Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. А., 27.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд А., трети граждански състав,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.К.
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 565
по описа на съда за 2015 г.
за да се произнесе,
взе предвид:
Иск за делба във фазата на
извършването и.
Ищецът моли да бъде изнесен
допуснатия до делба имот на публична продан, като неподеляем. Приети са
претенции за заплащане на обезщетение за ползване на съответната собствена част
от допуснатия до делба имот, за периода от 24.04.2015 г. до 27.09.2016 г., в
размер на 150 лв. месечно, както и по 150 лв. месечно от 27.09.2016 г. до
прекратяване на съсобствеността на имота. Моли да бъде уважена направената
претенция по чл. 346 от ГПК. Претендира и за заплащане на извършените в
производството разноски, за което представя списък.
Ответниците, чрез процесуалния си
представител, заявяват, че тъй като между описанието в нотариалния акт на
процесния имот между постановеното решение на първа фаза по допускане на
делбата и заключението на вещото лице не съществува идентичност, не желаят да
се извършва делба, до изясняване на този въпрос. Считат, че искането за
присъждане на обезщетение за ползване на частта на ищеца от недвижимия имот,
допуснат до делба е преклудирано, тъй като няма формулирано искане в исковата
молба. Молят разноските по делото да бъдат присъдени съразмерно на дела на
съделителите.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
С
влязло в законна сила решение по първата фаза на делбеното производство е
допуснат до делба следният недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
00702.519.273, по КК и КР на гр. А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004
г. на ИД на АГКК, с адрес гр. А., ул. „А.В.“ № 36, площ на имота - 324 кв.м,
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
номер по предходен план: 2762, квартал 229, парцел VІІІ-2762, при граници и
съседи: 00702.519.280, 00702.519.279, 00702.519.274, 00702.519.501, 00702.519.272,
ведно с построената върху същия имот многофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор № 00702.519.273.3, със застроена площ от 184 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с изключение на магазин-самостоятелен обект в сграда № 3, с
идентификатор 00702.519.273.3.1, с площ от 64 кв.м, с предназначение – за
търговска дейност, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: 002,
003, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж за същата, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 00702.519.273 и 1/3 идеална част от
многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 00702.519.273.3 за А.Г.П.,
в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК *********; 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.519.273 и 2/3 идеални части
от многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 00702.519.273.3 за
И.Т.А.. С оглед становището на ответниците по същество, следва да бъде
отбелязано, че в решението за допускане до делба имотът е описан съответно на
актовете за собственост и исковата молба. След влизане в сила на решението по
допускане до делба, съдът не може да променя предметът на делбата, нито квотите
на страните.
С определение от 31.05.2016 г. е заличен като страна в производството ответника И.Т.А., ЕГН: **********, починал на
10.05.2016 г. и са конституирани, на осн. чл. 227 от ГПК, като ответници
наследниците му Р.Д.А., ЕГН: **********, и Д.И.А.- И., ЕГН: **********,***.
От
приетото без възражение на страните заключение на вещото лице А. се установява,
че допуснатия до делба недвижим имот, по начина, по който е допуснат, има
пазарна стойност 42 100 лв., от които земя 18 300 лв. и сгради
23 000 лв. Разделена по квоти стойността на дяловете е за ищеца
17 083 лв., а за ответниците общо 25 017 лв.
Не се
установи по делото допуснатия до делба имот да е поделяем на две части,
съответното на правата на страните, съгласно приетото по делото заключение на
вещото лице, възприето изцяло от съда, никоя от страните не заявява такава
възможност, поради което и съдът следва да приеме, че същият е неподеляем.
При
така установените факти - неподеляем имот и две квоти, съответни на
първоначалните двама съделители, не е възможно всеки от съделителите да получи
своя дял в натура. Не са предявени в срок претенции за възлагане на имота.
Следва да се приложи чл. 348 от ГПК и съдът да постанови единствения неподеляем
имот, допуснат до делба, който не може да бъде поставен в дял на някоя от
страните, да бъде изнесен на публична продан. На страните по делото е дадена
възможност да участват при наддаването в публичната продан или да изкупят имота
по реда на чл. 354 от ГПК. След извършването на проданта всеки от всеки
съделител следва да получи равностойността на дела си, съобразно квотата при
допускането на делбата.
По
приетите за разглеждане претенции за сметки, предявени от ищците.
Ищците
са предявили с писмена молба от 24.04.2015 г. до 27.09.2016 г., в размер на 150
лв. месечно, както и по 150 лв. месечно от 27.09.2016 г. до прекратяване на
съсобствеността на имота.
Така предявената претенция по
реда на чл. 346 от ГПК, има основанието си в чл. 31, ал. 2 от ЗС, като цели
обезщетяване на неползващият имота съсобственик за това, че е ограничено
правото му да ползва общата вещ. Или искането е направено в срок до първо
съдебно заседание след допускане до делба на имота, поради което и е допустимо
за периода до предявяването му. В останалата част искането действително следва
да бъде оставено без разглеждане и производството да бъде прекратено, тъй като не
може да се претедира за бъдещ период, а само за минал период от време, през
който съответно съделитеят е лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо
е да се присъжда, претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време,
на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с каквото е сезиран съда. В случая не е
налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, а заявена претенция по реда на чл.
346 от ГПК. Това е така, защото срокът, в който съделителите могат да предявят
претенции по сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в
делбата свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове
след изтичането на този срок, както и да се претендират суми за времето след
първото заседание във втората фаза на делбеното производство,както е в настоящия
случай. Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън
предмета на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск, приет за
разглеждане в срока по чл. 346 от ГПК. Това е разяснено в постановеното по чл.
290 от ГПК Решение № 182 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 2067 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.
За да бъде основателно искането, следва да
бъде установено писмено поискване на заплащане на обезщетение, както и личното
ползване на имота от ответника за периода от писменото поискване, до посочената
в претенцията дата. В исковата молба е отправено искане за заплащане на
обезщетение за ползването на имота, определено като наем, в размер на 150 лв.
месечно. С така направеното изявление в исковата молба съдът приема, че е
налице писмено поискване на заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен
имот, съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Законът не поставя изискване
поканата да съдържа цена, нито други реквизити, освен да е писмена и да е
достигнала до своя адресат – ползващият имота съсобственик. Налице е трайна и
непротиворечива практика, че поканата може да се инкорпорира и в исковата
молба, какъвто е настоящия случай. (виж Решение № 99 от 13.05.2016 г. по гр. д.
№ 83 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК) Ползването на вещта от ответниците е безспорно, както и
това, че ищеца не е могъл да ползва имота, като това обстоятелство е прието за
безспорно между страните с определение в съдебно заседание от 27.09.2016 г.
При така заявените становища на
страните и събраните доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че починалият в хода на производството ответник А., както и неговите наследници,
ответниците А. и А.-И., са ползвали целият имот. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от
ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД. за облагодетелстване на
едно лице за сметка на друго, като препятстването от страна на ползващия
съсобственик на възможността на друг съсобственик да упражни субективното си
материално право да ползва своята част от общата вещ, като поражда установеното
в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ
съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу ползване на един
от съсобствениците, като при невъзможност да получи реално ползване, съсобственикът
има право на парично обезщетение. Задължението за заплащане на това обезщетение
от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Именно такова
искане е било отправено приживе към ответника А. в исковата молба. В мотивите
на Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС е
прието, че понятието „лично ползване” обхваща всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове,
включително и допускане на трети лица в имота. Размерът на дължимото в тези
случаи обезщетение се определя от закона – пропуснатата полза от неползващия
собственик, а за недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със
съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям
размер. Обезщетение се дължи само за използването от страна на
съсобственика-ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в
съсобствеността. В конкретния случай ответникът А. до смъртта си е ползвал със
семейството си целият имот, или с 1/2 идеална част повече от поземлен имот с
идентификатор 00702.519.273 и 1/3 идеална част повече от многофамилна жилищна
сграда с кадастрален идентификатор № 00702.519.273.3, които са признати за собствени
на ищеца А.Г.П., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.П. –
Нанси“, ЕИК *********. По този
начин е препятствано ползването на ищеца на неговата част от имота. Съгласно
приетото без възражения на страните заключение на вещото лице А., възприето
изцяло от съда като компетентно изготвено и мотивирано, стойността на средният
месечен наем на съсобственото жилище за периода, за който е направено искане за
обезщетение е в размер на 2 922 лв. За една втора от земята и една трета от жилището
стойността е 1072 лв. за претендираното обезщетени за периода от 24.04.2015 г.
