Решение по дело №810/2020 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 136
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Гергана Нинова Кузманова
Дело: 20205440100810
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Смолян , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440100810 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. М. , Р. С. М. и З. С. К.
против А. Е. Х., Н. Е. Х. и Е. Е. Х., в която се твърди от ищците,че по силата на нот. акт за
собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение, наследство
и реализирано право на строеж № ** година на нотариус ** от регистъра на ** с район на
действие района на **, вписан в Службата по вписванията под акт № ** година вх. Рег. №
** година на ** са признати за собственици, при квоти: 4/6 ид.ч. за С. С. М., 1/6 ид.ч. за Р.
С. М. и 1/6 ид.ч. за З. С. К., на недвижим имот, придобит на основание реализирано право на
строеж, съгласно договор за отстъпено право на строеж от 14.11.1988 година на ОНС *,
наследство от **, б.ж. на село **, починала на 07.10.2012 година, за което е съставен Акт за
смърт № **г. в с.**, съгласно Удостоверение за наследници Изх.№** година , издадено от
Кметство с. **, и давностно владение, продължило повече от 10 години, на основание чл.79,
ал.1 от ЗС, находящи се в гр. ***, а именно:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ** по КККР на гр.**,
одобрени със Заповед № * г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр** първи жилищен
етаж, с площ 120 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект – Жилище, Апартамент,
при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж - няма, под обекта - * ; над
обекта - *, видно от схема на самостоятелен обект в сграда № * година, издадена от СГКК -
С., който обект представлява ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на кота +1,20 м., с обща застроена
площ от жилище и идеални части от стълбище от 127,03 кв.м. , от които 15.61 кв.м.
застроена площ на стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата.
2. 1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *
1
целият със застроена площ от 115.00 кв.м. по КККР на **, одобрени със Заповед №* г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ** , обект гаражи и изби, целият с площ 115,00 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект - друг вид самостоятелен обект в сграда, при
съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж - няма, под обекта - няма; над
обекта - **, който обект представлява СУТЕРЕН на кота -1,20 м., с обща застроена площ на
обекта и идеалните части от стълбище от 110.67 кв.м. , от които 15.61 кв.м. застроена площ
на стълбище, ВЕДНО със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, където е построена сградата.
Описаните обекти се намират в жилищна сграда с идентификатор ** , със застроена
площ от 116.00 кв.м., брой етажи — 3, с предназначение — жилищна сграда —
многофамилна, състояща се от сутерен на кота -1.20 — със застроена площ 110,67 кв.м. от
които стълбище — 15,61 кв.м. и два жилищни етажа — първи жилищен етаж на кота +1.20
м. със застроена площ 127.03 кв.м., от които стълбище със ЗП — 15,61 кв.м. и втори
жилищен етаж на кота +4.00 със ЗП 128,73 кв.м. от които стълбище със ЗП 15,61 кв.м. —
видно от удостоверение по чл. 202 от ЗУТ изх. № ** година на Община С.
Описаната по - горе сграда е построена в поземлен имот с идентификатор ** ,
целият с площ от 408 кв.м. по КККР на гр, Смолян, одобрени със заповед № *** година на
ИД на АГКК - С., последно изменение със Заповед № * година на Началника на СГКК ** с
административен адрес на поземления имот — гр. **, с трайно предназначение на
територията — урбанизирана и начин на трайно ползване — ниско застрояване.
