ПРОТОКОЛ
№ 1114
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
Сложи за разглеждане докладваното от Величка П. Белева Въззивно
гражданско дело № 20235300500275 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
Въззивникът Й. Ч. Г., се явява лично.
Въззиваемият И. Д. И. и процесуалният му представител адвокат В. Б.,
редовно уведомени от предходното съдебно заседание, не се явяват, като от
адвокат В. Б. от днес - 25.05.2023г. постъпи молба с вх. № 16679, в която
заявява, че няма да се яви в съдебно заседание и не възразява ход на делото да
се даде в нейно и на доверителя й отсъствие.
Въззиваемата Е. Й. А., се явява лично.
Жалбоподателят Й. Ч. Г.: Нямам възражения да се даде ход на делото от
този съдебен състав.
Въззиваемата Е. Й. А.: Да се гледа делото днес.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се жалба вх. № 11 698/10.04.2023г. от въззивника Й. Ч. Г., с
която по подробно изложени доводи се иска от Апелативен съд – Пловдив да
измени Разпореждане № 594, постановено в закрито заседание по делото от
1
03.02.2023г., като се определи по-малък размер на депозита за повторната
съдебно-техническа експертиза, и този размер да се разпредели за плащане
между тримата съделители съразмерно на дяловете им в процесния имот; да
се уважи искането на Г. по негова молба с вх. № 6759/28.02.2023г. да му бъде
възстановена по банкова сметка надвнесена от него сума от 75 лв.– разноски,
както и да се разпореди запазване на звукозаписа от открито съдебно
заседание на 23.03.2023г., с оглед доказване на факти и обстоятелства при
последващи проверки на ВСС и инспектората на ВСС.
Докладва се постъпила от въззивника Й. Ч. Г. молба с вх.№
14 978/10.05.2023г., с която по подобно изложени доводи се поддържа в
случая да е налице хипотезата на чл. 249 от ГПК, поради което се иска
обезсилване на Решение № 437/29.10.2019г. по гр.д. № 1252/2019 г. на
Районен съд – Димитровград в частта му относно определените като дължими
от съделителите държавни такси по извършването на делбата като същите да
бъдат определени в размерите по т. 9 от Тарифата за Държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК и прекратяване на производството
по делото на основание чл. 249 от ГПК.
Докладва се молба с вх. № 15 637/15.05.2023г. също от въззивника Й. Ч.
Г., с която се иска отвод на съдията-докладчик Белева от разглеждане на
делото с довод за нейна заинтересованост поради незаконосъобразно водене
на делото към бавене и неправилно решаване, назначаване на нов съдия на
нейно място, след което новосформирания съдебен състав незабавно да
прекрати производството по делото на основание чл. 249 от ГПК и да измени
Решение № 437/29.10.2019г. по гр.д. № 1252/2019 г. на Районен съд –
Димитровград, в частта му относно присъдените държавните такси по
извършването на делбата като същите бъдат определени в размерите по т. 9 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК.
Докладва се молба с вх. № 16 445/22.05.2023г. подписана и от тримата
съделители, в която от името на тримата се заявява искане за прекратяване на
делото по чл. 249 от ГПК и се иска изменение на Решение № 437/29.10.2019г.
на Районен съд – Димитровград по негово гр. дело № 1252/2019г., досежно
дължимите се за извършването на делбата държавни такси, като същите да
бъдат определени в размерите по т. 9 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК.
2
В днес постъпила молба № 16 679 от 25.05.2023г. от адвокат В. Б., в
качеството й на процесуален представител на въззиваемия И. Д. И. се заявява
искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 249 от
ГПК и изменение на Решение № 437/29.10.2019г. по гр.д. № 1252/2019г. на
Районен съд – Димитровград , в частта досежно държавните такси по
извършването на делбата и определянето им по т. 9 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК.
В предходното открито съдебно заседание от 23.03.2023г. страните
представиха подписана от тях спогодба по единствено спорния за настоящото
производство въпрос, а именно парично уравнение на разпределените им с
влязлото в сила съдебно решение реални дялове, както следва:
Й. Ч. Г., ЕГН – ********** се задължава да заплати на И. Д. И., ЕГН –
********** сумата 5 572,50 лв. / пет хиляди петстотин седемдесет и два лева
и петдесет стот. / в срок от 14 календарни дни, считано от датата на
одобряване на спогодбата от съда, като плащането ще се извърши по банкова
сметка на И. Д. И. в *** „ АД, IBAN *** BIC: ***;
Е. Й. А., ЕГН – ********** се задължава да заплати на И. Д. И., ЕГН –
********** сумата 4 032, 50 лв. / четири хиляди тридесет и два лева и
петдесет стот./ в срок от 14 календарни дни, считано от датата на одобряване
на спогодбата от съда, като плащането ще се извърши по банкова сметка на
И. Д. И. в *** „ АД, IBAN *** BIC: ***.;
С представената в предходното съдебно заседание спогодба страните се
съгласяват също, така че всички направени от тях в хода на делбеното
производство разноски остават за тяхна сметка, така както са ги направили.
Страните също декларират, че с настоящата спогодба уреждат напълно
и окончателно всички имуществени отношения по спора, нямат претенции
един към друг и се съгласяват производството по делото да бъде прекратено.
Жалбоподателят Й. Ч. Г.: Ние сме постигнали това извънсъдебно
споразумение, но не желаем то да бъде протоколирано, подписвано от нас и
от съда и одобрявано от съда на основание чл. 234 от ГПК. Ние вече сме го
изпълнили помежду си, разплатили сме се и предмета на настоящото
производство е приключил между нас извънсъдебно. Затова поддържаме
единствено заявеното с молбата ни от 22.05.2023 г. искане за прекратяване на
делото на основание чл. 249 от ГПК и за изменение на първоинстанционното
3
Решение № Решение № 437/29.10.2019г. на Районен съд – Димитровград в
частта за присъдените за делбата държавни такси като същите да бъдат
определени по т. 9 от Тарифата за събираните от съдилищата държавните
такси по ГПК.
Съдът, след съвещание, намира следното:
Относно депозираната жалба в Апелативен съд - Пловдив с вх. 11
698/10.04.2023г. съдът КОНСТАТИРА да е подадена след срока по чл. 275
ал. 1 от ГПК, поради което и на основание чл. 278 ал. 4 вр. чл. 262 ал. 2 т. 1 от
ГПК следва да бъде върната.
Искането на страните за прекратяване на настоящото въззивно
гражданско дело № 275/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив на
основание чл. 249 от ГПК и изменение на Решение № 437/29.10.2019г. по гр.
дело № 1252/2019г по описа на Районен съд – Димитровград, в частта
досежно присъдените за извършването на делбата държавни такси е
неоснователно, тъй като твърдяната от страните хипотеза на чл. 249 от ГПК в
случая не е налице.
Делбата е извършена с казаното съдебно Решение № 437/29.10.2019 г.
по гр.д. № 1252/2019 г. по описа на PC - Димитровград, което в тази му част е
влязло в сила. Предмет на настоящото повторно въззивно разглеждане е само
въпросът за уравнението на разпределените на съделителите реални дялове - в
която част Решение № 202/10.07.2020 г. по въззивно гр.д. № 255/2020 г. на ОС
- Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното Решение №
437/29.10.2019 г. по гр.д. № 1252/2019 г. по описа на PC - Димитровград е
отменено от касационната инстанция и делото върнато за повторно въззивно
разглеждане с дадени задължителни указания за назначаване на СТЕ за
пазарната оценка на делбения имот и обособените от него самостоятелни
дялове към извършването на делбата - Решение № 65/28.07.2021 г. по гр.д. №
3099/2020 г. на ВКС, Второ г.о..
Следователно не е налице постановено от съда решение, което той сам
да обезсили поради десезирането му от страните преди влизане на решението
в сила. Освен това, разпределените с влязлото в сила съдебно решение реални
дялове на съделителите от една страна и от друга - тяхната пазарна стойност
и дължимите се на база тази стойност суми за парично уравнение на дяловете,
са неразривно свързано цяло, поради което в случая страните не могат да
десезират съда само досежно паричните уравнения поради това, че са се
споразумели за тях извънсъдебно, съответно да претендират таксите по
извършването на делбата да се определят в размерите по т.9 от Тарифата за
4
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК. Висящият в
случая спор само досежно паричното уравнение може да се разреши или чрез
съдебна спогодба между страните, или чрез постановено от съда решение.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА жалбата на въззивника Й. Ч. Г. до Апелативен съд - Пловдив с
вх. № 11 698/10.04.2023г. – като депозирана след срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК и на основание чл. 278, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съделителите за прекратяване
на производството по въззивно гр. д. № 275/2023г. по описа на ОС - Пловдив
на основание чл. 249 от ГПК и изменение на Решение № 437/29.10.2019г. по
гр. д. № 1252/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта
досежно присъдените държавни такси за извършването на делба и
присъждане на същите в размерите по т.9 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което се връща часната жалба подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 1-седмичен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в останалата му част, не подлежи на самостоятелно
касационно обжалване.
С оглед стабилизиране на прекратителното определение относно
върнатата жалба делото следва да се отложи.
Жалбоподателят Й. Ч. Г.: Смятам, че това Определение, с което се
отхвърля нашата молба, нашето искане за прекратяване на производството по
чл. 249 от ГПК и респективно определяне на Държавните такси по чл. 9 от
Тарифата на Държавните такси, противоречи на практиката на ВКС и сме
посочили едно Определение, има още няколко определения, решения в този
дух. Нашият случай, нашият казус е аналогичен и попада в рамките на тази
практика на ВКС, за това моля да измените това Ваше Определение, като
вземете предвид, че ние нееднократно сме заявили, че сме постигнали
споразумение извънсъдебно, тоест съдът е десезиран. Оттук нататък най-
законосъобразното действие от страна на състава е да прекрати
производството по чл. 249 от ГПК. За втори път се получава така, че ни
отказвате прекратяване на делото, което смятам, че абсолютно противоречи
5
на всякакви принципи на правото, противоречи на закона, противоречи на
практиката на ВКС, на практиката на ОС – Пловдив и на съдилищата. Затова
смятам, че е редно да измените определението си и да уважите нашата молба,
с която ние искаме незабавно да бъде прекратено производството. Налице са
двата юридически факта, визирани в чл. 249 - спогодили сме се
извънсъдебно, разменили сме плащания помежду си, десезираме съда, искаме
просто производството да приключи. На това основание, което изрично е
посочено в чл. 249 ГПК, съдът е длъжен да приключи производството. Оттук
нататък всякакви действия на съда са незаконосъобразни. Оттук нататък
действията на съда просто ни причиняват вреди на нас. Вреди, които са
напълно необосновани, защото удължават воденото на процеса, удължават
воденото на производство и това е свръх пълномощия на състава или на съда
в момента, поради това аз моля съвсем определено това определение да бъде
изменено. В противен случай поддържам искането си председателят на
състава да си направи отвод, защото смятам, че на два пъти да се отказва, да
се приеме спогодяване между страните и прекратяване на делото, е прекалено.
Ако първия път е имало процесуална грешка, неразбирателство, нещо, което е
попречило на състава, на председателя – докладчик да вземе правилно
решение е разбираемо, но втори път вече говори за тенденциозно водене на
това производство в ущърб на страните. Смятам, че просто едно такова
процесуално поведение на докладчика, на председателя на състава към
страните не отговаря на принципите на правото и на закона и нормите на
закона. Както съм посочил в предходните си молби, аз не съм искал отвод на
състава, защото много добре видях, още в първите заседания отношението на
състава към нас, конкретно към мен то беше обективно, с изключение на
докладчика и председателя на състава, за това аз и в писмените молби, и в
преходно съдебно заседание помолих за отвод само на председателя на
състава. В резултат на това, което виждаме и сега, аз отново моля да се
извърши отвод на председателя на състава. Безсмислено е да продължава
тази как да кажа тази история, която уронва престижа на съда, на съдебната
власт, на Окръжен съд – Пловдив, на Апелативен съд – Пловдив, на ВСС и
на Инспектората на ВСС. Такова безобразие аз не съм чувал. С колеги,
юристи, адвокати и не знам какви още юридически професии съм обсъждал,
никой не е очаквал такова процесуално поведение от докладчика, от
председателя на състава, поради което много моля, настоявам докладчика да
6
се отведе, да се сформира нов състав, така както съм помолил, който да
прекрати това производство. Не може да се повтаря тази история до безкрай.
Не може да ни разигравате постоянно и постоянно да идваме тук, и всеки път
да ни връщате с някакви абсурдни изисквания и конструкции, които не
отговарят на закона, противоречат на закона, противоречат на закона най-
директно и най-абсолютно.
Въззиваемата Е. Й. А.: Това дело се е проточило осма година в разни
такива многобройни съдебни заседания, което е безпрецедентен случай. Аз
съм на 83 години и заявявам, че за последен път се явявам на тези дела,
защото това е направо убийствено. Държа, моля Ви, поддържам това мнение,
втори път тука идваме, миналият път беше преди десетина дена, сега държа
да се прекрати това дело, защото няма вече за какво да се пледира. Всички
казуси са изпълнени, всички финансови претенции са удовлетворени, няма за
какво повече да идваме и да се дискутира този въпрос за осма година, и
повече аз няма да дойда, ако ще да ме викат с пет призовки, защото е просто
невъзможно.
Жалбоподателят Й. Ч. Г.: Скандално, скандално поведение.
Съдът, след съвещание, намира, че не следва да ревизира становището
си за липса на хипотеза на чл. 249 от ГПК.
По искането за отвод:
Не са налице обективни факти и обстоятелства, сочещи на основателно
съмнение за пристрастие на съдията- докладчик при решаване на спора и
съставляващи основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК. Но с оглед
многократно изразяваните такива съмнения от въззивника и за избягване на
всякакви съмнения на страните за пристрастие искания отвод по отношение
на съдията докладчик следва да се приеме от него.
Доколкото четените днес и в предходни съдебни заседания
разпореждания и определения и изобщо всички процесуални действия на съда
по движението на делото и по произнасяне по исканията на страните не са
еднолични на съдията-докладчик, а на целия троен състав на съда, отвод
дават и останалите членове на състава – Съдия Надежда Дзивкова и Съдия
Виделина Куршумова.
За това, Съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА се съдията - докладчик Величка Белева от разглеждането
на делото.
ОТВЕЖДАТ се съдиите Надежда Дзивкова и Съдия Виделина
Куршумова от разглеждането на делото.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-Председателя на Въззивно
гражданско отделение на Окръжен съд – Пловдив за определяне на друг
въззивен състав по спора.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15:10 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8