Мотиви
към Решение по АНД № 1792/2019
г.
на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на Д.М.А. - обвиняем по досъдебно производство № 238/2018
г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят е осъждан за
престъпление от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 86 от НК и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с деянието не
са причинени имуществени вреди, както и не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на
които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия А. наказание “глоба” в размер около минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият А.,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощения в хода на досъдебното
производство защитник. Защитникът на обвиняемият моли съда за по-снизходително
наказание, като му бъде наложено наказание “глоба” в минимален размер, излагайки
подробно аргументи за това.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.М.А. заедно със
семейството си от 2011 г. живеел в Кралство Белгия. В посочената държава
обвиняемият и работел, а в Република България се завръщал обикновено при
възможност по време на отпуск, за да се види със свои родственици и приятели.
Тъй като обвиняемият бил установил обичайното си пребиваване в Белгия,
белгийските власти му издали на 06.11.2018 г. свидетелство за управление на МПС,
белгийски образец № **********.
В началото на месец декември 2018 г.
обвиняемият А. се завърнал в Република България и решил да поднови българския
образец на свидетелство си за управление на МПС. А. подготвил
нужните документи и на 28.12.2018 г.
посетил сектор „ПП – КАТ“ при ОД на МВР – гр. Шумен. Там потвърдил и подписал
представените му от служителите документи, измежду които и декларация, каквато
се изисква съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал
невярно обстоятелство, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на §
6, т. 46 от ЗДвП /т. е. повече от 185 дни през календарната година/ не е в
друга държава – членка на ЕС, а е в Република България. Вследствие на
подадените документи на обвиняемия А. било издадено свидетелство за управление
на МПС.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия Д.М.А.,
дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от
страна на защитника на обвиняемото лице не бяха представени доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа
експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписът
срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, принадлежи на
обвиняемия Д.М.А..
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемият Д.М.А. ***, съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 151,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното
му местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от
185 дни в календарната година пребивавал в Кралство Белгия, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация от 23.04.2018 г. по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че обичайното му местопребиваване не е в
друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от 185 дни в календарната
година пребивавал в Кралство Белгия. Изпълнителното деяние се изразя в
потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени
последици.
Съдът намира, че
в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв.;
- обвиняемият е осъждан за престъпление
от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 86 от НК, както и не е освобождаван
от наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК.
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
- не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се
изключва приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон
и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на
други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се възприеме и обстоятелството,
че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за
виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да
извърши деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за
извършеното. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При
определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние
на обвиняемият, което се доказва от обясненията му в хода на досъдебното
производство, от които става ясно, че към настоящият момент е пенсионер по болест.
Съдът намира, че така определеното
наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
направените деловодни разноски в размер на 58.79 /петдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на експерт по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и
5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на
обвиняемия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК
вещественото доказателство по делото - Декларация от 28.12.2018 г. по чл. 151,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по
делото.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
Районен съдия: