характера на процесните вещи като принадлежност на
главната вещ след влагането им в комплекс – зърнобаза през 2006 г. и невъзможността
им да бъдат самостоятелно обект на сделка поради функционалната им свързаност със
строежа на зърнобазата, до отделянето им от същата. А такова отделяне, както бе
посочено по-горе, не се установява някога да е извършвано след 2006 г.
Въпросът дали и кога „Булвес 77“ ЕАД е станало собственик на вещите като
част от зърнобазата е ирелевантен, тъй като неговите права не са предмет на иска по
чл. 108 ЗС.
Поради достигане от въззивния съд до краен извод, идентичен с този на първата
инстанция, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемия. Такива обаче не са доказани.
Предвид текста на чл. 620, ал.5 ТЗ и доколкото жалбоподателят не е внесъл
държавна такса по жалбата си, същият следва да заплати от масата на
несъстоятелността по сметка на САС сумата 14 973.34 лева (2% от пазарната оценка на
процесните вещи 748 667 лева, съобразно СТЕ, изслушана в първата инстанция).
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265784/17.09.2021 г. по гр.д. № 10840/2017 г. на
СГС, I-11 състав.
ОСЪЖДА „СКОРПИО“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* да
заплати от масата на несъстоятелността в бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – София, сумата 14 973.34 лева – държавна такса пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
решението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11