Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1301
гр.
Пловдив, 11.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, в публично заседание на десети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно
дело № 3578 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначалното производството е
образувано по жалба на Г.В.Л., с ЕГН: **********,***, против Решение №
2153-15-60/12.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. *, с което е оставена
без уважение жалба на Л. срещу Разпореждане № **********/2139-15-3/09.07.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - *, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажа му за
времето от 07.10.2005 г. до 11.07.2011 г. от трета категория труд, вместо от
втора по т. 25 от НКТП като същото се отнасяло и за стажа след тази дата до
датата на постановяване на административния акт. Иска се отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане.
При
първоначалното разглеждане на делото с Решение № 1388/ 11.07.2016 г. по адм.д. № 2469/ 2015 г. по описа на Административен съд
– Пловдив e отменено решение № 2153-15-60/ 12.09.2015 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. * за потвърждаване на
разпореждане № **********/2139-15-3/ 09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване и преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни
указания.
С
Решение № 15153/ 11.12.2017 г. по адм.д. № 11265/ 2016 г. по описа на ВАС е отменено съдебно решение №
1388/ 11.07.2016 г. по адм.д. № 2469/ 2015 г. по описа на Административен съд
– Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С
касационното решение са дадени указания да се направи съвкупна
преценка на доказателствения материал и да се установи действителният характер
на труда, полаган от осигуреното лице като шофьор и оператор на автовишка.
В писмено
становище процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, излагат
се съображения в подкрепа на същата.
Ответникът по жалбата –
директор на ТП на НОИ гр. *, чрез
процесуалния си представител юриск. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира установено
следното:
Със
заявление вх. № МП-18422/11.03.2015 г. (лист 87 от адм.д. 2469/2015), Г.В.Л.
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание параграф
4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като към него е приложил: Заповед № 69/07.10.2005 г. от
ЕТ “М.-И.М.” – *, относно назначаването му на длъжност отговорник за безопасна
експлоатация и работа с Автовишка ****; Свидетелство за регистрация – част 1 на
специален автомобил ****; пътен лист № 001014 за дата 01.07.2014 г. на името на
водач Г.Л. за автомобил ****, рег. № ****; тахографски запис от 01.07.2014г. С
представените доказателства е изложил мнение, че стажът му от 07.10.2005г. до
датата на прекратяване на осигуряването следва да бъде зачетен по условията на
втора категория труд по т. 25 от НКТП (шофьор на товарен автомобил с
товароподемност над 12 тона).
С оглед уточняване на категорията труд
за спорния период Контролен орган при ТП на НОИ *извършил
проверка при осигурителя ЕТ “М.-И.М.” – *, за която е изготвен Констативен
протокол № КП-5-15-00018897/22.04.2015 г. (лист 120-121 от адм.д. 2469/2015). В
КП е посочено, че съгласно представените първични документи Г.Л. е сключил
следните трудови договори с ЕТ “М.-И.М.”: от 01.04.1997 г. до 31.03.2004 г., от
01.04.2004 г. до 11.06.2011 г. и от 14.07.2011 г. без прекратяване към момента
на проверката. В периода на втория трудов договор между ЕТ “М.-И.М.” и Г.Л. са
сключени следните допълнителни споразумения: № 21/03.01.2005 г., считано от
01.01.2005 г. за длъжност “шофьор” – НКП – 832; Заповед № 69/07.10.2005 г. за
допълнителна длъжност “отговорник за безопасната експлоатация и работа с
автовишка ****; № 136/05.12.2006 г., считано от 01.11.2006 г. за длъжност
“шофьор” – НКП – 8322-2005; № 28/05.02.2008 г., считано от 01.01.2008 г. за
длъжност “шофьор” – НКП – 8322-2005; Заповед № 108/16.09.2008 г. за длъжност
“шофьор” на товарен автомобил ****. Съгласно свидетелство за регистрация
максимална допустима маса 5,6 тона; № 27/05.01.2009 г., считано от 01.01.2009
г. за длъжност “шофьор и оператор на автовишка” НКП-8332-2006 г. В Констативния
протокол е изяснено, че съгласно длъжностна характеристика на осигурителя ЕТ “М.-И.М.”
за длъжността “шофьор и оператор на автовишка” НКИД 28 и НКП – ** , заемащият
тази длъжност извършва превоз на хора и товари съгласно установено разписание
по установен маршрут в градски и извънградски условия, както и извършва работа
на обект, като управлява повдигателно устройство за придвижване на работници
при работа на височина.
