Решение по дело №400/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260002
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова Смит
Дело: 20205630200400
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 11.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ

                                                                

при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 400 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.Я.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Г., против наказателно постановление № 20-0271-000741 от 26.05.2020 г., издадено от Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения, че наказателното постановление е неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Сочи се, че липсвали обективните и субективните признаци от състава на нарушението. Наред с това се изтъква, че наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Я.П., редовно призован, не се явява и не изразява становище по същество.

Административнонаказващия орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна: 

На 19.05.2020 г. полицейските служители - свидетелите М.З.К. и Д.В.Х. изпълнявали служебните си задължения в с. Доситеево, общ. Харманли. Около 11:00 часа били позиционирани в пресечка близо до центъра на селото, когато покрай тях минал мотоциклет марка „MZ ETZ 250“ с рама № 2208859, червен на цвят, без поставени регистрационни табели. Полицейските служители тръгнали след него и подали звуков сигнал за спиране. Установили, че водачът бил жалбоподателят Г.Я.П.. При изискване на необходимите за проверка документи той заявил, че няма свидетелство за управление на МПС. От извършена справка в базата данни на МВР полицейските служители констатирали, че жалбоподателят нямал издадено и не притежавал свидетелство за управление на МПС. В резултат на проверката бил съставен АУАН серия АА с бланков № 526008/19.05.2020 г., който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Г.П. без възражения.

На 26.05.2020 г. било издадено наказателно постановление № 20-0271-000741 от Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че управлявал ППС без да е правоспособен водач, за което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели М.З.К. и Д.В.Х., които еднопосочно описват извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото. Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на жалбоподателя Г.П.. Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка. Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. В този смисъл е неоснователно направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото правило, че всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Нарушението на това правило е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач. С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Г.Я.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 19.05.2020 г. в в с. Доситеево, общ. Харманли жалбоподателят е управлявал превозно средство - мотоциклет марка „MZ ETZ 250“ с рама № 2208859, без да е правоспособен водач. В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите М.З.К. и Д.В.Х., които са категорични, че жалбоподателят не е представил СУМПС, а при направената справка било установено, че не притежава такова.

При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.Я.П. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта.

Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП нарушението по чл. 150 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лева. В настоящия случай административнонаказващият орган не е изложил мотиви за определяне на наказанието в размер от 200 лева. Съдът преценява, че индивидуализирана в този размер глобата се явява необосновано завишена. Липсват доказателства за отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят наказание в този размер. По делото не са ангажирани доказателства за имущественото състояние на жалбоподателя, събирането на които е в тежест на наказващия орган. Предвид изложеното, при преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът приема, че глоба в минималния размер от 100 лв. се явява обоснована и съответстваща на извършеното нарушение.

В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание бъде намалено от 200 лева на 100 лева.  

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0271-000741 от 26.05.2020 г., издадено от Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Г.Я.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                            

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: