№ 3566
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110145940 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 38 от ЗУЕС от Е.С. Е.С. -сграда в
(адрес), срещу Д. ИВ. К. и Х.Д. Х. за солидарно заплащане на сумата 470,99 лева,
представляваща неизплатени вноски за ремонтни дейности за периода 01.10.2020-30.06.2021
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба-
04.08.2021 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответниците притежават в
режим на съпружеска имуществена общност самостоятелни обекти в сградата-Е.С. – офиси
А1, А9, Б4, Б9 и Б20. Съгласно решение №3 на Общото събрание на ЕС от 30.03.2018г.
етажните собствениците са упълномощили УС да разходва парични средства, необходими за
непредвидени ремонтни дейности. За процесния период, подробно в искова молба се
посочват ремонтните дейности и разходите за тяхното извършване.
Ответниците, получили препис от искова молба с приложения на 22.11.2021г., в
законоустановения едномесечен срок не са подали отговор на искова молба. В съдебно
заседание оспорват иска.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По дефиниция етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си
отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи
части. Установената в чл. 38, ал. 2 от ЗС особена съсобственост върху определени части от
сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на
особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между
1
притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването,
управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение
установеният в ЗУЕС специален режим. Необходимостта от установяване на такива
специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на Е.С. съществуват
части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да
съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение,
е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност
последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата,
които тези части обслужват. Поради това етажният собственик дължи разходи за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост. Решението на Общото събрание на
ЕС въз основа, на които се претендират паричните вземания не се твърди и не се доказва да
е оспорено в преклузивния срок и по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Инцидентен контрол за
законосъобразността на решението в настоящото производство е недопустим поради
предвидения специален ред. Ето защо следва да бъде зачетена тяхната задължителна сила за
всеки етажен собственик, каквото качество ответниците притежават, не оспорват, като съдът
отчита, че по реда на чл. 190 от ГПК след като не представиха документите, за които има
индиции да са в тяхно държане, има основание да се приложи чл. 161 от ГПК и съдът
приема, че притежават в режим на съпружеска имуществена общност процесните
самостоятелни обекти в сградата. За задълженията към кредитор на един от двамата
съпрузи, възникнали за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно,
като не се твърди и доказва друго, те не са необходими другари - чл. 32, ал. 2 СК, поради
което и съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от
съпрузите по негов избор. Ответната страна не оспори представените разходно-
оправдателни документи за сторените разноски, не твърди и не доказва да е погасила
процесната сума. Ето защо искът съдът приема за основателен, а тъй като търсеното
парично задължение е дължимо и изискуемо, то законна последица от това е, че се дължи
поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба -
04.08.2021г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците трябва да
заплатят на ищеца сторените деловодни разноски за сумата общо 350лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на адвоката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ИВ. К., с ЕГН:**********, и Х.Д. Х., с ЕГН:**********, да заплатят
солидарно на Е.С. Е.С. -сграда в (адрес), представлявани от председателя на управителен
съвет Д.К.Р., сумата 470,99 лева, представляваща неизплатени вноски, дължими за офиси
А1, А9, Б4, Б9 и Б20, за ремонтни дейности за периода 01.10.2020-30.06.2021 г., ведно със
законна лихва от 04.08.2021 г., до окончателното й изплащане; както и сумата 350,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3