Ищците твърдят, че са собственици и живеят на първи жилищен етаж, ведно с ½ от
сутерена, а останалата 1/2 от сутерена и вторият жилищен етаж се обитава и ползва от
ответниците. Съобразно това всяка от двете страни — ищци и ответници е собственик на по
един жилищен етаж и по 1/2 идеална част от приземния етаж. За съжаление подпокривното
пространство /тавана/ на жилищната сграда, което представлява обща част за страните по
смисъла на чл. 38 от ЗС като съсобственици е неразпределено. Правата, които притежават с
ответниците върху него е 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за
всички ответници. Ищците твърдят,че нямат достъп до подпокривното пространство /таван/
на съсобствената жилищна сграда. Ответниците са изградили стена в междустълбищната
площадка в къщата на нивото между първи и втори жилищен етаж, на която стена са
поставили врата. Вратата се заключва и ключ от нея имат само ответниците. Освен това на
самия вход към подпокривното пространство /тавана/ също е с врата, която се заключва и
ключ от нея имат само ответниците. По този начин, за да се качат на тавана и да го
използват, съобразно правата си на собственици и квотите си на собственост , те трябва да
имат достъп, а и ключове от двете врати — тази на между стълбищната площадка и тази от
входа за тавана. В тази връзка , за осигуряването на достъпа им до подпокривното
пространство, а и за да могат да се качат на тавана, да го ползват, съобразно правата си, да
могат да си почистят комините, да складират предмети или вещи, или да се разпоредят с
тяхната идеална част от подпокривното пространство, така както намерят за добре, както и
за запазване на добрите съседски отношения и решаване на въпроса доброволно са
изпратили на ответниците нотариална покана рег. № *** година на нотариус *** — рег. №
2
** с район на действие РС *, връчена на ответницата Е.Х. на 14.02.2020 година лично за нея
и на 17.02.2020 година на Е.Х. със задължението да я предаде на Н.Х., като негова сестра и
на А.Х., като нейна дъщеря. Нотариална покана рег. № ** от 11.02.2020 година на нотариус
*** била връчена на ответницата Е.Х. на 17.02.2020 година със задължението да я предаде
на Р.Д., като нейна сестра. С тези покани била определена среща при нотариус **,
насрочена за 28.02.2020 година от 15.00 часа за доброволно уреждане на въпроса с достъпа
им до тавана, изслушване на становището на ответниците по този въпрос, предаване на
ключ от тавана. На срещата не се появил никой от ответниците, за което е съставен и
констативен протокол акт № *** година на нотариус **. От дълги години с ответниците не
са в добри отношения — не са се карали, но и не си и говорят. Според ищците по тези
причини ответниците отказват да предадат ключ и да им осигурят достъп до подпокривното
пространство /таван/ на съсобствената им жилищна сграда. Ползват го цялото, като ищците
са лишени от тази възможност. Освен това нямат достъп и до покрива, за да могат да чистят
на пролет и на есен комините си. Такова почистване на комините не правят и ответниците,
поради което през зимата в комина на сградата възникнал пожар и се наложила намесата и
гасене от страна на пожарната. Това, освен че е много опасно може да доведе и до тежки
последици за цялата жилищна сграда, като например запалване на покрива. По този начин
ще се наложи да плащат за направата на покрив, заради безотговорното отношение на
ответниците към стопанисването и използването на общият им имот — таван. Считат, че
поради равенство в правата им не може да се постигне решение на мнозинството относно
разпределение ползването на подпокривното пространство / таван/ в съсобствената им
жилищна сграда, поради което следва съдът да постанови решение по този въпрос. Тъй като
нямат достъп до своята ½ идеална част от подпокривното пространство /таван/ на
съсобствената им жилищна сграда, следва ответниците да ни заплатят обезщетение под
формата на наем, за това че я ползват, което обезщетение претендират в размер на 50 лева
месечно, считано от датата на получаване на поканата от ответниците — 17.02.2020 година
до осигуряването на достъп до тяхната идеална част от подпокривното пространство, ведно
с лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2020 година до окончателното
изплащане на сумата.
Молят съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
преустановят неправомерните действия, с които нарушават правото им на собственост, като
им осигурят постоянен достъп до общото подпокривно пространство /таван/ на жилищна
сграда с идентификатор **, построена в поземлен имот с идентификатор * , целият имот с
площ от 408 кв.м. по КККР на гр. *, одобрени със заповед № **година на ИД на АГКК —
София, с административен адрес на поземления имот — гр.** с трайно предназначение на
територията — урбанизирана и начин на трайно ползване — ниско застрояване, като
премахнат изградената на междустълбищната площадка стена с поставена врата на нея
между първия и втория жилищен етаж, както и да премахнат и вратата поставена на входа
към подпокривното пространство /тавана/., да бъде разпределено правото на ползване на
общото им подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор **,
построена в поземлен имот с идентификатор *, целият имот с площ от 408 кв.м. по
3
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, одобрени със заповед № * от
28.04.2004 година на ИД на АГКК - *, с административен адрес на поземления имот — **, с
трайно предназначение на територията — урбанизирана и начин на трайно ползване —
ниско застрояване, при квоти по 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо
за всички ответници., както и ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят
обезщетение под формата на наем за ползването от тяхна страна на собствената им 1/2 от
подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор **, построена в
поземлен имот с идентификатор *, целият имот с площ от 408 кв.м. по КККР на гр. *,
одобрени със заповед № * година на ИД на АГКК — **, с административен адрес на
поземления имот — гр. *** с трайно предназначение на територията — урбанизирана и
начин на трайно ползване — ниско застрояване, в размер на 50 лева на месец, считано от
датата на получаване на поканата от ответниците — 17.02.2020 година до осигуряването на
достъп до идеална част на ищците от подпокривното пространство, ведно с лихва за забава
върху главницата, считано от 17.02.2020 година до окончателното изплащане на
сумата.Претендират и за разноските по водене на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
оспорват исковете. Твърдят,че е вярно и не оспорват обстоятелството, че са поставили
врата между първия и втория жилищен етаж, както и врата на входа към подпокривното
пространство (тавана).Тези врати, обаче, никога не се заключват - на тях има поставени
брави, но те служат само за затваряне на вратите, а не и за заключване. Ключалките на
вратите са развалени и не могат да се заключват. Ето защо, поставените врати по никакъв
начин се са преграда за ищците да имат достъп до подпокривното пространство (тавана) на
жилищната сграда; На второ място, в потвърждение на горното е и обстоятелството, че
понастоящем в подпокривното пространство (тавана) се намират единствено и само
движими вещи, собственост на ищците. Същите са складирали на тавана дървен материал,
тяхна собственост, който се намира там и понастоящем и същите имат постоянен достъп до
него; на трето място, както твърдят в исковата си молба, че достъпа до тавана им е
необходим да почистят комините си, при изграждане на своите коминни тела ищците са
премахнали носеща греда на покривната конструкция, с което се създава реална опасност от
събаряне на покрива. Не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на
предвидената петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, и
противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин
накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към фактическото действие,
надхвърлящо ограниченията на собствеността. С оглед на това с предприетите от тях
действия ответниците считат, че не се ограничава правото на собственост на ищците върху
обща част на жилищната сграда - подпокривно пространство (таван), тъй като същите имат
свободен достъп до него.
Относно иска за разпределяне правото на ползване на подпокривното пространство
(тавана). Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
вещ. Следователно управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило по
4
решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на
което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не
може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). Искът по чл.32, ал.1 от ЗС
предпоставя служенето със съсобствената вещ да се осъществява само от част от
съсобствениците, а другата част да са лишени от правото да ползват имота. В настоящия
случай нито е налице решение на общото събрание за разпределение правото на ползване,
взето по реда на чл.31, ал.1 от ЗС, нито (по съображенията изложени по-горе в настоящия
отговор) ползването на подпокривното пространство (тавана), се осъществява само от част
от съсобствениците като предпоставка за упражняването правото на иск по чл.31, ал.1 от ЗС.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се
ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
- от значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.С изпратената до тях нотариална покана рег.
№ ***г. на Нотариус ** в РНК, с район на действие-Районен съд-гр.С., ищците не са
направили искане за разпределение правото на ползване на подпокривното пространство
(тавана).Искането им е да им се предоставят ключове от вратите между първия и втория
жилищен етаж и от вратата на входа към подпокривното пространство (тавана) или
ответниците да им заплащат обезщетение за изключително ползване под формата на наем в
размер на 50 лева месечно. Със самата искова молба също не се сочи как реално да бъде
разпределено правото на ползване на подпокривното пространство (тавана), какъвто е
предмета на иска по чл.32 от ЗС - иска се единствено това да стане в идеални части при
права по 1/2 идеална част общо за всички ищци и за всички ответници, каквито права
същите имат по силата на притежаваното от тях право на собственост, съгласно правилото
на чл.40 от ЗС. , поради което считат иска за неоснователен.
Относно предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС –за обезщетение за ползването под
формата на наем.Право на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС има само този собственик, които
е лишен от възможността да ползва своята част от общата вещ. Съгласно цитираното по-
горе тълкувателно решение, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно своя дял. То
не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Ето защо на още по-голямо основание обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС не се дължи в случай, че друг съсобственик или съсобственици не създава пречки за
ползване на съсобствените имоти, респ. общи части на същите. Считат,че исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни и с оглед изхода на делото претендират за разноски.
В с.з. ищците р. пр. поддържат исковете чрез пълномощника си адв.**. Представят и
писмена защита.
5
Ответниците р. пр. оспорват исковете чрез пълномощника си адв.**.Представят и
писмена защита.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нот.акт №*** с район на действие района на РС-С., ищците са признати за
собственици при квоти -4/6 ид.ч. за С.М., и по 1/6 ид.ч. за Р.М. и З. М. на следните
недвижими имоти, придобити на основание давностно владение, на основание наследство
от **, поч.на 07-10.2012г. и на основание реализирано право на строеж , съгласно Договор за
ОПС от 14.11.1988г. на ОНС гр.*, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
** със застроена площ от 120 кв.м. хо КККР на гр.*, с предназначение на самостоятелния
обект- жилище, апартамент, който обект представлява първи жилищен етаж та кота +1,20м.
с обща застроена площ на жилище и ид. част от стълбище от 127,03кв.м. от които 15,61
кв.м. застроена площ на стълбище, ведно със съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата , както и на ½
ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * със застроена площ от 115 кв.м. по
КККР на гр.С. с предназначение на самостоятелния обект- друг вид самостоятелен обект в
сграда, който обект представлява сутерен на кота -1,20 с обща застроена площ на обекта и
идеални части от стълбище от 110,67 кв.м. , от които 15,61 кв.м. застроена площ на
стълбище,ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, където е построена сградата , които самостоятелни обекти се намират
в жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ от 116 кв.м. брой етажи 3 с
предназначение –жилищна страда- многофамилна, построена в Поземлен имот с
идентификатор *** с площ от 408 кв.м. по КККР на гр.С.
Съгласно Удостоверение №** по чл.202 от ЗУТ жилищна сграда с идентификатор
*** в ПИ с идентификатор ** по КК на гр.* , съгласно одобрения на 23.09.1980г.
инвестиционен проект от гл.архитект на общ.С. е както следва: сутерен на кота -1,20 със ЗП
от 110,67 кв.м., от к оито 15,61 ЗП стълбище , първи жилищен етаж на кота +1,20 със ЗП от
127,03 кв.м., от които 15,61 ЗП ан стълбище и втори жилищен етаж та кота +4,00 със ЗП от
128,73 кв.м., от които 15,61 кв.м. ЗП на стълбище.
Няма спор по делото,че собственици на втория жилищен етаж и на другата ½ ид.ч.
от сутерена са ответниците по делото.
Представени са нот.покани , с които ищците са поканили ответниците на
28.02.20202г. в кантората на нотариус с рег.№* по РНК да им предадат ключ от входната
врата към подпокривното пространство на жилищната сграда и да им осигурят достъп до
него, така и до покрива, съобразно правата им. Нотариалната покана е връчена на
14.02.2020г. на Е.Х.- лично, на17.02.2020г. на А.Х.-чрез Е.Х. и на 17.02.2020г. на Р. Х. чрез
Е.Х..
Видно от Констативен протокол от 228.02.2020г. на нотариус №* по РНК във
връзка с връчените нотариални покани, до 15,30ч. в кантората на нотариуса не са се явили
А.Х.,Н.Х., Е.Х. и Р.Д..
6
Разпитан, свиделетя Р.К. –съпруг на ищцата З.К. сочи,че ищците нямат достъп по
тавана на сградата , защото има две врати и изградена стена и няма как да влезнат до
тавана, тъй като вратите са заключени. На стълбището има врата, която е от PVC или
алуминий и е със секретен ключ. Поставени са вратите от ответниците, които са изградили и
стената. Къщата е строена през 1988г.-1989г., а е довършена преди 12-13г. Стената и
вратата на стълбището са в пространство, което трябва да е свободно. Вратата може да се
заключи по всяко време и не могат да минат към таванското помещение. Вратата се
заключвала допреди няколко дни. Винаги е била заключена. От вратата имат ключове
ответниците Е. и Н.Х.и. Не знае ответницата А.Х. дали има ключ от тази врата. С
ответниците имат спорове за достъпа до тавана и ползването му., Нямат свободен достъп до
тавана. Втората врата е с обикновена брава. Като е заключена долната врата, горната и да е
отключена те не могат да влезнат. Правили са опити да се качат нагоре към тавана и сега,
от както започнало делото. Свидетеля сочи,че се опитал да се качи към 20,00ч. вечерта и
вратата била заключена. Жена му била се качвала през деня. Вечер, като се прибере по-
късно вратата е заключена. Сочи,че подпокривното пространство, представлява покрив с
дървен материал и покрит с керемиди, няма изградени помещения. Височината е около
1,50м.-1,60м. в най-високата точка. Има стълба към тавана, която не е лесна за използване,
тъй като покрива не е направен, както трябва. Циментена е стълбата за подход към тавана.
Ребрата на покрива са точно под стълбите и се минава трудно. Последно се е качвал на
тавана, когато качвали дъските на Р.М. преди 12-13г. Сочи,че дъските на * все още са си
там. Преди започване на делото винаги е била заключена вратата. Сочи,че на междинната
площадка между двата етажа е първата врата., която е от PVC или алуминий, със секретна
брава. Втората врата е поставена над втори етаж, до входа на втори етаж ,която е фазерна с
обикновена брава. Свидетеля сочи,че се налага да чисти комините, но не може да ги чисти,
тъй като няма достъп, не може и да ги измаже. Сега през стълбищната площадка няма как
да се изнесе материала, който е на тавана и който е качен там преди да се постави вратата и
стената. Когато е качван материала на стълбището е нямало стена и е можело да се
развъртят дъските. Имало е процепи на парапета, пространство между раменете на
стълбището и е можело да се провре дъска. Дъска може да се покачи, ако ги няма стените.
Стените са сложени и сега не могат да се спуснат дъските от тавана.
Свидетеля М. сочи,че –племенник на З.К. сочи, че качването на тавана е
невъзможно, тъй като има врата между втория етаж и следващия, която е заключена. От
вуйна си знае, че има врата и на входа към тавана. Скоро била заключена вратата между
двата етажа, тъй като миналата седмица ходили да проверяват с вуйна му и сина й К. около
20,00-21,00ч. Вратата, която е между етажите е алуминиева, бяла със секретен патрон.
Лятото, като си бил дошъл отново била заключена вратата. Вратата е сложена още в начало,
когато са се нанесли в къщата, минимум преди 13-14 г.от ответниците. Лятото пак се
опитали да влезнат, но пак без резултат. До момента ищците нямат достъп до тавана и имат
кавги с ответниците за това.Свидетеля сочи,че не всеки път, когато е ходил в къщата при
вуна си и вуйчо си е констатирал, че вратата е заключена. Видял е лично три
пъти.Свидетеля сочи,че на тавана Р. има дървен материал, качили са го там, като са се
7
нанасяла. От страна на ** и *** няма нищо на тавана.
Свидетелката К. –сочи,че много пъти е ходила в къщата на страните, която се
състои от избен етаж и два етажа за живеене. Има и таванско помещение. Сочи,че между
първия и втория етаж има врати, но са отключени. Винаги ,когато е ходила на гости на
роднините си от втория етаж винаги са били отключени вратите. Вратата между първия и
втория етаж е PVC. Входа към тавана е пак с врата , но е отключена и тя. На вратите няма
ключове. Още като влезнаха в къщата е ходила и пак е имало врата. Вратата между етажите
е сложена, за да не духа. Когато е ходила да види вуйна си на втория етаж вратата между
етажите е била отключена. Попитала е на кой е дървения материал на тавана и й казали, че
е на ищцата Р.М.. Не се обажда на братовчедите си, което живеят на първия етаж, когато
ходи. От любопитство решила да се кача на тавана тази неделя и вратите били отключени.
Свидетелят П. сочи,че са колеги с ответника Н.Х.,познават се от много години и е
ходил много пъти в къщата, в която живее. Още когато се строяла къщата е ходил там, като
общ работник. След това много пъти е ходил на гости. Сочи ,че къщата е с вътрешно
стълбище. На последния етаж, на тавана има врата. Между първия и втория етаж също има
врата. Когато се е правил ремонта на етажа, когато са се нанасяли от тогава са вратите.
Сочи,че вратите си ги е сложил Н.. Сочи,че когато той е ходил са били отключени вратите.
Преди три месеца е влизал там. По напред, се е качвал и на тавана, там последно се е
качвал преди една година. Тавана представлява затворено подпокривно пространство и
няма обособени стаи. Ниско е на тавана, не може да се ходи изправен. Сега покрай делото
разбрал, че страните имат спор да ползват наполовина таванското помещение.
От заключението по назначената по делото СТЕ се установява, че има изградена
стена от итонг по дължината па стълбищното рамо от междинната площадка между първи и
втори жилищен етаж до втори жилищен етаж и по дължината на стълбищното рамо от втори
жилищен етаж до междинната площадка преди подпокривното пространство. Стените са
масивни от итонг с дебелина 25 см, поставени са врати на междинната площадка между
първи и втори жилищни етажи от алуминиева дограма и таблена врата на сълбищното рамо
към подпокривното пространство. Има одобрен архитектурен проект за всички етажи от
Главния архитект на Община Смолян оз 23.09.1980г. Достъпът до подпокривното
пространство се осъществява от вътрешна сгьлбищна клетка, видно от одобрения
вертикален разрез на жилищната сграда. Подпокривното пространство (тавана) не е
самостоятелен обект, а представлява обща част на сградата, съгласно Удостоверение по
чл.202 от ЗУТ. Подпокривното пространство (тавана) представлява обща част от сградата и
в момента, както е изпълнена покривната конструкция на сградата и липсата на нормален
достъп до това пространство не е възможно при спазване съответните законни изисквания да
се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите от долните етажи.
Одобреният на 23.09.1980г. архитектурен проект на жилищната сграда източно петно
предвижда изграждане па сутерен и три жилищни етажа.Вещото лице не е открило данни за
сключен Договор за отстъпено право на строеж за изграждане на трети жилищен етаж.
От направеният оглед на място вещото лице не е установило да има премахване на
носеща греда на покривната конструкция, респективно не се създава опастност за събаряне
8
на покрива.
Изпълнената врата на междинната площадка между първи и втори етаж може да се
заключва със секретен ключ или с монтирания метален резец, а изпълнената врата на
стълбищната рамо от втори жилищен етаж до междинната площадка към подпокривното
пространство би могла да се заключи с обикновен ключ.
Предвид местонахождението на жилищната сграда, фактическото състояние на
подпокривното пространство, неговата височина, квадратура и ограничен достъп вещото
лице определя месечна наемна цена за ползването на 1/2 идеална част от същото за
складови нужди от собствениците в сградата в размер на 10 лева/месец.
В Приложение №1 и Приложение №2 към заключението вещото лице предлага два
варианта за разпределение правото на ползване на подпокривното пространство (тавана) при
квоти по 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците при
условие, че се коригира покривната конструкция над стълбищната клетка за осигуряване на
нормален достъп до подпокривното пространство (тавана) през стълбищната клетка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.109 от ЗС, чл.32 ал.2 от ЗС и чл.31 ал.2
от ЗС.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Искът, основан на чл. 109 от ЗС е възможност, средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие, бездействие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право, според предназначението на имота или в
съответния обем на правото на собственост. Правото на собственост е призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда
фактически и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху нея. Функцията на иска е да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. При
упражняването на иска по чл.109 ЗС, ищецът следва да докаже правото си на собственост и
заедно с това обстоятелствата (основанията), които са предизвикали потърсената съдебна
защита. Неоснователно по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си на собственост (владение, ползване и разпореждане) и
не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право.
Безспорно се установи по делото, че страните притежават отделни етажи от
жилищната сграда с идентификатор **, като ищците са собственици на първи жилищен
етаж и ½ ид.ч. от сутерена, а ответниците- на втория жилищен етаж и ½ ид.ч. от сутерена.
При това положение е налице жилищна сграда в режим на етажна собственост. В този
случай, съгласно чл. 38 ЗС , стълбищата и подпокривното пространство представляват общи
части на сградата. Общите части са в режим на задължителна съсобственост, те са
принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят
пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от
съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те
9
пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни да не
предприемат действия, които да препятстват или да затрудняват това ползване.
С Тълкувателно решение №34/15.08.1983 год. но ОСГК на ВС е изяснено, че
поначало таванът/пространството между последната етажна плоча и покривната
конструкция/ е обща част на сградата, притежавана в етажна собственост. Когато
подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на
самостоятелни или обслужващи помещения, могат да се обособят общи части за
преминаване и има достъп до редовна стълба, следва да се приеме, че е обща част по
предназначение. В случая от заключението на вещото лице се установи,че достъпът до
подпокривното пространство се осъществява по вътрешно стълбище, но покривната
конструкция е изпълнена по начин, който не позволява нормален достъп по нея до
подпокривното пространство. Установи се от заключението на вещото лице също, че
подпокиривното пространство няма нужната височина и обем за изграждане на
самостоятелни или обслужващи помещения, поради което и представлява обща част по
естеството си.
За да може ищците да ползват тавана, според неговото предназначение, като обща
част по естеството си, с оглед достъп до покрива, което е необходимо за поддръжката на
комините и покривната конструкция, е необходимо същите да имат свободен и
безпрепятствен достъп до него. Установи се по делото, че ищците нямат такъв, доколкото
единственият подстъп към подпокривното пространство понастоящем се осъществява чрез
преминаване през вътрешното стълбище, което според свидетелските показания
категорично се установи се установи,че то е преградено от ответника Н.Х.. Показанията на
свидетелите относно прегражданет се потвърждават от заключението на вещото лице, в
което се сочи,че от междинната площадка между първи и втори жилищен етаж по
дължината на стълбищното рамо към втория жилищен етаж е изградена стена от итонг, на
късата страна на стълбищното рамо също е изградена стена с монтирана врата от
алуминиева дограма със секретна брава, отваряща се към междинната площадка, като на
вътрешната страна на вратата има монтиран метален резец. Изградената стена от итонг
продължава по дължината на стълбищното рамо от втория жилищен етаж до междинната
площадка към подпокривното пространство е изградена стена и е монтирана таблена врата
с обикновена брава. Преграждайки по този начин вътрешното стълбище, което също е обща
част, чрез изграждане на стени от итонг и поставяне на врати ответниците са създали едно
фактическо състояние, при което ищците са лишени от свободен достъп до таванското
пространство. Относно това дали вратите се заключват съдът кредитира показанията на
свидетелите К. и М., които сочат, че вратите се заключват и ищците нямат свободен достъп
до тавана. Вещото лице също е установило,че вратите могат да се заключват-вратата на
междинната площадка между първи и втори етаж със секретен ключ или с монтирания
метален резец, а вратата на стълбищното рамо от втория жилищен етаж до междунната
плоча към подпокривното пространство- с обикновен ключ. Свидетелите К. и П. сочат, че
вратите не се заключват, но същите не живеят в процесната жилищна сграда, ходят
периодично и от техните показания не може да се направи извод, че вратите са постоянно
отключени. Ищците, като пълноправни собственици на общите части на сградата, вкл. и
на подпокривното пространство, водещо до покрива следва да имат безпрепятствен достъп
до него по всяко време на денонощието и без да искат разрешение за това от ответниците.
Така създаденото от ответниците фактическо положение, ограничващо ищците е лишено
от правно основание. Не се установи такова преграждане на общата част-стълбищната
клетка и поставяне на врати да е предвидено в одобрения през 1980г. архитектурен проект
на жилищната сграда.
С оглед изложеното, съдът приема, че е изпълнен фактическият състав на иска по
чл.109 от ЗС и ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят непоснователните
действия, с които пречат на ищците да имат имат безпрепятствен достъп до подпокривното
пространство, като ответниците премахнат изградената на междустълбищната площадка
стена между първия и втория жилищен етаж с поставена врата на нея, както и да премахнат
и вратата поставена на входа към подпокривното пространство /тавана/.
10
Относно искът по чл.32 ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение под формата на наем
за ползването от ответниците на собствената на ищците ½ ид.ч. от подпокривното
пространство :
Съдът намира, че същият е неоснователен. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС предвижда,
че когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Следователно, възникването на задължението на съсобственика, който лично ползва
съсобствената вещ за обезщетение се предпоставя от изрично предвиденото в разпоредбата
условие - писмено поискване от съсобственика, който е лишен от ползването на вещта,
съобразно правата си в съсобствеността. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което следва да бъде получено от
последния и от неговото съдържание да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване
желае да му се плаща обезщетение. То е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и от
момента на получаването му съсобственикът изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение.
Ищците не установиха в настоящото производство, че са отправили писмена покана
до ответниците за заплащане на обезщетение за ползването на съсобственото подпокривно
пространство, която да е получена от ответниците. Видно от представените по делото
нотариални покани на л.17-21 от делото, връчени на ответниците, ищците са поискали от
ответниците да им бъде предоставен достъп до подпокривното пространствно, не и
заплащане на обезщетение за ползването, с оглед на което искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
По отношение на претенцията по чл.32 ал.2 от ЗС.
Производството по чл.32 ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с
обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен
имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
От събраните по делото доказателства- заключението на вещото лице се установи, че
съгласно одобрения архитектурен проект на жилищната сграда е предвидено достъпът до
подпокривното пространство да се осъществява от вътрешната стълбищна клетка. По
начина, по който е изпълнена покривната конструкция ,обаче, подпокривното пространство
няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни помещения и то на
практика служи за изолация между последната плоча и покрива и осигурява достъп до
покривната конструкция и комините, с оглед поддръжката им. Затова и както се посочи
подпокривното пространство в случая е обща част по естеството си. От това, че
подпокривното пространство е обща част по естеството си следва,че то не може да се
преустройва и разделя между етажните собственици, включително и не може да се
разпределя ползването му.
Освен това, съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при
съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право
да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
на отделни дялове за ползване (така в Решение № 147 от 1.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015
г., II г. о. ВКС, Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ВКС и
Решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., I г. о, ВКС). От заключението на вещото лице
се установи,че за да се обособят дялове за ползване в подпокривното пространство е
необходимо да се коригира покривната конструкция над стълбищната клетка за осигуряване
на нормален достъп до подпокривното пространство през стълбищната клетка. Ето защо,
съобразно сегашното фактическо положение не е възможно обособяване на дялове за
ползване, поради което и претенцията за разпределение правото на ползване подлежи на
отхвърляне.
Предвид изхода на делото, ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищците разноски по водене на делото в размер на 449,33 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците разноски по водене на
делото в размер на 984,53 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА А. Е. Х., ЕГН ********** , Н. Е. Х., ЕГН ********** и Е. Е. Х. , ЕГН
********** и тримата с адрес гр.***, ***да преустановят неправомерните действия, с които
нарушават правото на собственост на С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН **********
и З. С. К., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.*** като им осигурят постоянен достъп до
общото подпокривно пространство /таван/ на жилищна сграда с идентификатор ***
построена в поземлен имот с идентификатор ** , целият имот с площ от 408 кв.м. по КККР
на гр. *, одобрени със заповед № ** година на ИД на АГКК — *, с административен адрес
на поземления имот — гр. ***, с трайно предназначение на територията — урбанизирана и
начин на трайно ползване — ниско застрояване, като премахнат изградената на
междустълбищната площадка между първия и втория жилищен етаж стена с поставена врата
на нея , както и да премахнат и вратата поставена на входа към подпокривното
пространство /тавана/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН ********** и
З. С. К., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.** иск да бъдат осъдени А. Е. Х., ЕГН
********** , Н. Е. Х., ЕГН ********** и Е. Е. Х. , ЕГН ********** и тримата с адрес
гр.*** солидарно да им заплатят обезщетение под формата на наем за ползването от тяхна
страна на собствената им 1/2 от подпокривното пространство /таван/ на жилищна сграда с
идентификатор **, построена в поземлен имот с идентификатор * , целият имот с площ от
408 кв.м. по КККР на гр. *, одобрени със заповед № *година на ИД на АГКК — *, с
административен адрес на поземления имот — гр. ***, с трайно предназначение на
територията — урбанизирана и начин на трайно ползване — ниско застрояване, в размер на
10,00 лева на месец, считано от датата на получаване на поканата от ответниците —
17.02.2020 година до осигуряването на достъп до идеална част на ищците от подпокривното
пространство, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2020 година до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН ********** и
З. С. К., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.** против А. Е. Х., ЕГН ********** , Н. Е.
Х., ЕГН ********** и Е. Е. Х. , ЕГН ********** и тримата с адрес гр.** да бъде
разпределено правото на ползване на общото им подпокривно пространство /таван/ на
жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * , целият
имот с площ от 408 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *,
одобрени със заповед № ** година на ИД на АГКК - София, с административен адрес на
поземления имот — гр. С., с трайно предназначение на територията — урбанизирана и
начин на трайно ползване — ниско застрояване, при права по 1/2 идеална част общо за
ищците и 1/2 идеална част общо за всички ответници.
ОСЪЖДА А. Е. Х., ЕГН ********** , Н. Е. Х., ЕГН ********** и Е. Е. Х. , ЕГН
********** и тримата с адрес гр. ** да заплатят на С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН
********** и З. С. К., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.*** разноски по водене на
делото в размер на 449,33 лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН
********** и тримата с адрес гр.** да заплатят на А. Е. Х., ЕГН **********, Н. Е. Х.,
ЕГН ********** и Е. Е. Х., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.** разноски по водене на
делото в размер на 984,53лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смоллянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12