Със
становище изх. № 10/29.04.2015 г. (лист 126 от адм.д. 2469/2015) осигурителят ЕТ “М.-И.М.” е направил допълнителни
разяснения относно управлявания от лицето автомобил, както и относно естеството
на извършваната работа. Посочено е, че управляваният автомобил е “Специализиран
автомобил ****с монтирана върху него повдигателна уредба “RUHTMAN”. Цялата машина
представлява подвижна работна площадка, която се използва основно за контролни,
пречиствателни и монтажни работи на височина. Автомобилът не може да бъде
товарен със строителни материали или готови метални елементи, тъй като няма
каросерия, което го прави специализиран, а не товарен. Задължението на
оператора е да придвижва машината до строителния обект, да я стабилизира и с
повдигателната уредба да предвижва работниците във височина. Периодът на
придвижване и използване на автомобила е различен, като в определени случаи
същият с месеци е на един обект и задължението на оператора е да управлява само
повдигащото устройство. Осигурителят е посочил, че счита работата за трета категория.
В
оспореното разпореждане е посочено, че към датата на подаване на заявлението -
23.01.2015 г., лицето е навършило 62 г. 05 м. и 08 дни, и има придобит осигурителен
стаж, както следва: от II
категория труд – 12 г. 07 м. 02 дни за периодите 19.07.1975 г. -
26.06.1978 г.; 11.02.1980 г. – 06.12.1985 г., 26.07.1989 г. – 23.02.1992 г. и
01.01.1996 г. – 31.07.1996 г., от III
категория труд – 30 г. 02 м. и 19 дни, като общият осигурителен стаж превърнат към III
категория труд на основание чл. 104 КСО, е 45 г. 11 м. 14 дни.
Посочено е още, че съгласно чл. 2, т. 25 от НКТП по условията на втора
категория труд след 01.01.2000 г. се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили
с товароподемност 12 и повече тона, но е прието че жалбоподателя Л. не е
полагал труд при условията на втора категория при осигурител ЕТ „М.-И.М.“, тъй
като е управлявал товарен автомобил ****, който е с по-ниска от изискуемата за
втора категория труд товароносимост и специализиран автомобил ****. Посочено е,
че право на пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО през 2015 г. мъжете
придобиват при навършена възраст 57 години и 8 месеца, ако имат осигурителен
стаж 15 години при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен
стаж и възраст не по-малък от 100, а в конкретния случай Г. Л. има само 12 г.
07 м. и 02 дни стаж по условията на втора категория труд. По тези съображения Ръководителят на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Г.Л. с правно основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Разпореждането е обжалвано пред
горестоящия административен орган, който с Решение № 2153-15-60/12.09.2015
г. е потвърдил оспореното разпореждане.
За да постанови процесното решение Директорът на ТП на НОИ гр. * е възприел
изцяло изложената в разпореждането фактическа и правна обстановка като е
допълнил, че
по предходни заявления на лицето вх. № МП-59599/16.09.2011 г. и вх.
№ МП-51275/20.08.2012 г. има постановени разпореждания № **********/ПР-428/12.02.2012
г. и № **********/ПР-2939/27.12.2012 г. за отказ за отпускане на пенсия за ОСВ
на основание параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнено условие за
наличие на 15 години осигурителен стаж по условията на втора категория труд. Посочено
е, че цитираните разпореждания са стабилни административни актове, като с тях
периодите при осигурител ЕТ “М.-И.М.” – * от 07.10.2005 г. до 11.07.2011 г. са
зачетени от трета категория труд. Допълнено е още, че при разглеждане на
посочените в изброените документи длъжности
и шифри, и действащите през съответните периоди НКПД е установено, че
вписаните кодове в допълнителните споразумения № 28/05.02.2008 г. и №
27/05.01.2009 г. не съответстват на заеманата длъжност, т.е. при преценяване на
категорията административният орган се ръководи от наименованието на заеманите
от Л. длъжности. Длъжността “шофьор и оператор на автовишка” не попада в
обхвата на чл. 2, т. 25 от НКТП.
При първото разглеждане на делото по искане на жалбоподателя е
допусната съдебно-техническа
експертиза, приета без възражения от страните, в която вещото лице е посочило,
че от представеното Свидетелство за регистрация на МПС част І, товарен
автомобил **** е специален автомобил – автостълба. Автостълбите по принцип
представляват височинни спасителни средства и се използват основно в
противопожарната дейност. В заключението е посочено, че в СР на МПС е посочено,
че G – маса на МПС в готовност за движение е 15430 кг. тъй като автостълбите са
товарни автомобили, които пренасят постоянно един и същи товар – стълбата с
прилежащите й механизми. Вещото лице е посочило, че товарен автомобил ****
специален автомобил – автостълба попада в обхвата на Инструкция 13. Относно
представените на стр. 274 от адм.д. 2469/2015 копия на 6 броя тахографски шайби от дати 01.09, 02.09, 03.09, 04.09,
07.09, 08.09., експертът е посочил, че на дата 01.09 автомобилът е изминал
около 2 км от 9 до 16 часа, на дата 02.09 автомобилът е изминал около 2 км от
8,45 до 16,45 часа, на дата 03.09 автомобилът е изминал около 2 км от 9 до 16,15
часа, на дата 04.09 автомобилът е изминал около 2 км от 8,45 до 16,10 часа, на
дата 07.09 автомобилът е изминал около 2 км от 9 до 16 часа, на дата 08.09 автомобилът е изминал
около 25 км от 8,45 до 17 часа. В заключението е посочено, че всеки тахограф
може да измери малък пробег. Измерената стойност се показва на тахошайбата в
поле с височина 5,5 мм, върху което по вертикал се отчита пробег от 5 км. При
дебелина на линията оставена от писеца 0,1 мм, разделителната способност на
измерваното разстояние е 55/5,5/0,1=0,09, т.е. от оригинална тахошайба може да
се отчете разстояние от най-малко 90 м.
По искане на жалбоподателя и
нарочно представена молба на основание чл. 192 от ГПК е изискана информация от
ЕТ “М.-И.М.” – * за часовете от всеки един ден в периода 01.01.2009г. –
11.03.2015г. в които жалбоподателят е полагал труд като „шофьор“ и колко часа
като „оператор на автовишка“.
С писмо вх. № 3224 от 12.02.2018 г. третото неучастващо лице е посочило времето ангажирано в
шофиране на водача, а именно:
От 01.01.2009 до 31.12.2009 е изминал пробег от 3566км-101.9 часа за 218 работни дни или
по 0.47- часа – 28 мин. на работен ден.
От 01.01.2010 до 31.12.2010 е изминал пробег от 2836км-81.02 часа
за 236 работни дни или по 0.34часа – 20 мин. на работен ден.
От 01.01.2011 до 31.12.2011 е изминал пробег от 1674км. – 47.82
часа за 215 работни дни или по 0.22 часа – 13 мин. на работен ден.
От 01.01.2012 до 31.12.2012 е изминал пробег от 3082км – 88.05 часа за 243 работни дни или по
0.36 – 21 мин. на работен ден.
От 01.01.2013 до 31.12.2013 е изминал пробег от 3212 км. – 91.77 часа за 244 работни дни или
по 0.38 часа – 22 мин. на работен ден.
От 01.01.2014 до 31.12.2014 е изминал пробег от 2319 км. – 66.26 часа за 193 работни дни или
по 0.34 часа – 20 мин. на работен ден.
От 01.01.2015 до 31.12.2015 е изминал пробег от 1565км. – 44.71 часа за 221 работни дни или по
0.20 часа – 12 мин. на работен ден.
За действително отработените часове като оператор на автовишка в
писмото е посочено средно на работен ден за година както следва: за 2009г. –
5ч.3мин., за 2010г. – 2ч.50мин., за 2011г. – 6ч.12мин., за 2012г. – 4ч.40мин.,
за 2013г. – 5ч.34мин., за 2014г. – 5ч.32мин. и за 2015г. – 5ч.14мин.
При повторното разглеждане на делото, по
искане на жалбоподателя в изпълнение на дадените задължителни указания, съдът
е назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. С.М.. В експертизата подробно са описани условията при които
се изпълнява длъжността шофьор и оператор на автовишка съгласно длъжностна
характеристика. По т. 2 на експертизата в посочено, че
машината се управлява само от този, на когото е възложено. Относно понятието
средна търговска стойност или средна съобщителна скорост, посочва че е частното
на изминатия път и времето на изминаването му, но не е ясно по какви критерии
трябва да се определи в случая тази скорост. В заключението е посочено, че при
работа на автовишката е необходимо да работи двигателя на автомобила тъй като
от него се отвежда мощност към силовите системи за повдигане и изместване на
автовишката. Вещото лице сочи, че водач на товарен автомобил през повечето
време седи на седалката в кабината и управлява автомобила, като следи пътните
услоия и че е необходимо да има свидетелство за правоуправление на МПС
категория „С“. Изложено е, че оператора на автовишка през повечето време стои
извън автомобила и премества платформата или стълбата като следи за условията
на извършваните СМР и е необходимо да има свидетелство за правоспособност
утвърдено от ДАМТН.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението
на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите
констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта,
която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния
такъв.
