РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 02 декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия
КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 353 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция - Русе, депозирана
чрез процесуален представител Виктория Борисова – ст. юрисконсулт, против
Решение № 603 от 27.07.2020 г., постановено по АНД № 493/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 2020-0048774 от 07.02.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което на „Аристон - С” ООД за нарушение на чл. 127, ал. 3 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 222 от същия закон е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е над минималния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител адв. Г. Д. оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски,
съгласно представен списък на разноските на л. 22 от делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и е установил фактическата обстановка.
Приел е, че макар и санкционираният търговец формално да е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗЗП, то в конкретния
казус са налице смекчаващи обстоятелства, които обуславят по-ниската степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Въз основа на това съдът е квалифицирал случая като
маловажен по смисъла на закона и прилагайки нормата на чл. 28 от ЗАНН е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на РС - Русе е правилно.
На първо място въз основа на
събраните по надлежен ред относими за спора писмени и гласни доказателства,
районният съд е установил действителната фактическа обстановка и правилно е
приложил материалния закон. Правилната преценка на доказателствата по делото в
случая води на единствения категоричен и законосъобразен извод,
че санкционираното дружество е осъществило от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 222, във връзка с чл. 127, ал. 3 от ЗЗП,
като не е вписало предявената на 12.09.2019 г. устна рекламация на дамска пола на стойност
38 лева, закупена от търговеца на 09.09.2020 г. от потребител във водения
регистър на предявените рекламации. В тази насока нарушението е било
категорично налице, като е без значение обстоятелството дали потребителят е
представил документите по чл.125, ал. 4 от ЗЗП или не към момента на
предявяване на рекламацията, противно на доводите на ответника по касация. Едва при подаването на рекламацията
потребителят е длъжен да приложи касова бележка или фактура; протоколи, актове
или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с
договореното; други документи, установяващи претенцията по основание и размер,
съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП. Видно от
посочените разпоредби, предявяване и подаване на рекламация са различни
действия, като за търговеца е установено задължение да приеме своевременно (в
срок съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗЗП) предявената рекламация (чл. 127, ал. 1 от
ЗЗП) и да я опише в регистъра (чл. 127, ал. 3 от ЗЗП). Едва след като приеме и
регистрира предявена рекламация търговецът следва да прецени дали да уважи или
не рекламацията, т.е. дали рекламацията е предявена в срок, придружена ли
е с необходимите документи, основателна ли е, се решава в хода на
рекламационното производство и е въпрос по същество. Произнасянето по същество
по рекламацията, съответно извършване преценка досежно нейната основателност
може да бъде направено в следващ момент, а именно в едномесечен срок от
предявяване на рекламацията съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. При липса на
начален момент, от който тече този срок, са нарушени и правата на потребителя в
едномесечен срок да бъде уведомен по основателността на рекламацията му и
евентуално стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба, да
бъде направен отбив от цената или да бъде възстановена заплатената сума. При
произнасянето по същество по рекламацията, съответно при извършване преценка
досежно нейната основателност търговецът може да откаже да удовлетвори
заявената рекламация, но не и да откаже вписването й въобще, преценявайки
предварително нейната основателност.
На следващо място настоящата
инстанция напълно споделя и приетото от РС - Русе, че макар и търговецът
формално да е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение
по ЗЗП, то са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на
маловажен случай. Фактическите установявания, свързани с процесния
казус, указват именно на маловажност по смисъла на закона. Действително процесното административно нарушение
е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен
вредоносен резултат. Липсата на вредни последици обаче следва да бъде отчетена
като смекчаващо обстоятелство при определяне на случая като маловажен. В случая
не са настъпили вреди за потребителя, тъй като при проведено помирително
производство претенциите му са били удовлетворени, като това се е случило много
преди издаване на наказателното постановление – на 18.11.2019 г., а НП е
издадено на 07.02.2020 г. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че още в
деня на предявяване на рекламацията на св. Владова не й е било отказано изобщо съдействие,
напротив била е поканена отново в магазина като представи касов бон или друг
документ. Краткият период от предявяване на рекламацията до нейното
удовлетворяване - около месец също следва да бъде отнесено към обстоятелствата,
имащи значение за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Освен това по делото липсват данни за предходни
нарушения по ЗЗП от страна на търговеца.
Като е приел случая за маловажен и на
това основание е отменил издаденото наказателно постановление, Районен съд -
Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото
производството се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те
възлизат на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за адвокат, договорено и
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Този размер
е под минималния, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид размера на наложената имуществена санкция в размер на
500 лева, поради което и възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно (л. 19 от делото).
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 603 от 27.07.2020 г.,
постановено по АНД № 493/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр.
София да заплати на „Аристон – С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул. „Липник“ № 121, сумата 150 (сто и петдесет) лева -
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.