№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тринадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 866 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид
Производството е по реда
на чл.149, ал.5, вр. чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/,
вр.чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.П.Я., ЕГН: **********,*** и С.Й.Т.,
ЕГН: **********,***, против Заповед № Г-116/19.06.2009г. на зам. кмета на
Община-Варна, с която на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, Заповед
№ 1411/13.05.2008г. на кмета на Община-Варна, чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, чл.16 ЗУТ,
предписание № 0326/23.04.2007г. на главния архитект на Община-Варна и във
връзка със заявление с вх.№ УТ-23-94.С/1/05.02.2008г. от С.Й.Т. и Д.П.Я., е
одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/
за УПИ ХХХVІІІ-***, ***, кв.30, по плана на СО „Пчелина“ гр.Варна така, както е
показано с черен, червен, зелен и син цвят в Приложение № 1 - графична част,
неразделна част от заповедта. Жалбата е подадена след срока по чл.149, ал.1 от АПК и се разглежда по реда на чл.149, ал.5 от АПК - само в контекста на
наведените доводи за нищожност на оспорената заповед.
Жалбоподателите твърдят, че през 2006г. са придобили урегулирани
поземлени имоти, които изпълняват кумулативните изисквания на §5, т.11 от ДР на
ЗУТ, а именно с ПУП да са определени граници, достъп до улица, път или алея,
предназначение и режим на застрояване. С Решение № 2427-7 на Общински съвет /ОбС/
- Варна от 21.09.2005г. на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ бил приет ПУП-ПРЗ на
СО „Пчелина“, изработен в съответствие с чл.17 от ЗУТ, с който била предвидена
и определена площта от имота, попадаща в уличната регулация и предвидените за
изграждане елементи и съоръжения на техническата инфраструктура. С искане вх.№
УТ-22-94.Д/5/05.03.2007г. на основание чл.134, ал.1 и ал.2, вр.чл.135, ал.3 от ЗУТ, жалбоподателите процедирали изменение на одобрения ПУП-ПРЗ на СО „Пчелина“
само на вътрешните регулационни граници, в резултат на което двата съществуващи
УПИ се обединяват в един нов ХХХVІІІ - ***, ***. Жалбоподателите твърдят, че
съгласно чл.15, ал.2 и ал.3, чл.14, ал.5 от ЗУТ е допустимо последващо
урегулиране на вече урегулирани поземлени имоти, като е изключена възможността
това да се извърши с план по чл.16, като това основание не било посочено и в
предписанието от Главния архитект. Сочат и че макар отчуждителните мероприятия
по плана от 2005г. относно частите, предназначени за техническата
инфраструктура, да не се приключили, не може да се приеме, че това е територия
с неприложена първа регулация, каквото е условието за изработване на ПУП-ПРЗ по
чл.16 ЗУТ. Отделно твърдят и че в нарушение на чл.16 от ЗУТ, частите от имота,
необходими за площи за изграждане на обектите на зелената система, на
социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост, са
определени в обхват от 27,4 %. По изложените съображения искат прогласяване
нищожност на обжалваната заповед.
Ответната страна - главния архитект на Община-Варна, конституиран
с Определение № 1789/14.06.2022г. на основание чл.153, ал.3 от АПК, с писмено
становище С.д. № 7559/13.05.2022г. чрез гл.юрк.Р.С., прави възражение за
недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Счита, че оспорената
заповед е благоприятен административен акт за жалбоподателите, издаден по тяхно
искане, поради което не е спазено изискването на чл.159, т.4 от АПК. По
същество сочи, че не са налице твърдените основания за нищожност на обжалвания
акт, т.к. същият е издаден от компетентен орган - зам.кмета на Община-Варна, с
делегирани правомощия на основание §1, т.3 от ДР на ЗУТ със Заповед №
1411/13.05.2008г. на кмета на Община-Варна. Моли съдът да се произнесе с
определение, с което да прекрати производството. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Община-Варна, чрез гл.юрк. Р.С., оспорва
жалбата и поддържа становището за нейната недопустимост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
С Решение № 2427-7 по Протокол № 32/21.09.2005г., т.7 на ОбС-Варна
/л.71/, на основание чл.21, ал.1 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ, е приет
и одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване
/ПРЗ/ на СО „Пчелина“ - гр.Варна.
Със Заповед № РМ-79/24.10.2005г. на кмета на Район „Младост“
/л.72/ на основание §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР и §5 на Наредба №
3/28.04.2005г. е одобрено попълването на кад.план за ПИ пл. №№ *** и 870 по
плана на СО „Пчелина“.
Видно от нотариален акт № 126, том VІ, рег.№ 17413, дело
978/2006г., вх. рег. № 37354/21.12.2006г., Акт № 101, том СХХІІІ, дело № 28996
на Агенция по вписванията /л.68/, жалбоподателите Д.П.Я. и С.Й.Т. са придобили
поземлен имот, представляващ УПИ ХХІ-***, находящ се в гр.Варна, кв.30 по плана
на СО „Пчелина“, с площ от 771кв.м. - по скица и 656кв.м. по документ за
собственост, както и поземлен имот с пл.№ ***, находящ се в гр.Варна, СО
„Пчелина“, идентичен с дял І от ПИ с пл.№ 741, с площ 793кв.м.
С вх.№ УТ-22-94.Д/5/05.03.2007г. /л.99/, Д.П.Я. и С.Й.Т. ***
заявление за допускане изработването на ПУП за УПИ ХХІ-*** и ХХ-*** по плана на
СО „Пчелина“.
С Решение по т.37 от Протокол № 13/03-04.04.2007г. /л.97/ на
основание чл.134, ал.2, т.6, вр.чл.135, ал.3 от ЗУТ, ЕСУТ при Община-Варна е
уважил молбата с вх.№ УТ-22-94.Д/5/05.03.2007г. и е дал положително становище
за изработване на ПУП за УПИ ХХ-741 и ХХІ-*** по плана на СО „Пчелина“, одобрен
с Решение № 2427-7 от Протокол № 32/21.09.2005г. на ОбС-Варна, при спазване на
действащата нормативна уредба за Устройство на територията и действащите
„Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на министъра на РРБ
и при запазване на ценната едроразмерна растителност.
С Предписание № 0326/23.04.2007г. /л.94/, главният архитект на
Община-Варна, на основание чл.134, ал.1 и ал.2, т.6, вр.чл.135, ал.3 от ЗУТ,
допуснал изработването на ПУП за УПИ ХХ-741 и ХХІ-***, по плана на СО
„Пчелина“, гр.Варна, одобрен с Решение № 2427-7 от Протокол № 32/21.09.2005г.
на ОбС-Варна и на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ спрял прилагането на действащия
устройствен план, но не повече от една година.
Видно от становище изх.№ 64/08.05.2007г. на арх.А.Б. /л.119/,
ПУП-ПРЗ на СО „Пчелина“ гр.Варна е изработен в съответствие на чл.17 от ЗУТ, което
означава, че засегнатите в различна степен имоти за провеждане на уличната
мрежа подлежат изцяло или частично на принудително отчуждаване и обезщетяване
съгласно чл.209 от ЗУТ. Решението за работа по чл.17 на ЗУТ е взето съвместно с
ЕСУТ към Община-Варна и е по целесъобразност.
С вх.№ УТ-23-94.С/1/05.02.2008г. /л.74/ С.Й.Т. и Д.П.Я. ***
заявление за разглеждане от ЕСУТ на ПУП и процедирането му, за изменение на
действащия в обхват на ПИ 741 (***) и
ХХІ-***. Според обяснителната записка към окончателен проект /л.89/, същият е
изработен на основание Предписание на главния архитект на Община-Варна №
0326/23.04.2007г. С плана за регулация
се обединяват ПИ *** и ПИ *** в УПИ ХХХVІІІ-***, ***, отреден за „жилищно
строителство“, като уличнорегулационните линии не се изменят, а вътрешните
регулационни линии съвпадат с имотните граници. В плана за застрояване, застрояването е указано с ограничителни линии на съответните
отстояния от уличнорегулационните, вътрешните регулационни линии и пресичащия
имота водопровод, съобразно действащата нормативна уредба за Устройство на
територията и „Специфични плавила и нормативи за устройство и застрояване на
територията на гр.Варна“, одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на
Министъра на РРБ. Определя се начинът на застрояване - „свободно“ и характерът
- „малкоетажно“. Стойностите на устройствените показатели на имота са посочени
в матрицата и таблицата към графичната част на проекта.
С Решение по Протокол № 36/14-15.10.2008г. по т.55 /л.76-79, ЕСУТ
при Община-Варна, назначен със Заповед № 0***/26.03.2008г. и №
2280/03.07.2008г. на кмета на Община-Варна, приел представения ПУП-ПРЗ за УПИ
ХХХVІІІ-***, ***, кв.30 по плана на СО „Пчелина“ при условията на чл.16 от ЗУТ.
Със съобщения изх.№ АГ-9100/132/07.11.2008г. /л.80, 81/ на
основание чл.128, ал.3 от ЗУТ, заявителите С.Й.Т. и Д.П.Я. били уведомени, че е
изработен ПУП-ПРЗ на УПИ ХХХVІІІ- ***, ***, кв.30 по плана на СО „Пчелина“, че
същият е изложен за разглеждане в стая № 15 на район „Младост“, както и че при
несъгласие с обявения проект в срока по чл.128, ал.5 от ЗУТ, могат да направят
възражения, предложения и искания до отдел „Устройство на територията“ при
район „Младост“. Видно от отбелязванията върху съобщенията, С.Й.Т. и Д.П.Я. са
посочили, че нямат възражения.
Видно от Протокол № 40/09-10.12.2008г. от заседание на ЕСУТ, т.58,
за ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХVІІІ-***, *** не са постъпили възражения в
законоустановения срок и е взето решение да се издаде заповед по реда на
чл.129, ал.2 от ЗУТ.
Със Заповед № Г-116/19.06.2009г. /л.53/ на основание чл.129, ал.2,
чл.134, ал.2, т.6 и чл.16 от ЗУТ, вр. Заповед № 1411/13.05.2008г. на кмета на
Община-Варна, предписание № 0326/23.04.2007г. на главния архитект на
Община-Варна, и заявление вх.№ УТ-23-94.С/1/05.02.2008г. на С.Й.Т. и Д.П.Я.,***
одобрил ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХVІІІ-***, ***, кв.30 по плана на СО „Пчелина“,
гр.Варна, така, както е показано с черен, червен, зелен и син цвят в Приложение
1 - графична част, неразделна от заповедта.
Заповедта е съобщена на заявителите на 22.06.2009г. със Съобщения
изх.№ АГ-9100/39/22.06.2009г. /л.87, 88/ и съгласно констативен протокол от
07.07.2009г. /л.52/, не е обжалвана в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Със заявление № АГУП13003796МЛ/07.11.2013г. /л.65/ Д.П.Я. и С.Й.Т.,
поискали поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № Г-116/19.06.2009г.
като от графичната и текстовата част отпадне чл.16 от ЗУТ.
Във връзка заявлението зам.кметът на Община-Варна със Заповед
№ Г-479/13.12.2014г. /л.59/ постановил отказ като приел, че не са налице
основания за провеждане на процедурата по чл.62, ал.2 от АПК. Прието е, че
вещнопрехвърлителният ефект на плана е настъпил и нов ПУП за имота с правно
основание, различно от чл.16, ал.1 от ЗУТ, би бил допустим единствено след
приложението на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-116/19.06.2009г. на зам.кмета
на Община-Варна, т.е. след издаването на заповед по чл.16, ал.5 от ЗУТ.
По делото е работила СТЕ, по която без оспорване от страните е
прието заключение С.д. № 13262/05.06.2022г., от което се установява следното: С
Решение № 2424-7 по Протокол № 32/21.09.2005г., т.7 на ОбС - Варна, на
основание чл.21, ал.1 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ
на СО „Пчелина“, изработен в съответствие с чл.17 от ЗУТ. Съгласно плана, за
техническа инфраструктура от имотите се отнемат общо 429кв.м. - 27,4 %. Към
преписката по делото липсват данни за приключване на процедурата по прилагане
на плана за имотите на жалбоподателите. Действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № Г-116/19.06.2009г. на зам.кмета на Община-Варна е нанесен в КККР,
одобрени със Заповед за одобрение № РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-2925/07.11.2012г. на
началника на СГКК-Варна. По действащата кадастрална карта поземленият имот е с
ид. 10135.3506.1555. Въз основа на горните данни, вещото лице дава заключение,
че одобреният с оспорената заповед ПУП е за територия с неприложена регулация. В
частта ПЗ на одобрения през 2005г. ПУП-ПРЗ, частите от собствените на
жалбоподателите имоти се отчуждават за транспортна техническа инфраструктура по
смисъла на чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ - комбинирана скица, Приложение 1 към
заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Неоснователно
е възражението на ответника и на заинтересованата страна за недопустимост на
оспорването.
Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно
чл.131, ал.1, т.1 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на
подробния устройствен план недвижими имоти са имотите - предмет на самия план.
Видно от нотариален акт № 126, том VІ, рег.№ 17413, дело
978/2006г., вх.рег. № 37354/21.12.2006г., Акт № 101, том СХХІІІ, дело № 28996
на Агенция по вписванията /л.68/, жалбоподателите Д.П.Я. и С.Й.Т. се
легитимират като собственици на УПИ ХХІ-*** и ПИ пл.№ *** по плана на СО
„Пчелина“, в какъвто обхват са поискали процедиране на ПУП за изменение със
заявление № УТ-23-94.С/1/05.02.2008г., във връзка с което е постановена и
обжалваната заповед.
След като жалбоподателите се легитимират като собственици на
имотите, засегнати от процесния ПУП, същите имат правен интерес от оспорването
на заповедта за неговото одобряване, поради което жалбата се явява подадена от надлежни
страни и само с твърдения за нищожност на Заповед № Г-116/19.06.2009г. на
зам.кмета на Община-Варна, поради което на основание чл.149, ал.5, вр. чл.168,
ал.3 от АПК е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото
производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК, съдът дължи произнасяне само
по валидността на оспорения акт, в контекста на твърденията в жалбата за
наличието на пороци, влечащи неговата нищожност.
В
действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен, като в първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл.146 АПК.
Доколкото
в АПК не са формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива са петте основания
за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията им
са особено съществени - т.е. когато порокът е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици,
към които е насочен. В този контекст и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, правната теория е изградила критерии кога
един порок води до нищожност и кога до унищожаемост. Некомпетентност на органа
да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е
толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и от там, на
липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушенията на административно производствените
правила - те са основания за нищожност само в случай че са толкова съществени,
че като резултат водят до липсата на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание, и изобщо на възможност на който и да е орган да
издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на
това основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ по правило
до незаконосъобразност, като само ако преследваната цел не може да се постигне
посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
В
тази връзка настоящият съдебен състав преценява, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган - зам.кмета на Община-Варна, на който със Заповед № 1411/13.05.2008г.
/л.50/ на основание §1, т.3 от ДР на ЗУТ, вр.чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА,
кметът на Община-Варна е делегирал правомощия да одобрява със заповед
подробните устройствени планове по смисъла на чл.129, ал.2 от ЗУТ, с обхват по
чл.128, ал.3 от ЗУТ и по вид съгласно чл.110 от ЗУТ.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК.
Заповедта съдържа указание за адресатите на акта и за неговия издател,
фактическите и правните основания за нейното издаване, ясна и недвусмислена
воля на издателя на акта, обективирана в разпоредителната ѝ част.
В проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които като резултат да водят до
липсата на волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт. Производството е
започнало по заявление на собствениците на засегнатите от плана имоти с искане
за изменение на предходен ПУП в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ,
допускането на разработката е станало с надлежен акт на компетентен орган по
чл.135, ал.3 от ЗУТ (предписание на главния архитект на Община-Варна №
0326/23.04.2007г.), спазена е процедурата по чл.127, ал.3 от ЗУТ по съгласуване
и приемане на проекта от ЕСУТ, изработеният проект е съобщен на
заинтересованите страни по реда на чл.128 от ЗУТ, като в законоустановения срок
не са постъпили възражения, в т.ч. самите жалбоподатели изрично са заявили, че
нямат възражения по изработения проект.
Оспорената
заповед е издадена при наличие на условията и предпоставките, предвидени в
приложимите материалноправни разпоредби. Твърдяната от жалбоподателите
нищожност поради отсъствие на предпоставките по чл.16, ал.1 от ЗУТ - т.к.
разпоредбата не била посочена в предписанието на главния архитект за допускане
на разработката, както и че се отнема повече от допустимата площ от 25% (в
случая 27,4%), се отразява на законосъобразността на акта, но не е нарушение,
което влече неговата нищожност. Както приема ВАС в Решение № 8355/20.06.2018г.
по адм.д. № 2666/2018г., само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма - в случая чл.16, ал.1 от ЗУТ,
и липсата на каквото и да е основание и изобщо възможност, за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
административния акт на посоченото основание, а в настоящият случай тези
условия не са налице.
Плановете
по чл.16, ал.1 от ЗУТ се изработват по правило за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план - както по отношение на регулацията, така и по
отношение на предвиденото застрояване.
Действително
с Решение №
2427-7 по Протокол № 32/21.09.2005г., т.7 на ОбС-Варна /л.71/, на основание
чл.21, ал.1 и т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ, е приет и одобрен Подробен
устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на СО „Пчелина“
- гр.Варна, който според становище изх.№ 64/08.05.2007г. на арх.А.Б. /л.119/, е
изработен в отсъствие на чл.17 от ЗУТ, т.е. засегнатите в различна степен имоти
за провеждане на уличната мрежа подлежат изцяло или частично на принудително
отчуждаване и обезщетяване съгласно чл.209 от ЗУТ. В тези случаи собствеността
върху онази реална част от поземлените имоти, която попада под трасето на
новопредвидените улици, се запазва докато не бъде проведено отчуждително
производство по реда на Закона за общинската собственост.
Съгласно
§ 22, ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ (редакция към момента на процедиране на
ПУП-ПРЗ - ДВ, бр.1 от 2001г., в сила от 31.03.2001г.), подборният устройствен
план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на
дължимите суми по договорите по чл.17, ал.3, когато такива се предвиждат,
нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър.
Видно
от заключението по СТЕ, в частта ПЗ (л.118) от ПУП-ПРЗ одобрен с Решение №
2427-7 по Протокол № 32/21.09.2005г., т.7 на ОбС-Варна, частите от собствените
на жалбоподателите имоти се отчуждават за транспортна техническа инфраструктура
по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗУТ. От материалите по делото не се установява да
са проведени и приключили отчуждителни производства за реализиране на това
мероприятие - факт, който самите жалбоподатели признават в жалбата си. По
делото не са събрани доказателства за приключване на процедурата по прилагане
на плана за имотите на жалбоподателите, в който смисъл е заключението по СТЕ,
мотивите в Заповед № Г-479/13.12.2014г. и писмо рег.№ ПНО 22000131ВН_007ВН_003/16.06.2022г.
/л.113/, поради което твърдението на жалбоподателите, че одобрения с процесната
заповед ПУП-ПРЗ е за урегулирана територия и е недопустимо процедирането му по
чл.16, ал.1 от ЗУТ, е недоказано. Дали са спазени останалите материалноправни и
процедурни изисквания за изработването и приемането на плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ е въпрос, относим към законосъобразността на заповедта, а не към нейната
валидност.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК,
в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
определено в минималния размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.Я., ЕГН: **********,*** и С.Й.Т.,
ЕГН: **********,***, за прогласяване на нищожност на Заповед
№ Г-116/19.06.2009г. на зам. кмета на Община-Варна, с която на основание
чл.129, ал.2 ЗУТ, Заповед № 1411/13.05.2008г. на кмета на Община-Варна, чл.134,
ал.2, т.6 ЗУТ, чл.16 ЗУТ, предписание № 0326/23.04.2007г. на главния архитект
на Община-Варна и във връзка със заявление с вх.№ УТ-23-94.С/1/05.02.2008г. от С.Й.Т.
и Д.П.Я., е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и
застрояване /ПРЗ/ за УПИ ХХХVІІІ-***, ***, кв.30, по плана на СО „Пчелина“
гр.Варна така, както е показано с черен, червен, зелен и син цвят в Приложение
№ 1 - графична част, неразделна част от заповедта.
ОСЪЖДА
Д.П.Я., ЕГН: **********,*** и С.Й.Т., ЕГН: **********,*** да заплатят на Община-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: