СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
535 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 514516 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 29024/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц.А.В., ЕГН **********, и В.Г.А., ЕГН **********,
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, при условията на солидарност,
сумата от 711,73 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 17.11.2014 г. до 31.08.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1 052,25 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 16.11.2014г., сумата
от 150 лв. - мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 14.11.2017 г.,
като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 226,17 лв.
С решението Ц.А.В.,
ЕГН **********, и В.Г.А., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 825,34 лв. - разноски в исковото производство и сумата
от 50,94 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените
искове са уважени, е подадена въззивна жалба от Ц.А.В. и В.Г.А., в която са
развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е
искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивниците твърдят, че
районният съд неправилно е установил количеството топлинна енергия, доколкото е
оспорена изрядността на измервателните устройства и извършеното разпределение
на топлинна енергия. Сочат, че неправилно е определен и периода, през който са
ползвали топлинна енергия, тъй като считано от 17.08.2015 г. не са владели
имота.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С."
ЕАД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕООД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
СРС, Гражданско отделение, 76 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители
за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответниците, дори и без
да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 16-17 нотариален акт № 177, том V, рег. № 14329, дело № 0896 от 2015 г., че на
17.08.2015 г. Ц.А.В. и В.Г.А. са учредили в полза на Л.Г.Я.пожизнено
право на ползване върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
като са прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на Г.Е.Я.и А.Н.Я..
От
споразумителен протокол от 17.08.2015 г. е видно, че Ц.А.В. и В.Г.А. от една
страна и Г.Е.Я.и А.Н.Я. от друга страна са уговорили сумите по всички сметки
към „Т.С." ЕАД за периода след 17.08.2015 г. да се заплащат от Г.Е.Я.и А.Н.Я..
От
заявление от В.Г.А. от 08.10.2015 г. се установява, че последната е подала
молба до „Т.С." ЕАД за закриване на партида за абонатен № 253320.
От протокол от дата 27.09.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к.
„*******, и приложения към него списък
със съгласие на собствениците, се установява, че квалифицираното мнозинство
съсобственици в етажната собственост са дали съгласие за доставка на
индивидуални разпределители и за индивидуално разпределяне на топлинната
енергия, съгласно системата за индивидуално разпределяне, прилагана от „Т.С.“ ЕООД.
По смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. на
ОСГК на ВКС: „Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.“
Съгласно приетите за установени фактически
положения, въззивният съд приема, че между ответниците и ищеца е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна
енергия за посочения обект с абонатен № 253320 за периода до 17.08.2015 г.,
като ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия и на това
основание са дължали заплащането на доставената топлинна енергия до тази дата.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка е назначена, изготвена
и приета в хода на производството пред първата инстанция комплексна съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертиза, която съдът счита за задълбочено и
компетентно изготвена от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същата с доверие.
От заключението на вещите лица се установява, че
в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила
и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, както и че в имота през
процесния период е имало 3 броя радиатори с монтирани на тях електронни уреди
за дялово разпределение и щранг лира без уред, както и водомер за топла вода. Установява
се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД
е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 253320 и същите са издавани на
името на ответника В.Г.А.. От заключението на вещото лице по комплексна съдебно
- техническа и съдебно - счетоводна експертиза се доказва и стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 1 034,
60 лв. Съгласно съдебно - счетоводната експертиза липсват представени по делото
доказателства от ответниците за извършено плащане на доставената за
топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия.
По повод направеното от ответниците възражение за давност,
правилно районният съд е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2014
г. - м.09.2014 г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 27.11.2017 г. Съобразно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението
и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които
се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече
от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец. Претенцията за заплащане на задълженията за топлинна
енергия е уважена за сумата от 711,73 лв. за периода от 17.11.2014 г. - 31.
08.2015 г. Доколкото от ищеца не е подадена въззивна жалба по отношение на началната
дата на дължимост на претенцията и предвид диспозитивното начало, съдът няма
право да влошава положението на ответниците.
Същевременно и доколкото въззивният съд приема, че
между ответниците и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл.
150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен №
115298 за периода до 17.08.2015 г., главницата
за топлинна енергия следва да бъде изчислена само до тази дата, като по реда на
чл. 162 ГПК, същата възлиза на сумата от 702,93 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба липсва съответен довод за неправилно приложение на
материалния закон от СРС при
присъждане на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.
Предметът на въззивното производство по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения, а
именно дължимост на главното вземане за топлинна енергия и неплащането му в
срок, ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава, както
правилно е приел и районният съд, чийто правни изводи въззивният съд също
споделя.
По разноските:
За първата инстанция: в
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25,57 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за което съдът
определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 50 лв., като съразмерно с уважената част на исковете, има
право на разноски в размер на 50,42 лв.; в исковото производство ищецът е
сторил разноски в размер на 74,43 лв. - държавна такса, 600 лв. - депозит за
особен представител на ответниците, 450 лв. - депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
в размер на 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете, има право на
разноски в размер на 816,90 лв. В исковото производство ответниците не са сторили
разноски.
За въззивната инстанция право на разноски има
въззивникът, който обаче не претендира такива. Право
на разноски има и въззиваемата страна, която е сторила разноски в размер на 600
лв. - депозит за особен представител на ответниците и претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което съдът
определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 20 лв. Съразмерно
с уважената част на исковете има право на разноски в размер на 413,65 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 514516 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 29024/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Ц.А.В., ЕГН **********, и В.Г.А., ЕГН **********
иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, при
условията на солидарност, главница представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за разликата над сумата от 702,93 лв. до уважения размер от 711,73 лв. за периода от 17.11.2014 г. до 31.08.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта,
с която Ц.А.В., ЕГН **********, и В.Г.А.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, разноски за разликата над сумата от
50,42 лв. до уважения размер от 50,94 лв. - разноски в заповедното производство
и за разликата над 816,90 лв. до уважения размер от 825,34 лв. - разноски в
исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Ц.А.В., ЕГН **********, и В.Г.А., ЕГН **********
иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за разликата над
сумата от 702,93 лв. до уважения размер от 711,73 лв. за периода от 17.11.2014
г. до 31.08.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА Ц.А.В.,
ЕГН **********, и В.Г.А., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 413,65 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.