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон
и се концентрират във въпроса, налице ли са предпоставките на § 4 ал.1 от
ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от страна на жалбоподателя и, по-конкретно, като каква категория и с каква
продължителност следва да бъде зачетен, положеният от същия труд, през периода
07.10.2005 г. до 11.07.2011 г., за който Л. претендира втора категория труд.
На
първо място съдът счита за неправилни изводите на решаващия орган, че постановените разпореждания № **********/ПР-428/12.02.2012
г. и № **********/ПР-2939/27.12.2012 г. по предходни заявления подадени от жалбоподателя
за отпускане на пенсия за ОСВ на основание параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО са
стабилни административни актове, като с тях периодите при осигурител ЕТ “М.-И.М.”
– Пловдив от 07.10.2005 г. до 11.07.2011 г. са зачетени от трета категория
труд.
Действително разпорежданията имат характер на стабилен
административен акт, но те не се ползват с установителна сила по отношение
зачетената в мотивите им категория на осигурителния стаж, а единствено по
отношение липсата на условия жалбоподателят да бъде пенсиониран по §4, ал.1 от
ПЗР на КСО. От друга страна, по отношение пенсионното производството изрично в
чл.99, ал.1, във вр. с чл.98 от КСО е регламентирана и възможността за отменяне
или изменяне на влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсия, от органа,
който го е издал, включително поради представяне на нови доказателства във
връзка с осигурителния стаж. В случая с предходните разпореждания е било отказано отпускане на пенсия за ОСВ на
основание параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но с ново заявление от 11.03.2015
г. Л. е инициирал ново самостоятелно производство, в което
няма никаква пречка административният орган да преценява предпоставките за
отпускане на пенсия на заявителя, респективно зачитането на осигурителния му
стаж.
Въпреки
изложеното съдът счита, крайният извод на органа за правилен поради следните
съображения:
Разпоредбата
на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
(НКТП), в сила от 01.01.2000 г., причислява към втора категория труда на
шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
В тази
връзка следва да бъде изяснено какви МПС е управлявал жалбоподателя в периода 07.10.2005 г. до 11.07.2011 г. при осигурителя ЕТ “М.-И.М.”.
От представените от осигурителя в хода на съдебното производство списъци на
притежаваните от него автомобили и шофьорите, които са ги управлявали през
годините 2004 г. – 2015 г., се установява, че Г.Л. от 07.10.2005 г. до 2015
г. включително, е управлявал единствено автомобил - ****. Във връзка с
представената по делото Заповед № 108/16.09.2008 г. (лист 219 по делото) за назначаването
на Л. на длъжност „шофьор и отговорник за безопасната експлоатация на товарен
автомобил ****, следва да се отбележи, че от съдържанието на посочените списъци
на притежаваните от ЕТ „М.-И.М. ” автомобили и шофьорите, които са ги
управлявали, се установява, че през 2008 г. този автомобил не е бил
експлоатиран от осигурителя, а през периода 2009 г. - 2015 г. е бил управлявана
от ** (2009 г. – 2010 г.), ** (2011 г. – 2014 г.) и ** (2015
г.)., още повече, че по делото не са налични данни за реалното изпълнение на Заповед №
108/16.09.2008 г.
Следва да се отбележи, че считано от 01.01.2009 г. Г.Л. е бил назначен на длъжност „шофьор и
оператор на автовишка”, съгласно Допълнително споразумение към трудов договор №
27/05.01.2009 г. (лист 124 по делото).
С приетата СТЕ при първото разглеждане на делото вещото лице е дало заключение, че G –
маса на процесното МПС в готовност за движение е 15430 кг. тъй като автостълбите са товарни автомобили, които пренасят постоянно
един и същи товар – стълбата с прилежащите й механизми.
Но същественото в случая е дали лицето е полагало труд
изключително като шофьор на посочения автомобил през не по-малко от половината
пълно дневно законоустановено работно време (по арг. от чл. 355, ал. 2 от
Кодекса на труда).
Видно
от представеното в хода на административното произоводство по издаване на
оспорения административен акт, писмо от осигурителя ЕТ „М.-И.М. ”, периодът на придвижване и използване на автомобила управляван от Г.Л.
е различен, като има моменти когато с цели месеци тази повдигателна уредба е на
един обект и оператора само управлява повдигателната уредба или премества на
малко разстояние и пак стабилизира. В писмото е посочено още, че няма
всекидневно пътуване на автомобила по график с товари, както и всекидневно
продължително шофиране. Осигурителят е
посочил, че има моменти когато тази автовишка не се използва и лицето което я
управлява, се налага да управлява други превозни средства, които не надвишават
изискванията за трета категория.
Нещо повече видно от представената от осигурителя информация по
настоящото дело, е видно че средно жалбоподателят е полагал труд като „шофьор“ средно
по 20 мин. на работен ден за периода 01.01.2009г. – 11.03.2015г. За същия
период действително отработените часове като оператор на автовишка е средно по
5 часа на работен ден. Следователно за този период лицето е полагало труд
изключително като оператор на автовишка, а не като шофьор. Във връзка с
възражението на жалбоподателя, че не са ясни критериите относно използваните от
осигурителя понятия „средна търговска скорост“ и „средна съобщителна скорост“,
следва да се отбележи, че съгласно приетата по делото и неоспорена от страните
СТЕ, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена,
понятията са частното на изминатия път и времето за изминаването му. А относно
начина на изчисляване, в своето писмо осигурителят е посочил, че времето
ангажирано в шофиране на водача е получено след като е приравнен пробега на
автомобила по средна търговска скорост по 35 км. за един час, а относно
работата на автовишката е дал показанията на моточасовника, който показва
действителното време на работа на подвижната работна платформа.
Относно положения труд през периода 07.10.2005 г. - 01.01.2009г.
следва да се отбележи, че въпреки дадените указания на съда още при първото
разглеждане на делото (разпореждане от 24.09.2015г. на лист 178), че носи
доказателствена тежест да установи твърдяните в жалбата факти, такива
доказателства не се ангажираха нито при първото разглеждане на делото, нито в
настоящото. Поради което, съдът намира извода на органа че за този период
длъжността следва да бъде зачетена по условията на трета категория труд за
правилен.
Предвид изложеното, съдът
намира, че категорията труд за процесните периоди следва да бъде зачетена, така
както е определена от административния орган въз основа на всички събрани по
преписката и делото доказателства.
Съгласно §4 ал.1 от ПЗР на КСО
право на пенсия за ОСВ през 2015 г. мъжете придобита при навършена възраст 57
г. и 8 м., ако имат осигурителен стаж 15 г. при условията от втора категория и
сбор от осигурителен стаж и възраст – не по-малък от 100.
Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, право на пенсия за ОСВ през 2015 г. за мъжете се придобива при навършена
възраст 63 г. 08 м. и общ осигурителен стаж от трета категория по чл.104 от КСО
– 38 г.
Към датата на подаване на
заявлението – 11.03.2015 г. Г.В.Л. е бил на възраст 62 г. 05 м. 08 дни, и има
установен: 12 г. 07 м. 02 дни осигурителен стаж от втора категория, 30 г. 02 м.
19 дни – при трета категория, или общ стаж, превърнат към трета категория на
основание чл.104 от КСО – 45 г 11 м. 14 дни, предвид на което административният
орган правилно е приел, че липсват основания за отпускане на лична пенсия за
ОСВ на сочените от жалбоподателя аргументи.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на
спора, и с оглед указанията на ВАС относно разноските, жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените по делото разноски в
размер на 450 лева, от които: 350 лв. - възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита за първото гледане на делото (съобразно
приложимата разпоредба на чл.143 ал.4 АПК) и 100 лв. - възнаграждение за
осъществената юрисконсултска пред настоящата инстанция (на основание чл.78 ал.8
от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК). Разноски за осъществена защита пред ВАС не
се дължат, тъй като касационната жалба е подадена от Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, а видно от протокола в съдебно заседание административният
орган не е бил представляван от юрисконсулт.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Г.В.Л., с ЕГН: **********,***,
против Решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. *, с
което е оставена без уважение жалба на Л. срещу Разпореждане № **********/2139-15-3/09.07.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – *.
ОСЪЖДА Г.В.Л.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. *, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/
лева, представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: