Р Е Ш Е Н И Е
№272/2.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 144 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Вакослол“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 3,
представлявано от управителя Е.Д.Д. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № ФК-360-0119973 от 15.11.2022 год., на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, издадена на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия, за запечатване на търговски обект -
игрална зала „GAMER”, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Александър
Стамболийски“ № 63Б, стопанисвано от същото дружество и забраняване достъпа до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни, потвърдена с Решение № ГДФК-205 от
21.12.2022 год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата
са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Моли се за
отмяна на атакуваната заповед. Не се претендират съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. З.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в списък
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 240,00 (двеста и
четиридесет) лева - л. 38 от настоящото дело. В писмено становище е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя.
Административен
съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на
страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения
акт съгласно чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка
със съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0119973 от
09.11.2022 год. от инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП (л. 21 от делото), е
издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-360-0119973 от 15.11.2022 год., на началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП (л. 20 от настоящото дело), с която на „Вакослол“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пазарджик, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 3, представлявано от
управителя Е.Д.Д., е наредено запечатване на търговски обект, по смисъла на §
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – игрална зала „GAMER”, находящ се
в гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 63Б,
стопанисвано от същото дружество-жалбоподател и е забранен достъпа до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от същия. В заповедта е посочено, че запечатването следва да се извърши в
срок от 3 (три) дни от датата на влизане в сила на процесната заповед.
Констатирано
е, че търговецът, в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на Министерство на
финансите (МФ) за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство. При извършена контролна покупка на 09.11.2022 год. на
услуга – игра с коли за време (управлението на колата се извършва чрез
кормило), на стойност 1,60 (един лев и шестдесет) лева, заплатени в брой на Д.
Д. Д., лице, работещо в обекта, от Й. К. М. – проверяващ, преди легитимация, не
е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо на обекта
фискално устройство модел „DAISY Compact M”с ИН на фискално
устройство (ФУ) DY439290 и ИН на ФП *********
или кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 005119 от
09.11.2022 год. С този номер след легитимация от проверяващите е изведен дневен
отчет „Х“. Посочено е, че извършеното нарушение е доказано и от констатираната
касова разлика в размер на + 391,59 (триста деветдесет и един лева и петдесет и
девет стотинки) лева, между установените парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ, което е довело до неотразяване на приходи.
Посочените обстоятелства са установени с протокол за извършена проверка
АА № 0119973 от 09.11.2022 год., издаден на основание чл. 110, ал. 4, във
връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК), ведно със
събраните доказателства и са изложени мотиви във връзка с установените
фактически обстоятелства. Заповедта е съобщена срещу подпис на управителя на
търговското дружество на 30.11.2022 год. и е оспорена пред по-горестоящия
административен орган директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, предвид чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във
връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК.
С Решение № ГДФК-205 от 21.12.2022 год. директорът на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (л. 11
от делото) е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Вакослол“ ООД, с ЕИК
*********, с вх. № 24538 от 09.12.2022 год. по регистъра на Офис Пазарджик, ТД
на НАП – Пловдив, срещу процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка. Изложени са съображения, че описаната в обжалваната ЗППАМ
фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на проверката
доказателства, които по несъмнен начин сочат нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – неиздаване на
фискален касов бон за стойността на неотчетена продажба – 1, 60 (един лев и
шестдесет стотинки) лева, съотнесена към стойността на обичайно предлаганите
услуги и стоки, както и към официално разчетената от ФУ касова наличност, при
регистриран общ оборот от 47,60 (четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки)
лева, както и към установената фактическа наличност на парични средства – 439,
19 (четиристотин тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки) лева и
установена положителна касова разлика в размер на 389,99 (триста осемдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева, което нарушение свидетелства за
нерегламентирано движение на парични средства в касата на търговски обект и
същевременно е индикация за неотчетени продажби, работно време от 00: 00 часа до 24:00 часа, без
почивен ден. Относно продължителността на срока на мярката административният
орган е посочил, че изцяло в правомощията му е да определи срока на наложената
ПАМ, като е приел, че 14-дневният срок за запечатване на обекта е съобразен с принципа
на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 от АПК, както и че изложените фактически
обстоятелства, включително поведенческите такива накърняват съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените от него продажби и впоследствие неправилно са
определени дължимите данъци. Изложени са и аргументи, обосноваващи спазването
целта на закона, както и че наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН. Решението е връчено срещу
подпис на управителя на дружеството Е.Д.Д. на 10.01.2023 год., а жалбата до
съда е подадена до Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП на 23.01.2023
год.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед за
налагане на ПАМ, включително Протокол за извършена проверка в обект серия АА №
0119973 от 09.11.2022 год., издаден от инспектор по приходите в Дирекция
„Оперативни дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП; дневен отчет № 005119 от 09.11.2022 год. (от л. 24 до л. 26); опис, към
ПИП № 0119973, на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката (л. 27 от делото); декларация от 09.11.2022 год., изготвена от Д. Д.
Д. (л. 28 от делото), с която сочи, че временно замества Е.Д.Д. в процесния
търговски обект и не получава възнаграждение; декларация за стопанисвания обект
от задължено лице (л. 29); декларация за стопанисвани обекти от задължено лице
(л. 29 и л. 30 от същото); 4 (четири) броя съкратен отчет от фискалната памет
(л. 31 и л. 32); справка актуално състояние на всички действащи трудови договори,
сключени от „Вакослол“ ООД, с ЕИК ********* (л. 33 от дело); трудов договор от
01.02.2022 год., сключен търговското дружество и служителя Е.Д.Д. и
допълнително споразумение към него (л. 47 и л. 48); договор за наем на недвижим
имот (от л. 49 до л. 52, вкл. от делото); справка за актуалното състояние на „Вакослол“
ООД, с ЕИК *********, към 09.12.2022 год. (л. 53 и л. 54).
Във връзка с компетентността на органите по приходите са приложени:
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. (л. 39), с която Изпълнителният директор
на НАП е определил директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол/ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ППАМ
по чл. 186 от ЗДДС, по чл. 186, ал. 2 от посочения и по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП,
както и директорите на ТД на НАП и директора на Дирекция „Оперативни дейности“
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да разглеждат жалбите,
подадени срещу издадените заповеди за налагане на ППАМ по чл. 186 от ЗДДС и по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП; Заповед № ЗЦУ-1157 от
27.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП (л. 40).
При така установената фактическа обстановка, Административен
съд-Пазарджик прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване на
Решение № ГДФК-205 от 21.12.2022 год. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 24538 от 09.12.2022 год. по
регистъра на Офис Пазарджик, ТД на НАП – Пловдив, подадена от Вакослол“ ООД, с ЕИК *********, срещу процесната ЗППАМ.
Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен
ред, 14-дневният срок започва да тече от съобщението, че по-горестоящият
административен орган се е произнесъл с решение. Административният ред за
обжалване на актове от категорията на процесния не е задължителен и когато
жалбата е отхвърлена от по-горестоящия орган, предмет на съдебен контрол е
първоначалният административен акт, съгласно чл. 98, ал. 2, изречение второ и
чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес
от предявеното оспорване. Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна. Съображенията за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – началник Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Видно от представената Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. и Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 год., и двете на
Изпълнителния директор на НАП са определени: директорите на Дирекции „Контрол“
в ТД на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди
за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС.
Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба условията, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се определят с Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на
Министъра на финансите. В чл. 3, ал. 1 от цитирания е посочено, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. е прието, че лицата, задължени
да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка
продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата на МФ.
Алинея 6 от цитираната правна норма сочи, че фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от
наредбата на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 от наредбата
на МФ фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС законодателят е
указал, че принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба
по чл. 118 от ЗДДС. Мярката има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя като същата следва да е мотивирана и фактически обоснована, въз
основа на които да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши
друго административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
лице, от което следва, че заповедта, представляващ индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, трябва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка следва да е
обоснована от административния орган съобразно преследваната от закона цел.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Анализът на посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай
дружеството - жалбоподател е било задължено да издаде фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство за извършената продажба на услуга –
игра с коли за време (управлението на колата се извършва чрез кормило), на
стойност 1,60 (един лев и шестдесет стотинки)
лева и положителната касова разлика в размер на + 391, 59 между установените
парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ
Констатираното нарушение, освен че е безспорно установено от
представените по делото доказателства, а и не се оспорва от Вакослол“ ООД. Спорно
по делото е доколко прилагането на принудителната
административна мярка е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и с принципа за съразмерност,
прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. В правната теория класификацията на видовете принудителни
административни мерки основана на критерия непосредствено предназначение на
мярката, са обособени в три вида групи: мерки, насочени към предотвратяване на
административни и други правонарушения-превантивни административни мерки; мерки,
чието предназначение е да преустановят продължаването на започнали
правонарушения - преустановителни административни мерки; мерки, насочени към
отстраняване на вредните последици от вече извършени правонарушения, към
възстановяване на неправомерно измененото с нарушението фактическо и правно
състояние-възстановителни административни мерки. Преустановителните
принудителни административни мерки са предназначени да преустановят
продължаването на вече започнали правонарушения. Мярката е преустановителна
само, ако нарушението е започнало, но не е приключено в момента на издаване на
мярката. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към
отстраняване на вредните последици от административните-а в нормативно
установените случаи-и от други правонарушения. Възстановителните мерки се налагат
за отстраняване на реално настъпили материално изразени вредни последици за
някого и са предназначени към премахването на настъпили увреди като се цели
възстановяване на старото положение.
В обобщение следва да се посочи, че принудителните административни мерки
са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на
надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като
изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят деянията,
предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване
на вредни последици от неправомерното деяние или респективно имат за последица,
отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Тези мерки,
по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са
форма на административна принуда. Ето защо, действието на наложената
административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който
тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от
същото. От момента в който не съществува опасност материалното правило за
поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е
преустановено, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от
проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК,
съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В разглеждания случай и предвид хипотезата на чл. 186,
ал. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Във всички случаи следва да е мотивирана и
фактически обоснована, въз основа на което да се изведе извод, че нарушителят
може да извърши друго административно нарушение. Следва да се посочи, че нарушението
е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е
извършвано и друго такова административно нарушение. Също така прилагането на
принудителната административна мярка не съответства на целите, регламентирани в
чл. 22 от ЗАНН и в частност да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя и не кореспондира с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страна на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-360-0119973 от 15.11.2022
год., на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, издадена
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия, за
запечатване на търговски обект - игрална зала „GAMER”, находящ се в гр.
Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 63Б, стопанисвано от същото
дружество и забраняване достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни,
потвърдена с Решение № ГДФК-205 от 21.12.2022 год. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд-Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването или връчването
му на страните.
Препис
от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1
от АПК да се изпрати или връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: (П)