Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 03.05.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на втори май две хиляди и деветнадесета
година, в
публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 35 по описа за 2019 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на 1 390.95 лв.
В исковата молба, ищеца сочи, че на 20.09.2017
г. между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника – кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищеца
– кредитор, е отпуснал на ответника – кредитополучател кредит в размер на 600
лв., със срок на издължаване 11 месеца. Ищецът твърди, че е изпълнил
задължението си и е превел на ответника – кредитополучател заетата от последния
сума по посочена от него банкова сметка, ***лати кредита на 11 месечни вноски,
всяка по 126.45 лв., платима на 5 – то число от месеца. Твърди се в исковата молба,
че ответника – кредитополучател не е изпълнил задълженията по договора за
потребителски кредит, като не е платил нито една месечна вноска, поради което и
съгласно Общите условия към Договора за потребителски кредит, кредита е обявен
за предсрочно изискуем и договора е прекратен. Ищецът сочи, че на 18.01.2018
г., длъжника – ответник е уведомен, че договора е прекратен и е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. От кредитора – ищец е подадено заявление
по реда на чл. 410 ГПК срещу кредитополучателя – ответник, по което е
образувано по ч. гр.д. № 458/ 2018 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, срещу кредитополучателя. Тъй като
заповедта е връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителя е предявил
настоящия иск за установяване съществуване на вземането си.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им за сумата от 1 390.95 лв., представляваща
неизплатен кредит по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.09.2017
г., съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане. Моли
съда да им присъди и направените в хода на настоящото производство и на
заповедното производство, разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща
свой представител в съдебно заседание.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 458/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик.
В депозирана
в РС – Белоградчик Молба вх. № 1288 от 22.04.2019 г. процесуалния представител
на ищцовото дружество, е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника при хипотезата на чл. 238 ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, в о.с.з. на 02.05.2019 г., съдът, прие, че са налице
всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е
депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща
свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника и
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
а именно – така предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба множество писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. В тази връзка са представени убедителни писмени
доказателства.
Съдът приема за безспорно
доказано възникването на договорно взаимоотношение между ищеца – кредитор и
ответника, предвид представения Договор за потребителски кредит
№ ********** от 20.09.2017 г. Кредитополучателят по договора не е внесъл нито една погасителна вноска по
кредита, поради което и съгласно Общите условия към Договора за кредит,
договора е прекратен от страна на ищеца и е обявена предсрочната изискуемост на
кредита настъпила на 16.01.2018 г., за което ответника е уведомен. Съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с оглед изложените
обстоятелства и представените писмени доказателства.
При горните
мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава
предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се
мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху
главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията си,
считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК
на 11.06.2018 г., по което е образувано ч. гр.д. № 458/ 2018 г. на РС –
Белоградчик, изпратено по подсъдност от РС – Кула. С депозирането на
заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на
сумата, поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни
лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 28.64 лв. – държавна такса по заповедното
производство, 27.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 150.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство, както и 300.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство – на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. По делото е представен и Списък на разноските
съгл. чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” еоод, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Р.И., против Г.А.П.,
с адрес ***, с ЕГН **********, ИСК
по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на „ПРОФИ КРЕДИТ България” еоод, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА
за сумата: 1 390.95 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и деветдесет и
пет ст./ – по Договор за потребителски кредит № ********** от
20.09.2017 г. ведно със законните лихви върху
главницата, считано от 11.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.П., с адрес ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” еоод, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
юрисконсулт Р.И., направените
разноски: 55.64 лв. – за държавна такса
/28.64 лв. – по заповедното производство и 27.00 лв. – по настоящото
производство/, и 450.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /150.00 лв. – по заповедното производство и 300.00 лв. – по
настоящото производство/.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :