№ 97
гр. Б., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20211210102624 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк.
Т. Д. К., с която срещу Н. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.„З.“ 30, ет.7, ап.28, е
предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 1233,85 лева /хиляда двеста тридесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/, от които: главница в размер на 651,11 лв. /шестстотин петдесет и
един лева и единадесет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 582,74 лв.
/петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, които суми
са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1963/2021г. по
описа на РС Б..
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се от ищеца, че на 26.06.2014г. е сключен Договор за кредит № ****** между
„ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, като кредитор и С. К. С., като длъжник от друга страна, със
следните параметри на договора: общо задължение по договора: 2426,88 лева, включващо:
сума на кредита: 800 лв.; срок на кредита: 48 месеца; размер на вноска: 50,56 лв.; дата на
погасяване: 10 ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 99,41 %; годишен
лихвен процент: 71,04 %; лихвен процент на ден: 0,20. Твърди се още, че договорът е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента
при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Излага се, че на клиента е предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и
разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски
формуляр.
Твърди се, че от ищеца сключения договор е изпълнен точно и в срок, като на 26.06.2014г.
е превел парична сума в размер на 800,00 лв. по посочена от длъжника С. К. С. банкова
1
сметка (документ за кредитен превод № 7813089 с референция: 270PMWP141770005 от дата:
26.06.2014г.). Твърди се, че от своя страна длъжникът е поел задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора за кредит, като е изготвен погасителен план с
определени 48 месечни вноски с размер на 50,56 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на
месеца.
Посочва се, че съгласно Общите условия към Договор за потребителски кредит №******
клиентът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е
предварително определено в договора, като страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Изтъква се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
клиента по делото е в размер на 582,74 лв. /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и
четири стотинки/, дължимо за периода от 10.07.2016 г. до 10.07.2018 г.
Поддържа се, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по
процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа
на последната погасителна вноска е бил на дата 10.07.2018г.
Твърди се, че на дружеството е станал известен фактът, че длъжникът по договора С. К. С.
е починал и затова е предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по
процесния договор срещу наследниците на починалия. Твърди се, че неизпълнението по
договора е обусловило интереса на кредитора да предприеме съдебни действия спрямо
наследниците, като в тази връзка е образувано заповедно производство пред Районен съд-
гр. Б..
Излага се, че съгласно чл. 5, ал. 1 посочените наследници наследяват равни части от
наследството. Според чл. 60 от Закона за наследството, наследниците отговарят за
наследството на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството,
като след смъртта на заемополучателя неговото имущество - права и задължения
преминават в патримониума на неговите наследници. Според приложеното с исковата молба
удостоверение за наследници, се твърди, че единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател С. К. С. е Н. К. С., който като такъв, следва да отговаря за цялото
неизплатено задължение по сключения от неговия наследодател договор за потребителски
кредит.
Сочи се, че към момента на предявяване иска размерът на погасеното задължение по ДПК
№ ****** е в общ размер на 1193,60 /хиляда сто деветдесет и три лева и шестдесет
стотинки/.
Поради неизпълнението на договорното задължение, се твърди от ищеца, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр. Б.. По заявлението е образувано ч. гр. дело № 1963/2021г.,
като поради оспорване на вземането от длъжника е подал иск за установяване дължимостта
на оспореното вземане.
Към исковата молба са представени писмени документи за установяване на твърденията.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като съобщението до ответника е връчено
лично на 06.01.2022г., като видно от данните по делото в указания едномесечен срок на
03.02.2022г. е постъпил писмен отговор.
От ответника искът се оспорва като неоснователен, като се прави изрично възражение за
погасяване на вземането по давност.
С Определение № 253/18.02.2022г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи кредит Б.” ЕООД, редовно призовани,
не се явява законният представител, не се представлява, като с дата 08.04.2022г. и
25.01.2023г. по делото са постъпили молби от ищеца, с които се поддържа изцяло исковата
2
молба, като се излага становище, че същата е доказана по основание и размер. Претендират
се сторените по делото разноски. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното
от ответницата адвокатско възнаграждение.
Ответникът Н. С., редовно призована, се явява лично, представлява се и от назначения й по
реда на ЗПП процесуален представител – адвокат Б., която поддържа подадения писмен
отговор, иска се отхвърляне на исковете, като се претендират сторените по делото разноски
с представен списък по чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1963/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б., ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което съдът е издал Заповед № 387/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу настоящия ответник, като е разпоредено да заплати на заявителя-ищец в
настоящото производство дължими суми по Договор за потребителски кредит № ****** от
26.06.2014 г., част от които са предмет на настоящия иск.
Заповедта е връчена на длъжника Н. С., като в законоустановения срок е подадено
възражение, че не дължи вземането поради давност, като настоящата искова молба е
подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Установява се от приобщения по делото Договор за потребителски кредит №
******/26.06.2014г., сключен между „Профи кредит Б.” ЕООД, в качеството му на кредитор
– от една страна, и С. К. С. /Клиент/, по силата на така сключения договор, кредиторът се
задължил да предостави кредит със следните параметри на договора: общо задължение по
договора: 2426.88 лева, включващо: сума на кредита: 800 лв.; срок на кредита: 48 месеца;
размер на вноска: 50,56 лв.; дата на погасяване: 10 ден от месеца; годишен процент на
разходите (ГПР %): 99,41 %; годишен лихвен процент: 71,04 %; лихвен процент на ден: 0,20.
Видно от Преводно нареждане за кредитен превод № 7813089 с референция:
270PMWP141770005 от дата: 26.06.2014г., ищцовото дружество е наредило да се преведе на
клиента С. С. сумата от 800,00 лева.
Съгласно буква „Г” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния
договор са Общи условия за физически лица, на клиента е предоставен безвъзмездно, на
хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език информация във формата
на стандартен европейски формуляр, чрез който се дават разяснения на лицата, които да им
помогнат да преценят доколко предлагания договор за заем съответства на техните
потребности и финансово състояние. Във формуляра са упоменати и всички параметри на
бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати по кредита.
Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента
от дата 24.06.2014г., както и Карта на клиента от 24.06.2014г. и Стандартен европейски
формат за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени
параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента С. С..
Видно от Общите условия на „Профи кредит Б.” ЕООД към договор за потребителски
кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит, като определят
взаимните права и задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник. В този смисъл
е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. Отделно от това е
уговорено в т.5.1, че кредиторът си запазва правото пропорционално да повиши размера на
непогасените до момента вноски по кредита, в случай, че тримесечният EURIBOR се
повиши с повече от 1%, с което клиентът/солидарният длъжник изрично са се съгласили.
3
Съобразно т. 12.1 от Общите условия – „В случай, че клиентът/солидарният длъжник
просрочи плащането на вноските по кредита, кредиторът начислява лихва за забава в размер
на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане”, а съгласно т. 12.3 – в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост, без
да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление,
покана, предизвестие или други. Уговорено е, че при прекратяване на договора за
потребителски кредит, на основание т. 12.4 от Общите условия, върху остатъчния размер на
задължението на клиента/солидарния длъжник по погасителен план се начислява неустойка
в размер на 50%, като след прекратяване на договора за потребителски кредит остава в сила
задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това
число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.
Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ******,
че неплатеното договорно възнаграждение от страна на клиента по делото е в размер на
582,74 лева, дължими за периода от 10.07.2016 година до 10.07.2018 година и главница в
размер на 651,11 лв.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 1532/19.03.2021
година е, че клиента по договора С. К. С. е починал на 13.06.2016 година, като след смъртта
си е оставил за свой единствен законен наследник Н. К. С., негова сестра, ответник по
делото.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
сумата по договор за потребителски кредит № ******/26.06.2014г. в размер на 800,00 лв.е
усвоена изцяло. На дата 26.06.2014г. по сметка на С. К. С. в Райфайзенбанк Б. ЕАД е
преведена от „Профи кредит Б.“ ЕАД сумата от 800,00 лв., като превода е извършен от
банкова сметка на наредителя при Алианц Б. АД, с посочено основание за превода: ****** –
което е номер на договора за потребителски кредит.
Според заключението на вещото лице внесената от страна на ответника сума за погасяване
на задължения по кредита е в размер на 1 193,60 лева, като със сумата са погасени следните
задължения (в поредност: лихва за забава (наказателна лихва); договорна лихва и главница),
както следва -за главница - 148,89 лева; -за договорна възнаградителна лихва - 1 044,66 лева;
и за наказателна лихва (лихва за забава) - 0,05 лева.
Вещото лице сочи, че размерът на вземането на ищеца по Договора за потребителски
кредит към 10.07.2018г. е за 1 282,79 лева.
Вещото лице в заключението сочи, че по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ******/26.06.2014г. годишен лихвен процент (ГЛП) за изчисляване
на договорна лихва е в размер на 71,04 % и същият е договорен между страните свободно.
Вещото лице сочи, че годишният процент на разходите се изчислява по формула, посочена
в ЗПК, като в случая ГПР е в размер на 99,41 % и включва единствено разходи за договорна
лихва - в размер на 1 626,88 лева. По отношение на ГЛП вещото лице сочи, че същият
надхвърля трикратния размер на законовата лихва към датата на сключване на договора -
26.04.2014г, с което не се нарушават императивни правни норми, но съгласно трайната
съдебна практика (цитирана в изложението) е налице неравноправие. При годишен процент
на разходите от 99,41 % е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която -
годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано, компетентно и
пълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
По отношение допустимостта на установителния иск:
Предявени са обективно и субективно съединени искове – установителен иск с правно
4
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, същите са
допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 1963/2021г. по описа на РС-Б., по което срещу ответника е издадена
Заповед № 387/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника Н. С., като в законоустановения срок след дадени указания от заповедния съд са
предявени настоящите искове, т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е
заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок
/едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника
в заповедното производство/.
От ответника в първото съдебно заседание са сторени възражения за нищожност и
неравноправност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и
нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.
По отношение основателността на иска:
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а наследодателя на ответника на длъжник; реалното
предоставяне от кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирана като главница
по договора; размер на претендираната главница, настъпване на падежа на задължението,
касаещо връщане на главницата.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена
клауза за дължимост на такова, както и настъпване на основанията за неговата изискуемост,
размер на същото.
За ответника – следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит Б.“
ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна С. К. С., наследодател
на ответницата е сключен процесния Договор за потребителски кредит №
******/26.06.2014г., като няма спор, че С. С. е подписал договора.
Установи се по делото, че на 13.06.2016 година длъжникът С. С. е починал, като е оставил
за свой единствен законен наследник ответника Н. К. С. - негова сестра.
От писмените доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
доказа че „Профи кредит Б.” ЕООД с Преводно нареждане за кредитен превод от
26.06.2014г, референтен № 270PMWP141770005, по посочената банкова сметка с титуляр С.
К. С. е предоставил на същия сумата от 800,00 лева, която е усвоена.
Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
С оглед страните по договора, той попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., т. е. преди създаването на процесното
правоотношение). Това е така, защото кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 4 от
ЗПК – предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Процесният договор е сключен на 26.06.2014г. преди влизане в сила на чл. 19, ал.4
ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./.
5
Съдът намира, че описаното по-горе съдържание на договора не съответства и на
императивно установените в чл. 10, ал.1 ЗПК изисквания, т.к направените в него вписвания
не са ясни и разбираеми: не е посочена валутата в която се отпуска кредита, а е посочена
само цифра на същия; не са посочени периода на заема, а е посочено само 48, от което не е
ясно дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н.; не е представен погасителен план,
който да отразява условията за издължаване на кредита, включително размера,
периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация е необходима на
потребителя, за да може същия да вземе информирано решение и да бъде наясно с
конкретните задължения, които поема, встъпвайки в заемно правоотношение с
икономически по-силна страна.
При анализ на съдържанието на договора, е видно, че навсякъде където е посочено
определена сума, липсва обозначаване на валутата, в която е уговорена. Този факт (при
липса на заместваща норма) поставя длъжника в невъзможност да разбере реалния размер
на задълженията. Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата, която
ще подлежи на връщане, тъй като размерът й би бил различен при превалутирането й в лева
от валута различна от българския лев и обратно. Това води до неопределяемост на заемната
сума. Валутната единица не може да бъде презюмирана или извличана по друг начин/други
доказателства между страните/, тъй като това ще доведе до допълване на съдържанието на
договора, чийто императивен реквизит е посочването на общия размер на кредита. Не би
могла да се предполага паричната единица и с оглед обичайната практика, при подобен вид
сделки, тъй като в Република Б. е разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна
валута между частни лица.
Неясен е и срока за връщането на кредита, т.к. е посочена само цифрата 48 без отбелязване
дали се касае за дни, седмици, месеци, години. Погасителен план не е изготвен, поради
което длъжникът няма как да е наясно със срока на връщането на заема, нито с
падежирането на цялото задължение.
Всички императивни правила въведени със ЗПК, касаещи съдържанието на договорите за
кредит са насочени към целта длъжникът при договаряне, респ. подписване на договор за
кредит да бъде надлежно, достъпно и недвусмислено информиран за условията при които
поема задълженията по кредита. Обстоятелството, че липсва посочена валута, както и срок
на връщане на практика означава, че не е посочен размер на кредита, т.е. нарушена е
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, а непосочването на срок води до нарушение на чл.11
, ал.1 , т.11 от ЗПК.
Само на това основание договорът за кредит, сключен между страните е нищожен и съдът
следва да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според който, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
Извън посоченото съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 99,41 %, а
ГЛП в размер на 71,04%. При преценка действителността на тези клаузи към датата на
сключване на договора не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като те са въведени след сключване на процесния договор.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС като мерило за установяване на
съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е
именно законната лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата. В тази
връзка е и съдебна практика на ВКС - Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №
1106/2003 г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5093/2007 г., II г.о.,
според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. Добросъвестния и съответстващ на
добрите нрави (като ограничение на свободата на волята) предел на волята на страните за
заплащане на възнаградителна лихва, според практиката на ВКС е три пъти законната лихва.
В настоящия случай уговорената лихва е в размер на 71,04 %, т.е. повече от три пъти
законната лихва, поради което уговорката е недействителна.
В случая уговореното възнаграждение за отпускане на заема е три пъти по-голямо от
размера на самия заем, видно от сумата, която следва да върне, което представлява
нееквивалентност на престациите и следва да бъде квалифицирано като накърняване на
6
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД. Подобна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на ответника –търговец и потребителя, следователно същата е и нищожна на
осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена
индивидуално. С тези разпоредби на Закона за защита на потребителите е транспонирана
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и същата следва да се ползва при тълкуването им. Ето защо съдът следва да има
предвид, че с тези разпоредби се цели замяна на формалното равновесие, което договорът
установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действителното
равновесие, което може да възстанови равенството между тях /както сочи Решение на Съда
от 14.03.2013 г. по дело С-415/11 /Mohamed Aziz срещу Caixa d Estavlis de Catalunya
Tarragona i Manresa Catalunyacaixa –т.45/. При спор между страните съдът следва да провери
дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза
при индивидуални преговори /т.69 от същото решение/.
В случая размерът на престацията е несъразмерен със срока на договора, както и с риска.
Този размер надвишава над 3 пъти и законната лихва, предвидена от разпоредбата на чл.86
от ЗЗД за случаите на забава.
Тези обстоятелства водят и до извод за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва
на добрите нрави, което е основание за нищожност и по чл.26 ал.4 във вр. с ал.1, предл.
трето на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не
е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не
съдържа нормативно установените реквизити и на основание чл. 11, т. 2 (относно валутата
на кредита), т. 6, относно начина на измерване на срока на договора за кредит; т. 9а, относно
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, действал към
момента на сключване на договора, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК той е
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредит.
В случая се установи от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не се и
оспорва от ищеца и е посочено още в исковата молба, че ответникът към 10.07.2018 година е
върнал сума в размер на 1193,60 лв., която не само покрива получената от него чиста сума
по договора за кредит в размер на 800, 00 лв., но и значително я надвишава и извън нея не
дължи на кредитора заплащане на никакви лихви, такси и др. под. плащания, поради
недействителността на процесния договор за потребителски кредит.
Поради това исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното
съдът намира, че не следва да бъде разглеждано направеното възражение от ответника за
погасяване на вземането по давност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище: гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк.
Т. Д. К., срещу Н. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.„З.“ 30, ет.7, ап.28, искове за
признаване за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.”
ЕООД срещу длъжника Н. К. С., възникнало на основание Договор за потребителски кредит
№ ******/26.06.2014г., в размер на 1233,85 лева, от която сумата от 651,11 /шестстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/ лева главница, на основание възникнало
задължение на длъжника в качеството му на наследник на лицето С. К. С., клиент по
договора, сумата от 582,74 /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/
лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.07.2016г. до 10.07.2018 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - 28.07.2021г. до
изплащането, за които е издадена Заповед № 387/28.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1963/2021г. по описа на Районен съд –
гр. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.ския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8