Р Е Ш Е Н
И Е
гр. К., 11.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К.,
гражданска колегия, в публично заседание на 09.07.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 893 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК, с цена на иска 678,88 лв.
Ищецът, „Д.“ ЕООД, ***, представлявано от Дечко Стефанов Дечев, твърди, че дружеството към дата ****.2015 г.
се намирало в договорни отношения с „Е.Б.Е.“
ЕАД, клиентски № ********** и ИТ № *******, по силата на които ответникът се
явявал дружество, което продава електрическа енергия, а „Д.“ ЕООД бил потребител на такава.
С писмо изх. № 14182656-1/15.11.2015 г. ответникът уведомил ищеца, че на ****.2015
г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с
измервателна точка ******* в гр. К., ул. „*******“ 1 на клиент с клиентски
номер **********, било констатирано, че
измервателната група не отчитала консумираната енергия, за което бил съставен
протокол № *****/****.2015 г. и № ***/****.2015 г. на БИМ гр. П.. С оглед така
отразеното ответното дружество се
позовало на чл. 50 от ПИКЕЕ и уведомило ищцовото такова, че ще коригира
сметката на последното за периода ****.2014 г. до ****.2015 г., за 134 дни, като
начислило сума в 676.88 лв.
Твърди, че дружеството не дължало посочената във фактурата сума поради
недоставяне и непотребяване на посочената в нея енергия и същото не било уведомявано и не било получавало протоколи от ответното дружество
за извършените от негова страна действия. Твърди, че не били налице условията
на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която разпоредба се позовавало ответното дружество, то
било начислило сумата от 676.88 лв за периода ****.2014 г.- ****.2015 г. и
предвид действащото към процесния период законодателство, на
енергоснабдителното предприятие било
предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало
време, при наличие на предвидените в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ
кумулативни предпоставки, конто не били налице.
Сочи, че според действащото законодателство средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла били собственост на електроразпределителното дружество,
което било длъжно да ги поддържа в
изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи
за отклонения в измерването.
Констативният протокол не съставлявал основание за коригиране на сметката
на абоната по реда на чл.50 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.
Моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди „Е.Б.Е.“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 676, 88 лева, представляваща стойността на неправомерно начислена
сума по фактура № ****/15.12.2015 г. по коригирани сметки за консумирана и
незаплатена електрическа енергия за електромер № *******, ИТН*******, кл. № **********,
за период от ****.2014 г. до датата на извършената проверка на ****.2015 г., с
която сума ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на „Д.“
ЕООД, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита
предявения иск за допустим, но неоснователен и поради това, моли съда да го
отхвърли изцяло.
Сочи, че служители на оператора на ****.2015 г. извършили проверка на
електромер № *******, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца,
поставили го в безшевна торба с пломба, като монтирали нов електромер на
мястото на демонтирания. Съставен бил Констативен протокол за техническа
подмяна на СТИ № *****/****.2015 г. Сочат, че представител на ищцовото
дружество присъствал през цялото време на проверката и демонтажа на
електромера, който заедно със служителите на оператора на мрежата подписали и
изготвения констативен протокол.
Процесният електромер бил предаден на БИМ за извършване на метрологична
експертиза, за която бил издаден констативен протокол от експертиза на средство
за измерване на БИМ № ***/****.2015 г.
Сочи, че била направена и допълнителна експертиза от Фродексим от
30.11.2015 г., която установявала, че имало натрупана енергия в регистър 1.8.3
в трета тарифа, в размер на 8763,40 kWh. Електромерът бил манипулиран през
септември 2014 г., чрез добавяне на трета тарифа в тарифната таблица.
Било констатирано, била променена тарифната таблица по часови зони,
електромерът отчел с 6453 кв.ч. по-малко от реално консумираната
електроенергия.
С оглед на описаното по-горе и на това, че били налице предпоставките,
описани в чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил единствено и само остойностяване
на натрупаните кв.ч. консумирана електрическа енергия, която като количество
била съхранена в регистъра на електромера, което количество било реално
консумирана електрическа енергия, изчислена по определените за периода
цени от КЕВР – 676,88 лева, равняващо
разликите на отчетените от електромера показания и действителните такива, които
е следвало да отчита при правилна параметризация за период от 01.09.2014 г. до ****.2015
г.
Сочи, че ЕР Юг предоставило тази
информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало процесната фактура № ****/15.12.2015
г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № **************.21015 г.
изпратило на адреса му за кореспонденция за извършеното допълнително
начисление. Писмото било изпратено на клиента и било получено от него.
В отговора си, ответното дружество чрез пълномощника си сочи, че КЕВР имало
правомощието да приема правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. На това основание
КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил
посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение
намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
Стойността на дължимата сума била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ.
Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен, като присъди в
полза на ЕБН България Електроснабдяване ЕАД сторените деловодни разноски.
След като обсъди
събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на
страните, съдът намери за установено следното:
Безспорно
е, че ответникът „Е.Б.Е.“ ЕАД е търговско дружество с предмет на
дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и
предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. Следователно, съгласно
Закона за енергетиката ответникът е доставчик на ел.енергия, с която снабдява
всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.
Не се спори от страните и че ищцовото
дружество „Д.“ ЕООД с ЕИК ******* е потребител на електроенергия на недвижим имот с
адрес: гр. К., ул. „*******“ № * с клиентски № **********, ИТН *******, за който ответното
дружество е доставчик на ел.енергия.
От представените писмени доказателства – констативен
протокол № *****/****.2015 г. се установява, че на ****.2015 г. била извършена проверка на
състоянието на измервателното устройство на имот, находящ се в град К.,
ул. „*******“ № 1. На протокола е вписано, че на проверката е присъствал представител на ищеца
– М.М. и протоколът е подписан от него.
При извършената експертиза, отразена в констативен
протокол №
***/****.2015 г. на БИМ било установено, че „електромерът не
съответства на метрологичните е техническите изисквания“.
Приложена по делото е
и допълнителна експертиза от Фродексим от *****.2015 г., при която било
установено, че „има натрупана енергия в регистър 1.8.3. в трета тарифа в размер
на 8763,40 kwh…може да се приеме, че електромерът е манипулиран през септември, 2014 г.
чрез добавяне на трета тарифа в тарифната таблица“
По
делото е представена и приета като писмено доказателство справка за коригиране
на сметка, изходяща от ответника, от която е видно, че измерената, но
нефактурирана електроенергия е за сумата общо 676, 88 лв. с ДДС.
С писмо с изх. № ***********.2015 г. ответното дружество уведомило
ищеца, че след демонтиране на електромер за обект в град К., ул. „*******“
№ 1, с клиентски номер **********, ИТН ******* било констатирано, че същият имал
променена параметризация, вследствие на което ползваната електроенергия била
неизмерена и съответно незаплатена, за което и на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ ще
коригира сметката му за ел.енергия за период от 131 дни, като
допълнително начислената дължима сума е в размер на 676,88 лв.
Съгласно заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесният
статичен, трифазен, двутарифен електромер е манипулиран. Върху него е приложена
софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на
електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната
електроенергия се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от
клиента тарифни зони. Същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява.
Методът за отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването
й в конкретния случай са приложени правилно и в съответствие с чл. 50 и чл. 51
ал.1 от ПИКЕЕ.
П делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетел Б.М.Б. –/служител в
ответното дружество/, желае да свидетелства, се установява, че в началото на 2015 г. получили по имейл списък със задачи за проверка на електромери, в
който списък се намирал и електромерът
на ищцовото дружество. Посетили обекта в
гр. К., ул. „*******“ 1, намерили представител на фирмата, извършили демонтаж,
поставили сваления електромер в безшевна торба, съставили протокол, като представителят на ищеца се
разписал на него.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК.
„Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на „краен
снабдител” по смисъла на §1, т.28а от ДП на ЗЕ продава електрическа енергия на
клиентите си съгласно чл.98а от Закона за енергетиката в съответствие с
публично известните общи условия, одобрени с решение №ОУ-13/10.05.2008 г. и
решение №ОУ-14/10.05.2008 г. на ДКЕВР. Ищците са клиенти на
електроснабдителното дружество.
Съдът намира, че в настоящия случай
ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него в отговора
му правопораждащ факт по чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД /ОУ на ЕВН ЕС/, във
връзка с чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД /ОУ на ЕВН ЕР/ – констатирано по реда на тези ОУ на ЕВН
ЕР неправомерно въздействие върху процесните средства за търговско
измерване, което да се дължи на причина, за която ищецът да е отговорен.
В чл. 35 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД е предвидено, че при поискване на потребителя или по инициатива на
електроразпределителното дружество, електроразпределителното дружество извършва
проверка на СТИ, като при установяване на неизправности и нередности се съставя
констативен протокол. При поискване на метрологична експертиза, същата следва да се извърши. В чл.54 от тези общи условия е уредена процедурата
по коригиране на сметки на потребителите. Съгласно Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и дължимата сума за извършения
пренос на същата.
Съгласно чл. 91,
ал.1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими
в разглеждания случай сделки с електрическата
енергия могат да се сключват по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и
на балансиращ пазар на електрическа енергия,
като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и крайният клиент.
Количеството електрическа енергия се измерва по Правила, приети от ДКЕВР с
Решение № П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр.38/2007 г. Приложима
в случая е и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Доставката на електрическа
енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при предприятия
с персонал до 50 души и оборот
под определен размер съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР
и по регулирани от комисията
цени. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите.
В чл. 110, ал.2 от ЗС
законодателят е разписал, че електрическата енергия е движима вещ и в този
аспект един от индивидуализиращите й белези е нейното количеството.
Разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ предвижда, че
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. Тази уредба е последователно развита от законодателя и в
разпоредбата на чл. 28 и на чл.
29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи.
Изхождайки от
горепосочените разпоредби, съдът приема, че ответникът е
обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада имот с адрес: гр. К. ул. „*******“ № 1. Ето
защо задължение на ответника е да поддържа СТИ в изправност съгласно ЗЕ и ОУ на
ответника. В случая отношенията между страните се уреждат от разпоредбите на
ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. В тези нормативни актове липсват конкретни разпоредби за
определяне на количеството доставена и неотчетена електроенергия при неизправност на средството за търговско
измерване. В конкретния случай
за определяне на количеството електрическата
енергия уредените в Общите условия на ответника правила са ирелевантни. Те
не могат да послужат за установяване на конкретно потребеното количество
електроенергия по начин, който да обвързва страните. Действително с Правилата за измерване на
количеството електрическа
енергия, приети от ДКЕВР с Решение П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр. 38/11.05.2007г., Комисията в чл. 45 и чл. 39 от
същите е препратила към процедура за
измерване на количеството електроенергия, предвидена в договора за покупко-продажба на енергия. Съдът приема обаче, че
енергийните предприятия и потребителят
не разполагат с правомощия да уреждат правилата, по които се измерва
количеството потребена електроенергия. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2, предл. 2 от ЗЕ сочи
изрично, че компетентна да уреди правилата за измерване на количество доставена
електрическа енергия е единствено Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Законът не предоставя възможност на ДКЕВР да делегира тези си
правомощия на друг орган, а още
по-малко на страна по правоотношението за доставка на електроенергия. Не е
предвидено и КЕВР да предостави възможност на страните по
правоотношението сами да
регулират този елемент от правоотношението си. Тази част от правоотношението по доставка на електрическа
енергия не може да се урежда свободно
и доброволно от потребителя и доставчика. Целта на законодателя е, независимо от това кой е страна по
правоотношението, за всички тези правоотношения
да има единни правила за измерване на електрическата енергия.
Действително в разпоредбата на чл. 83, ал.1 т. 6 вр. с ал.2 от ЗЕ е посочено, че правилата за измерване на
електрическата енергия се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия. Това обаче не означава,
че ДКЕВР може с приетите от нея
правила просто да препрати към общите условия на отделните енергийни предприятия. Законодателят
изрично е определил поредността на изявленията на ДКЕВР и на енергийните предприятия
по повод на тези правила: енергийните
предприятия предлагат на ДКЕВР, а едва след преценка на същите, ДКЕВР приема такива правила за измерване на
електрическата енергия. Съдът приема,
че в случая при логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 83 от ЗЕ се налага изводът, че целта на
законодателя е след обсъждане на всички предложения на енергийни предприятия,
да се изготвят единни за цялата държава Правила на измерване на количеството електрическата енергия.
Според чл.40 и чл.41 от ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. измервателните системи за търговско и контролно
измерване удовлетворяват изискванията за обща точност само в случаите, когато
качеството на ел.енергия в мястото на измерване отговаря на изискванията на
стандарта. Всички СТИ подлежат на първоначална и последващи проверки
по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на средствата за измерване. При неизпълнение от страна
на ЕВН на задълженията по поддържане годността на СТИ, дружеството, а не
клиентът, следва да отговаря за възникналите вреди. Само при отклонение от
нормалната работа на средството за техническо измерване в резултат на
въздействие от клиента-потребител върху електромера, би било налице виновно
неизпълнение на задължението на потребителя да не препятства работата на
средството за търговско измерване. В основата на преизчисляването по реда на
чл.48 от ПИКЕЕ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска,
тъй като корекцията на сметки почива на предположение за ползване на
ел.енергия. В разпоредбата на
чл.8, т.5 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа са регламентирани основните задължения на клиента в т.ч. „да не
променя самоволно схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
снема самоволно или поврежда средствата за търговско измерване, знак, пломба
или друго контролно приспособление, поставено на тях от представител на ЕВН ЕР
или овластен орган, да не препятства правилната им работа”, а в
чл.10, т.2 на същите Общи условия са визирани задълженията на ЕВН да упражнява
контрол за спазването на задълженията на клиента, като при установяване на
тяхното неизпълнение – да съставя констативни протоколи.
Съгласно чл.48, ал.2, когато при проверка
на измервателната система, се установи промяна в схемата на свързване,
корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол, който
отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях.
Както беше посочено по-горе обаче,
действащите ПИКЕЕ не уреждат процедура за едностранно коригиране на сметката от
страна на доставчика на електрическа енергия. Освен това следва да се посочи, че не съществува законово основание за
доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена за изминал период от време електрическа
енергия. Такова право доставчикът не може да обосновава и с клаузи, сдържащи се в
приетите от доставчиците на ел.енергия Общи условия, поради неравноправния характер на тези клаузи по смисъла
на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Такива клаузи са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП
и чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметка само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставена
електроенергия противоречи и на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Съдът
приема, че при липса на доказано
виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане
на доставената електроенергия, в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена
едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не
може да произтича от чл. 54 от Общи условия, защото същата е нищожна, доколкото не се основава
на закона /в този смисъл са Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ
Т.О.; Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
104/05.07.2010 г.по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.;
Решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 177/12.12.2011
г.по т.д.№ 1008/2010 на ВКС, ІІ Т.О./.
По въпроса за правото на доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т.
д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по
отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в
съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца-клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, тъй като краен снабдител не е изпълнил задълженията си
по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието
съдържание да отговаря на тези законови изисквания, доколкото в заварените Общи
условия липсва регламентиран ред за уведомяване на клиента, при наличие на
основание за корекция. Съдът намира, че ответникът не доказа основанието
на отричаното от ищеца вземане, поради което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Направено е възражение от ответника за
намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищцовото дружество поради прекомерност. Възражението е направено своевременно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
вр. чл. 36 ЗА, за процесуално представителство, защита и съдействие по дело при
интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева Видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, договореното
възнаграждение между ищецът по делото „Д.“ ЕООД, *** и процесуалния му
представител – адв. Г.М. е в размер на 400,00 лева и съгласно посочената
Наредба, възнаграждението следва да бъде намалено и да е в размер на 300,00
лева.
С оглед на горното направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
производството по настоящото дело следва да бъде уважено.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 350,00 лв., от тях 300,00 лева адвокатско възнаграждение и 50,00 лева
- държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на „Е.Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, че „Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** не дължи сума в размер на 676,88 лева /шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет
и осем стотинки/ допълнително
начислена ел. енергия за периода от 134 дни, отчетена чрез
електромер с фабричен номер № ******* от ИТН ******* за обект с адрес: град К., ул. „*******“ № 1 с клиентски № **********.
ОСЪЖДА Е.Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление ***Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** направените по делото
съдебни разноски в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева и нула стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: