Решение по дело №1713/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1751
Дата: 31 декември 2021 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050701713
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, ………….2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

        

                                                Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1713 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Полигрейн БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **********, представлявано от управителя П.А.Д. против Ревизионен акт № Р-03000320005143-091-001/22.04.21г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 110/15.07.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 60 007.50лв. – главници и 11653.77лв.-лихви.

Жалбоподателят твърди, че РА в обжалваната част е незаконосъобразен и необоснован, тъй като с него се кредитират определени факти и обстоятелства за сметка на други по-значими от фактическа гледна точка, което е съществено нарушение на материалноправните норми и процесуалните правила и е довело до определяне на едно незаконосъобразно публично задължение. Твърди, че неправилно е извършено преобразуване на финансовия резултат вследствие непризнаване на данъчни амортизации и отписана данъчна балансова стойност за 2017, 2018 и 2019 г., както и частично непризнат разход за наем на земеделска земя, пренает от „Начало 2019“ ЕООД. Относно непризнаването на данъчни амортизации и отписана данъчна балансова стойност за 2017, 2018 и 2019г. твърди, че дружеството е спазило принципа по чл.26, ал.1, т.8 от Закона за счетоводството, а именно предимство на съдържанието пред формата- сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма. Твърди, че като не е признал допълнително представените документи относно отмяна на сделката между „Начало 2019“ЕООД/с предишно наименование „Полигрейн“ЕООД/ и П.Д. органът по приходите е допуснал съществено процесуално нарушение. С тристранното споразумение от 05.06.2017г. на основание чл.201 ЗЗД страните са се споразумели договор за покупко- продажба на земеделска и горска техника между „Полигрейн”ЕООД и П.Д., с нотариална заверка на подписите от 22.05.2017г. на нотариус О.Ш., да се счита за развален и респективно непораждащ правни последици, поради което П.Д. не дължи заплащане на „Полигрейн” ЕООД на визираната в договора цена и именно във връзка с това и отпадналото основание за упражняване на право на собственост от страна на Д., страните са приели, че ДМА - селскостопанска техника следва да бъдат отчислени в масивите на КТИ при МЗХ от нейната партида и да бъдат заведени по партидата на „Полигрейн БГ” ЕООД. Твърди, че неоснователно и в противоречие с материалноправните норми, уреждащи облигационните отношения между страните, ревизиращият орган не е приел представеното споразумение. Форма за действителност досежно уреждане на облигационни отношения, свързани с парични престации по сключени разпоредителни сделки, няма регламентирана в закона, с оглед на което органът по приходите няма основание да изисква такава във връзка с признаване валидността на депозираното тристранно споразумение.

