№ 374
гр. Ловеч , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500262 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1242/ 21.04.2021 година (клеймо 19.04.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез юриск. Иван Недков, срещу
Разпореждане № 445/ 01.04.2021 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр. д №
183/ 2021 г., с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът неправилно е дал указания за представяне на
доказателства за връчване на уведомлението за цесията, като не е съобразено,че в
настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за
предявяване на иск, както е в исковото. Счита, че указанието е в противоречие с
1
нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК. Твърди, че са
изпълнили задължителните реквизити в подаденото заявление. Позовава се на съдебна
практика, която приема, че доказването на факта на прехвърляне на вземането и
уведомяването на длъжника не следва да се осъществява в рамките на заповедното, а
на исковото производство, доколкото целта на първото е да се провери дали вземането
е спорно.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника СВ. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Плевен,
Община Плевен, Област Плевен, кв. „Сторгозия“, бл.97, вх.“б“, ет.2, ап.3, за вземане в
размер на 500 лева – главница, 43.90 лева – договорна лихва за периода от 24.10.2019 г.
до 26.03.2020 г., 161.19 лева – обезщетение за забава от 27.03.2020 г. до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем № 364725 от
17.10.2019 г. със „Сити кеш“ ООД за сумата от 500 лева, цедирано на 03.07.2019
година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх.
№ УПЦ-П-СТК/ 364725/ 10.07.2020 г. , изпратено с известие за доставяне. Посочва, че
съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва, която е
начислена в размер на 51.68 лева, като общата стойност на плащанията по заема да
бъде в размер на 551.68 лева, платима на 23 броя равни месечни вноски по 36 лева при
първа погасителна вноска на 24.10.2019 г. и последна – 26.03.2020г. Изтъква, че
съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че
заемателят забави плащането на дължимата погасителна вноска, същият дължи на
заемодателя обезщетения в размер на законната лихва за забава върху неплатената
главница за всеки ден просрочие, считано от датата на забава до окончателното
2
изплащане на сумата. В случая е начислено обезщетение за забава в размер на 161.19
лева за периода от 27.03.2020 година до датата на подаване на заявлението.
Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лева д.т. и възнаграждение
в размер на 50 лева.
Първоинстанционията съд с разпореждане № 329/ 12.03.2021 година е оставил
без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да посочи в т. 12 от заявлението, дали длъжникът е уведомен за
прехвърляне на вземането по чл. 99, ал.3 от ГПК, от кого, по какъв начин, на коя дата и
дали изпратеното до длъжника уведомление за цесията на 10.07.2020 година е
получено от него, да посочи при изчисляване размера на мораторната лихва, дали е
включен периода, визиран в чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
година.
С молба от 31.03.2021 година заявителят е посочил, че доказателства за
съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не са относими към настоящото
производство. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е
посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в
исковото производство. По отношение на второто указание е посочено, че за периода
13.03.3030 година – 13.07.2020 година не е начислявана лихва за забава.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за
цесията.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
3
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия.
При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е
уведомен чрез писмо от 09.12.2020 година, изпратено от заявителя, като пълномощник
на стария кредитор, без да е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и
кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
4
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към
него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Освен това от
представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 445/ 01.04.2021 г, постановено от
Районен съд – Тетевен по ч.гр. д № 183/ 2021 г., с което е отхвърлено подаденото от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу СВ. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Плевен, Община Плевен, Област Плевен, кв. „Сторгозия“, бл.97, вх.“б“, ет.2, ап.3,
настоящ адрес: с. Орешене, Община Ябланица, Област Ловеч, ул. „Цанко Церковски№
6, за вземане в размер на 500 лева – главница, 43.90 лева – договорна лихва за периода
от 24.10.2019 г. до 26.03.2020 г., 161.19 лева – обезщетение за забава от 27.03.2020 г. до
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лева д.т. и
възнаграждение в размер на 50 лева.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6