Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262001 15.07.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3233 по описа
на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 143 КТ вр. с член 262, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Х.Н.И., ЕГН **********
е предявила срещу „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК ***** осъдителен иск за обща сума от 9 629,94
лева за положен извънреден труд в работни и почивни дни за 2016, 2017 и 2018г.,
както следва: 1 740 лева за 52 почивни дни през 2016г.; 1710 лева за 504 часа през
2016г.; 1388,40 лева за 52 почивни дни през 2017г., 1648,59 лева за 496 часа през
2017г., 1822 лева за 248 работни дни през 2018г. и 1320,95 лева за 145 работни
дни през 2018г., ведно със зак. лихва върху сумата от 9629,94 лева от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020г. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски.
Ищцата излага твърдения за това, че е работила извънредно по 2 два часа всеки
работен ден, който не й бил платен, както
и в почивните дни – събота и неделя.
С молба /л.195/ е извършено уточнение в размерите на изв.
труд по години поотделно за работните и
почивните дни.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Релевира се правопогасяващо възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност на вземането за доп. възнаграждение за изв. труд, положен в
периода 01.01.2016г.-26.02.2016г. Излага се, че за процесния период е било
въведено сумирано изчисляване на работното време за кондукторите в
междуселищните и граски линии и по график, като седмичното работно време може
да бъде удължавано до 60 часа в рамките на четиримесечния отчетен период, а
средната продължителност на седмичното работно време е 48 часа, за което се издадени
заповеди от работодателя на основание Наредбата за организация на работното
време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
приета с ПМС №244 от 11.09.2006г.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между
страните относно обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника на
длъжността кондуктор, като трудовото правооотношение между страните е било
прекратено, считано от 04.08.2018г. на основание член 325, ал. 1 ,т. 1 от КТ.
Няма спор и относно начина на отчитане на
работното време – при сумиране изчисляване на работното време на четиримесечен
отчетен период, на сменен режим, като
доколкото ищцата обладава качеството на ******* по смисъла на пар. 1 от ДР на
Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС 244 от
11.09.2006г., за организацията на работното време приложими са разпоредбите на
вече цитираната Наредба, която е приета
на осн. член 154а от КТ. Разпоредбата на член 154а от КТ предвижда, че МС може
да установява друга продължителност на дневното, седмичното и месечното работно
време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на
нощния труд на работниците, които извършват работа със специфичен характер
и/или организация на труда, но при спазване на общите правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
При
сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период
от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни
може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното
време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчетния
период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. При този начин на отчитане на работното
време положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако
по график се пада на дадения работник да бъде на работа през тези
дни. Във всички случаи на работа – и при
нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници, положеният
труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор (чл. 262, ал. 1, т. 3
и чл. 263, ал. 2 КТ), без значение дали се касае за извънреден труд или не (чл.
264 КТ). За времето, през което се полага извънреден труд, се заплаща
трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното.
При
сумираното изчисляване на работното време е налице възможността
отработеното в повече време да се компенсира до края на определения период, като е допустимо през един от дните или от седмицата отработената
норма да е по-голяма, а в други да бъде по-малка, като за всеки
отделен месец работникът получава договореното в трудовия договор
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на
периода, за него да се заплати възнаграждение според уговореното в
договора, но с не по-малко увеличение от 50% (чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ).
Възнаграждението
за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период. При прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането
на определения за сумиране на времето период се взема
предвид законоустановеното работно време и отработеното време от началото на
периода на сумиране до прекратяването на правоотношение.
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, а в тежест на работодателя е да докаже плащането
на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими
писмени доказателства и съдебните експертизи.
По делото са разпитани свидетели и на двете
страни. Свидетелят на ищцата М. Р., която също работи като ******* в
дружеството, казва, че след приключване на работната смяна ******* отчита парите
от продадените билети в касата на дружеството, която през 2016г. била до гара ******
като през 2018 година касата била преместена в Индустриална зона. Според
показанията й отчитането на билети заедно с пътуването до касата отнемало на
ищцата около час и половина, два часа.
Другата свидетелка
А.Ш., която е на ответника, и заема
длъжността ****** в дружеството от началото на 2016 година, споделля, че до
август 2016 година касата на дружеството се помещавала на автогара ******, след
което била преместена в Южна индустриална зона на ул. *********.
Според дадените
от същата показания ищцата била ****** по линия 12 и 4. За линия 12 на ищцата
били необходими 5 минути за отиване до касата, за отчитане още 3-4 минути, а
при наличието на още кондуктори се отнемали още около десетина минути. При
другата линия № 4 отиването и отчитането в касата отнемали около 30-40 минути,
като принципно ******** следвало да се отчита всеки ден, но този ред не се
спазвал, защото с изпращали колеги, а и се купували повече на брой билети, за
да се избегне всекидневното посещение на касата.
От страна на
ответинка представени са били и писмени доказателства – справка за отчетените
суми за тримесечие за периода 2016-2018г., както и изготвените графици за работа, които не са
били оспорени от страните и от които се установяват дните в които ищцата е
посещавала касата на дружеството за извършването на отчета на парите.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля на ответника, тъй като същите са последователни,
логични и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.
По делото са
били изслушани и приети две ССЕ, основно и допълнително, от вещото лице Д.С..
Съдът кредитира и възприема като обективно и безпристратно
дадено допълнителното заключение, изготвено на база свидетелските показания на
ответника, представените работните графици и отчети, като съобразено с
установения от страните начин на отчитане на работното време и изискванията на
приложимата в случая Наредба за организация на работното време на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС 244 от
11.09.2006г.
Съобразно доп. заключение
ищцата е отработила фактически повече часове от предвидените нормочасове за
четиримесечието, като няма данни да е била компенсирана с почивки в края на
четиримесечието, като вещото лице след изчисления е определелило стойността на
извънредния труд в размер на 3 487,23
лева за положени 790 часа, като ще се присъди и зак. лихва върху тази сума от деня
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 9629,94 лева искът ще се отхвърли
като недоказан. Отделно от това съдът намира правопогасяващото възражение на
ответника за неоснователно, доколкото възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на
отчетния период.
С оглед изхода
на делото разноски се дължат и на двете страни. На ищеца ще се присъдят
разноски по съразмерност съобразно уважената част от иска в размер на 360 лева,
а на ответника съобразно отхвърлената част от иска в размер на 710 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 139,49
лева. В негова тежест следва да се възложат разноските за ССчЕ, направени от
бюджета на съда в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК ****** да заплати на Х.Н.И., ЕГН **********
сумата от 3 487,23 лева (три хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет
и една стотинки) главница, представляваща неплатено възнаграждение за положени 790
часа извънреден труд, в периода 01.02.2016г. – 04.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2019г.
до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 3 487,23 лева до пълния
предявен размер от 9 629,94 лева, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН ********** да заплати на „ХЕБРОС БУС“
АД, ЕИК ******* сумата от 710
лева разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК ******да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
следните суми: сумата от 139,49 лева, представляваща държавна такса върху
уважения иск, и сумата от 150 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.