Относно непризнатият разход за наем на земеделска земя, счита констатациите за необосновани и противоречащи на материалноправните норми. За 2019г. в разходите на дружеството е включена фактура № **********/20.12.2019г. с предмет „преотдаване на земеделска земя 2018/2019г.“ на стойност 316785.07лв. Касае се за цялостно преотдаване на земя в голям размер, като дължимите ренти не са унифицирани/еднакви/, а са диференцирани на основание вид на договора/наемен или аренден/, размер на земята и землище, в което се намира отдаваната земя и практически е невъзможно да се издаде фактура за целия размер дължима рента с реквизити относно отделните декари и дължимата за тях рента по единична цена. Жалбоподателят твърди, че необосновано ревизиращият орган е приел, че в преписката липсва първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч, който да отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч за отчетните 2017г. и 2018г. години. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, какъвто е настоящият случай. С оглед естеството на дейността си дружеството предоставя данни в множество държавни институции, като Имотен регистър при Агенция по вписванията, където са вписани всички арендни договори, както и в ОСЗГ-Аврен, т.е. ревизиращия екип е могъл да установи по надлежния ред, че дружеството е страна по множество договори за аренда с физически и юридически лица, а от банковите извлечения -че голяма част от тях са платени по банков път. За изплатените на наемодателите и арендодателите от името на „Полигрейн БГ” ЕООД ренти са издадени по надлежния ред РКО, съдържащи всички изискуеми в чл.6, ал. 1 от ЗСч. реквизити. В противоречие с обективната действителност и съществуващите правни основания за обработване на земеделска земя от ревизираното дружество е прието от ревизиращият орган, че дружеството няма сключени арендни договори с физически лица, както и че физическите лица - арендодатели имат сключени договори с „Начало 2019“ЕООД, което дружество от своя страна преотдава земеделската земя на ревизираното дружество въз основа на договори сключени по реда на чл.228-239 на Закона за задълженията и договорите. Същевременно напълно противоречиво с мотивите и в обжалвания ревизионен акт, и в обжалваното решение, с което последният е потвърден, е изложено, че така представените към жалбата срещу ревизионния акт 17 бр. договори за аренда/за срок над 1 година/, сключени от „Полигрейн БГ”ЕООД и справка от ИКАР досежно всички вписани договори по партида на дружеството, не са нови за ревизионното производство, известни са на органите по приходите и са обсъдени в ревизионния акт и доклад. Твърди, че никъде в административната преписка не е видно от органите по приходите да са обследвани правните основания за ползване на земята от дружеството, довели до извода, че цялата обработвана земя е по силата на пренаемане от „Полигрейн“ЕООД, а не е ползвана на самостоятелно правно основание. С това административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до погрешни констатации в ревизионния акт. „Полигрейн БГ” ЕООД е имало още през 2017 г. валидно сключени договори за ползване на земеделската земя, както арендни, така и наемни. Арендните договори, сключени между трети лица арендодатели и ревизираното дружество, са пораждащи своите правни последици, доколкото са сключени в изискуемата от закона форма, съгласно правилата на чл.3, ал.1 и ал.2 от Закона за арендата в земеделието- писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно и вписани в службата по вписванията, и регистрирани в съответната общинска служба по земеделие. Още към 2017 г. дружеството е имало и валидни, сключени съобразно правилата на чл.228-239 ЗЗД, договори и за наем на ползваната земя, които се сключват в обикновена писмена форма без нотариална заверка на подписите и в случай, че не са вписани в Имотен регистър при Агенция по вписванията, са със срок на действие от 1 година. Дори да се приеме, че част от ползваната земя, ревизираното дружество е обработвало на основание преарендувана или пренаета от „Начало 2019” ЕООД, то в противоречие с материалноправните норми, заложени в чл.11 от Закона за арендата в земеделието са изложените в ревизионния акт констатации за неприложомост на разпоредбата на чл.42 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на ал.1 и ал.2 от чл.11 ЗАрЗ ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, а при неплащане от страна на преарендатора в лицето на „Полигрейн БГ” ЕООД, на основание ал.4 за физическото лице-арендодател би възникнала правната възможност да прекрати едностранно договора за аренда с двумесечно писмено предизвестие, което не би било в интерес нито на собственика на земята, нито на ползвателя й. Именно поради тази причина съгласно т.3.1 от сключените еднотипни договори за пренаемане на земеделска земя, дължимата на наемодателя „Начало 2019“ ЕООД със старо име „Полигрейн“ ЕООД рента ще се изплаща от „Полигрейн БГ“ ЕООД директно на собствениците на имотите, тъй като това е и правното значение на института на пренаемането или преарендуването на една вещ или както е в случая земеделска земя. Счита, че е приложима хипотезата на чл.42, ал.1 от ЗКПО, съгласно която изплатените по силата на договорите за пренаемане на част от земеделската земя ренти, съставляват разход за платеца- в случая „Полигрейн БГ” ЕООД и респ. приход за собственика на земята/наемодател и/или арендодател/, а не приход на „Начало 2019”ЕООД, така както е възприел в мотивите си органът по приходите. Още повече, видно и от представена ведомост за изплатени ренти, и извлечения от банкова сметка ***ектно към собствениците на земя наемодателите/арендодатели, а не към „Начало 2019” ЕООД. Така е постигната и целта на закона да не останат неудовлетворени вземания на собствениците на земята. Административният орган не е изискал от компетентните органи - Общинска служба по земеделие и гори-Аврен при ОД”Земеделие”-Варна справка относно регистрирани от страна на „Полигрейн БГ”ЕООД правни основания за ползването на земята-договори за наем и/или аренда за отделните ревизирани стопански години. Земите, предмет на договорите за наем и аренда с наемател и арендатор „Полигрейн БГ”ЕООД са заявявани пред ОСЗ- Аврен и Разплащателната агенция на Държавен Фонд Земеделие на основание чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което обстоятелство не е изследвано в хода на ревизионното производство. Такава справка не е изискана и от ревизираното дружество, поради което необоснован е изводът, че цялата ползвана земя е пренаета. Необоснован е и изводът за липса на документална обоснованост при осчетоводяването на разходи за рента за ползваната земеделска земя. Налице е документално обосноваване на разхода по смисъла на ЗСч и ЗКПО и това са договорите за наем и/или аренда, с които страните по тях са определили срока на ползване на земята и възнаграждението, което да бъде изплащано за това. Твърди и че макар и да е  изложено в ревизионния доклад, не е взето предвид, че дружеството не е могло да начисли точна сума за цитираните от ревизиращия екип две години 2017 и 2018, поради липсата на възможност за получаване на точна информация досежно дължимите ренти към физически лица-наемодатели и арендодатели. Налице е свобода на договарянето и няма пречка преди изплащането на наемната цена, да се предоговаря конкретната такава на декар, в зависимост от добивите, себестойността на земеделската продукция, както и продажните цени на земеделската продукция. Плащането към физическите лица се е случило през 2019 г., като съответно и тогава е начислен и осчетоводен разходът за ползване на земята /наем или аренда/. Предвид изложеното жалбоподателят счита за необоснован, недоказан и незаконосъобразен изводът на органите по приходите за пълното непризнаване на разхода за 2017, 2018 и 2019г. При правилен подход е възможно преобразуването на резултата на дружеството за 2018 и 2017 година, но не и пълното непризнаване на разхода за тези две години. В случай на ползвана приблизителна оценка за начисляване на наема, то тя е нямало да бъде данъчно призната за двете стопански години - 2017 и 2018 и посочена в увеличение на финансовия резултат. Твърди и че не е отчетено и обсъдено, а е от съществено значение при осчетоводяване на изплатените за рентни плащания суми, че началото на стопанската година, съгласно §2, т.3 от ПЗР на Закона за арендата в земеделието е времето от 1 октомври на текущата година до 01 октомври на следващата календарна година, като изплащането на дължимата рента не свършва до 31.12 на съответната финансова година, а продължава до края на месец март на следващата, поради което в противоречие с материалноправните норми са мотивите на органа по приходите, че процесната фактура 24/20.12.2019г. обективира плащане на три стопански години. Друг аргумент в насока признаване на въпросния разход, е че дружеството отчита наема по гр. 60, но впоследствие не целият разход се признава като такъв в отчета за приходи и разходи, а част от него се отчита по с-ка 611 „Разходи за основна дейност“, а впоследствие и „303”, като остава като салдо, т.е. не целият отчетен разход е намалил финансовия резултат и има ефект на намаляване на печалбата. В ревизионния доклад не е изследвана тази връзка на разхода за наем и отнасянето му в незавършено производство и съответно продукция, като впоследствие тази теза е потвърдена и в акта. Моли да бъде отменен РА в обжалваната част.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се ревизионен акт № Р-03000320005143-091-001/22.04.21г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 110/15.07.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 60 007.50лв. – главници и 11653.77лв.-лихви.

От Заповед за възлагане на ревизия № Р- 03000320005143-020-001/26.08.20г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на „Полигрейн БГ“ЕООД от инспектори по приходите, която да обхване задълженията за корпоративен данък за периода от 05.06.2017г. до 31.12.2019г. и за ДДС за периода от 01.06.18г. до 31.12.19 г. и да завърши до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена на 08.09.2020г. електронно. От ЗВР № Р- 03000320005143-020-002/02.12.20г. се установява, че срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.02.21г. От заповед № Д-2273/20.12.18г. се установява, че ревизията е възложена от компетентен орган. За резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000320005143-092-001/22.02.21г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 110/15.07.2021г. го е потвърдил в обжалваната част, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни.

