Номер /10.03.2022 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
секретар: Добринка Долчинкова
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1734 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „КО Инвестмънт”
ЕООД – Варна, ЕИК 20342985,
представлявано от управителя Ю.Е.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв.М.И. ***, против Решение №241/18.06.2021г по АНД №1835/2021г на РС - Варна,
ХХ с-в, с което е потвърден издаден от ОДМВР- Варна Електронен фиш серия Г
№0024061 и наложената на дружеството имуществена санкция от 2000лв. на
осн.чл.638 ал.4 вр.ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането. Релевирано
е основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1
от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва
тълкуването на ВРС на приложимата норма на чл.647 ал.3 от КЗ, излага се
становище в обратния смисъл, като се цитира и съдебна практика, и се настоява
за отмяна на решението на ВРС и на ЕФ като незаконосъобразни. В съдебно
заседание адв.И. поддържа изцяло жалбата и претендира присъждане на разноски.
С писмени бележки с.д.№13463/14.09.2021г ответната
ОДМВР-Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.К. Л.оспорва жалбата като неоснователна,
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и настоява за оставянето
му в сила, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните на съдебното следствие писмени
доказателства, с оспореното си решение въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че ОДМВР- Варна е издало процесния ЕФ за това, че на
29.06.2020г в 17:43ч в гр.Варна, по бул.“Цар Освободител“ е установено
управление на МПС „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ****, което е регистрирано в РБ и не е
спряно от движение, и за което няма сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, като към датата на заснемане на автомобила същият е
собственост на „КО Инвестмънт“ ЕООД.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, ВРС е приел от правна страна, че ЕФ отговаря на
процесуалните изисквания за форма и съдържание по см.§1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63
от ДР на ЗДвП и чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, като притежава изискуемите с
последния текст задължителни реквизити, конкретно – структурата на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на
когото то е регистрирано, нарушението разпоредби, размерът на имуществената
санкция, срокът, сметката или мястото на доброволно изпълнение.
По приложението на материалния закон въззивният съд
приел, че след като към посочената в ЕФ дата за притежаваният от дружеството
л.а. е нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а същевременно той е бил регистриран на територията на РБ, и
не е бил спрян от движение, то вмененото на дружеството-собственик административно
нарушение е безспорно доказано, правилно квалифицирано, като правилно е
определен и субектът на отговорността, а наложената имуществена санкция е
определена в абсолютния размер, предвиден от законодателя с чл.638 ал.4 вр.ал.1
т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ.
Не на последно място съдът обсъдил възраженията на
настоящите касатори за незаконосъобразност на ЕФ и изложил съображения за
неоснователността им. Конкретно възражението за неприложимост на специалния ред
по чл.647 ал.3 от КЗ предвид липсата на налична техника, която да установява
автоматично дали за л.а. има действащ договор за задължителна застраховка „ГО“,
съдът отхвърлил с аргумент, че законодателят не е предвидил изискване АТСС,
което е засякло автомобила, да установява автоматично наличието или липсата на
застраховка „ГО“ – това следва и от граматическото тълкуване на нормата, която изисква
АТСС да установи и да заснеме МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, но не и да установи липсата на
такава застраховка по отношение на заснет автомобил. Съдът приел, че начинът на
установяване на конкретното нарушение е ирелевантен, т.е. дали това е станало
автоматично или чрез проверка от служител в системата на Гаранционния фонд с
аргумент, че дори и при липсата на такива доказателства съдът е длъжен сам да
извърши проверка и да събере доказателства . С тези аргументи съдът потвърдил
ЕФ.
Настоящият съдебен състав споделя възражението на
касаторите за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на
обжалваното решение.
На първо място следва да бъде отбелязано, че доколкото
касаторите оспорват само становището на ВРС относно твърдяното от тях
неспазване на специалния ред за установяване на нарушение с автоматизирано
техническо средство и начина на установяване на нарушението, касационната
инстанция следва да обсъди единствено него съобразно изричното предвиждане на
чл.218 ал.1 от АПК.
Съгл.чл.647 ал.3 от КЗ когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. ЕФ се
изпраща на собственика на МПС с препоръчано писмо с обратна разписка, и той е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638 ал.4 и ал.6; чл.189 ал.5 от ЗДвП не се прилага.
Общата норма на чл.39 ал.4 от ЗАНН предвижда санкциониране на деяния,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, от овластените контролни органи с електронен фиш. Легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗАНН и в §6 т.63 от ЗДвП. Съгласно идентичното им съдържание „електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Същевременно съгл.чл.189
ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
От
логическото тълкуване на тези разпоредби следва извод, че ЕФ
е акт, създаден автоматично от
административно-информационна система, въз основа на постъпили от машина и
обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи. От тук следва заключение, че ЕФ като „електронно изявление“ не е акт на
конкретен правен субект, а на машина, техническо средство и
други подобни, т.е. че със специалните разпоредби на ЗДвП българският законодател за първи път възлага на технически средства да изпълняват функциите на
административнонаказващ орган. Убедителен
довод, че човешката намеса е изключена в процеса по издаване на този
правораздавателен акт, е липсата на изискване за подпис на издателя на ЕФ като
електронно изявление.
Несъмнено тези технически средства са
създадени и програмирани от физически лица по начин, създаващ условия за
еднообразно и безалтернативно приложение на специалния материален закон при
кумулативно осъществяване на зададените параметри, съответстващи на
материалноправните предпоставки за санкциониране на установено по надлежния ред
нарушение, в случая – управление на МПС на регистрирано в РБ и неспряно от
движение МПС без сключен и действащ договор за застраховка „ГО“. Човешката
намеса обаче приключва със създаването на специален ред и правила за реда и начина за събиране, постъпване и обработване
на данните от автоматизираните технически средства или системи
към съответната машина, апарат,
техническо средство и други
подобни,
и програмирането им за издаване на правораздавателния акт – ЕФ. Поради това и
независимо от характера на правните му последици, липсва основание ЕФ да бъде
квалифициран като волеизявление на конкретен правен субект.
Във връзка с дължимата служебно от съда
преценка за спазване на срока по чл.34 от ЗАНН (предвид материалноправния характер на
давността като институт на правото),
и независимо от липсата на такова възражение, следва да бъде посочен един
задължителен за проверката за законосъобразност на ЕФ реквизит – датата на
издаване на ЕФ.
Поради факта, че електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен
интелект“ (специфична машинна система, която заснема нарушенията и ги изпраща
по електронен път до друга машинна система, която при използване на данните от
Централизираната система на „Контрол на автомобилния транспорт“ за собственика
на заснетото моторно превозно средство, и данните за приложимите материалноправни разпоредби,
също въведени в автоматизираната система,
издава електронния фиш), за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата
на издаване на ЕФ като негов задължителен реквизит според настоящият
съдебен състав е аргумент, че ЕФ се издава веднага след установяване на
административното нарушение, т.е. след постъпване и обработване на данните от системата, което предполага кратко
технологично време. При невъзможност това да стане в рамките на 24
часа от установяване на нарушението поради проблем от техническо или каквото и
да било друго естество на системата, и забавяне на издаването на ЕФ, следва да се премине
към общия ред за провеждане на административнонаказателното производство – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, при спазване на приложимите процесуални
правила и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По изложените съображения
неиздаването на електронния фиш
веднага след установяване на нарушението следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение, защото правната същност и
преследваната правна цел на
ЕФ
е незабавно наказване на
виновното лице.
Видно от приложената по АНП справка от
деловодната система на ОД-МВР-Варна, ЕФ сер. Г №24061 е издаден на 03.12.2020г
– повече от пет месеца след установяване и заснемане на нарушението, поради
което касационната инстанция счита, че в случай е налице допуснато съществено
процесуално нарушение в производството по издаване на ЕФ, което представлява
самостоятелно основание за отмяната му. С оглед заснетото още на 29.06.2020г в
17:43ч нарушение, и неиздаване на ЕФ за него в рамките на 24 часа като
необходимо и достатъчно технологично време, компетентните контролни органи е
следвало да пристъпят към съставяне на АУАН за това нарушение, т.е. към общия
ред на ЗАНН предвид невъзможността за незабавно наказване на виновното лице.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че проверяваното решение на ВРС е постановено при неправилно приложение
на материалния закон, което налага отмяната му, а по гореизложените съображения
– и отмяна на ЕФ поради издаването му при допуснато съществено процесуално
нарушение.
При този изход на делото претенцията на дружеството-касатор
за присъждане на адвокатско възнаграждение е принципно основателна, но липсата
на доказателства за сторени такива в касационното производство осуетява
възможността за уважаването й; претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съответно е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.222
ал.1 от АПК касационният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 241/18.06.2021г по
АНД № 1835/2021г на ВРС, ХХII с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш серия Г №0024061 на ОДМВР-Варна и наложената на „КО Инвестмънт” ЕООД – Варна, ЕИК 20342985, представлявано от управителя
Ю.Е.Г., ЕГН **********,
имуществена санкция от 2000лв. на осн.чл.638 ал.4 вр.ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от
Кодекса за застраховането.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.