Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 27.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Д. ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11917/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от В.С.Г., с която са предявени срещу Ю.Б. АД искове, както
следва:
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.111, б. „в“ ЗЗД за липса на вземане в размер
на 30191,64 евро – недължимо претендирана главница над действително дължимата,
представляващи възнаградителни лихви за периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г.,
прибавени към главницата по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 180
от 26.07.2005 г., чрез капитализиране на просрочени лихви;
осъдителен с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от
7279,52 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода
23.10.2015 г. – 12.09.2019 г., начислена върху просрочените лихви, прибавени
към главницата чрез сключени допълнителни споразумения и анекс към договора за
ипотечен кредит с анюитетни вноски № 180 от 26.07.2005 г.
Претендира законна лихва по осъдителния иск от предявяване
на исковата молба и разноски по делото.
Ищецът твърди, че е кредитополучател по договор за ипотечен
кредит, сключен с ДЗИ Банк АД - праводател на ответника. По силата на договора
на ищеца е предоставена сумата от 43500 евро, при възнаградителна лихва в
размер на 11,79% за първата година и 12,79% за остатъчния срок на договора, със
срок на погасяване 120 месеца и месечна погасителна вноска 618,83 евро за
първата година и 642,12 евро за оставащия срок. С Анекс №1 към договора за
кредит крайният срок за издължаване на кредита е продължен до 02.09.2024 г.
След едностранно увеличение на лихвения процент страните са подписали няколко
допълнителни споразумения, с които са уговорили прибавяне на начислени и
неплатени възнаградителни лихви към главницата, върху които впоследствие е
начислявана нова възнаградителна лихва. Твърди, че клаузите от допълнителните
споразумения и анекси, предвиждащи капитализиране на лихвата – прибавяне на
просрочени лихви към главницата – са нищожни. Ето защо по договора за кредит
неоснователно е увеличена главницата с 30191,64 евро, представляващи просрочени
лихви за периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г., които са погасени с изтичане на
тригодишната давност на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. След капитализирането
главницата е станала 36078,59 евро, съгласно разпечатка от електронната система
на банката, и тази сума ответникът е олихвявал, като в следствие на
незаконосъобразното прибавяне на лихви към главницата и олихяване на същите се
е стигнало до начисляване на лихви върху лихви, което представлява забранен от
закона анатоцизъм. Претендира връщане като платени при начална липса на
основание на възнаградителни лихви в общ размер на 7279,52 евро за периода
23.10.2015 г. – 12.09.2019 г., начислени и платени, върху капитализираните към
главницата лихви.
Ответникът оспорва исковете, твърди, че същите са
недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът няма правен интерес от завеждане
на иска, няма надплатени суми и положението на кредитополучателя би се влошило,
ако не бяха сключени допълнителните споразумения, както и, че капитализацията
на лихви не е забранена от закона. Не оспорва сключването на допълнителни
споразумения и анекси, но твърди, е с тях е реструктуриран кредитът, постигнато
с предоставянето на нова сума, с която се погасяват просрочените задължения, в
резултат на което те биват добавени към редовната главница по кредита. Оспорва
погасяването на лихвите по давност, тъй като ищецът с всяко споразумение
признава задължението по основание и размер. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл.111, б. „в“ ЗЗД:
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй
като ответникът претендира извънсъдебно сумите, за които е заведен
установителния иск, което се потвърждава и от отговора на исковата молба, с
който искът е оспорен по основание и размер. Всичко това сочи, че между
страните е налице спор относно съществуване на вземането и за ищеца е налице
правен интерес да установи, че същото не съществува.
По делото не се спори, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на основание договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски № 180 от 26.07.2005 г. ДЗИ Банк АД се е задължила да предостави на ищеца,
като кредитополучател заемна сума в размер на 43500 евро за строително-ремонтни
работи (чл. 1, ал. 1) с краен срок за погасяване на кредита: 26.08.2015 г. (чл.
4, ал. 1, т.1), който срок е изменен на 02.09.2024 г. с анекс № 1 от 23.10.2015
г. (чл. 5 от анекса). Договорът е в предвидената от закона писмена форма по чл.
430, ал. 3 ТЗ и е породил действие между страните. Не се спори, а и се установява
от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че банката е
изпълнила задължението си да предостави договорената сума на кредитополучателя,
който я е усвоил, съответно – за кредитополучателя е възникнало задължение да
върне предоставената сума.
От приложеното решение №61 от 01.11.2007 г. по ф.д. №
10646/1991 г. на СГС и справка от търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че ДЗИ Банк АД се е преобразувало чрез вливане в Българска
пощенска банка АД, с последващо търговско наименование Ю.И Е.Д.Б.АД,
понастоящем – Ю.Б. АД. Следователно, ответникът е универсален правоприемник на
правата и задълженията на кредитора по процесния договор.
От представените писмени
доказателства се установява, че процесният договор за кредит е изменен с четири
допълнителни споразумения от дата 30.12.2009 г., 20.10.2010 г., 02.11.2010 г. и
04.05.2012 г. и анекс от 23.10.2015 г. С клаузите на чл. 4 от допълнително
споразумение от 30.12.2009 г., чл. 3, чл. 1, чл. 5 от допълнително споразумение
от 02.11.2010 г., чл. 3, чл. 1, чл. 5 от допълнително споразумение от
04.05.2012 г., чл. 3, ал. 1 от Анекс от 23.10.2015 г. към процесния договор
страните са договорили просрочените лихви и такси (в допълнителното
споразумение от 30.12.2009 г. - и редовни лихви) да бъдат преоформени чрез
натрупване към главницата по кредита (капитализация на лихви и такси).
Настоящият състав изцяло споделя формираната съдебна практика, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД (така решение №66/29.07.2019 г. по т.д. №1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ
т.о, в този смисъл са и решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на
ВКС, ТК, I отд., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, ТК,
I отд.). Тъй като в настоящия случай, кредитополучателят е физическо лице, не е
налице хипотезата на чл. 294, ал. 1 ТЗ. Следователно, клаузите на
допълнителните споразумения и анекса, с които е уговорено капитализиране на
лихви, са нищожни поради противоречие на закона и сумите, които са осчетоводени
от банката като увеличена главница на основание капитализиране на лихвите, са
недължими. Клаузите, с които е уговорено капитализиране на лихвите, са нищожни
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, а не
поради нарушение на ЗЗП, ето защо съдът няма да обсъжда като неотносими
доводите на ответника, че положението на кредитополучателя би се влошило, ако
не бяха сключени допълнителните споразумения.
Неоснователно е твърдението на ответника,
че реструктурирането на кредита представлява предоставяне на нова сума на
кредитополучателя от банката, с която се погасяват просрочените задължения.
Това твърдение не отговаря на постигнатите уговорки между страните съгласно
текста на допълнителните споразумения и анекса (липсват данни ищецът да е
кандидатствал за отпускане на нова сума по договор за кредит и ответникът да е
предоставил ново кредитиране в смисъл на рефинансиране).
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводната експертиза – основно и допълнително заключение се
установява, че в периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г. към главницата са
капитализирани възнаградителни и наказателни лихви в общ размер на 30191,64
евро. Тази сума не представляват главница по изложените по-горе съображения,
доколкото капитализацията на лихви е нищожна уговорка - противоречи на закона.
Ето защо за посочената сума се прилага кратката погасителна давност, предвидена
в чл. 111, б. в), вр. чл. 120 ЗЗД. Позоваването на ищеца за изтекла погасителна
давност за вземането за възнаградителни и наказателни лихви в общ размер на
30191,64 евро, начислявани в периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г., е
основателно. По делото не се установява спиране или прекъсване на давността в
периода от три години преди предявяване на иска. Неоснователно е възражението
на ответника, че давността не е изтекла, тъй като с всяко допълнително
споразумение спорното вземане е признато от ищеца. Признаването на дълга
прекъсва давността, след което започва да тече нова давност. Към момента на
предявяване на исковата молба е изтекъл срок, превишаващ тригодишния срок за
погасяване на лихвите по чл. 111, б. в), считано от датата на всяко
допълнително споразумение и анекс.
По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
По
изложените по-горе съображения начисляването на лихва върху лихва представлява
анатоцизъм, който е забранен от закона. Поради това начисляването от ответника
на възнаградителни лихви върху капитализираните лихви е лишено от валидно
правно основание и платените суми за
погасяване на възнаградителни лихви, начислени върху капитализирани лихви, са
недължимо платени - при начална липса на основание. От допълнителното
заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода 23.10.2015 г. – 12.09.2019 г. е начислена и платена възнаградителна
лихва върху капитализираната лихва в размер на 7279,52 евро. От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата е внесена по сметка на
ищеца за обслужване на дълга по процесния договор за кредит. Поради липсата на
валидно основание за плащането, сумата сумата подлежи на връщане на основание
чл.55, ал.1 ЗЗД. Неоснователни са възраженията на ответника, че искът е
неоснователен, тъй като част от плащанията са извършвани от трети лица.
Действително от експертизата се установява, че в периода 23.10.2015 г. –
12.09.2019 г. трети лица са извършвали преводи на средства по сметка на
кредитополучателя, по която е обслужван процесния кредит. По делото не са предмет
на разглеждане отношенията на ищеца с третите лица, внасяли по сметката му суми
за погасяване на задълженията му към ответника и основанията, на които са
извършени тези вноски (делегация, с дарствено намерение, по заемни или други
отношения) – вътрешните отношения на ищеца с тези трети лица са ирелевантни за
спора. По делото се установява, че в рамките на правоотношение, възникнало
между ищеца и ответника и поради уговорки, възникнали при порок на волята,
недължимо са погасявани несъществуващи задължения на ищеца. Сумите, получени от
банката, в погашение на несъществуващите задължение, подлежат на връщане на
ищеца, от чиято сметка са удържани, без значение кой е правил вноски по
банковата сметка, чийто титуляр е ищецът. По тези съображения, искът е основателен
и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят направените разноски (за държавна такса,
експертизи, адвокатско възнаграждение). Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото
претенцията за адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена до сумата от
2800 лв. като общият размер подлежащите на присъждане съдебно-деловодните
разноски е 6181,49 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.111, б. „в“ ЗЗД, че В.С.Г., ЕГН ********** не дължи на Ю.Б. АД, ЕИК *********, сумата от 30191,64 евро – недължимо претендирана
от банката главница над действително дължимия размер, представляваща
възнаградителни лихви за периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г., прибавени към
главницата по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 180 от 26.07.2005
г., чрез капитализиране на просрочени лихви,
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК *********
да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата
от 7279,52 евро, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва за периода 23.10.2015 г. – 12.09.2019
г., начислена върху просрочените лихви, прибавени към главницата чрез сключени
допълнителни споразумения и анекс към договора за ипотечен кредит с анюитетни
вноски № 180 от 26.07.2005 г., заедно със законната
лихва от 12.09.2019 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6181,49 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: