№ 43665
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110100952 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 952/2025 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М. П. Д. срещу Решение № 14285/23.07.2025 г.,
постановено по гр. д. № 952/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
С разпореждане от 09.09.2025 г., съдът е предоставил възможност на жалбоподателят
в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства зьа внесена държавна
такса в размер на 25,00 лева по сметка на Софийският градски съд. На страната е указано, че
при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
В срока за изпълнение на указанията е подадена молба с вх. № 3124654/29.09.2025 г.,
с която е поискано освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивната жалба.
Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние.
Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото
доказателства намира, че подадената молба неоснователна, поради следните правни
съображения:
От представена декларация за материално и гражданско състояние от М. П. Д. се
изяснява, че същата получава месечен доход от пенсия в размер на 630,00 лева, не се намира
в граждански брак, като притежава 1/2 ид. част от недвижим имот – апартамент в гр. София
и страда от заболяване, което изисква периодични разходи в размер на 200,00 лева.
Настоящият съдебен състав констатира, че към декларацията не са приложи никакви
доказателества за декларираните обстоятелства.
1
Следва да бъде изяснено, че предвиденото от законодателя освобождаване на
страната от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, цели облекчаване за
последната при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата
съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин
– чл. 56 от Конституцията на Република България – на нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на
съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение,
каквото в случая не е налице. Това право на едната страна по спора, обаче, не би могло да се
упражнява в ущърб на насрещната страна – с оглед принципа равенство в процеса (арг. чл. 9
ГПК). В този смисъл, нормата на чл. 6 КЗПЧОС гарантира на всеки „правото на съд“, един
аспект от който е правото на достъп до съд, и по-точно правото да се сезира съд по
граждански въпрос, съответно да се развие производство по поставения въпрос. Това право
не е абсолютно. То подлежи на възприети имплицитни ограничения, тъй като по самата си
природа изисква уредба от страна на държавата – така Решенията по делата Круз срещу
Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 53, CEDH 2001‑VI и, mutatis mutandis, Айри
срещу Ирландия (Airey c. Irlande), 9 октомври 1979 г., § 26. Достъпът до съд може да бъде
обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, каквото е
изискването за внасяне на държавна такса. Изискването за плащане на държавна такса само
по себе си отговаря на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС, като преследва законна цел и не е
налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и
преследваната цел – така Решения по делата Круз срещу Полша; Тинъли и синове Лтд и
други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et
McElduff et autres c. Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72. Този извод на настоящият съдебен
състав се обуславя от преценаката на следните обстоятелства (залегнали трайно в
практиката на ЕСПЧ – така Решение по делото „Агромодел“ ООД срещу България):
размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая,
както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който
въпросното ограничение е наложено – така и Решенията по делата Круз срещу Полша §
60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne),
№ 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.
В случая съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради
което страната не следва да бъде освобождавана от заплащането на държавна такса. Касае се
за еднократно дължима държавна такса минимален размер от 25,00 лева, което съставлява
приблизително 4 % от месечни доход на страна и няма да затрудни последната или да
наруши екзистенц минимума. Отделно от това както беше посочено, въпреки твърденията за
наличието на заболявано изискващо сторянето на периодични разходи по делото такива
доказателства не са представени, за да може съда да извърши съответната преценака, вкл. с
оглед периодичността. Нещо повече, дори да се приеме единствено декларираното от
страната то с оглед доходът и отново дължимата държавна такса в минимален размер няма
да натовари дотолкова ежемесечните й финанси, че да доведе до невъзможност за
съществуване или значително затрудняване на последното.
За пълнота съдът намира, че с оглед гореизложеното по отношение на стандартите за
държавните такси трябва да се спомене и да се развие съдебната практика в още един аспект.
Трайно в българската съдебна практика е залегнало разбирането, че се разглеждат
единствено обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, за които е представена декларация по
образец, съответно доказателства. Това виждане следва да бъде преодоляно, като се изследва
и баланса на интереси между частният интерес на всяка една страна за защита на
субективните й права и задължения от една страна и интересите на правосъдието – от друга
страна, доколкото заплащането на държавни такси в различните съдебни производства е
един от аспектите на интереса и възможността да се осъществява правосъдието. Тоест,
тълкуването на чл. 83 ГПК следва да държи сметка именно за този баланс на интереси или
2
казано иначе разпоредбата на закона трябва да се тълкува предимно телеолигчески.
Основният критерии в сравнителноправен план при освобождаването от заплащането на
такси и разноски е въпросът за евентуалната възможност за успех на съответното
процесуално действие без това само по себе си да отрече процесуалната възможност на
страната – в този смисъл вж. Решение на ЕСПЧ по делото Steel and Morris v. the United
Kingdom, § 62; Решение на ЕСПЧ по делото Tolstoy Miloslavsky v. United Kingdom, §§
62-67; Решение на ЕСПЧ по делото Marić v. Croatia, § 58 и § 60, като в последното
изрично е посочено, че съдът следва да изследва „шансът за успех на иска“. Тази преценка
се извършва именно от съда, които освобождава от заплащането на държавни такси и
разноски, доколкото последният вече е постановил съдебен акт. В случая с оглед наведените
доводи във въззивната жалба и ограниченото въззивно обжалване (арг. чл. 269 ГПК), както и
предвид мотивите на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав счита, че
въззивната жалба няма изгледи за постигането на резултат различен от постановения, поради
което баланса на интереси води до извод, че ако все пак страната иска да обжалва
първоинстанционното решение, то това процесуално действие следва да е на нейни
разноски. Съвсем отделен е въпросът, че на съда е служебно известно, че адвокат К., която е
процесуален представител на жалбоподателят е процесуален представител по множество
идентични производства с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, като на всички страни се
предоставя правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв., като се претендират и съответни
адвокатски възнаграждения. Тоест, въпросът е дали въззивната жалба не е подадена не с цел
реална защита на права, а с цел евентуално генерирането на още разноски или при дори
частичен успех на обжалването да се генерират още разноски за насрещната страна, което
поведение е в противоречие с чл. 3 ГПК.
Следователно молбата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3124654/29.09.2025 г., подадена от М. П.
Д., ЕГН: ********** за освобождаване на основание чл. 83 ГПК от държавна такса за
подадената въззивна жалба срещу Решение № 14285/23.07.2025 г., постановено по гр. д. №
952/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страната с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3