В обжалвания РА, потвърден с решението на решаващия орган, органите по приходи, като са взели предвид установеното, че съставените в „Полигрейн БГ“ ЕООД документи не отразяват реално прехвърляне на собственост, така както е посочено в издадените от „Полигрейн“ЕООД фактури и че собствеността е прехвърлена на „Полигрейн БГ“ ЕООД от П.Д. и на цени по-ниски от тези, посочени във фактурите с договори за покупко-продажба, част от които са и с нотариална заверка, са коригирали данъчния амортизационен план и данъчната балансова стойност на отписаните активи, определили са размера на данъчните амортизации за всяка от отчетните години, като на основание чл.54 ал.1 ЗКПО са коригирали размера на признатите данъчни амортизации: за отчетната 2017г. - от 76245.61лв. на 25770.17лв., за отчетната 2018г. – от 217324.75лв. на 140855.62лв. и за отчетната 2019г. – от 44894.47лв. на 34413.86лв., а на основание чл.66 ал.2 вр. чл.50 ал.1 ЗКПО са коригирали размера на признатата за разход балансова стойност на отписаните активи, а именно: за отчетната 2018г. - от 273410.91лв. на 79258лв. и за отчетната 2019г. – от 200573.99лв. на 204041.03лв. Установено е и че през 2019г. в разходите на „Полигрейн БГ“ЕООД е включена фактура № **********/20.12.2019г. с предмет „преотдаване на земеделска земя 2018/2019г.“ мярка-декар без посочено количество и единична цена на стойност 316785.07лв., която е осчетоводена по сметка 609- Други разходи. От дружеството, във връзка с връчено му ИПДПОЗЛ, са представени ведомости за начислена рента през 2019г. и писмени обяснения, съгласно които  през 2019г. дружеството е получило фактура за наем на земеделска земя №**********/20.12.2019г. на стойност 316 785.07 лв. от „Начало 2019“ЕООД, предмет на която е наем на земеделска земя за 2017, 2018 и 2019г. Въз основа на представените документи е констатирано общо дължимо възнаграждение за преарендуване на земя от „Полигрейн“/„Начало 2019“ ЕООД за стопанската 2018- 2019г.- 3612,777дка за 149771лв. и че сумата от 316785.07лв. съответства на отчетените през годината по сметка 405- Ренти на „Полигрейн“ЕООД и „Агробулс“ЕООД, платени от „Полигрейн БГ“ЕООД, но не всички плащания са относими към финансовата 2019г. и се отнасят за предходни периоди, поради което на основание чл.78 от ЗКПО вр. чл.10 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за отчетната 2019г. със сумата от 167014.07лв., представляващи фактурирани от „Полигрейн“ЕООД на жалбоподателя разходи за ренти, които се отнасят за предходни данъчни периоди.

От представените от ревизираното лице и събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са установили, че през ревизирания период в счетоводството на дружеството са отразени сделки между свързани лица оказващи влияние върху данъчната основа за облагане с корпоративен данък за отчетните 2017г., 2018г. и 2019г. Сделките са между „Полигрейн БГ“ЕООД и „Полигрейн“ЕООД, които са представлявани от П.Д. и физическото лице Д.- свързани  лица по смисъла на т.3, б. „д“, съответно б.“е“ от ДР на ДОПК. Жалбоподателят е отразил в счетоводството си придобити активи от „Полигрейн“ЕООД и е признало разходи за амортизации и разходи представляващи данъчна балансова стойност на отписани активи в завишени стойности, както и документално недоказани разходи за наем на селскостопанска техника.

През 2017г. е отразило получени фактури от „Полигрейн“ЕООД с предмет – селскостопанска техника/индивидуално идентифицирана/, а именно ф.№ **********/14.07.17г. на стойност 79500лв. и ДДС 15900лв., №**********/17.07.17г. на стойност 68500лв. и ДДС- 13700лв., №**********/18.07.2017г. на стойност 83500лв. и ДДС- 16700лв., №**********/19.07.2017г. на стойност 85400лв. и ДДС-17080лв., №**********/20.07.2017г. на стойност 28300лв. и ДДС- 5660лв., №**********/06.12.17г. на стойност 3800лв. и ДДС- 760лв., №**********/15.12.17г. на стойност 104000лв. и ДДС- 20800лв., №**********/15.12.2017г. на стойност 9940лв. и ДДС- 1988лв., №**********/14.08.2017г. на стойност 8000лв. и ДДС- 1600лв., №**********/31.08.2017г. на стойност 69855.50лв. и ДДС- 13971.10лв.

От представените документи от ревизираното дружество, сектор Пътна полиция на МВР и Областна дирекция Земеделие Варна е установено, че активите, предмет на описаните фактури, са придобити от жалбоподателя, но от П.Д., а не от „Полигрейн“ЕООД, с договори за покупко- продажба на земеделска и горска техника, както следва: договор от 05.06.2017г. с нотариална заверка на подписите №5922/05.06.2017г. с обща цена 4000лв.; договор от 15.12.2017г. с нотариална заверка на подписите №13877/15.12.2017г. с обща цена 500лв.; договор от 19.01.2018г. с обща цена на прехвърлените активи 2000лв.; договор от 31.08.2017г. с обща цена от 30173лв., като селскостопанската техника е индивидуално идентифицирана в тях. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че селскостопанската техника, предмет на посочените договори е идентична на описаната в издадените от „Полигрейн“ЕООД фактури, като към датата на издаване на фактурите „Полигрейн“ЕООД не е било собственик на документираната за продадена техника и същите са неоснователно издадени. В резултат на вписаната по – висока цена на придобиване на отделните активи в счетоводството на „Полирейн БГ“ЕООД, в нарушение на разпоредбата на чл.50 и чл.53 от ЗКПО е завишена данъчна амортизация на активите за отчетната 2017г.- 76245.61лв. вместо 25770.17лв., за 2018г. –217324.75лв. вместо 140855.62лв. и за отчетната 2019г. – отчетена данъчна амортизация 44894.47лв. вместо 34413.86лв. В резултат на вписаната по – висока цена на придобиване на отделните активи, в нарушение на разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗКПО вр. чл.50, ал.1 от ЗКПО е отчетена завишена данъчна балансова стойност на отписани активи- за отчетната 2018г. – отчетена данъчна балансова стойност на отписаните активи 273410.91лв. вместо 78258лв.; за 2019г. –200573.99лв. вместо 204041.03лв. /констатираната по – висока данъчна балансова стойност на активите се дължи на установени от ревизията ДМА, заведени в ДАП на 19.07.2019г. и 29.07.2019г. са бракувани с протоколи за брак пред ОД Земеделие Варна, поради което с оглед обективност са включени в данъчната балансова стойност на отписаните от ДАП дълготрайни материални активи./

От ревизираното лице е представен договор за покупко продажба на земеделска и горска техника, сключен на 17.05.2017г. в гр. Варна между „Полигрейн“ ЕООД като продавач и П.Д. като купувач с нотариална заверка № 5381/22.05.2017г. за сумата от 10000лв. Предмет на договора е земеделска и горска техника, машини, съоръжения и други движими вещи, като земеделската и горската техника са индивидуализирани по вид, марка, модел, рама, регистрационен номер, година на производство и година на придобиване. След анализ на доказателствата органите по приходите са приели, че селскостопанска техника е индивидуално идентифицирана и съвпада с техниката посочена в издадените от „Полигрейн“ЕООД на жалбоподателя фактури, както и с техниката, посочена в описаните договори за покупко -продажба на земеделска и горска техника с доставчик П.Д. и получател „Полигрейн БГ“ЕООД. Не са кредитирали представеното тристранно споразумение от 05.06.2017г., сключено  между жалбоподателя, „Полигрейн“ЕООД и П.Д. относно уреждане на облигационни задължения по сключен на 17.05.2017г. договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника/с нотариална заверка на подписите на 22.05.2017г./ между „Полигрейн“ ЕООД и П.Д.. Съгласно това споразумение на основание чл.201 от Закона за задълженията и договорите договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника между „Полигрейн“ЕООД и П.Д. с нотариална заверка на подписите от 22.05.2017г. на нотариус О.Ш. се счита за развален; П.Д. не дължи заплащане на „Полигрейн“ЕООД на визираната в договора цена, във връзка с което страните приемат, че е налице отпаднало основание за упражняване на право на собственост от страна на Д., с оглед на което гореупоменатите ДМА - селскостопанска техника следва да бъдат отчислени в масивите на КТИ при МЗХ от нейната партида и да бъдат заведени по партидата на „Полигрейн БГ“ЕООД, а „Полигрейн“ЕООД се задължава да издаде съобразно правилата на ЗСч и ЗДДС фактура на „Полигрейн БГ“ЕООД, като последното в качеството си на краен приобретател на ДМА ще заплати на „Полигрейн“ЕООД продажната цена на посочените ДМА. „Полигрейн БГ“ ЕООД има право да извърши регистрация на свое име на закупената техника в съответните контролни служби, за да я впише като ДМА в своя полза и да я използва по предназначение. Споразумението е без нотариална заверка на подписите.

Органите по приходите са приели, че чрез официални документи и фактически извършени действия от управляващата ревизираното дружество П.Д. е доказано, че „Полигрейн“ ЕООД не е собственик на селскостопанската техника към датата на съставяне на описаните фактури, като са се позовали на представените договори за покупко- продажба на селскостопанска техника с нотариална заверка на подписите, съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника с продавач „Полигрейн“ЕООД с управляващ П.Д. и купувач самата П.Д., сключени на дати предшестващи датите посочени за извършени продажби от „Полигрейн“ЕООД към „Полигрейн БГ“ЕООД; факта, че техниката е регистрирана в масивите на КТИ при МЗХ като собственост  на П.Д.; представеното тристранно споразумение от 05.06.2017г. не е нотариално заверено; на датата на сключване на тристранното споразумение 05.06.2017г. е сключен договор за покупко- продажба на част от активите с продавач П.Д. и купувач ревизираното дружество с нотариална заверка № 5922/05.06.2017г. или макар, че Д. е наясно на тази дата, че договорът за продажба на селскостопанска техника, сключен между „Полигрейн“ЕООД като продавач и нея като купувач, при това в полза на друго нейно дружество „Полигрейн БГ“ ЕООД е развален, тя продължава да се разпорежда с тези активи като собственик и ги продава с договор с нотариална заверка на подписите. Взели са предвид и че са налице  още три продажби на активи, придобити от П.Д. по сочения от нея за развален с тристранното споразумение от 05.06.2017г. договор за покупко -продажба на селскостопанска техника с продавач „Полигрейн“ЕООД с управляващ П.Д. и купувач самата Д.. Продажбите са отново за „Полигрейн БГ“ЕООД с продавач П.Д. – с договори с нотариална заверка на подписите от 15.12.2017г. и 19.01.2018г. и с договор без нотариална заверка на подписите от 31.08.2017г., т.е. през периода от 05.06.2017г.  до 19.01.2018г. Д. продължава да се разпорежда с тези активи като собственик и ги продава, при това с договори с нотариална заверка на подписите. За косвено потвърждение на тези изводи е приет и фактът, че не се очаква  „Полигрейн БГ“ЕООД да се разплати с „Полигрейн“ЕООД, тъй като, видно от доказателствата, на 28.12.2018г. Д. е поела, по договор за заместване в дълг, задълженията на „Полигрейн БГ“ЕООД към „Полигрейн“ЕООД и в качеството си на едноличен собственик и управител на „Полигрейн“ЕООД през 2018г. е опростила част от тях – 210000лв., а за разликата от 352070.95лв. е посочила, че се изчаква 5 -годишният давностен срок. Органите по приходите са се позовали на събраните в хода на ревизията официални документи, изискани по реда на ДОПК от длъжностни лица от ОД „Земеделие“ Варна, към МЗХГ, които удостоверяват извършената продажба на земеделска техника от П.Д. на „Полигрейн БГ“ЕООД и единствената такава от 15.12.2017г., извършена от „Полигрейн“ЕООД на „Полигрейн БГ“ЕООД, коректно посочена в ревизионния доклад. Представеното тристранно споразумение, представляващо частен документ, съгласно чл.180 от ГПК, доказва, че изявленията в тристранното споразумение са направени от лицата подписали споразумението или в случая и за трите лица от П.Д.. Предвид предвид събраните официални доказателствени средства, които удостоверяват, че собственик на селскостопанската техника към датата на продажбата е П.Д., а не „Полигрейн“ЕООД, което се потвърждава и от действията на представляващата двете дружества, която знаейки, че е подписала тристранното споразумение на 05.06.2017г. е продължила да се разпорежда като собственик с техниката, е прието, че без основание техниката е заведена в счетоводството по цени, съгласно издадените от „Полигрейн“ЕООД фактури.

Установено е, че през 2019г. през счетоводна сметка 609 – Други разходи е отчетен разход „преотдаване на земеделска земя 2018/2019“ в размер на 316785.07лв., документиран с фактура № **********/20.12.2019г., издадена от „Начало 2019“ЕООД. Съгласно писмените обяснения, предоставени от ревизираното лице, предмет на сделката е наем на земеделска земя за 2017г., 2018г. и 2019г., а стойността на сделката 316785.07лв. е равна на платените през 2019г. ренти на физически лица от „Полигрейн БГ“ ЕООД. Установено е, че дължимото възнаграждение за пренаетата от ревизираното лице 3612,777дка земя за стопанската 2018-2019г. е в размер на 149771лв., а разликата до 316785.07лв., в размер на 167014.07лв., е изплатена рента за предходните данъчни години. Ревизираното дружество няма сключени арендни договори с физически лица. Физическите лица – арендодатели имат сключени договори с „Начало 2019“ ЕООД, което дружество от своя страна преотдава земеделската земя на ревизираното въз основа на договори сключени по реда на чл.228-239 на Закона за задълженията и договорите. Съгласно т.3.1 от сключените еднотипни договори за пренаемане на земеделска земя, дължимата на наемодателя „Начало 2019“ЕООД/със старо име „Полигрейн“ЕООД/ рента ще се изплаща от „Полигрейн БГ“ ЕООД директно на собствениците на имотите. Органите по приходите са установили, че са налице сделки по отдаване под наем на земеделска земя, сключени между две юридически лица /свързани по смисъла на т.3, б. „д“ от ДР на ДОПК/ и лицето наемодател е посочило трети лица/арендодатели/, на които следва да бъде изплатено дължимото се възнаграждение. Приели са, че двете юридически лица, участващи в тези сделки по отдаване под наем на земеделска земя са предприятия по смисъла на чл.2 на ЗСч и следва да признават и оценяват позициите, които се представят във финансовия им отчет в съответствие с принципа за начисляване, залегнал в чл.26, т.4 на ЗСч, на базата на принципа на начисляването. За неприложима са приели разпоредбата на чл.42 от ЗКПО, която касае взаимоотношенията между „Полигрейн“ЕООД /с ново наименование „Начало 2019“ЕООД/ и физическите лица арендодатели, но няма отношение към дължимия и неплатен наем от ревизираното лице към друго юридическо лице, което следвайки разпоредбите на чл.3 и чл.26 т.4 и т.8 от ЗСч е било длъжно да признае приходи от отдаване под наем на земеделска земя през 2017г., 2018г. и 2019г. и съответно да отчете разход за рента на същата. В преписката липсва първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч, който да отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч за отчетните 2017г. и 2018г. години. Относно 2019г., с оглед разпоредбите на чл.3 и чл.26 т.4 и т.8 от ЗСч и чл.21, ал.1 от ЗКПО, съгласно който данъчният период за определяне на корпоративен данък е календарната година и точка 4.6 от Общи разпоредби на счетоводни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, съгласно която финансовият резултат е стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период, на основание чл.78 от ЗКПО са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 167014.07лв., представляващи разходи за наем на земеделска земя за други отчетни периоди и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО не е извършено намаляване на счетоводния финансов резултат за отчетните 2017г. и 2018г. с недокументирани в предвидения от ЗСч ред разходи за наем на земя. За неоснователни са приети възраженията за липса на анализ на връзката на разхода за наем на земеделска земя и отнасянето му в незавършено производство и съответно продукция, тъй като с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-03000320005143-040-002/18.12.2020г., т.8 от ревизираното дружество е изискана информация във връзка с липсата на предмет по фактури № **********/20.12.2019г. с издател „Ново начало 2019“ЕООД за 316785.07лв. и представени ведомости за ренти за 161872лв. за стопанската 2018-2019г., в т.ч. документи удостоверяващи предмета на доставка, вкл. за цена на платения наем, размера на наетата земя, периода и лицата, за които се отнася с индивидуализиращи данни за целия размер на сумата и писмени обяснения относно разликата между фактурираната рента за стопанската 2018/2019г. в размер на 161872лв. за 3888,06дка. С искането дружеството е предупредено, че на основание чл.56, ал.2 от ДОПК в случай, че изисканите писмени обяснения не бъдат представени в срок, ще бъде прието за доказана липсата на документална обоснованост на част от разхода по фактура №**********/20.12.2019г. в размер на 154913.07лв. От ревизираното дружество за представени документи и писмени обяснения в определения срок, ведомости за изплатени ренти, след анализ на които ревизиращия екип е уточнил стойността на изплатената рента за стопанската 2018-2019г. в размер на 149771лв., а за разликата е приел предоставеното от ревизираното дружество писмено обяснение, че са разход за предходната стопанска година 2017-2018г., непризнат за разход на основание чл.42 от ЗКПО. На основание чл.3 и чл.26, ал.1, т.4 и 5 от ЗСч разходът за наем на земеделска земя на „Полигрейн БГ“ ЕООД, както и приходът от отдаване под наем на земеделска земя на „Ново начало 2019“ЕООД е следвало да е коректно документиран и отразен счетоводно от двете свързани лица за отчетния период за който се отнася, а проявлението на данъчната временна разлика определена с чл.42 от ЗКПО има отношение само към данъчния финансов резултат на „Нова начало 2019“ ЕООД.

Органите по приходите са установили и че през 2017г. ревизираното дружество е отчело разходи за наем на селскостопанска техника в размер на 87050 лв. във връзка с договори за наем, сключени с „Полигрейн“ ЕООД, за които разходи са приели, че не е налице документална обоснованост. Установили са и че дружеството не е отчело приход от продажба на селскостопанска техника /по договор с П.Н.- купувач“/ в размер на 25000 лв. Определили са и балансова стойност на придобитите активи на цена под прага на същественост от 700лв., които подлежат на признаване като текущ разход, независимо от факта, че са дълготрайни – за 2017г.- 4800.06лв., за 2018г.- 2300лв.

В резултат на установеното, органите по приходите са преобразували ФР на дружеството за съответния данъчен период, както следва:

За 2017г. счетоводният финансов резултат /7 631.41 лв./ в посока увеличение със сумата 87050 лв. - непризнати разходи за наем на основание чл.10 вр. чл.78 от ЗКПО, със сумата от 1 807.88 лв. /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.26, т. 1 и 2 от ЗКПО, със сумата от 76 245.61 лв., представляваща отчетените от дружеството счетоводни амортизации /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.54. ал.2 от ЗКПО и в посока намаление със сумата от 4 800.06 лв., представляваща разходи за придобити активи под прага на същественост на основание чл.78 от ЗКПО, със сумата 25 770.17 лв., представляваща определения от органите по приходите размер на данъчните амортизации, вместо декларирания от ревизираното лице размер 76 245.61 лв. на основание чл.54. ал.1 от ЗКПО, в резултат на което е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 142 164.67 лв. и полагащ се корпоративен данък 14 216.47 лв., след приспадане на внесения в размер на 943.93 лв. е установен данък за внасяне 13 272.54 лв. и са начислени съответните лихви;

За 2018г. счетоводният финансов резултат /22 207.80 лв./ е преобразуван в посока увеличение със сумата 26 843.60 лв. /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.28 от ЗКПО, със сумата от 37 723.05 лв. /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.26, т.1 и 2 от ЗКПО, със сумата 217 324.75 лв., представляваща отчетените от дружеството счетоводни амортизации /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.54. ал.2 от ЗКПО и със сумата от 273 410.91лв., представляваща счетоводната балансова стойност на отписаните активи /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.66, ал.1 ЗКПО и в посока намаление със сумата от 2 300 лв., представляваща разходи за придобити активи под прага на същественост на основание чл.78 ЗКПО, със сумата от 140 855.62лв., представляваща определения от органите по приходите размер на данъчните амортизации, вместо декларирания от ревизираното лице размер 217 324.75 лв. на основание чл.54 ал.1 ЗКПО, със сумата от 79 258лв., представляваща определения от органите по приходите размер на данъчната балансова стойност на отписаните активи, вместо декларирания от ревизираното лице размер 273 410.91 лв./на основание чл.66 ал.2 ЗКПО/, вследствие на което е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 355 096.49 лв. и полагащ се корпоративен данък 35 509.65 лв., като след приспадане на внесения в размер на 8 677.45 лв. е установен данък за внасяне 26 832.20 лв. и са начислени съответните лихви;

За 2019г. счетоводният финансов резултат /48 265.47 лв./ е преобразуван в посока увеличение със сумата от 167 014.07 лв.. представляваща непризнати разходи за ренти, отнасящи се за друг отчетен период /на основание чл.10 ЗКПО/, със сумата от 25 000 лв., представляваща неотчетен приход от продажба на активи/на основание чл.78 ЗКПО/, със сумата 6 210.73 лв. /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.26, т.1 и 2 от ЗКПО, със сумата от 44 894.47 лв., представляваща отчетените от дружеството счетоводни амортизации /декларирано от ревизираното лице/ на основание чл.54. ал.2 от ЗКПО, със сумата от 200 573.99 лв., представляваща счетоводната балансова стойност на отписаните активи /декларирано от ревизираното лице/ -на основание чл.66, ал.1 ЗКПО и в посока намаление със сумата от 34 413.86 лв., представляваща определения от органите по приходите размер на данъчните амортизации, вместо декларирания размер 44 894.47 лв./на основание чл.4 ал.1 ЗКПО/, сумата от 204 041.03 лв., представляваща определения от органите по приходите размер на данъчната балансова стойност на отписаните активи, вместо декларирания от ревизираното лице размер 200 573.99 лв./на основание чл.66 ал.2 ЗКПО/, вследствие на което данъчният финансов резултат печалба е в размер на 253 503.84 лв. и полагащ се корпоративен данък 25 350.38 лв., а след приспадане на внесения в размер на 5 447.62 лв. е установен данък за внасяне 25 350.38 лв. и са начислени дължимите лихви.

Представени са от жалбоподателя РКО за заплащане на ренти, видно от които директно на собствениците на земеделска земя са погасени дължимите рентни плащания по договорите за ползване на земята „Полигрейн“ЕООД/сегашно наименование „Начало 2019“ЕООД и извлечение от имотен регистър при Агенция по вписванията относно вписани договори за аренда между „Полигрейн БГ“ и трети физически и юридически лица.

От представената от Общинска служба по земеделие- Аврен справка за заявени от жалбоподателя декара обща площ за обработка на земеделска земя се установят заявените дка като собствена и пренаета от трети лица за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020г.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган- изрично определен в заповед № Д-2273/20.12.18г. и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с електронен подпис, съгласно чл.13 ЗЕДЕУУ.

Жалбоподателят не оспорва извършеното преобразуване на финансовия му резултат за съответния данъчен период със сумата от 87050 лв. във връзка с договори за наем, сключени с „Полигрейн“ ЕООД, за които разходи е прието, че не е налице документална обоснованост, със сумата от 25000 лв.-неотчетен приход от продажба на селскостопанска техника /по договор с П.Н.- купувач/, както и със сумите от 4800.06лв. за 2017г. и 2300лв. за 2018г. – определена от органите по приходите балансова стойност на придобитите активи на цена под прага на същественост от 700лв., които подлежат на признаване като текущ разход, независимо от факта, че са дълготрайни.

Оспорва РА в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат вследствие непризнаване на данъчни амортизации и отписана данъчна балансова стойност за 2017, 2018 и 2019 г., както и частично непризнат разход за наем на земеделска земя, пренает от „Начало 2019“ ЕООД.

Органите по приходите не са признали данъчни амортизации и размера на данъчната балансова стойност на отписаните активи в размерите отразени в счетоводството на ревизираното лице.

Не се спори, че активите, за които не са признати данъчни амортизации и данъчната им балансова стойност в размера, определен от ревизираното дружество, са придобити от него.

Спорът е относно действителният продавач на активите – „Полигрейн” ЕООД- съгласно издадените от него фактури на жалбоподателя или П.Д. – като физическо лице по сключените с нея договори за покупко- продажба и съответно относно цената на същите.

От събраните по делото доказателства се установи, че с договор от 17.05.2017г., заверен нотариално на 22.05.2017г., „Полигрейн“ЕООД като продавач е продало на П.Д. като купувач за сумата от 10 000лв. земеделска и горска техника, машини, съоръжения и други движими вещи, описани в договора, като земеделската и горската техника са индивидуализирани по вид, марка, модел, рама, регистрационен номер, година на производство и година на придобиване. Селскостопанска техника е индивидуално идентифицирана и съответства на тази, посочена в издадените от „Полигрейн“ЕООД на жалбоподателя фактури, както и с техниката, посочена в описаните договори за покупко -продажба на земеделска и горска техника с доставчик П.Д. и получател „Полигрейн БГ“ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че е сключено тристранно споразумение от 05.06.2017г. между него, „Полигрейн“ЕООД и П.Д. за уреждане на облигационни задължения по сключения на 17.05.2017г. договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника/с нотариална заверка на подписите на 22.05.2017г./ между „Полигрейн“ ЕООД и П.Д.. Съгласно представеното споразумение на основание чл.201 от Закона за задълженията и договорите договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника между „Полигрейн“ЕООД и П.Д. с нотариална заверка на подписите от 22.05.2017г. се счита за развален; П.Д. не дължи заплащане на „Полигрейн“ ЕООД на визираната в договора цена и страните приемат, че е налице отпаднало основание за упражняване на право на собственост от страна на П.Д., с оглед на което гореупоменатите ДМА - селскостопанска техника следва да бъдат отчислени в масивите на КТИ при МЗХ от нейната партида и да бъдат заведени по партидата на „Полигрейн БГ“ ЕООД, а „Полигрейн“ ЕООД се задължава да издаде съобразно правилата на ЗСч и ЗДДС фактура на „Полигрейн БГ“ЕООД. Последното в качеството си на краен приобретател на ДМА ще заплати на „Полигрейн“ЕООД продажната цена на посочените ДМА. „Полигрейн БГ“ ЕООД има право да извърши регистрация на свое име на закупената техника в съответните контролни служби, за да я впише като ДМА в своя полза и да я използва по предназначение. Споразумението е без нотариална заверка на подписите, което обстоятелство не е спорно между страните.

От събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че ревизираното дружество е придобило активите съгласно сключените договори за покупко-продажба с П.Д.. Активите са придобити от последната съгласно договора от 17.05.2017г.

Съгласно чл.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Видно от доказателствата, предмет на сделките е регистрирана селскостопанска техника, индивидуализирана с марка, модел, рама, регистрационен номер, година на производство. Активите, за които органите по приходите не са признали амортизации в пълния начислен от дружеството размер, както и отразената балансова стойност, са придобити от жалбоподателя с договори, сключени между него и П.Д.. Част от тях са с нотариална заверка на подписите. Цената им по тях е на значително по-ниска стойност от тази, отразена в издадените от „Полигрейн“ЕООД на жалбоподателя фактури. Видно от представената от Областна дирекция „Земеделие“-Варна справка за регистрираната от жалбоподателя земеделска и горска техника закупените от дружеството активи са регистрирани въз основа именно на сключените договори с П.Д.. Част от същите предшестват издадените фактури от „Полигрейн“ЕООД. Предвид сключения в изискуемата форма-писмена с нотариална заверка подписите, договор от 17.05.2017г. „Полигрейн“ ЕООД не е собственик на селскостопанската техника към датата на съставяне на издадените на жалбоподателя фактури.

Не следва да се кредитира представеното тристранно споразумение от 05.06.2017г., сключено между жалбоподателя, представляван от П.Д., „Полигрейн“ЕООД, представлявано също от нея и самата П.Д., с което страните считат договора от 17.05.2017г. за развален. Споразумението не е с нотариална заверка на подписите. Същото е частен документ без достоверна дата, който удостоверява изявления, направени в случая и за трите лица от П.Д. и доказателствената му сила следва да се преценява с оглед останалите доказателства.

Обективираното в него, че страните считат договора от 17.05.2017г. за развален, се опровергава от последвалите го действия от страна на П.Д. и сключените от нея договори, с които се разпорежда с регистрираната техника, и които договори /част от тях/ са с нотариална заверка на подписите. Техниката е регистрирана именно въз основа на сключените от П.Д. договори със жалбоподателя в МЗХГ. Единствената продажба от „Полигрейн“ ЕООД на „Полигрейн БГ“ ЕООД, извършена на 15.12.2017г. е взета предвид от органите по приходите.

Съгласно чл.53. ал.1. изр. първо от ЗКПО данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива, а съгласно чл.4 от СС 16 „Дълготрайни материални активи” първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена /включително митата и невъзстановимите данъци/ и всички преки разходи. Данъчната амортизируема стойност на актива следва да е действителната му цена на придобиване. В случая е тази по сключените договори от дружеството като купувач с П.Д. като продавач.

Съгласно чл.66 ал.2 ЗКПО когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

При съобразяване именно на договорите, сключени от дружеството с П.Д., органите по приходите правилно са установили размера на данъчните амортизации вместо декларираните и размера на данъчната балансова стойност на отписаните активи, вместо декларираната от ревизираното лице.

Жалбата против РА в тази част е неоснователна.

По отношение на непризнатите разходи за наем в размер на 167 014.07 лв. по фактура № **********/20.12.2019 г., издадена от „Начало 2019“ЕООД /с предишно наименование „Полигрейн“ЕООД, съдът намира следното:

Не се спори между страните, че дружеството е сключило договори за наем на земеделска земя, преотдадена от „Полигрейн“ЕООД, както и че съгласно т.3.1 от същите се е задължило да заплати дължимата рента директно на физическите лица.

Спорно е дали разходите, предмет на фактурата, са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО и дали са отчетени при спазване на основните счетоводни принципи.

Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. отразяващ вярно стопанската операция.

При анализ на събраните в хода на производството доказателства органите по приходите са приели за установено, че през 2019 г. дружеството е отчело разход по процесната фактура, издадена от „Начало 2019“ ЕООД. в размер на 316 785.07 лв., като съгласно счетоводните документи и писмени обяснения предмет на сделката е наем на земеделска земя не само за 2019г., но и за предходните два отчетни периода, което не е и спорно между страните. Прието е, че клаузата в договорите, че рентата ще се изплаща от жалбоподателя директно на физическите лица не го превръща в договор между „Полигрейн БГ“ ЕООД и физическите лица. Договорът е сключен между две дружества – „Начало 2019“ЕООД като наемодател и „Полигрейн“ЕООД като наемател. Страни по сделката са предприятия по смисъла на чл.2 ЗСч и следва да признават и оценяват позициите, които се представят във финансовия им отчет, в съответствие с принципа на начисляване по чл.26 т.4 ЗСч.

Установено е, че стойността на сделката 316785.07лв. е равна на платените през 2019г. ренти на физически лица от „Полигрейн БГ“ ЕООД, както и че дължимото възнаграждение за пренаетата от ревизираното лице 3612,777дка земя за стопанската 2018-2019г. е в размер на 149771лв., което не е и спорно между страните. Разликата до 316785.07лв., в размер на 167014.07лв., е изплатена рента за предходните данъчни години.

Дружеството твърди, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.42 ЗКПО.

Съгласно чл.42, ал.1 от ЗКПО разходите на данъчно задължените лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Целта на разпоредбата е да синхронизира ЗКПО и ЗДДФЛ, т.к. двата закона са изградени на различна принципна концепция – ЗКПО функционира паралелно със счетоводното законодателство и в тази връзка основополагащият принцип е този на начисляването при определянето на облагаемите приходи, докато при ЗДДФЛ това е принципът на плащането и за да бъде един доход облагаем за физическото лице, той следва да е действително получен. Именно за да се синхронизират двата данъчни закона по отношение на разходите, представляващи доходи на физическите лица, е възприет подхода в чл.42, ал.1 от ЗКПО – на паричния поток. Когато даден начислен разход представлява доход на местно физическо лице, който не е изплатен към 31 декември на съответната година, същият не се признава за данъчни цели и формира положителна данъчна временна разлика. Така формираната временна разлика намира обратно проявление в годината на изплащане на дохода, т.е. паричният разход ще се признае, когато сумата ще формира и облагаем доход за физическото лице и ще се включи в данъчната му основа /чл.42, ал.3/.

В случая разходът е отчетен по фактура № **********/20.12.2019 г., издадена от „Начало 2019“ЕООД /с предишно наименование „Полигрейн“ЕООД с предмет „преотдаване на земеделска земя 2018/2019“. Налице е сделка, сключена между юридически лица и разпоредбата на чл.42 ЗКПО е неприложима към дължимия и неплатен наем от ревизираното лице към друго юридическо лице. Дали дружеството има сключени арендни договори с физически лица е обстоятелство ирелевантно към спора, доколкото отчетения разход по фактурата, който не е признат в пълен размер, се отнася до наем на пренаета земеделска земя.

Юридически лица, страни по сделката са предприятия по смисъла на чл.2 на ЗСч и следва да признават и оценяват позициите, които се представят във финансовия им отчет в съответствие с принципа за начисляване по чл.26, т.4 на ЗСч, съгласно който – предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването, съгласно който ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовия отчет за периода, за който се отнасят.

Предвид горното правилно и законосъобразно органите по приходите на основание чл.78 от ЗКПО са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 167014.07лв., представляващи разходи за наем на земеделска земя за други отчетни периоди и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО вр. чл.10 от ЗКПО не е извършено намаляване на счетоводния финансов резултат за отчетните 2017г. и 2018г. с недокументирани в предвидения от ЗСч ред разходи за наем на земя.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че органите по приходите не са извършили анализ на събраните доказателства. В оспорения акт органите по приходите са извършили такъв анализ, като са анализирали както представените от дружеството доказателства, така и тези събрани от трети лица и контролни органи. Доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а изводите им са в съответствие с приложимите правни норми. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя, които са приети за неоснователни, като са посочени и основанията за това.

С оглед гореизложеното РА в обжалваната част е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 ал.1 ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2679.84лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Полигрейн БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **********, представлявано от управителя П.А.Д. против Ревизионен акт № Р-03000320005143-091-001/22.04.21г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 110/15.07.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 60 007.50лв. – главници и 11653.77лв.-лихви.

ОСЪЖДА на „Полигрейн БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **********, представлявано от управителя П.А.Д. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП- гр.Варна сумата от 2679.84лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: