Определение по дело №642/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба на П. В. К. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], против Решение № 91474/70/05.07.2024г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ.

По делото е депозирана молба с вх.№ 6635/27.11.2024г., с която се иска от оспорващият да бъде освободен от заплащане на разноски по делото. Към молбата е приложена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК.

С Определение № 4124/24г. са изискани справки от ТД на НОИ- Плевен, ТД на НАП –Плевен, Дирекция „Бюро по труда“ –Плевен, Община Кнежа, дирекция „Местни данъци и такси“, сектор „ ПП“ при ОД на МВР-Плевен.

По делото са представени писмени доказателства– справка с вх.№6736/24г. на Дирекция „Бюро по труда“ - Плевен, справка с вх.№ 6821/24г. от дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Кнежа, справка с вх.№6741/03.12.2024г. на ТП на НОИ-Плевен; справка с вх.№ 6729/02.12.24г. на ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен и др.

От писмените доказателства по делото съдът установи, че П. В. К. не е регистиран като самоосигуряващо се лице, не е подавал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за осигуряване в периода от 01.01.2014г. до м.12.2024г., няма регистрация по ЗДДС. Жалбоподателят не получава доходи. Регистриран е като безработен в периода от 30.05.2024г. до м.12.24г. Получавал е пенсия до 28.03.24г., но впоследствие е прекратено изплащането поради отпаднало основание и понастоящем не получава такава.

С оглед на горното, съдът приема, че молбата на П. В. К. за освобождаване от заплащане на разноски по делото е основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

Дължимостта на таксите и разноските от ищеца се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложимана основание чл.144 АПК, е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т.е.освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице да понесе разходите за производството.Законодателят в цитираната разпоредба на чл. 83 на процесуалния закон е посочил, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Съобразявайки така декларираните от лицето данни и постъпилите по делото писмени доказателства, съдът приема, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да заплати в пълен размер разноските за вещо лице по назначената съдебно медицинска експертиза, поради което и следва да бъде освободен от задължението за внасянето им.

Воден от горното, АС-Плевен, девети състав,

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 от ГПК вр. чл.144 АПК П. В. К. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], от внасяне на разноски в производството по адм.дело № 642/24г. по описа на АС-Плевен до приключването му.

ИЗМЕНЯ на основание чл.144 от АПК вр. чл. 253 от ГПК протоколно определение от 27.11.2024г. по адм.дело № 642/24г. по описа на АС-Плевен, в частта относно назначената СМЕ, като определя възнаграждението на вещото лице да е от бюджета на АС-Плевен.

Делото да се предаде на вещото лице за изготвяне на назначената съдебно медицинска експертиза.

Препис от определението да се връчи на П. В. К..

Определението не подлежи на обжалване.