до 27.09.2016 г. Предявената претенция е в размер на 150 лв. месечно, или в общ
размер на 2715 лв. (за 18 месеца за периода до 24.09.2016 г. – 2700 лв. и 15
лв. за три дни от 24.09.2016 г. до 27.09.2016 г.) Поради това и претенцията
следва да бъде уважена до така установения размер, като в останалата част бъде
отхвърлена, за предявения размер над 1072 лв. до 2715 лв.
На
основание чл. чл. 355 от ГПК
и чл. 10 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС А. държавна такса върху
уважените претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС в размер на 42,88 лв.
Страните
следва да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си,
съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на гражданския процесуален кодекс. От приетото без възражение на страните
заключение на вещото лице А., което съдът изцяло възприема, се установява размера
на пазарната стойност на всеки от дяловете, а именно за ищеца 17 083 лв.,
а за ответниците общо 25 017 лв., поради което следва да бъдат осъдени ищецът
да заплати държавна такса в размер на 683,32 лв., а ответниците 1000,68 лв.
Съгласно
правилото на чл. 355 от ГПК за заплащане на разноските съобразно стойността на
дяловете на съделителите и съобразно чл. 78 от ГПК по присъединените искове,
приложимо в първоинстанционното производство по допускане и извършване на
съдебната делба, за това производство на ищеца по иска се дължат разноски за
претенцията по чл. 31 от ЗС в размер на съответната на уважената част от
направените разходи за СТЕ, тъй като доказателства за други сторени разноски за
тази претенция не са представени, а именно 43,43 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Изнася на публична продан поземлен имот с идентификатор 00702.519.273, по КК
и КР на гр. А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с
адрес гр. А., ул. „А.В.“ № 36, площ на имота - 324 кв.м, урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по
предходен план: 2762, квартал 229, парцел VІІІ-2762, при граници и съседи:
00702.519.280, 00702.519.279, 00702.519.274, 00702.519.501, 00702.519.272,
ведно с построената върху същия имот многофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор № 00702.519.273.3, със застроена площ от 184 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с изключение на магазин-самостоятелен обект в сграда № 3, с
идентификатор 00702.519.273.3.1, с площ от 64 кв.м, с предназначение – за
търговска дейност, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: 002,
003, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж за същата, на основание чл. 348 от ГПК.
Осъжда Р.Д.А., ЕГН: **********, и Д.И.А.- И., ЕГН: **********,***, да заплатят на А.Г.П., ЕГН **********, в качеството и на едноличен търговец с
фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК *********, с адрес гр. А., ул. „Х.А..“ № 51, на
осн. чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 3 от ЗС, сумата от 1 072 лв. (хиляда
седемдесет и два лева) представляваща обезщетение за лишаване от възможността
да ползват своите 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
00702.519.273 и 1/3 идеална част от многофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор № 00702.519.273.3, за периода от 24.04.2015 г. до 27.09.2016 г.,
като отхвърля претенциите в останалата им част до 2715 лв. за периода от 24.04.2015
г. до 27.09.2016 г., и прекратява производството по предявената претенция
размер от 150 лв. месечно за периода от
27.09.2016 г. до извършване на делбата.
Осъжда Р.Д.А., ЕГН: **********, и Д.И.А.- И., ЕГН: **********,***, да заплатят на А.Г.П., ЕГН **********, в качеството и на едноличен търговец с
фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК *********, с адрес гр. А., ул. „Х.А..“ № 51, сумата от 43,43 лв.
(четиридесет и три лева и четиридесет и три стотинки) направени в
производството разноски.
Осъжда А.Г.П., ЕГН **********, в качеството и на едноличен търговец
с фирма ЕТ „А.П. – Нанси“, ЕИК *********, с адрес гр. А., ул. „Х.А..“ № 51, да
заплати по
сметка на РС А. държавна такса в размер на 683,32 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и две
стотинки).
Осъжда Р.Д.А., ЕГН: **********, и Д.И.А.- И., ЕГН: **********,***, да заплатят по сметка на РС А. държавни
такси в размер на 1043,56 лв. (хиляда
четиридесет и три лева и петдесет и шест стотинки).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Районен съдия: